Свържи се с нас

Новини

Войната в която всички са лоши

Published

on

И така прословутата „международна общност” реши да го направи отново. Реши да ни покаже, че колкото й големи майстори да са на модерните клишета за права, мир, благоденствие, устойчиво развитие, в крайна сметка винаги се стига до война, когато трябва да се защитават политически интереси. И когато трябва да се заличават следи на десетилетия подлост и безчестие. Най-гадното обаче е това, че войната винаги се оправдава с миролюбиви клишета, с пластмасов език и западни лидери с изпънати от престорена загриженост лица. Тази подлост на съвременните войни може да взриви всеки здрав разум, защото пред себе си виждаме класически идеологически опит езикът да подмени реалностите. Хуманитарната загриженост е просто маска на поредната доза нечисти и много коварни политически интереси.

Именно така се стигна до операция „Зората на Одисеята” (винаги съм се чудил коя ли военна поетична душа сътворява заглавията на тези операции и дали авторите на заглавия няма някой ден да горят в ада). В тази операция военно-въздушните сили на Франция, Великобритания, подкрепени от Италия, САЩ и други страни започнаха да бомбардират Либия с мотивът, че това е единственият начин да спрат очевидно психясващият от ден на ден Кадафи и да предотвратят разправата му с опозицията.

Бомбардировките (всъщност това е форма на най-подла война) съвсем не бяха последното и единствено възможно решение в назрялата политическа криза. Което веднага ни кара да предполагаме, че целта на военна намеса съвсем не се изчерпва с пленителната хуманитарна терминология, дори съвсем очевидно няма нищо общо с нея.

Първо едно уточнение, за да не стигаме до бързо лепене на етикети. Пет пари не давам за Муамар Кадафи. Това е един прогресивно полудяващ старец, който очевидно съвсем се е замъглил от постоянното слънце и пустинните ветрове. Особено в България пък нямаме причини за дива любов към тази тъмна фигура, която близо 8 години държа като заложници български граждани и се изгаври с целия свят. Аз лично смятам, че не само Кадафи е виновен за цялата ситуация, а и удивително слабата българска дипломация в момента на ареста, както и опитите на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова да скрие, а не да реши проблема. Но е факт, че либийският лидер никога няма да заеме челно място в класацията топ 10 на най-любимите на българите неща. Той е изпечен злодей и нямам нито една емоционална или разумна причина да го подкрепям.

Обаче, ако искаме да бъдем съвсем обективни, трябва реално да погледнем и мотивите на „силите на мира”, носителите на зората на Одисеята. Защото, ако изкараме тях светлата сила в този конфликт, това означава да излъжем много брутално.

Изключително интересен е фактът, че Франция и Великобритания са страните, които инспирираха този конфликт и първи започнаха да твърдят, че „Кадафи трябва да бъде спрян”. Изключително интересна позиция, особено, ако вземем предвид, че доскоро точно тези две страни бяха в основата на стоплянето на отношенията между Европа и Либия.

Нека да припомним. През 2007 година тогавашната жена на Никола Саркози Сесилия разигра целия спектакъл по спасяването на българските медици от затвора в Триполи и висящите им смъртни присъди. Франция влезе в ролята на преговарящ, а този, когото днес наричат „бясно куче” изтъргува хитро нашите сънародници срещу неназовани условия. Едва днес, когато страстите около Либия се нажежиха като Сахара по обед, стана ясно, че либийците отдавна имат топли отношения със Саркози, а синът на Кадафи Сейф Ал-Ислам информира обвинително, че страната му е финансирала кампанията на френския президент. Когато днес виждаме прелитащите френски самолети ще е израз на интелектуална почтенност да предположим, че това е отчаян ход на Саркози, за да отклони вниманието в друга посока и, ако е възможно да заличи следите си в отношенията с арабския диктатор.

Също така красива е ситуацията в отношенията Великобритания – Либия. Дълги години англичаните държаха като затворник атентаторът от Локърби Абдел Басет ал Меграхи. Кадафи се бори за освобождаването на своя съратник още от 1989 година. Най-накрая през 2009 година шотландските власти освободиха Меграхи по „хуманни причини”, защото бил болен от последен стадий на рак на простатата и го върнаха в Либия. Няма да забравя – гледах телевизионен репортаж от кацането на Меграхи в Триполи. Изведоха атентатора в инвалидна количка, с кислородна маска на лицето, той стоеше като човек, който наистина знае, че ще умре след няколко седмици. Две години по-късно обаче Меграхи е жив и слава на Аллах ,сигурно ще доживее до дълбока старост. Не бих се учудил, ако се окаже, че този рак на простатата е бил красива измислица на английските лекари, просто предтекст да върнат терориста на Кадафи. Само можем да предполагаме каква е била цената на тази сделка. И до днес се предполага, че Кадафи е предложил силна петролна сделка в замяна на приятеля си.

Още един факт – през 2004 година тогавашния премиер на Великобритания Тони Блеър е един от първите западни лидери, които отива на крака при Кадафи, за да прокара новите европейски отношения с него. Страничен факт от топлата среща: фирмата „Шел” подписва договор за екслоатация на либийски нефт на стойност 550 милиона лири. Отношенията на Великобритания с Либия са покрити с повече договорки и пари от средностатистически филм за мафията.

Ето как двете страни, които могат моментално да бъдат уличени в най-близки контакти с Кадафи първи решиха да го атакуват. Просто имат много да крият. Същото важи и внезапно пробудилият се демократично Силвио Берлускони, доскоро пръв приятел на либийският лидер.

На фона на описаните неща е много трудно да се повярва в модерния новговор на милитаристичните атаки – че те са направени в името на мира и, за да спрат войната. Вече се вижда първият ефект от военният удар в Либия – мир няма да има скоро. Привържениците на Кадафи се екстремизират с часове, а неговата опозиция просто няма лице. Това е основен проблем на военната операция. Тя няма цел и се прави прекалено набързо.

Ето няколко основни недоумения:

1. Какво целят въздушните удари? Ако целта им е да спрат атаките на Кадафи срещу опозицията, не е ясно как ще стане това без присъствието на сухопътни сили на нападащата коалиция. Въздушните удари трудно ще спрат гражданската война, а единствено могат да постигнат патова ситуация в Либия и да вкарат страната в зловеща политическа и икономическа криза. Това от своя страна ще е край на идеята за хуманитарна инвазия, защото по този начин ударите ще засегнат абсолютно всички либийци.

2. Готови ли са силите на „хуманните” бомбардировки да нахлуят в Либия, за да спрат наистина гражданската война? На този етап отговор на въпроса не може да има, но най-вероятно – не. Силите на НАТО са плътно ангажирани със ситуацията в Афганистан и всяко разместване на войските ще отвори нов проблем за цялата международна общност, както и ще принуди Осама бин Ладен да даде тържествен купон за новата геополитическа мешавица.

3. Как международните сили ще изпълнят целта си за сваляне на Кадафи? В момента се вижда, че Либия е трагично разделена страна. Ако предположим, че има сухопътна операция, това означава още една арабска страна да бъде подложена на фактическа окупация. Лидерите на Франция, Великобритания и Италия май не се били в час в последните 10 години и да си водят бележки от калпавите войни на американците в арабския свят. Нахлуване в Либия означава трайна нестабилност в региона и още едно гнездо на екстремизъм. Много пъти сме повтаряли истината, но май никой не я е осъзнал, че военните действия много рядко са решение на проблемите. Да пратиш войски да осигуряват мир е все едно да отрежеш крак, за да излекуваш порязване.

4. Кой ще смени Кадафи? Отговорът на този въпрос е по-голяма мистерия от въпроса „Кой уби Лора Палмър” навремето, когато България беше полудяла по сериала „Туин Пийкс” на Дейвид Линч. Опозицията на либийският лидер е съвсем непозната, никой не знае кой точно я води, съвсем не е ясно каква е тяхната платформа и с какво са по-добри от техния враг? Това са въпроси, които наистина стоят без отговор. А Европа, всъщност описаните по-горе страни прибегнаха до военният удар преди да опитат какъвто й да е бил политически натиск върху Кадафи.

Накрая няколко думи и за позицията на САЩ. Независимо от постоянните призиви на държавният секретар Хилъри Клинтън, американците не изглеждат много ентусиазирани от тази намеса, а Барак Обама няколко пъти повтори, че американците нямат водеща роля в това нападение. Изявлението му вероятно е истина поне наполовина. Идеята за военно нападение, а особено за евентуална сухопътна операция много трудно ще бъде продадена на американското общество. Един от силните армейски гласове – генерал Уесли Кларк, ръководил навремето бомбардировките над Югославия и, който май е демократ по убеждения, наскоро написа една доста смислена статия – „Трябва да помислим добре преди да нахлуем в Либия”. Ако се абстрахирате от доста силният имперски тон в нея, тя е точен анализ всички проблеми по които очевидно няма да спрем да говорим поне още година-две.

В този смисъл ситуацията наистина е непредвидима. Вероятно две-три седмици бомбардировките няма да спрат, но държавите, които започнаха войната най-вероятно няма да се решат на сухопътна операция. Така е, когато се бият две тъмни армии – винаги се стига до драматичен с необяснимостта си финал.

За първи път ми се случва да виждам война в която и двете сили са еднакво лоши. Ако това ще е новата форма на политика в 21 век – избор между супергаднярите и изпечените подлеци, значи много сме го закъсали. Заради това ми е странно да чета патетичните и приповдигнати статии, които се появиха – военните удари няма да решат абсолютно нищо. Само след една година, а може и още по-рано ще говорим с презрение за всички, които се решиха на тази стъпка. Защото бомбите не могат да заличат всички година на подлост, двойни стандарти и договорки зад гърба на обществото. В тази голяма игра ние също бяхме заложници, защото не бих се учудил, ако медиците бяха подложени на страдания и мъки като част от политическият покер на хуманната международна общност и либийският диктатор.

В този конфликт просто няма добри. И заради това единственият морален извод, който може да се направи е, че подлостта няма как да пребори диктатурата. Просто двете сили са от едно семейство.

Тъжно, но истина.

Автор: Александър Симов

Крими

Унищожават над 6,5 тона храни от предприятие за добиване и преработка на месо

Published

on

Над 6,5 тона храни са насочени за унищожаване, а част от дейността на предприятие за добиване и преработка на месо е спряна заради нарушения в няколко обекта на една и съща фирма в дряновското село Соколово, съобщава от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Инспектори на БАБХ са установили съхранение на храни при несъответстваща температура и без етикети на български език, продукти с нарушена цялост на опаковките, както и лошо хигиенно и техническо състояние на помещения и оборудване.

В един от обектите на фирмата са открити храни от животински произход в значителни количества, които са били без задължителна идентификационна маркировка, включително близо 3 тона свински глави, телешко месо, агнешки продукти и осолени черва в бидони.

Според БАБХ проследимостта на храните не може да бъде гарантирана, а това създава риск за здравето на потребителите. Общо 6596,9 кг. храни ще бъдат унищожени. Проверката е разкрила сериозни проблеми със сградния фонд и оборудването. В хладилни камери са констатирани плесени по тавани и стени, корозирали врати, както и ръждясало технологично оборудване.

В някои производствени помещения стенните покрития са били с лющещи се повърхности, а подово-стенните ъгли – в незадоволително хигиенно състояние. Поради тези причини част от дейността е спряна.

Нарушения са установени и в останалите проверени обекти на същата фирма – млекопреработвателно предприятие, предприятие за имитиращи продукти, хладилна складова база и склад за търговия на едро. Сред тях са неизползване на помещения по предназначение, нарушена поточност на производството, непълно или неточно водене на технологични дневници, както и несъответствия между реално прилаганите технологични процеси и утвърдената документация.

В хладилни бази са открити млечни и имитиращи продукти без идентификационна маркировка, както и кашкавал с плесени, който не е бил отделен и насочен за унищожаване, каквито са нормативните изисквания.

За всички обекти са предвидени допълнителни административни действия, включително издаване на предписания със срокове за отстраняване на несъответствията и последващ контрол за тяхното изпълнение.

Зареди още

Новини

Михаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта

Published

on

Г-н Митов, едва на 26 години станахте народен представител. Има ли действително място и роля за младите в Народното събрание, какво бихте посъветвали хората от Вашето поколение, по известно като Gen Z?
– Дали младите имат място и роля в Народното събрание – със сигурност. Нещо повече – бих казал, че българският парламент има огромна нужда от младите и тази роля трябва да си я извоюваме. Там, където се вземат важните решения и се приемат законите на страната, има нужда от хора, които мислят в категорията на дигиталната икономика, изкуственият интелект – теми, които Gen Z познава най-добре. Ние живеем във времена, в които да реализираш добра идея или инициатива, е по-лесно от всякога. Единственото, което се изисква е активност и енергия. Затова на хората от моето поколение бих казал, че ако политиката ви се струва скучна, това е, защото в нея няма достатъчно хора като вас. Колкото повече младите участваме и се подкрепяме, толкова по-бързо ще изградим средата, за която мечтаем.

Партията, от която излизате като кандидат за народен представител, според общественото мнение, не е модерна и актуална сред Вашето поколение Gen Z. Защо, според Вас, е така?
Истината е, че политиката като цяло не беше актуална тема сред младите хора до скоро, но сега тази тенденция се променя. И още една истина е, че ГЕРБ е партията, която дава най-голям шанс на млади хора да участват в политиката. В листите на ГЕРБ има в пъти повече хора от моето поколение, отколкото в листите на останалите партии. За пример ще дам листата с кандидати за народни представители в област Габрово – от общо 8 кандидати, 3-ма сме на възраст между 20 и 27 години. Това не може да се види в листите на другите партии.

Друга причина е, че младите хора активно присъстват в социалните мрежи, които за жалост често са среда за манипулации, спекулации, дори хибридни атаки, на базата на които се изгражда обществено мнение.

Освен това има процеси, които трябва да се обяснят, за да са разбираеми. Младите хора не помним времената, когато пътуването извън България е било невъзможно, стандартът на живот – в пъти по-нисък, не помним, когато до българското Черноморие се е пътувало по 6-8 часа, заради липса на скоростни пътища и магистрала, не помним хиперифлацията, фалирането на банки, изчезването на спестяванията на хората. Липсата на база за сравнение, създава илюзията, че европейската интеграция на България, постигнатото от тогава и настоящето са даденост. Но не е така. Партия ГЕРБ, започнала като Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ е партията, която отстоява пътя на България към Европа и завършва този процес. Днес всички ние пътуваме свободно, избираме къде да се образоваме и къде да се реализираме.

Една година вероятно не е достатъчно време за постигане на видими резултати, но Вие бяхте много активен, какво работихте и постигнахте за тази година на национално и местно ниво?
Макар и само за една година резултати има – превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна инфраструктура. Част от проектите предстои да бъдат реализирани, други вече са започнали, а трети са в етап на административна подготовка. Продължихме санирането на жилищни сгради. Възобновихме процедурите по проекта за тунел под Шипка, които бяха спрени от предишни правителства, както и по редица проекти в пътната и водната инфраструктура. В бюджета за 2026 година, който за съжаление беше отхвърлен, предвидихме средства за 100% изпълнение на довеждащия водопровод до Стоките, с което да решим проблема с водозагубите в Севлиево, както и средства за актуализация на проекта за язовир „Нейковци“ и пречиствателна станция за питейни води. Въпреки че този бюджет не беше приет, ние показахме ясен ангажимент към приоритетите на жителите на региона.

Кои са следващите ангажименти, които поемате, ако бъдете избран за народен представител?
– По отношение на областта, ключов приоритет е да завършим водоснабдяването на останалите села и квартали в Габрово и Севлиево. Сред важните задачи са довършването на довеждащия водопровод на Севлиево и актуализацията на проекта за пречиствателна станция в Трявна. Съществена стъпка за развитието на региона е и изграждането на индустриална зона между Габрово и Севлиево, която да привлича инвестиции, работни места и млади хора. Същевременно трябва да продължат всички работни процеси по изграждането на тунела под Шипка, както и подготовката за започване на обходния път на Севлиево. По отношение на спортната инфраструктура беше свършена много работа както в Габрово, така и в Севлиево. Сред ключовите следващи стъпки е завършването на спортния комплекс в кв. „Трендафил“, за който вече е осигурено финансиране.

Ако позволите, няколко лични въпроси. Неминуемо, като всеки влязъл в политиката, понесохте и критика или казано на езика на Вашето поколение – „хейт“. Как приехте това?
– Не е приятно да четеш неверни неща за себе си, но с времето човек намира своя начин да се справя с обидата, особено когато знае, че работи съвестно, с енергия и вижда реални резултати. Както казва и г-н Дончев, част от длъжностната характеристика на подобни професии е хората, които ги упражняват, често да бъдат сочени за виновни. Аз нямам проблем да поемам тази отговорност, стига България да се развива и ние да сме си свършили работата.

След като завършихте образованието си в чужбина, защо избрахте да се върнете в България?
– Живял съм и съм работил в няколко държави, но не мога да скрия, че мотивацията да работиш за България, е несравнима. Когато се върнах в България, специалистите с моето образование в областта на спортния мениджмънт не бяха много, а секторът имаше нужда от такива кадри. Така изборите в живота ми се подредиха по начин, който ми даде шанс да приложа идеите си. Точно затова през последната година, заедно с различни партньори, стартирахме няколко проекта, свързани с технологии, иновации и спорт. Един от тях е създаването на национален център за спортна наука и иновации в София. Избрах да се върна в България с ясната мотивация да подобрявам и променям процеси, свързани със стандарта на живот, образованието и спорта.

А защо избрахте Габрово?
– В Габрово ме привлече проектът „Янтра“. Смятам, че за пет години в клуба постигнахме отлични резултати, насочени към развитието на детско- юношеската школа, спортната инфраструктура и представянето на мъжкия отбор. Тези няколко години, както и срещите ми с местния бизнес и обществото, превърнаха Габрово в моя лична кауза. Макар и живял, учил и работил на много места, днес се чувствам габровец. Някои дори ми се сърдят, че говоря основно за нашия, габровски регион.

Какво искате да постигнете за Габрово и региона?
– Област Габрово има огромен потенциал в няколко ключови сектора. Регионът е с най-висок дял на заетите в производството, което означава, че технологичното и икономическото развитие, насочено към създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, трябва да бъде приоритет номер едно. От друга страна, тук е и Техническият университет, който има потенциала да подготвя кадри за новите предприятия чрез модерни и иновативни специалности. Заедно с това обаче трябва целенасочено да работим за подобряване на имиджа на университета сред младите хора. В сферата на туризма също разполагаме със сериозни предимства. Имаме красива Трявна – малък балкански град, който привлича хора от цялата страна. Наред с това разполагаме с Етъра, Боженци, Узана и Дома на хумора и сатирата – места с огромен потенциал както за български, така и за чуждестранни туристи. И не на последно място са спортът и младите хора. Смятам, че област Габрово има всички предпоставки да се превърне в притегателен център за млади и активни хора, стъпил върху модерна спортна инфраструктура, качествено образование и добри възможности за професионална реализация.

Коя е последната книга, която прочетохте или тази, която остави следа във Вас?
– Последната книга, която прочетох, беше за историята на Иран. Темата е изключително интересна, защото през 1979 г. иранският народ заменя монархията с режима на аятоласите чрез революция. Само за две години страната губи голяма част от икономическото развитие, натрупано в периода 1951–1979 г., както и редица основни права и свободи. Силно се надявам българите да оценяват европейския път на България и да не допускат експерименти с нашата геополитическа ориентация, защото подобни грешки струват скъпо и водят до години на страдание.

Какво не Ви попитах, а бихте искали да кажете на жителите на региона, на хората от Вашето поколение?
– Живеем в период на най-голямата трансформация за последните 250 години от Индустриалната революция до днес. Това е време, в което изкуственият интелект и новите технологии променят бизнеса, образованието и социалните ни взаимоотношения. Точно в този момент България няма нужда нито от експерименти, нито от разединение. Имаме нужда от ясна стратегия за това как ще постигнем по-високи доходи, по-конкурентна икономика и по-добро бъдеще за хората. Ние сме единствената партия, която има ясна визия как България може да постигне удвояване на брутния вътрешен продукт, драстично увеличение на средната работна заплата и ръст на социалните плащания чрез развитие на икономика с висока добавена стойност. България може да привлича повече бизнес инвестиции чрез ниски данъци, предвидима среда и разумно използване на собствените си ресурси. Затова е изключително важно страната ни да се възползва от природните си дадености. Такъв пример е добивът на шистов газ. Именно чрез подобни решения можем да намалим цените на енергията, така че тя да бъде достъпна както за бизнеса, така и за хората.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Джудистите ни с 9 медала от турнир в Перник

Published

on

Три златни, два сребърни и четири бронзови медала. Това е резултатът на малките джудисти на ДК „Габрово“ на открития турнир „Перун“. 419 състезатели от 29 клуба от България и Северна Македония се сблъскаха в безмилостни двубои, но габровските състезатели се изявиха като истински шампиони.

С 15 млади таланта, родени между 2012 и 2019 г., разделени в три възрастови групи, ДК „Габрово“ атакуваше без пощада. При най-малките Борис Халкин и Теодор Ненов грабнаха златото с стил.

Халкин, в категория до 18 кг, победи трима съперници по пътя си към върха, което бе чиста демонстрация на сила и техника! Ненов при 38-килограмовите пропусна първия рунд по жребий, но след това записа успехи срещу съперници от Козлодуй и София, за да се качи на първото стъпало.

Среброто завоюва Никола Петков в многолюдната категория до 24 кг. Четири победи, включително над македонски състезател, го отведоха до финала.

Никол Якимова също стигна до сребро при 27 кг, показвайки характер на истинска воин. Бронзовите медали отидоха при Илия Немигенчев с три победи и една загуба в категория до до 30 кг, Зорница Антова (21 кг) и Анастасия Александрова (34 кг).

В средната група (2014–2016 г.) Илиян Стефанов извоюва бронз в тежката +60 кг категория. Кулминацията дойде при най-големите (2011–2013 г.): Стефания Антова доминира до 52 кг с триумфи над пернишки и софийски съпернички, завоювайки злато.

В отборното класиране момичетата от Габрово завършиха 7-ми, а момчетата – 9-ти сред 29 клуба. Този уикенд в Перник показа, че габровските джудисти са готови за големите битки.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица