Култура
Завръщане в Храма: Питагорейският дух в дигиталната аула (част 1)

В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, водена от своята лична мотивация и професионален интерес, поставя парливия въпрос „Ценено ли е знанието днес?“, споделя размисли, търси отговори и възможни решения.
В изпит сме.
Аудиторията е пълна.
Цари тишина.
И мълчание…
В мълчанието разговарям със себе си – възникват въпроси, изплуват отговори… А мислите ми ме отвеждат някъде другаде … В едни други времена, когато Знанието е било Посвещение. Във времената на Питагор… Всички знаем името на Питагор. Друг е въпросът какво знаем за него.
Първоначално Питагор учи при Талес и Анаксимандър, които го насочват към Египет като източник на истинската мъдрост. Именно в Хелиополис, един от най-важните религиозни и научни центрове, той изучава математика и астрономия. Впоследствие продължава обучението си в Мемфис, като се твърди, че жреците там са го подложили на допълнителни изпитания, преди да го изпратят по-нататък. В Тива (Диосполис) той постига най-високото ниво на обучение и легендите разказват, че е единственият чужденец, допуснат до пълно посвещение в жреческия сан и мистериите на Изида. След като е отведен в плен от персийците при нашествието на Камбиз ІІ, той прекарва още дванайсет години във Вавилон, учейки се от калдейските жреци и маговете на Персия.
Следователно Питагор не е учил в една конкретна „школа“ в модерния смисъл, а е преминал през поредица от храмови центрове в Египет, където се е обучавал директно от жреците. Неговото образование е било по-скоро процес на последователно посвещаване в различни нива на познанието. Египетските жреци първоначално са го отхвърляли и са го подлагали на сурови изпитания, като пост и тежък физически труд, за да проверят неговата устойчивост и искрен стремеж към познание. В традицията на древните универсални науки тези „години на чакане“ символизират подготовката на духа, който трябва да се пречисти, преди да получи достъп до висшето знание.
Легендите и древните извори разказват, че в собствената си школа в Кротон (Южна Италия), където пренася наученото от Изтока, Питагор е налагал на новите ученици (акузматици) период на пълно мълчание в продължение на няколко години, преди да им бъде позволено да го видят лично и да станат истински „ученици“.
Днешно време образованието не познава подобни изпитания за волята. Което, наред и с други фактори, придава облика на съвременната образователна среда и поставя въпроса: ценено ли е знанието днес?
Въпросът за обезценяването на знанието е комплексен и обхваща социални, технологични и икономически фактори. Въпреки че информацията никога не е била по-достъпна, самото дълбоко знание често отстъпва пред бързите резултати и повърхностното информиране. При това имаме усещането, че знанието е подценено.
Първо: Информационно пресищане и „лесни“ отговори. В ерата на Google и изкуствения интелект информацията е на един клик разстояние. Това създава илюзията за знание – защото хората бъркат достъпа до информация с притежаването на знание, на реални умения и разбиране. Когато всеки отговор е лесно откриваем, процесът на учене, който изисква усилия, работа, воля, постоянство, губи своята привлекателност.
Второ: Приоритет на бързия успех пред експертизата. В съвременното общество често се цени повече финансовият успех и социалният статус, материалният престиж, постигнати по преки пътища (социални мрежи, криптовалути, инфлуенсърство), отколкото дългогодишните усилия за натрупване на академично или професионално знание.
Трето: Криза на авторитетите. Свободният достъп до дигитални платформи позволява всеки да изразява субективно виждане, което често се приравнява с експертното научно обосновано и аргументирано мнение. Това размива границата между факти и лични убеждения, подкопава стойността и ценността на научното знание.
Четвърто: Икономически фокус върху тесните умения. Образователните системи и пазарът на труда често се фокусират върху конкретни, „приложни“ умения – как да се свърши дадена задача, как да се постигне конкретна цел – вместо да акцентират върху фундаменталното разбиране и общата култура. Това превръща знанието в инструмент, а не в ценност сама по себе си, която да се обогатява, надгражда и развива.
Пето: Повърхностно консумиране на съдържание. Форматът на модерната комуникация – кратки видеа, кратки публикации (които причудливо в ежедневната реч биват наречени „постове“) – стимулира мозъка да търси бързо допаминово удовлетворение. Дълбокото, систематично знание изисква време, труд и концентрация, които стават все по-дефицитни в съвременния свят.
Въпреки тези негативни тенденции никой не оспорва факта, че знанието остава единственият устойчив мост към бъдещето и личностното развитие.
Но видно е и друго: динамиката и естеството на протичащите процеси не скриват и един друг факт – Храмът на Знанието вече е друг, той не отговаря на нашите представи, разбирания и очаквания. Защо?
Икономическата принуда кара голяма част от студентите да работят, за да се издържат, а работодателите, водени от своите прагматични и рационални подбуди, често не проявяват гъвкавост и толерантност към учебните им графици, а това прави физическото присъствие на лекции трудно или невъзможно.
Дистанционното и смесено обучение доведе до навлизане на електронни платформи и ресурси за самоподготовка, което промени навиците, нагласите и отношението на студентите. Сдобиването с учебни материали онлайн намалява мотивацията за присъствие в аудиториите, ако лекциите не предлагат добавена стойност чрез дискусии, синтез на знания, препратки към причинно-следствени зависимости и литературни източници, или чрез практически упражнения.
Понякога учебното съдържание не съответства на развитието на науката. Това води до разочарование от качеството и дава отражение на професионалната реализация. Нерядко се откроява и несъответствие между предлаганите специалности и нуждите на пазара на труда.
Съвременният модел на финансиране на образованието води до неблагоприятни тенденции при подбора и приема на студенти в университетите и на ученици в училищата, в поддържането на дисциплина и отношение към учебния процес и в изискванията към тях.
Сериозните демографски и социални промени, масираната агресивна конкуренция на чуждестранни университети, изоставането на националните, които не предлагат нов конкурентен образователен продукт, възпрепятства утвърждаването им на образователния пазар чрез своята конкурентоспособност.
Тогава: Жизненоважно ли е знанието днес? След като ценностната система е изкривена, деформирана и тотално опорочена.
Потребността от знание е заложена в човешката природа, но при съвременните млади хора тя често влиза в конфликт с практичността. Ето някои от измеренията на тази потребност днес:
Първо: Знание срещу диплома. Много млади хора изпитват глад за знания, които са „живи“ и намират практическо приложение. Защото знание, което не може да бъде приложено, е безплодно, мъртво знание. Проблемът обаче е, че образованието се възприема само като формален път за добиване на диплома, която да го легитимира, а не като процес на личностно израстване.
Второ: Информационно претоварване. Днес информацията е навсякъде. Хората буквално са удавени от информация, която нерядко е просто дезинформация. Защото им липсва отправната точка за нейната оценка относно истинност и адекватност. И защото отправната точка отново опира до знание и ментални устои. Студентите нямат нужда просто от „факти“, а от умението да ги анализират и филтрират за достоверност.
Трето: Еволюция на любознателността. Младите хора все още имат „жизненоважна потребност“ да разбират света, но техният фокус се е изместил към бързата адаптация. Те търсят знания, които им дават сигурност в една несигурна икономическа среда.
Следователно потребността от знание е там, но тя вече не е „глад за суха теория“, а глад за компетенции, които носят смисъл и професионална устойчивост, и не на последно място – висок доход.
Разсъждавайки в тази посока отново се налага един паралел. За Питагор, с когото започнахме този разказ, и за древните мислители и учени, Знанието е било Свещенослужение, а не услуга. За тях то е било въпрос на духовна трансформация и посвещение, което изисква време, аскетизъм, труд и огромно търпение. Разликата с днешния контекст на образованието е фундаментална, и тя се открива преди всичко в целта: Питагор и древните учени са търсили Мъдрост (София), за да разберат законите на Космоса и мястото на човека в него; съвременният студент често търси Информация, за да оцелее в социалната система. Друга разлика е налице в метода на преподаване: в античните школи методът е бил предаване на личен опит от учител на ученик, на знание от уста на ухо. Днес образованието е масово и често деперсонализирано. И още едно отличие – мотивацията: Питагор прекарва повече от две десетилетия на обучение в различни школи, защото е вярвал, че знанието се заслужава. В ХХІ век преобладава нагласата, че знанието е консуматив, а предоставянето му – услуга, които трябва да бъдат доставени бързо, лесно, удобно и безпрепятствено.
Следователно „иновациите“, от които днешният студент има нужда, всъщност не са нови технологии, а завръщане към питагорейския модел: превръщането на сухата теория в преживяване, което има личен смисъл.
Друг въпрос, който неизбежно възниква, правейки паралели и с недалечното минало в образователната система на България, е дали елитарният модел на обучение (в смисъл само за силно мотивираните) би бил по-ефективен от сегашното масово образование.
„Елитарният“ образователен модел, подобен на този от времето на Питагор, залага на качеството чрез подбор, докато „масовото“ образование търси достъпност чрез количество. Ето двата полюса: „Елитарният“ модел създава лидери и визионери. Той изисква жертвоготовност и пълно отдаване. Ако образованието беше привилегия, която се заслужава с години чакане, аудиториите щяха да са пълни с хора, които ценят всяка казана дума. Но това би оставило огромна част от обществото без базови знания и умения. „Масовото“ образование превърна знанието в индустрия. То е необходимо за функционирането на модерната държава, но често убива духовния аспект и личната връзка с науката. Резултатът са дипломи и аудитории, които се разминават по форма и съдържание.
Истината е, че днес образованието е в криза, защото се опитваме да приложим масов модел към субекти (студентите), които подсъзнателно копнеят за индивидуално признание и себеутвърждаване – нещо, което само „елитарният“ подход дава.
… Следва продължение …

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 7 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Икономикапреди 7 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч







