Новини
Поставиха паметна плоча на Д-р Тота Венкова в столицата
През 2017 г. Държавен архив – Габрово подкрепи предложението на Инициативен комитет „Памет за първата българка лекар, д-р Тота Венкова (1855-1921), благодетелка и дарителка” за поставяне на паметна плоча на къщата на д-р Тота Венкова, като предостави снимки и документи и подготви подкрепящо писмо до Столичния общински съвет.
Към инициативата се включиха Женско благотворително дружествo „Майчина грижа“, ОС на БЧК – Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова – Габрово, Национален музей на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Регионален исторически музей – Габрово и ГК „Памет Габровска“.

През пролетта на 2020 г. плочата беше поставена, но предвид извънредната ситуация, тържественото откриване се отлага за по-късна дата.
За инициативата, участниците, дарителите и организацията за поставяне на паметната плоча разказва г-жа Райна Несторова, член на Инициативния комитет и съпруга на племенника на Тота Венкова, д-р Александър Несторов.
„Тази пролет се навършват 165 години от рождението на първата българка – дипломиран лекар – Д-р Тота Венкова, родена през 1855 г. в гр. Габрово. По този повод БЛС и БЧК поставиха паметна плоча на къщата й в гр. София, която тя дарява през 1920 г. с грижа за здравето на българските деца.

Инициативата за поставянето на плочата със съдействието на нейни роднини датира от м. Декември 2016 г., когато се навършиха 95 години от смъртта й. Идеята съвпадна с почина на Столична Община за поставяне на почетни знаци на българки със значим принос за обществото – признание, което означава, че Българката с ум и характер, благодетелност и достойнство, родолюбие и вдъхновение, трябва да заеме своето място в аналите на Столичния град.
Една достолепна 3-етажна къща на ъгъла на улиците „Солунска“ и „Христо Белчев“ стои безмълвна за минаващите край нея граждани. Историята й е неизвестна дори на настоящите й собственици. Те знаят само, че къщата е оцеляла от бомбардировките на Втората Световна Война заради широките темели и здравите зидове.
Собственичка на къщата до 1921 г. е Д-р Тота Венкова – първата българка дипломиран лекар, самарянката по време на Освободителната война от 1878 г., благодетелка през войните от 1912-1915 г., строителка на българското женско здравеопазване, майка за децата, без да има свои, дарила тази къща за тяхното здраве и в името на бъдещето на България.

София беше длъжна на отдаде почит на личността и делото на тази голяма българка. Магнетичната сила на светлата личност помогна на инициаторите – БЛС, БЧК и родственици – да съберат за кратко време стотици подписи в подкрепа на начинанието. Активно се включиха в подкрепа на предложението Държавен архив – Габрово, Женското Дружество „Майчина грижа“ от гр. Габрово и администрацията на санаториум „Цар Фердинанд I“ от с. Искрец, Софийска Област. Преклонението пред делото на Д-р Тота Венкова намери израз в единодушната подкрепа на общинските съветници от всички политически сили. В художественото оформление и изпълнението на проекта безвъзмездно участваха покойният художник Светлин Русев и екипа на инж. Георги Колчаков. Г-жа Саша Безуханова и нейният екип от MOVE.BG публикуваха биографична статия със снимка на Д-р Тота Венкова в Уикипедия.
Паметната плоча на къщата на ул. „Солунска“ 13 по проект на арх. Кирил Русков и с епитафа на Михаил Теофилов ще напомня за благодетелността на българката, за отношението й към страдащите и болните, за истинските стойности върху които е изграждано българското здравеопазване.
През 2021 г. ще се навършат 100 години от смъртта на Д-р Тота Венкова. Отложеното заради карантираната освещаване на плочата ще намери своя подходящ момент в идните дни.“
Информация за 165-годишнина от рождението на д-р Тота Венкова и инициативата публикува и Георги Радев – редактор на в. „Quo vadis“ – вестник на Българския лекарски съюз.

Той споделя и един много интересен факт, посочен в книгата „История на Санаториума Искрец, 1908 – 1950 г.“ с автор д-р Недялков – златният часовник на фасадата на църквата „Св. Седмочисленици“, който работи и до днес, е направен също със средства от продажбата на къщата. Г-н Радев в писмо споделя, че „в следващия брой на в. „Quo vadis“ ще бъде публикувана интересната и богата биография на Д-р Тота Венкова, която е носителка на редица държавни отличия, сред които Знак на Самарянката и Орден за граждански заслуги „2 Август“, III ст.
„В сърцата на признателните потомци д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. Още преди Освобождението тя прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветното време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве, е намерила сили и амбиции да се докаже. Затова историята отрежда на д-р Тота Венкова място на първа българка лекар, израснала от жилав български корен.“ Така представя д-р Тота Венкова, г-жа Семерджиева – председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово – изследователка на нейния живот и дейност, автор на биографичната книга „Сърце за всички“ (2005). В края на дните си през 1920 г. Д-р Тота Венкова написва завещанието си, с което завещава цялото си имущество:
– На Габровското девическо училище, в което е учила и учителствала – 500 000 лв. С тази сума е построено Горското климатично училище в м. Топлешка поляна, над с. Зелено дърво;
– На Искрецкия санаториум за гръдоболни – 500 000 лв; – На Софийския университет – 40 000 лв. „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богата си душевност и себераздаване са оставили ярка следа.“ И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения, с техните имена се наричат институции, градове и улици. И габровци, които са с особено усещане за памет, отдават заслужена почит и признание на делото на голямата Възрожденка. Идеята за пренасяне мощите на д-р Тота Венкова в родния й град възниква още през 1985 г., но едва през 1996 г. по инициатива на ЖБД „Майчина грижа“ се създава инициативен комитет и през 1997 г. тленните й останки са положени в земята на родния й град, а венци и цветя покриват големия гранитен паметник, на който през 1921 г.Михаил Теофилов, изповедник на нейното завещание, е изписал „Д-р Тота Венкова – първата българка лекарка от Габрово. Починала на 23 декември 1921 г. Приятелка на бедните, майка на безпризорните! Мир на праха й!“
С Решение на Общински съвет – Габрово № 107/12.05.2005 г. д-р Тота Венкова е обявена посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО, по повод 150 години от рождението й. На нейно име е наименувана улица в габровския квартал „Трендафила“. Нейното име носи Горското климатично училище в м. Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво, организирано и открито през 1947 г. от Габровската община със завещаните от д-р Тота Венкова 500 000 лв. През 1971 г. Окръжната обединена болница в Габрово се именува с името на д-р Тота Венкова и на сградата е поставен бронзов барелеф. Паметна плоча е поставена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живяла Тота Венкова до 1878 г.
ЖБД „Майчина грижа“ организира 3 дарителски фонда, единият от които е на името на д-р Тота Венкова за подпомагане на абитуриент от Националната Априловска гимназия в Габрово, който трябва да ученик с отличен успех и от семейство в неравностойно материално положение.
За всяка нейна годишнина институциите на паметта организират изложби, кръгли маси и др. научни форуми. Такива личности като д-р Тота Венкова със „СЪРЦЕ ЗА ВСИЧКИ” не са от местна величина, те са мерило за стремежа на българина за образованост, за човечност, хуманност, благотворителност и сила на духа! Затова с особено чувство на гордост габровци подкрепиха инициативата за поставяне на паметна плоча на къщата й в София на ул. „Солунска” № 13.
Автор: Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Честито Рождество Христово!
Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.
Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.
Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Новини
Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.
Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.
Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.
До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).
През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.
Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Новини
Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.
Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.
Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха жена, откраднала 12 000 лева от съсед. Парите заровила в гората
-
Кримипреди 6 дниПолицията хвана над кило марихуана
-
Кримипреди 3 дниПиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево
-
Новинипреди 7 дниПрерязаха лентата на обновената сграда на пожарната в Габрово
-
Кримипреди 3 дниОставиха в ареста един от двамата, „шетали“ из цяло Габрово
-
Новинипреди 6 дниПТГ „Д-р Никола Василиади“ откри новата си спортна зала „Арена Механо“
-
Икономикапреди 6 дниНАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото
-
Новинипреди 6 дниПодписаха договора за ремонт на бившето училище Радион Умников





