Свържи се с нас

Култура

В търсене на възможната истина

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.

Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.

Кой е Волен Митев?

Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.

С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.

И дори му остава време за литературни занимания!

През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.

Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.

Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”

Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.

В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица