Свържи се с нас

Новини

Поставиха паметна плоча на Д-р Тота Венкова в столицата

Published

on

През 2017 г. Държавен архив – Габрово подкрепи предложението на Инициативен комитет „Памет за първата българка лекар, д-р Тота Венкова (1855-1921), благодетелка и дарителка” за поставяне на паметна плоча на къщата на д-р Тота Венкова, като предостави снимки и документи и подготви подкрепящо писмо до Столичния общински съвет.

Към инициативата се включиха Женско благотворително дружествo „Майчина грижа“, ОС на БЧК – Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, Национален музей на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Регионален исторически музей – Габрово и ГК „Памет Габровска“.

Снимка на Тота Венкова

През пролетта на 2020 г. плочата беше поставена, но предвид извънредната ситуация, тържественото откриване се отлага за по-късна дата.

За инициативата, участниците, дарителите и организацията за поставяне на паметната плоча разказва г-жа Райна Несторова, член на Инициативния комитет и съпруга на племенника на Тота Венкова, д-р Александър Несторов.

„Тази пролет се навършват 165 години от рождението на първата българка – дипломиран лекар – Д-р Тота Венкова, родена през 1855 г. в гр. Габрово. По този повод БЛС и БЧК поставиха паметна плоча на къщата й в гр. София, която тя дарява през 1920 г. с грижа за здравето на българските деца.

Снимка на къщата й в София

Инициативата за поставянето на плочата със съдействието на нейни роднини датира от м. Декември 2016 г., когато се навършиха 95 години от смъртта й. Идеята съвпадна с почина на Столична Община за поставяне на почетни знаци на българки със значим принос за обществото – признание, което означава, че Българката с ум и характер, благодетелност и достойнство, родолюбие и вдъхновение, трябва да заеме своето място в аналите на Столичния град.

Една достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Христо Белчев“ стои безмълвна за минаващите край нея граждани. Историята й е неизвестна дори на настоящите й собственици. Те знаят само, че къщата е оцеляла от бомбардировките на Втората Световна Война заради широките темели и здравите зидове.

Собственичка на къщата до 1921 г. е Д-р Тота Венкова – първата българка дипломиран лекар, самарянката по време на Освободителната война от 1878 г., благодетелка през войните от 1912-1915 г., строителка на българското женско здравеопазване, майка за децата, без да има свои, дарила тази къща за тяхното здраве и в името на бъдещето на България.

Снимка на плочата, поставена на сграда, където се е намирала къщата на Тота Венкова в Габрово

София беше длъжна на отдаде почит на личността и делото на тази голяма българка. Магнетичната сила на светлата личност помогна на инициаторите – БЛС, БЧК и родственици – да съберат за кратко време стотици подписи в подкрепа на начинанието. Активно се включиха в подкрепа на предложението Държавен архив – Габрово, Женското Дружество „Майчина грижа“ от гр. Габрово и администрацията на санаториум „Цар Фердинанд I“ от с. Искрец, Софийска Област. Преклонението пред делото на Д-р Тота Венкова намери израз в единодушната подкрепа на общинските съветници от всички политически сили. В художественото оформление и изпълнението на проекта безвъзмездно участваха покойният художник Светлин Русев и екипа на инж. Георги Колчаков. Г-жа Саша Безуханова и нейният екип от MOVE.BG публикуваха биографична статия със снимка на Д-р Тота Венкова в Уикипедия.

Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.

През 2021 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Д-р Тота Венкова. Отложеното заради карантираната освещаване на плочата ще намери своя подходящ момент в идните дни.“

Информация за 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова и инициативата публикува и Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз.

Снимка на плочата на къщата й в София

Той споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев в писмо споделя, че „в следващия брой на в. „Quo vadis“ ще бъде публикувана интересната и богата биография на Д-р Тота Венкова, която е носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст.

„В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005). В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:
– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв; – На Софийския университет – 40 000 лв. „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка. Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния й град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните й останки са положени в земята на родния й град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г.Михаил Теофилов, изповедник на нейното завещание, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха й!“

С Решение на Общински съвет – Габрово № 107/12.05.2005 г. д-р Тота Венкова е обявена посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО, по повод 150 години от рождението й. На нейно име е наименувана улица в габровския квартал „Трендафила“. Нейното име носи Горското климатично училище в м. Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво, организирано и открито през 1947 г. от Габровската община със завещаните от д-р Тота Венкова 500 000 лв. През 1971 г. Окръжната обединена болница в Габрово се именува с името на д-р Тота Венкова и на сградата е поставен бронзов барелеф. Паметна плоча е поставена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живяла Тота Венкова до 1878 г.

ЖБД „Майчина грижа“ организира 3 дарителски фонда, единият от които е на името на д-р Тота Венкова за подпомагане на абитуриент от Националната Априловска гимназия в Габрово, който трябва да ученик с отличен успех и от семейство в неравностойно материално положение.

За всяка нейна годишнина институциите на паметта организират изложби, кръгли маси и др. научни форуми. Такива личности като д-р Тота Венкова със „СЪРЦЕ ЗА ВСИЧКИ” не са от местна величина, те са мерило за стремежа на българина за образованост, за човечност, хуманност, благотворителност и сила на духа! Затова с особено чувство на гордост габровци подкрепиха инициативата за поставяне на паметна плоча на къщата й в София на ул. „Солунска” № 13.

Автор: Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Политическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК

Published

on

Представителите на парламентарно представените партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на Районната избирателна комисия – Габрово за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври. Консултациите, свикани от Областния управител Кристина Сидорова, се проведоха днес, 28 август, в Областна администрация – Габрово.

В началото на срещата областният управител предложи РИК – Габрово да бъде с трима заместник-председатели. Предложението беше прието, а участниците постигнаха съгласие за ръководния състав на комисията. Елена Колева ще бъде председател на РИК – Габрово, а заместник-председатели ще бъдат Мария Недева, Васил Найденов и Салие Боз. За секретар е определена Ива-Мария Мариянова.

В състава на комисията ще влязат още осем членове, с което общият ѝ състав ще бъде 13 души.

В края на срещата областният управител Кристина Сидорова се обърна към представителите на политическите партии и коалиции: „Радвам се, че постигнахме съгласие. В предложения състав на РИК – Габрово освен хора с опит, които са били дългогодишни членове на комисията, има и нови лица, които вярвам ще подпомогнат работата й да бъде още по – ефективна. Искрено се надявам този състав да работи добре и в конструктивен дух, както е било и досега, за да проведем честни и прозрачни избори в област Габрово.“

Зареди още

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица