Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: Има толкова изречени лъжи, че ако опровергавам всяка, не би останало време да се свършат смислени неща

Published

on

Г-н Дончев, през годините сте отговарял на множество въпроси, вероятно хиляди, удобни и неудобни. Приемате ли днес да отговорите само на неудобни въпроси, по теми, за които получавате критики?

Естествено, само удобните въпроси правят разговора скучен и без особен смисъл. Нещо като протоколна любезност, кой има полза от това…?

А иначе критики съм получавал много. Заслужени и незаслужени. Част от работата ми e.

Защо тунелът под Шипка не стана досега?

Ех, този тунел, ако планината се копаеше с думи, досега да сме излезли над Казанлък. И днес, мнозина, които даже не знаят къде трябва да започва и свършва, напоително говорят по темата, особено преди избори.

Сега фактите:

Темата за тунела е рестартирана със скромното ми участие, като кмет през 2008-2009 година, мнозина габровци вероятно помнят.

Първата реална крачка беше направена със старта на строителството на обходния (и довеждащ до тунела) път на Габрово в края на първия мандат на кабинета Борисов. Този проект мина през редица трудности – беше спиран по времето на кабинета „Орешарски” заради промени в правилата за отчуждаване, появиха се и археологически забележителности, което също забави строителството.  И така, началото на миналата година, обходният път е завършен. Хубавото е, че Европейската комисия, въпреки забавянето, изцяло призна европейската част от финансирането на обекта, защото е завършен и функционира.

Втората важна крачка е решението за финансирането на проекта за самия тунел от новата оперативна програма „Транспорт”. Именно и заради това, на 22 октомври 2020 година е обявена обществена поръчка за изграждането му, на стойност 267 225 010 лв. без ДДС.  И до ден днешен определен изпълнител няма.

Вярно, че е че има обжалвания, то проект без обжалване не е имало до сега, но чухме и много твърдения, че цялото забавяне е заради стремеж да се избере „правителен” изпълнител.  А това вече прилича на опит да развалиш готова работа, както казват хората.

Това са фактите. Всичко останало са празни приказки.

За да стигнем до тук, бяха положени много усилия, преодоляни бяха всякакви препятствия. Ще е глупаво заради глупост или алчност да се провалят нещата преди края.

А ще стане ли?

Този проект исторически имаше много „душмани” в различни институции. Въпреки това, според мен, проектът е необратим. Дори и някой да реши да го сложи „на трупчета” ще има силен обществен отпор, впрочем не само в габровско.

Защо нямаме електронно правителство?

Накратко казано, защото България започна да го изгражда късно и защото не е отделила достатъчно пари за това.

Каква е истината за прословутите пари за електронно правителство?

Ще стигнем и до парите. Нека първо поговорим за времето.

За първи път темата се появява през 2002 г. когато даже се изработва и стратегия по темата. 14 години (т.е. до 2016 г.) са полагани някакви фрагментарни усилия, внедрявани са системи, но на ниво отделна институция, без сходимост, без цялостен подход. Нещата стартират по правилния начин през 2016 г. с необходимите промени в законодателството, създаването на средата електронен обмен на съобщения, системата за междурегистров обмен и модула за електронно връчване, със създаването на Държавната агенция „Електронно управление”. От тогава има качествен ръст.

Нека пак поговорим с факти.

Например, системата за сигурно електронно връчване- през 2017 година са изпратени 6695 съобщения до гражданите и бизнеса, докато през 2020 година те са 527 575.

В системата за междурегистров обмен – основен компонент от електронното управление, през 2017 са направените справки малко на 1 млн., а през 2020 г. – 16,2 млн.

Мога да дам и много други примери.

Вече имаме цели сфери, където услугите са основно дигитални – услугите на НАП, подаване и отчитане на проекти, електронни обществени поръчки. Администрациите вече обменят съобщения изцяло по електронен път и много други.

Разбира се, има още какво да се направи. На първо място, за да „имаме електронно правителство” е необходима електронната идентификация, която трябва да стартира с новите документи за самоличност.  Надявам се, това да стане скоро.

Толкова за случилото и неслучилото се в годините назад. Само факти.

А парите?

Имате предвид, че „Томислав Дончев е похарчил 1, 2, 3 млрд. за електронно управление ли?”

Да, например. Колко милиарда са?

Аз за електронното упраление съм отговарял между 2017 и 2019 г., но не това е важното. Както казах по-горе, един от проблемите е, че в годините назад България не само е инвестирала недалновидно, но и недостатъчно пари.  През последните 10 години, държавата е отделила 270 млн лв, основно средства от Европейския съюз, чрез които са изградени системите, които описах по-горе.

А милиардите?

Няма милиарди. Тези, които спекулират по темата, вероятно имат предвид разходите на държавните институции и общините за компютри, принтери и т.н. през последното десетилетие.

А защо не се защитавате и оставяте хората да бъдат лъгани и манипулирани по тази тема?

Първо, такива твърдения са симптом на примитивния начин, по който се прави политика. Не да покажеш какво искаш и можеш да сториш, а само да хулиш другия. С причина или без.

Второ, има толкова изречени лъжи, че ако трябва да се опровергават, едва ли ще остане време да се свърши нещо смислено. Много от лъжите ги опровергава времето. Да ви припомня ли, че през 2007 година се твърдеше, че се боря да стана кмет на Габрово за да приемаме боклука на София, помните ли, че ви убеждаваха, че Автомагистрала Тракия се строи от парите за пенсии, а че Сорос ще вземе на хората панелките, след като се санират….и много други.

Други лъжи остават, за съжаление. И проблемът не е в това, че някой е охулен незаслужено. Проблемът е, че в тази среда скоро няма да остане свестен човек, който е готов да се занимава с политика.

Как си обяснявате факта, че лъжата, спекулацията и манипулацията бързо достига до хората, разпространява се в големи мащаби и те я приемат за истината, а истина остава безинтересна и нечута?

Има натрупано недоверие към политици, институции, документи, експерти, което е разбираемо, защото за 30 години преход и политици, и експерти често твориха безобразия.  Но това е огромен проблем, защото държавата не се крепи на силата, а на доверието.  

Вярвате ли наистина, че в този момент само ГЕРБ може да направи най-доброто за страната?

Подозрително би било да има такава претенция, а и това го преценяват хората. Стореното от нас може да се види – добро или не толкова добро. Който не работи, той не греши.

От другата страна имаме само големи приказки. Аз не подценявам ролята на думите в политиката, но само с приказки не може.

Мода ли е омразата към ГЕРБ или има обективни причини за това?

Когато управляваш дълго, в един момент ставаш виновен за всичко, което се случва и не се случва.  Отделно улисани в работата, не успяхме да сме достатъчно готини, не намерихме път към младите хора…това си е изцяло наша вина. Не говоря за партийни клишета и агитация, а за разговор.

И сигурно е мода. И както всяка мода тя отминава, и както не винаги дреха от модния подиум стои добре на всеки, така се получава и тук. Много често ми се е случвало да срещна момичета и момчета в планината, да си поговорим, първо за планини и преходи, после за икономика, накрая за политика и да превърна недоверието в доверие. Политиката, освен всичко друго е и комуникация, разговор. Но в тази комуникация, сме в тежка конкуренция с всички политически спекулации и фалшиви новини.

Кой и защо според вас има полза от насаждането на тази омраза?

Партии, хора, които освен това да се против някого и нещо, няма какво друго да предложат.  В миналия парламент, имахме и опит за коалиция на омразата, опит да се състави правителство от всички, които ни мразят. Очевидно е, че само омразата не стига.

За какво гласува Томислав Дончев обичайно?

Винаги гласувам „За” кауза, да си против, не е кауза, а липса на такава.

А за какво ще гласува този път?

България да намери пътя към по-добро бъдеще, ако може без да се губи по криви пътеки.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица