Свържи се с нас

Култура

В търсене на възможната истина

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.

Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.

Кой е Волен Митев?

Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.

С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.

И дори му остава време за литературни занимания!

През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.

Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.

Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”

Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.

В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица