Каква ще бъде Вашата лична кауза след тези избори – за страната и за област Габрово?
– За да не повтарям, всичко говорено и писано в предходните месеци – и за инфраструктурата, и за развитието на човешкия капитал, и за икономиката, от окончателно решаване на водните проблеми на Севлиево, през нова индустриална зона между Габрово и Севлиево, до тунела под Шипка, ще кажа, че личната ми кауза е нашите общини, областта да имат достойно представителство в националната политика. Хора с опит, разум и влияние, които да могат да представляват интересите им. А това, може да стори човек, който не само може и знае, но човек, който обича и го боли за този край.

Как ще коментирате ситуацията в страната и какъв е пътят да се излезе от кризата?
– Аз не съм коментатор, но ми се струва, че има състезание – коя партия най- много мрази друга партия. Това вероятно е интересно, шумно, актуално, но вижте, и аз не харесвам някои партии, но това не определя нито мен, нито личността ми. Предпочитам да се определям от това, в което вярвам, знам и мога, от това, което обичам, а не от това, което не харесвам. Не искам да мразя.

Състезанието по омраза, ражда само омраза. Нужен ни е нов дневен ред – кой и как може повече да стори за образованието, здравеопазването, инфраструктурата, икономиката.

Какво включва програмата на ГЕРБ за изход от кризата?
– Трудно е програма, която обхваща всяка публична политика, да бъде разказана с няколко думи. Трудно е и да се определи коя сфера е по-важна от другите, защото всичко е важно и здравеопазването, и доходите, и инфраструктурата, и градската среда и т.н. Но все пак, ако има приоритет на приоритетите, това е образованието. Планираме да продължим целенасочените инвестиции в сектора. След като повишихме два пъти учителските заплати през последния мандат, този процес ще продължи. Средната учителска заплата трябда да стане 2500 лв., а на преподавателите във висши училища – 3000 лева. Разходите за образование трябва да бъдат минимум 5 на сто от Брутния вътрешен продукт. Това е добър старт, но изобщо не е достатъчно. Процесите на увеличаване на възнаграждението, трябва да вървят и с подобряване на материалната база, тотална дигитализация на учебния процес, моделнизиране на учебниите програми и съдържание, усилия всички деца да бъдат в клас. Без да подценяваме, която и да е друга сфера, образованието е единствената инвестиция, която може да гарантира бъдещето на страната.

Инвестициите в образование, трябва да вървят с целенасочени инвестиции в науката и иновациите, както и изграждането на бизнес инфраструктурата на страната – нови индустриални зони и паркове, лаборатории за научно-развойна дейност.

Политиката по доходите не може да включва само сектора образование. Например, средното брутно месечно възнаграждение на лекар в страната в края на мандата трябва да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор.

Минималната работна заплата ще достигне 1000 лв., а средната – 2000 лв. Едва ли са изненада амбициите ни да продължим с модернизацията на инфраструктурата на страната – железопътна, ВиК, обновяване на градовете и продължаване на санирането на публични и частни сгради. От огромно значение, обаче са възстановяване на работата по ключовите спрени проекти – Автомагистрала Хемус, Коридор №4 (София- Видин и довършване на АМ „Струма”), тунелът под вр. Шипка и другата част от Коридор №9 в частта Русе- Велико Търново.

Можем да коментираме още много, но преди секторните политики има нещо важно. Необходим ни е национален консенсус, че само образованието и развитието на иновациите ще ни позволят да развиваме икономика, базирана на знанието, да произвеждаме и продаваме по-скъпи продукти и услуги.

И нещо още по-важно. В политиката трябва да се върнат темите, които вълнуват хората и които имат значение за живота им. Разбираме стремежа на този или онзи кандидат да иска да отиде в парламента, за да се накара на някой или да наругае другиго, но от това живота на хората не става по-добър. Необходимо е завръщане на отговорността в политиката, необходимо е всеки да носи отговорност за това, което е говорил преди изборите. Необходимо е най-сетне някой да има смелостта и експертизата да управлява.

Защо ГЕРБ не е предпочитана партия от младежите, според вас?
– Ами не са ни виновни младите хора, ние сме си виновни. Има много причини. Младият човек е неконформист и бунтар, той по дефиниция е подозрителен към управляващите, а ние до скоро управлявахме. Сигурен съм, че наред с това не сме намерили достатъчно добри послания към тях. Не сме успели да обясним какво и защо правим. Има и друга причина. За последното десетилетия отрасна ново поколение, което не помни България преди влизането ѝ в ЕС, откогато може да пътува спокойно и да сравнява. И то иска България да изглежда като Австрия…веднага и в същото време не помни нито социализма, нито разрухата на икономиката по време на прехода, нито финансовата катастрофа от втората половина на 90-те.

И естествено, за това, че България не е Австрия, например, младите считат за виновни управляващите последно.

Трябва да намерим начина да говорим с тези хора. Извън обичайните политически формати и не обезателно по телевизията. И не толкова да говорим защо България не е богата, колкото Австрия, а как би могла да стане.

Как си обяснявате вота на хората? Ще надделее ли, според Вас, разумът?
– Вотът на хората, винаги е правилен. Народът винаги е прав в колективната си мъдрост, в подкрепата и в гнева, в съмнението.

Разумът е задача на политиците, които не бива да забравят, че имат задължението да решават проблемите, да търсят възможностите и да намират разум отвъд емоциите. И те никога не бива да забравят, че дори и да не харесват някоя партия, зад нея стоят хора… българи… достойни и честни българи, на които трябва да служат, нищо че са гласували за друга партия.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*