Свържи се с нас

Новини

31 години от възстановяването на ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Published

on

На 6 август 1869 г. – Преображение Господне, по инициатива на Димитър Енчев, главен учител в Габровското училище, съвместно с по-интелигентни и изявени жени от Габрово, се основава Женско дружество, първоначално с името „Майчина любов“. Ако в началото дейността на Дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна и приема името Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Дълга и богата е неговата история, за която сме разказвали не веднъж. След 1944 г. всички женски дружества преминават към ОФ организации и ЖБД „Майчин грижа“ престава да съществува, за да възкръсне за нов живот през 1992 г. През 2019 г. отбелязахме тържествено 150 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, а през 2022 г. – 30 години от неговото възстановяване – на 17 ноем. 1992 г.

Основните дейности на дружеството са подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии, утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона, са сред водещите цели.

Дружеството участва активно във всички благотворителни акции на Община Габрово и в редица обществено значими инициативи в града. Работило е по следните проекти: „Габрово срещу рака у жените”, „Деца помагат на деца”; проект „Традициите не остаряват” съвместно с Габровската търговско- промишлена палата и Европейски инфоцентър и др.

В продължение на 10 години ЖБД „Майчина грижа” изпълнява проект, съвместно с побратимения град Тун, Швейцария, за осигуряване безплатен обяд на социално слаби ученици от І до ІV клас на габровските училища.

След 2011 г., в продължение на няколко години, проектът се реализира със собствени средства, набирани чрез организиране на кулинарни изложби, благотворителни концерти, балове и изложби.

Към днешна дата Дружеството има два Благотворителни фонда за деца в неравностойно социално положение: Фонд „Стефана Богдан Генчева“ – за стипендии на талантливи деца и Фонд “Д-р Тота Венкова – възрожденката” – за стипендия на зрелостник с отличен успех от Националната Априловска гимназия, който се поддържа от родственика на д-р Тотаа Венова, г-н Иван Несторов.

От 2021 г. Дружеството дава еднократна стипендия (награда) на 1 зрелостник с отличен успех от всички 4 гимназии и 2 средни училища в Габрово. За периода 2020-2023 г. осъществява няколко проекта, сред които създаването и експонирането на месингова паркова скулптурна композиция на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагог и зевзек, наричан е Вечният музикант, създателят на фанфарни училищни музики, които с право са наречени „украшение и гордост на Габрово”.

Неговата дейност е тясно свързана с тази на Дружеството. Първата фанфарна музика е при Девическото професионално училище на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”. Той, заедно с неговия оркестър „Джаз Керков“, е свирил благотворително на всички маскин балове и вечеринки.

Проектът има обединяващ общността, ефект и ще допринесе за засилване на чувството на гордост и принадлежност на гражданите към общността, ще поддържа жива градската памет и предаването на знанието за миналото, което е от значение и пример за възпитанието на днешните и бъдещите поколения.

Скулптурната фигура на Александър Керков е първият паметен знак в Габрово с QR код, който води до интересния и високоинформативен сайт за него и за проекта – http://www.kerkov.mgrija- gabrovo.org/.

Сред реализираните проекти е и „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.“

Той се осъществява с подкрепата на учениците от Националната Априловска гимназия от Клуб „Млади възрожденци” и от габровските културни институции и организации. Този пътеводител ще ви отведе на локации, на които габровци са изразили своята почит към заслужили личности за развитието на града и благотворители, чийто жест е висше проявление на духовността.

Това са хора с различен профил – хора на науката, търговията, индустрията и обикновени работници, но всички те са с висока обществена отговорност и съпричастност към нуждаещите се. Цялата информация ще откриете на специалния сайт https://www.daritelite.mgrija-gabrovo.org/

Чрез проект „За качествено здраве на село“, бяха извършени медицински прегледи на възрастни хора в 22 кметства и кметски наместничества, с 128 населени места в Габровска община, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Габрово и на дарители и от медицински екип от Диагностично-медицински център 1 – Габрово.

Четвъртата реализирана инициатива бе Училище за родители, свързана с провеждането на лекторска дейност от специалисти от национален и регионален мащаб, обучения за отглеждане, възпитание и психологично здраве на децата и др. теми.

През 2022 г. бе развита активна доброволческа дейност, в помощ на пострадалите от войната в Украйна, за подпомагане на зависимите млади хора от Терапевтичен център „Св. Илия“ и др. инициативи.

Финансирането на дейността се осъществява от дарители и от нашите инициативи като: благотворителни концерти, изложби и кулинарни базари.

„Благодарим от сърце на всички наши дарители за проявената щедрост и подкрепа, с което поддържа вечно жива българската традиция на християнско милосърдие. Благословени да са тези, които помагат на хората в нужда и пазят тяхното достойнство!“, споделя Стефка Василева, председател на ЖБД „Майчина грижа“.

На церемонията на НЧ „Будителите 2017“ за награждаване на победителите на ежегодния конкурс „Събитие на Габрово в областта на културата“ за 2021 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ получи отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата.

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица