Свържи се с нас

Култура

Драматичният театър покани габровци на открита репетиция

Драматичният театър в Габрово с нов мащабен проект

Published

on

По случай 75-годишнината на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово културната институция в нашия град се заема с нов мащабен проект, а именно един различен прочит на обичания от хиляди българи роман „Под игото“. Зад тази нелека и амбициозна задача стои творчески екип от професионалисти, който даде старт на подготовката на постановката „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев.

В лятната градина на габровски хотел, за първи път пред публика, се проведе първата открита репетиция на бъдещото представление.

Специални гости на събитието бяха кметът на Габрово Таня Христова, председателят на Съюза на българските артисти, актьорът Христо Мутафчиев, Илко Ганев от САБ, писателят-габровец Христо Стоянов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова, журналистът от радио „Алма матер“ Йордан Георгиев, артистката от Народен театър „Иван Вазов“ Ева Данаилова и директорът на габровския Държавен куклен театър Алфидин Ахмедов.

Публиката, както и самите актьори за първи път се запознаха със сценария, изчетен от неговия автор Гергана Змийчарова. Пиесата няма за цел да интерпретира добре познатия ни сюжет, а да представи процеса по изготвянето на първия български роман. Значителна част от текста се базира на реални исторически факти.

Главни действащи лица са влиятелни артисти, политици от българския елит, сред които Тодор Чипев и Иван Шишманов, на базата на чиито спомени е изготвен сценарият. По думите на сценариста „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.

Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около отпечатването на първото издание на романа „Под игото“ на Иван Вазов, кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа, спомените на майката на писателя Съба Вазова.

Пиесата е написана след сериозна изследователска работа по фактологията, предишни литературни проучвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София.

В текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа на Иван Вазов. Сценограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър.

Тя представи визията си за организацията на сценичното пространство. Сюжетната линия в пиесата е динамична, пълна с картини, пресъздаващи затворени и отворени пространства, характерни за епохата, бит и нрави, улични сцени от някогашна София.

По време на събитието бяха представени скиците за бъдещите костюми от спектакъла. В изказването си режисьорът Петринел Гочев изтъкна, че представлението ще покаже не само исторически факти за отпечатването на първото издание на „Под игото“, но и процеса по създаването на едно произведение.

Публиката ще види история за вложените усилия на всички, замесени с издаването на романа, борбите, опита да се спре това начинание и помощта на различни исторически личности, довела до публикуването на „Под игото“ като завършена илюстрована книга. По думите на Петринел Гочев представлението е за следата, която оставяме в този живот.

Директорът на габровския театър Петко Койчев сподели за предизвикателството да се прави мащабна постановка в днешно време. Ще бъдат мобилизирани всички ресурси на театъра, ще се търси външно финансиране на проекта, без да се прави компромис с идейната и творческата част по осъществяването на постановката.

„Под игото – 1894-та“ ще бъде най-новият спектакъл в репертоара на театъра за следващия сезон, с което ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г. Постановката, с която ДТ „Рачо Стоянов“ ще отбележи своята 75-годишнина през октомври т.г., 170-годишнина от рождението на Иван Вазов и ще се включи в културните събития, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град е написана специално за габровската трупа.

Автор: Христиана Стойчева, 10 „А“ клас,
Национална Априловска гимназия,
участник в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица