Свържи се с нас

Новини

Поставиха паметна плоча на Д-р Тота Венкова в столицата

Published

on

През 2017 г. Държавен архив – Габрово подкрепи предложението на Инициативен комитет „Памет за първата българка лекар, д-р Тота Венкова (1855-1921), благодетелка и дарителка” за поставяне на паметна плоча на къщата на д-р Тота Венкова, като предостави снимки и документи и подготви подкрепящо писмо до Столичния общински съвет.

Към инициативата се включиха Женско благотворително дружествo „Майчина грижа“, ОС на БЧК – Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, Национален музей на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Регионален исторически музей – Габрово и ГК „Памет Габровска“.

Снимка на Тота Венкова

През пролетта на 2020 г. плочата беше поставена, но предвид извънредната ситуация, тържественото откриване се отлага за по-късна дата.

За инициативата, участниците, дарителите и организацията за поставяне на паметната плоча разказва г-жа Райна Несторова, член на Инициативния комитет и съпруга на племенника на Тота Венкова, д-р Александър Несторов.

„Тази пролет се навършват 165 години от рождението на първата българка – дипломиран лекар – Д-р Тота Венкова, родена през 1855 г. в гр. Габрово. По този повод БЛС и БЧК поставиха паметна плоча на къщата й в гр. София, която тя дарява през 1920 г. с грижа за здравето на българските деца.

Снимка на къщата й в София

Инициативата за поставянето на плочата със съдействието на нейни роднини датира от м. Декември 2016 г., когато се навършиха 95 години от смъртта й. Идеята съвпадна с почина на Столична Община за поставяне на почетни знаци на българки със значим принос за обществото – признание, което означава, че Българката с ум и характер, благодетелност и достойнство, родолюбие и вдъхновение, трябва да заеме своето място в аналите на Столичния град.

Една достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Христо Белчев“ стои безмълвна за минаващите край нея граждани. Историята й е неизвестна дори на настоящите й собственици. Те знаят само, че къщата е оцеляла от бомбардировките на Втората Световна Война заради широките темели и здравите зидове.

Собственичка на къщата до 1921 г. е Д-р Тота Венкова – първата българка дипломиран лекар, самарянката по време на Освободителната война от 1878 г., благодетелка през войните от 1912-1915 г., строителка на българското женско здравеопазване, майка за децата, без да има свои, дарила тази къща за тяхното здраве и в името на бъдещето на България.

Снимка на плочата, поставена на сграда, където се е намирала къщата на Тота Венкова в Габрово

София беше длъжна на отдаде почит на личността и делото на тази голяма българка. Магнетичната сила на светлата личност помогна на инициаторите – БЛС, БЧК и родственици – да съберат за кратко време стотици подписи в подкрепа на начинанието. Активно се включиха в подкрепа на предложението Държавен архив – Габрово, Женското Дружество „Майчина грижа“ от гр. Габрово и администрацията на санаториум „Цар Фердинанд I“ от с. Искрец, Софийска Област. Преклонението пред делото на Д-р Тота Венкова намери израз в единодушната подкрепа на общинските съветници от всички политически сили. В художественото оформление и изпълнението на проекта безвъзмездно участваха покойният художник Светлин Русев и екипа на инж. Георги Колчаков. Г-жа Саша Безуханова и нейният екип от MOVE.BG публикуваха биографична статия със снимка на Д-р Тота Венкова в Уикипедия.

Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.

През 2021 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Д-р Тота Венкова. Отложеното заради карантираната освещаване на плочата ще намери своя подходящ момент в идните дни.“

Информация за 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова и инициативата публикува и Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз.

Снимка на плочата на къщата й в София

Той споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев в писмо споделя, че „в следващия брой на в. „Quo vadis“ ще бъде публикувана интересната и богата биография на Д-р Тота Венкова, която е носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст.

„В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005). В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:
– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв; – На Софийския университет – 40 000 лв. „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка. Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния й град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните й останки са положени в земята на родния й град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г.Михаил Теофилов, изповедник на нейното завещание, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха й!“

С Решение на Общински съвет – Габрово № 107/12.05.2005 г. д-р Тота Венкова е обявена посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО, по повод 150 години от рождението й. На нейно име е наименувана улица в габровския квартал „Трендафила“. Нейното име носи Горското климатично училище в м. Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво, организирано и открито през 1947 г. от Габровската община със завещаните от д-р Тота Венкова 500 000 лв. През 1971 г. Окръжната обединена болница в Габрово се именува с името на д-р Тота Венкова и на сградата е поставен бронзов барелеф. Паметна плоча е поставена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живяла Тота Венкова до 1878 г.

ЖБД „Майчина грижа“ организира 3 дарителски фонда, единият от които е на името на д-р Тота Венкова за подпомагане на абитуриент от Националната Априловска гимназия в Габрово, който трябва да ученик с отличен успех и от семейство в неравностойно материално положение.

За всяка нейна годишнина институциите на паметта организират изложби, кръгли маси и др. научни форуми. Такива личности като д-р Тота Венкова със „СЪРЦЕ ЗА ВСИЧКИ” не са от местна величина, те са мерило за стремежа на българина за образованост, за човечност, хуманност, благотворителност и сила на духа! Затова с особено чувство на гордост габровци подкрепиха инициативата за поставяне на паметна плоча на къщата й в София на ул. „Солунска” № 13.

Автор: Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Новини

Тържествен Академичен съвет за Деня на народните будители

Published

on

Тържествен Академичен съвет на Технически университет – Габрово, по случай 1 ноември Деня на народните будители, ще се проведе в четвъртък, 30 октомври, информираха от висшето училище.

Събитието ще се проведе в университетската библиотека от 15.00 часа, по време на което ще бъдат наградени преподаватели за научно развитие през годината, както и изявени студенти. Ще бъдат отличени и пенсионирани преподаватели.

Зареди още

Новини

РЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене

Published

on

На 7 ноември от 13.30 часа в заседателната зала на Регионалната здравна инспекция – Габрово ще се проведе информационен семинар, посветен на темата за здравословното хранене и неговото значение за превенцията на хроничните заболявания.

Събитието е част от Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021–2025 г. и има за цел да повиши здравната култура и да насърчи изграждането на устойчиви здравословни навици сред населението.

Организаторите от РЗИ – Габрово отправят покана към медицински и немедицински специалисти, работещи в детски градини и училища от региона, да се включат в инициативата.

Специален гост на събитието ще бъде д-р Цветан Димитров – специалист по хранене и диететика, с дългогодишен опит в областта на общественото здраве и индивидуалното консултиране.

По време на семинара той ще говори за основните принципи на балансираното хранене, ще обсъди връзката между хранителните навици и хроничните незаразни заболявания, както и ще предложи практически насоки за изграждане на здравословен режим.

Участниците ще имат възможност да се включат и в дискусионна част, по време на която ще могат да задават въпроси и да обменят опит.

„Какво ядем има значение! Нека заедно изградим по-здравословна и информирана общност!“, призовават от Регионалната здравна инспекция – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица