Култура
В търсене на възможната истина
Домът на хумора и сатирата Ви кани на 11 март, петък, от 17.30 часа в Залата на жирафите на габровска премиера на романа „Възможната истина”.
Това е третият роман на Волен Митев, актьор от някогашния Вариететен театър и голям приятел на Веселата къща.
Кой е Волен Митев?
Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експериментално-сатиричния театър в Габрово (1986-1991). Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев („София, само София”, „Гангстериада”, „Мюзикъл за влюбени”, „Подземният”, „Памтивек шоу”, „Най-чудното чудо”, „Приказки” и др.) Както сам признава, „Преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократичнопострадал, но все пак роден Ямбол”. В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Няма да платим” , „Сако от велур”, „Сенокосни истории”, „Последната жена на Дон Жуан”, „Лизелоте и месец май”, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Лисичета”, „Нирвана”, „Мандрагора”, „Както ви харесва”, „Мамут”. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Политикани”, „Щъркели на кръстопът”, „Сватовницата”.
С усмивка разкрива, че еднакво добре умее да играе и Шекспир, и Тенеси Уилямс, също така билярд, карти и табла, като в последната, по негово признание, е най-добър.
И дори му остава време за литературни занимания!
През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, в който се запознахме с едно симпатично ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив става герой и на следващия му криминален роман „Куршуми на щат” (2003). Пак той е водеща фигура и във „Възможната истина”.
Следва едно успешно участие на актьора в националния литературен конкурс за нов български роман (2009) на Фондация „Развитие 21”. Разглеждат се само ръкописи, а наградата предвижда парична сума, статуетка и издаване на премираните творби. Ръкописът на романа му „Добрият, лошият… и Мария” е номиниран в конкурса, но все още не е отпечатан.
Ямболските автори имат късмета да творят и се развиват край един солиден и доброжелателен писател, личност с особен обществен авторитет, какъвто е Христо Карастоянов. Именно той благославя излизането на не една книга, а сред късметлиите е и Волен Митев – и третият му роман – „Възможната истина” (2015) – е редактиран от Хр. Карастоянов. Ето как редакторът Карастоянов интригуващо ни въвежда в тайнствената атмосфера на романа: „…Възможно ли е миналото да се завърне и възможно ли е това завръщане да е ужасяващо? Възможно ли е то да пропука стари и уж проверени истини? И как това ще промени живота ни?… Така героят на Волен Митев за пореден път е изправен пред стъписващо разкритие. Прочетете тази книга и сами решете дали истината, до която авторът стига, е наистина възможна.”
Този роман не е в пълния смисъл на думата криминален, макар да е построен по правилата на жанра. Има и предателства, и предатели, и агенти, и куршуми, и отвличания, и полковници, и приятни флиртове, и още много други важни за авторовото внушение елементи. Волен Митев никъде не казва, че герои и събития от романа нямат нищо общо с реални лица и така ни оставя да се лутаме от „може би” и „сигурно”. Такъв е случаят с героя му Петър Улвалиев, бъдещ забележителен ерудит, но и поддал се на зависимостта на „чичо Кольо”, за да научи още при първата им среща, че „няма такова нещо като равенство между хората”. Ще станем свидетели на вричането на младежа в НЕЩО, в което няма „нищо нередно” според … Никола Гешов. Като на филмова лента ще се развие главозамайващата му кариера. Ще се появи и великолепният писател Георги Мерков, и фантазията ни ще търси нови сходства. Напълно излишно: все пак държим в ръцете си роман и още в заглавието авторът ни предупреждава: давам ви „Възможната истина”.
В петък на 11 март, в Залата на жирафите, от 17.30 ч. ще можем да общуваме с актьора и писателя Волен Митев и да си тръгнем с неговата книга с автограф.
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 7 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово









