Г-н Дончев, през годините сте отговарял на множество въпроси, вероятно хиляди, удобни и неудобни. Приемате ли днес да отговорите само на неудобни въпроси, по теми, за които получавате критики?

Естествено, само удобните въпроси правят разговора скучен и без особен смисъл. Нещо като протоколна любезност, кой има полза от това…?

А иначе критики съм получавал много. Заслужени и незаслужени. Част от работата ми e.

Защо тунелът под Шипка не стана досега?

Ех, този тунел, ако планината се копаеше с думи, досега да сме излезли над Казанлък. И днес, мнозина, които даже не знаят къде трябва да започва и свършва, напоително говорят по темата, особено преди избори.

Сега фактите:

Темата за тунела е рестартирана със скромното ми участие, като кмет през 2008-2009 година, мнозина габровци вероятно помнят.

Първата реална крачка беше направена със старта на строителството на обходния (и довеждащ до тунела) път на Габрово в края на първия мандат на кабинета Борисов. Този проект мина през редица трудности – беше спиран по времето на кабинета „Орешарски” заради промени в правилата за отчуждаване, появиха се и археологически забележителности, което също забави строителството.  И така, началото на миналата година, обходният път е завършен. Хубавото е, че Европейската комисия, въпреки забавянето, изцяло призна европейската част от финансирането на обекта, защото е завършен и функционира.

Втората важна крачка е решението за финансирането на проекта за самия тунел от новата оперативна програма „Транспорт”. Именно и заради това, на 22 октомври 2020 година е обявена обществена поръчка за изграждането му, на стойност 267 225 010 лв. без ДДС.  И до ден днешен определен изпълнител няма.

Вярно, че е че има обжалвания, то проект без обжалване не е имало до сега, но чухме и много твърдения, че цялото забавяне е заради стремеж да се избере „правителен” изпълнител.  А това вече прилича на опит да развалиш готова работа, както казват хората.

Това са фактите. Всичко останало са празни приказки.

За да стигнем до тук, бяха положени много усилия, преодоляни бяха всякакви препятствия. Ще е глупаво заради глупост или алчност да се провалят нещата преди края.

А ще стане ли?

Този проект исторически имаше много „душмани” в различни институции. Въпреки това, според мен, проектът е необратим. Дори и някой да реши да го сложи „на трупчета” ще има силен обществен отпор, впрочем не само в габровско.

Защо нямаме електронно правителство?

Накратко казано, защото България започна да го изгражда късно и защото не е отделила достатъчно пари за това.

Каква е истината за прословутите пари за електронно правителство?

Ще стигнем и до парите. Нека първо поговорим за времето.

За първи път темата се появява през 2002 г. когато даже се изработва и стратегия по темата. 14 години (т.е. до 2016 г.) са полагани някакви фрагментарни усилия, внедрявани са системи, но на ниво отделна институция, без сходимост, без цялостен подход. Нещата стартират по правилния начин през 2016 г. с необходимите промени в законодателството, създаването на средата електронен обмен на съобщения, системата за междурегистров обмен и модула за електронно връчване, със създаването на Държавната агенция „Електронно управление”. От тогава има качествен ръст.

Нека пак поговорим с факти.

Например, системата за сигурно електронно връчване- през 2017 година са изпратени 6695 съобщения до гражданите и бизнеса, докато през 2020 година те са 527 575.

В системата за междурегистров обмен – основен компонент от електронното управление, през 2017 са направените справки малко на 1 млн., а през 2020 г. – 16,2 млн.

Мога да дам и много други примери.

Вече имаме цели сфери, където услугите са основно дигитални – услугите на НАП, подаване и отчитане на проекти, електронни обществени поръчки. Администрациите вече обменят съобщения изцяло по електронен път и много други.

Разбира се, има още какво да се направи. На първо място, за да „имаме електронно правителство” е необходима електронната идентификация, която трябва да стартира с новите документи за самоличност.  Надявам се, това да стане скоро.

Толкова за случилото и неслучилото се в годините назад. Само факти.

А парите?

Имате предвид, че „Томислав Дончев е похарчил 1, 2, 3 млрд. за електронно управление ли?”

Да, например. Колко милиарда са?

Аз за електронното упраление съм отговарял между 2017 и 2019 г., но не това е важното. Както казах по-горе, един от проблемите е, че в годините назад България не само е инвестирала недалновидно, но и недостатъчно пари.  През последните 10 години, държавата е отделила 270 млн лв, основно средства от Европейския съюз, чрез които са изградени системите, които описах по-горе.

А милиардите?

Няма милиарди. Тези, които спекулират по темата, вероятно имат предвид разходите на държавните институции и общините за компютри, принтери и т.н. през последното десетилетие.

А защо не се защитавате и оставяте хората да бъдат лъгани и манипулирани по тази тема?

Първо, такива твърдения са симптом на примитивния начин, по който се прави политика. Не да покажеш какво искаш и можеш да сториш, а само да хулиш другия. С причина или без.

Второ, има толкова изречени лъжи, че ако трябва да се опровергават, едва ли ще остане време да се свърши нещо смислено. Много от лъжите ги опровергава времето. Да ви припомня ли, че през 2007 година се твърдеше, че се боря да стана кмет на Габрово за да приемаме боклука на София, помните ли, че ви убеждаваха, че Автомагистрала Тракия се строи от парите за пенсии, а че Сорос ще вземе на хората панелките, след като се санират….и много други.

Други лъжи остават, за съжаление. И проблемът не е в това, че някой е охулен незаслужено. Проблемът е, че в тази среда скоро няма да остане свестен човек, който е готов да се занимава с политика.

Как си обяснявате факта, че лъжата, спекулацията и манипулацията бързо достига до хората, разпространява се в големи мащаби и те я приемат за истината, а истина остава безинтересна и нечута?

Има натрупано недоверие към политици, институции, документи, експерти, което е разбираемо, защото за 30 години преход и политици, и експерти често твориха безобразия.  Но това е огромен проблем, защото държавата не се крепи на силата, а на доверието.  

Вярвате ли наистина, че в този момент само ГЕРБ може да направи най-доброто за страната?

Подозрително би било да има такава претенция, а и това го преценяват хората. Стореното от нас може да се види – добро или не толкова добро. Който не работи, той не греши.

От другата страна имаме само големи приказки. Аз не подценявам ролята на думите в политиката, но само с приказки не може.

Мода ли е омразата към ГЕРБ или има обективни причини за това?

Когато управляваш дълго, в един момент ставаш виновен за всичко, което се случва и не се случва.  Отделно улисани в работата, не успяхме да сме достатъчно готини, не намерихме път към младите хора…това си е изцяло наша вина. Не говоря за партийни клишета и агитация, а за разговор.

И сигурно е мода. И както всяка мода тя отминава, и както не винаги дреха от модния подиум стои добре на всеки, така се получава и тук. Много често ми се е случвало да срещна момичета и момчета в планината, да си поговорим, първо за планини и преходи, после за икономика, накрая за политика и да превърна недоверието в доверие. Политиката, освен всичко друго е и комуникация, разговор. Но в тази комуникация, сме в тежка конкуренция с всички политически спекулации и фалшиви новини.

Кой и защо според вас има полза от насаждането на тази омраза?

Партии, хора, които освен това да се против някого и нещо, няма какво друго да предложат.  В миналия парламент, имахме и опит за коалиция на омразата, опит да се състави правителство от всички, които ни мразят. Очевидно е, че само омразата не стига.

За какво гласува Томислав Дончев обичайно?

Винаги гласувам „За” кауза, да си против, не е кауза, а липса на такава.

А за какво ще гласува този път?

България да намери пътя към по-добро бъдеще, ако може без да се губи по криви пътеки.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*