Икономика
Марката е всичко
Брандът е социална група. Ако преди е означавал преди всичко определено качество и дизайн, днес означава принадлежност към определена лайфстайл категория. В наши дни брандът не е просто маркетингово понятие, а наука, която изисква познания по психология, социология, история, икономика, съчетани със силен пазарен нюх. Може да ви звучи пресилено, но в морето от стоки и услуги, марката е всичко. Брандът носи посланиеи манипулира потребителя да му служи и да му принадлежи. Дава не само авторитет, който клиентът приема като необходимост, но дори самоличност. Отъждествява те с останалите и характеризира стила ти на живот – дали си пътешественик, или юпи, или спортен тип, дали си facebook маниак или предпочиташ светлината на прожектора….
Може би ще разочароваме много хора, които в момента работят над своя бранд, но такъв се създава трудно. Той е рядко явление, изгражда се бавно, изисква огромен ресурс от време, хора и пари. Отстрани изглежда лесно – едно добро име, едно хубаво лого, малко реклама, качествен продукт и готово. Това е само стартовата позиция, на която обикновено има още хиляди като вас, изпълнили същите условия.След това идва надстройката, от която зависи, дали брандът ще остане в историята или ще бъде един от онези, които наемат магазин, пребоядисват го и след 6 месеца на витрината вече има табела „Ликвидация”. Необходими са нечовешки усилия, пълна отдаденост, безусловна мотивация, опит, екип, визия за бъдещето, която е напред с поне пет години,търговски нюх, умение да поемаш риск и отговорност, умение да губиш и да влагаш умно спечеленото. След това (може би)ще дойде наградата – пазарен дял, добър имидж, разпознаваемост, твоя социална група.Това е цената на бранда.
Можеш ли да я платиш със своя живот и живота на няколко поколения след теб? Ще го направиш ли тук, в България, където публиката е затворила вратата си към българското?Защото през 1989 сменихме комсомолските униформи с дънки, но много продължиха да мислят като в соцвремената. Все още има хора, коитосе срамуват и избягват да пазаруват от местни фирми, въпреки че тези фирми саги задминали като постижения и те често дори не могат да си позволят да ги имат. Българияе страна на дистрибутрите, именно защото и инвеститорите са убедени, че вносът е по- конкурентниятпродукт и така също диктуват отношениекъм местните дизайнери.
Свръхочакванията на българския клиент, българските производители да предлагат качество и имидж на Прада, но на цена под тази на Bershka, прави нещата още по- трудни, а вероятността скоро да имаме варианти на успешен бранд – минимална.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 7 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 7 дниСевлиево говори за живота: градът, имащ смелостта да говори за репродуктивното здраве
-
Икономикапреди 7 дниСеминар „Социално предприемачество в действие“
-
Културапреди 7 дни90 години от откриването на паметника на Васил Априлов
-
Културапреди 7 дниЕмблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
-
Кримипреди 4 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 3 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 3 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си










