В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, водена от своята лична мотивация и професионален интерес, поставя парливия въпрос „Ценено ли е знанието днес?“, споделя размисли, търси отговори и възможни решения.

В изпит сме.
Аудиторията е пълна.
Цари тишина.
И мълчание…

В мълчанието разговарям със себе си – възникват въпроси, изплуват отговори… А мислите ми ме отвеждат някъде другаде … В едни други времена, когато Знанието е било Посвещение. Във времената на Питагор… Всички знаем името на Питагор. Друг е въпросът какво знаем за него.

Първоначално Питагор учи при Талес и Анаксимандър, които го насочват към Египет като източник на истинската мъдрост. Именно в Хелиополис, един от най-важните религиозни и научни центрове, той изучава математика и астрономия. Впоследствие продължава обучението си в Мемфис, като се твърди, че жреците там са го подложили на допълнителни изпитания, преди да го изпратят по-нататък. В Тива (Диосполис) той постига най-високото ниво на обучение и легендите разказват, че е единственият чужденец, допуснат до пълно посвещение в жреческия сан и мистериите на Изида. След като е отведен в плен от персийците при нашествието на Камбиз ІІ, той прекарва още дванайсет години във Вавилон, учейки се от калдейските жреци и маговете на Персия.

Следователно Питагор не е учил в една конкретна „школа“ в модерния смисъл, а е преминал през поредица от храмови центрове в Египет, където се е обучавал директно от жреците. Неговото образование е било по-скоро процес на последователно посвещаване в различни нива на познанието. Египетските жреци първоначално са го отхвърляли и са го подлагали на сурови изпитания, като пост и тежък физически труд, за да проверят неговата устойчивост и искрен стремеж към познание. В традицията на древните универсални науки тези „години на чакане“ символизират подготовката на духа, който трябва да се пречисти, преди да получи достъп до висшето знание.

Легендите и древните извори разказват, че в собствената си школа в Кротон (Южна Италия), където пренася наученото от Изтока, Питагор е налагал на новите ученици (акузматици) период на пълно мълчание в продължение на няколко години, преди да им бъде позволено да го видят лично и да станат истински „ученици“.

Днешно време образованието не познава подобни изпитания за волята. Което, наред и с други фактори, придава облика на съвременната образователна среда и поставя въпроса: ценено ли е знанието днес?

Въпросът за обезценяването на знанието е комплексен и обхваща социални, технологични и икономически фактори. Въпреки че информацията никога не е била по-достъпна, самото дълбоко знание често отстъпва пред бързите резултати и повърхностното информиране. При това имаме усещането, че знанието е подценено.

Първо: Информационно пресищане и „лесни“ отговори. В ерата на Google и изкуствения интелект информацията е на един клик разстояние. Това създава илюзията за знание – защото хората бъркат достъпа до информация с притежаването на знание, на реални умения и разбиране. Когато всеки отговор е лесно откриваем, процесът на учене, който изисква усилия, работа, воля, постоянство, губи своята привлекателност.

Второ: Приоритет на бързия успех пред експертизата. В съвременното общество често се цени повече финансовият успех и социалният статус, материалният престиж, постигнати по преки пътища (социални мрежи, криптовалути, инфлуенсърство), отколкото дългогодишните усилия за натрупване на академично или професионално знание.

Трето: Криза на авторитетите. Свободният достъп до дигитални платформи позволява всеки да изразява субективно виждане, което често се приравнява с експертното научно обосновано и аргументирано мнение. Това размива границата между факти и лични убеждения, подкопава стойността и ценността на научното знание.

Четвърто: Икономически фокус върху тесните умения. Образователните системи и пазарът на труда често се фокусират върху конкретни, „приложни“ умения – как да се свърши дадена задача, как да се постигне конкретна цел – вместо да акцентират върху фундаменталното разбиране и общата култура. Това превръща знанието в инструмент, а не в ценност сама по себе си, която да се обогатява, надгражда и развива.

Пето: Повърхностно консумиране на съдържание. Форматът на модерната комуникация – кратки видеа, кратки публикации (които причудливо в ежедневната реч биват наречени „постове“) – стимулира мозъка да търси бързо допаминово удовлетворение. Дълбокото, систематично знание изисква време, труд и концентрация, които стават все по-дефицитни в съвременния свят.

Въпреки тези негативни тенденции никой не оспорва факта, че знанието остава единственият устойчив мост към бъдещето и личностното развитие.

Но видно е и друго: динамиката и естеството на протичащите процеси не скриват и един друг факт – Храмът на Знанието вече е друг, той не отговаря на нашите представи, разбирания и очаквания. Защо?

Икономическата принуда кара голяма част от студентите да работят, за да се издържат, а работодателите, водени от своите прагматични и рационални подбуди, често не проявяват гъвкавост и толерантност към учебните им графици, а това прави физическото присъствие на лекции трудно или невъзможно.

Дистанционното и смесено обучение доведе до навлизане на електронни платформи и ресурси за самоподготовка, което промени навиците, нагласите и отношението на студентите. Сдобиването с учебни материали онлайн намалява мотивацията за присъствие в аудиториите, ако лекциите не предлагат добавена стойност чрез дискусии, синтез на знания, препратки към причинно-следствени зависимости и литературни източници, или чрез практически упражнения.

Понякога учебното съдържание не съответства на развитието на науката. Това води до разочарование от качеството и дава отражение на професионалната реализация. Нерядко се откроява и несъответствие между предлаганите специалности и нуждите на пазара на труда.

Съвременният модел на финансиране на образованието води до неблагоприятни тенденции при подбора и приема на студенти в университетите и на ученици в училищата, в поддържането на дисциплина и отношение към учебния процес и в изискванията към тях.

Сериозните демографски и социални промени, масираната агресивна конкуренция на чуждестранни университети, изоставането на националните, които не предлагат нов конкурентен образователен продукт, възпрепятства утвърждаването им на образователния пазар чрез своята конкурентоспособност.

Тогава: Жизненоважно ли е знанието днес? След като ценностната система е изкривена, деформирана и тотално опорочена.

Потребността от знание е заложена в човешката природа, но при съвременните млади хора тя често влиза в конфликт с практичността. Ето някои от измеренията на тази потребност днес:

Първо: Знание срещу диплома. Много млади хора изпитват глад за знания, които са „живи“ и намират практическо приложение. Защото знание, което не може да бъде приложено, е безплодно, мъртво знание. Проблемът обаче е, че образованието се възприема само като формален път за добиване на диплома, която да го легитимира, а не като процес на личностно израстване.

Второ: Информационно претоварване. Днес информацията е навсякъде. Хората буквално са удавени от информация, която нерядко е просто дезинформация. Защото им липсва отправната точка за нейната оценка относно истинност и адекватност. И защото отправната точка отново опира до знание и ментални устои. Студентите нямат нужда просто от „факти“, а от умението да ги анализират и филтрират за достоверност.

Трето: Еволюция на любознателността. Младите хора все още имат „жизненоважна потребност“ да разбират света, но техният фокус се е изместил към бързата адаптация. Те търсят знания, които им дават сигурност в една несигурна икономическа среда.

Следователно потребността от знание е там, но тя вече не е „глад за суха теория“, а глад за компетенции, които носят смисъл и професионална устойчивост, и не на последно място – висок доход.

Разсъждавайки в тази посока отново се налага един паралел. За Питагор, с когото започнахме този разказ, и за древните мислители и учени, Знанието е било Свещенослужение, а не услуга. За тях то е било въпрос на духовна трансформация и посвещение, което изисква време, аскетизъм, труд и огромно търпение. Разликата с днешния контекст на образованието е фундаментална, и тя се открива преди всичко в целта: Питагор и древните учени са търсили Мъдрост (София), за да разберат законите на Космоса и мястото на човека в него; съвременният студент често търси Информация, за да оцелее в социалната система. Друга разлика е налице в метода на преподаване: в античните школи методът е бил предаване на личен опит от учител на ученик, на знание от уста на ухо. Днес образованието е масово и често деперсонализирано. И още едно отличие – мотивацията: Питагор прекарва повече от две десетилетия на обучение в различни школи, защото е вярвал, че знанието се заслужава. В ХХІ век преобладава нагласата, че знанието е консуматив, а предоставянето му – услуга, които трябва да бъдат доставени бързо, лесно, удобно и безпрепятствено.

Следователно „иновациите“, от които днешният студент има нужда, всъщност не са нови технологии, а завръщане към питагорейския модел: превръщането на сухата теория в преживяване, което има личен смисъл.

Друг въпрос, който неизбежно възниква, правейки паралели и с недалечното минало в образователната система на България, е дали елитарният модел на обучение (в смисъл само за силно мотивираните) би бил по-ефективен от сегашното масово образование.

„Елитарният“ образователен модел, подобен на този от времето на Питагор, залага на качеството чрез подбор, докато „масовото“ образование търси достъпност чрез количество. Ето двата полюса: „Елитарният“ модел създава лидери и визионери. Той изисква жертвоготовност и пълно отдаване. Ако образованието беше привилегия, която се заслужава с години чакане, аудиториите щяха да са пълни с хора, които ценят всяка казана дума. Но това би оставило огромна част от обществото без базови знания и умения. „Масовото“ образование превърна знанието в индустрия. То е необходимо за функционирането на модерната държава, но често убива духовния аспект и личната връзка с науката. Резултатът са дипломи и аудитории, които се разминават по форма и съдържание.

Истината е, че днес образованието е в криза, защото се опитваме да приложим масов модел към субекти (студентите), които подсъзнателно копнеят за индивидуално признание и себеутвърждаване – нещо, което само „елитарният“ подход дава.

… Следва продължение …