Новини
Томислав Дончев: Има толкова изречени лъжи, че ако опровергавам всяка, не би останало време да се свършат смислени неща

Г-н Дончев, през годините сте отговарял на множество въпроси, вероятно хиляди, удобни и неудобни. Приемате ли днес да отговорите само на неудобни въпроси, по теми, за които получавате критики?
Естествено, само удобните въпроси правят разговора скучен и без особен смисъл. Нещо като протоколна любезност, кой има полза от това…?
А иначе критики съм получавал много. Заслужени и незаслужени. Част от работата ми e.
Защо тунелът под Шипка не стана досега?
Ех, този тунел, ако планината се копаеше с думи, досега да сме излезли над Казанлък. И днес, мнозина, които даже не знаят къде трябва да започва и свършва, напоително говорят по темата, особено преди избори.
Сега фактите:
Темата за тунела е рестартирана със скромното ми участие, като кмет през 2008-2009 година, мнозина габровци вероятно помнят.
Първата реална крачка беше направена със старта на строителството на обходния (и довеждащ до тунела) път на Габрово в края на първия мандат на кабинета Борисов. Този проект мина през редица трудности – беше спиран по времето на кабинета „Орешарски” заради промени в правилата за отчуждаване, появиха се и археологически забележителности, което също забави строителството. И така, началото на миналата година, обходният път е завършен. Хубавото е, че Европейската комисия, въпреки забавянето, изцяло призна европейската част от финансирането на обекта, защото е завършен и функционира.
Втората важна крачка е решението за финансирането на проекта за самия тунел от новата оперативна програма „Транспорт”. Именно и заради това, на 22 октомври 2020 година е обявена обществена поръчка за изграждането му, на стойност 267 225 010 лв. без ДДС. И до ден днешен определен изпълнител няма.
Вярно, че е че има обжалвания, то проект без обжалване не е имало до сега, но чухме и много твърдения, че цялото забавяне е заради стремеж да се избере „правителен” изпълнител. А това вече прилича на опит да развалиш готова работа, както казват хората.
Това са фактите. Всичко останало са празни приказки.
За да стигнем до тук, бяха положени много усилия, преодоляни бяха всякакви препятствия. Ще е глупаво заради глупост или алчност да се провалят нещата преди края.
А ще стане ли?
Този проект исторически имаше много „душмани” в различни институции. Въпреки това, според мен, проектът е необратим. Дори и някой да реши да го сложи „на трупчета” ще има силен обществен отпор, впрочем не само в габровско.
Защо нямаме електронно правителство?
Накратко казано, защото България започна да го изгражда късно и защото не е отделила достатъчно пари за това.
Каква е истината за прословутите пари за електронно правителство?
Ще стигнем и до парите. Нека първо поговорим за времето.
За първи път темата се появява през 2002 г. когато даже се изработва и стратегия по темата. 14 години (т.е. до 2016 г.) са полагани някакви фрагментарни усилия, внедрявани са системи, но на ниво отделна институция, без сходимост, без цялостен подход. Нещата стартират по правилния начин през 2016 г. с необходимите промени в законодателството, създаването на средата електронен обмен на съобщения, системата за междурегистров обмен и модула за електронно връчване, със създаването на Държавната агенция „Електронно управление”. От тогава има качествен ръст.
Нека пак поговорим с факти.
Например, системата за сигурно електронно връчване- през 2017 година са изпратени 6695 съобщения до гражданите и бизнеса, докато през 2020 година те са 527 575.
В системата за междурегистров обмен – основен компонент от електронното управление, през 2017 са направените справки малко на 1 млн., а през 2020 г. – 16,2 млн.
Мога да дам и много други примери.
Вече имаме цели сфери, където услугите са основно дигитални – услугите на НАП, подаване и отчитане на проекти, електронни обществени поръчки. Администрациите вече обменят съобщения изцяло по електронен път и много други.
Разбира се, има още какво да се направи. На първо място, за да „имаме електронно правителство” е необходима електронната идентификация, която трябва да стартира с новите документи за самоличност. Надявам се, това да стане скоро.
Толкова за случилото и неслучилото се в годините назад. Само факти.
А парите?
Имате предвид, че „Томислав Дончев е похарчил 1, 2, 3 млрд. за електронно управление ли?”
Да, например. Колко милиарда са?
Аз за електронното упраление съм отговарял между 2017 и 2019 г., но не това е важното. Както казах по-горе, един от проблемите е, че в годините назад България не само е инвестирала недалновидно, но и недостатъчно пари. През последните 10 години, държавата е отделила 270 млн лв, основно средства от Европейския съюз, чрез които са изградени системите, които описах по-горе.
А милиардите?
Няма милиарди. Тези, които спекулират по темата, вероятно имат предвид разходите на държавните институции и общините за компютри, принтери и т.н. през последното десетилетие.
А защо не се защитавате и оставяте хората да бъдат лъгани и манипулирани по тази тема?
Първо, такива твърдения са симптом на примитивния начин, по който се прави политика. Не да покажеш какво искаш и можеш да сториш, а само да хулиш другия. С причина или без.
Второ, има толкова изречени лъжи, че ако трябва да се опровергават, едва ли ще остане време да се свърши нещо смислено. Много от лъжите ги опровергава времето. Да ви припомня ли, че през 2007 година се твърдеше, че се боря да стана кмет на Габрово за да приемаме боклука на София, помните ли, че ви убеждаваха, че Автомагистрала Тракия се строи от парите за пенсии, а че Сорос ще вземе на хората панелките, след като се санират….и много други.
Други лъжи остават, за съжаление. И проблемът не е в това, че някой е охулен незаслужено. Проблемът е, че в тази среда скоро няма да остане свестен човек, който е готов да се занимава с политика.
Как си обяснявате факта, че лъжата, спекулацията и манипулацията бързо достига до хората, разпространява се в големи мащаби и те я приемат за истината, а истина остава безинтересна и нечута?
Има натрупано недоверие към политици, институции, документи, експерти, което е разбираемо, защото за 30 години преход и политици, и експерти често твориха безобразия. Но това е огромен проблем, защото държавата не се крепи на силата, а на доверието.
Вярвате ли наистина, че в този момент само ГЕРБ може да направи най-доброто за страната?
Подозрително би било да има такава претенция, а и това го преценяват хората. Стореното от нас може да се види – добро или не толкова добро. Който не работи, той не греши.
От другата страна имаме само големи приказки. Аз не подценявам ролята на думите в политиката, но само с приказки не може.
Мода ли е омразата към ГЕРБ или има обективни причини за това?
Когато управляваш дълго, в един момент ставаш виновен за всичко, което се случва и не се случва. Отделно улисани в работата, не успяхме да сме достатъчно готини, не намерихме път към младите хора…това си е изцяло наша вина. Не говоря за партийни клишета и агитация, а за разговор.
И сигурно е мода. И както всяка мода тя отминава, и както не винаги дреха от модния подиум стои добре на всеки, така се получава и тук. Много често ми се е случвало да срещна момичета и момчета в планината, да си поговорим, първо за планини и преходи, после за икономика, накрая за политика и да превърна недоверието в доверие. Политиката, освен всичко друго е и комуникация, разговор. Но в тази комуникация, сме в тежка конкуренция с всички политически спекулации и фалшиви новини.
Кой и защо според вас има полза от насаждането на тази омраза?
Партии, хора, които освен това да се против някого и нещо, няма какво друго да предложат. В миналия парламент, имахме и опит за коалиция на омразата, опит да се състави правителство от всички, които ни мразят. Очевидно е, че само омразата не стига.
За какво гласува Томислав Дончев обичайно?
Винаги гласувам „За” кауза, да си против, не е кауза, а липса на такава.
А за какво ще гласува този път?
България да намери пътя към по-добро бъдеще, ако може без да се губи по криви пътеки.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.
Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.
Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.
През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.
Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.
Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.
„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.
Поклон пред паметта му!

Култура
Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.
Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.
Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.
„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.
Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.
Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.
„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.
Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Новини
ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.
От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.
Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.
„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.
Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.
Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Кримипреди 6 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Културапреди 7 дниТурнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър
-
Новинипреди 7 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис
-
Кримипреди 5 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Икономикапреди 6 дниОт 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско
-
Любопитнопреди 6 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 6 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“






