Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: Габровска област заслужава да бъде представлявана от хора с опит, разум и влияние, обичащи региона

Published

on

Каква ще бъде Вашата лична кауза след тези избори – за страната и за област Габрово?
– За да не повтарям, всичко говорено и писано в предходните месеци – и за инфраструктурата, и за развитието на човешкия капитал, и за икономиката, от окончателно решаване на водните проблеми на Севлиево, през нова индустриална зона между Габрово и Севлиево, до тунела под Шипка, ще кажа, че личната ми кауза е нашите общини, областта да имат достойно представителство в националната политика. Хора с опит, разум и влияние, които да могат да представляват интересите им. А това, може да стори човек, който не само може и знае, но човек, който обича и го боли за този край.

Как ще коментирате ситуацията в страната и какъв е пътят да се излезе от кризата?
– Аз не съм коментатор, но ми се струва, че има състезание – коя партия най- много мрази друга партия. Това вероятно е интересно, шумно, актуално, но вижте, и аз не харесвам някои партии, но това не определя нито мен, нито личността ми. Предпочитам да се определям от това, в което вярвам, знам и мога, от това, което обичам, а не от това, което не харесвам. Не искам да мразя.

Състезанието по омраза, ражда само омраза. Нужен ни е нов дневен ред – кой и как може повече да стори за образованието, здравеопазването, инфраструктурата, икономиката.

Какво включва програмата на ГЕРБ за изход от кризата?
– Трудно е програма, която обхваща всяка публична политика, да бъде разказана с няколко думи. Трудно е и да се определи коя сфера е по-важна от другите, защото всичко е важно и здравеопазването, и доходите, и инфраструктурата, и градската среда и т.н. Но все пак, ако има приоритет на приоритетите, това е образованието. Планираме да продължим целенасочените инвестиции в сектора. След като повишихме два пъти учителските заплати през последния мандат, този процес ще продължи. Средната учителска заплата трябда да стане 2500 лв., а на преподавателите във висши училища – 3000 лева. Разходите за образование трябва да бъдат минимум 5 на сто от Брутния вътрешен продукт. Това е добър старт, но изобщо не е достатъчно. Процесите на увеличаване на възнаграждението, трябва да вървят и с подобряване на материалната база, тотална дигитализация на учебния процес, моделнизиране на учебниите програми и съдържание, усилия всички деца да бъдат в клас. Без да подценяваме, която и да е друга сфера, образованието е единствената инвестиция, която може да гарантира бъдещето на страната.

Инвестициите в образование, трябва да вървят с целенасочени инвестиции в науката и иновациите, както и изграждането на бизнес инфраструктурата на страната – нови индустриални зони и паркове, лаборатории за научно-развойна дейност.

Политиката по доходите не може да включва само сектора образование. Например, средното брутно месечно възнаграждение на лекар в страната в края на мандата трябва да достигне размера на 3 средни брутни работни заплати в публичния сектор.

Минималната работна заплата ще достигне 1000 лв., а средната – 2000 лв. Едва ли са изненада амбициите ни да продължим с модернизацията на инфраструктурата на страната – железопътна, ВиК, обновяване на градовете и продължаване на санирането на публични и частни сгради. От огромно значение, обаче са възстановяване на работата по ключовите спрени проекти – Автомагистрала Хемус, Коридор №4 (София- Видин и довършване на АМ „Струма”), тунелът под вр. Шипка и другата част от Коридор №9 в частта Русе- Велико Търново.

Можем да коментираме още много, но преди секторните политики има нещо важно. Необходим ни е национален консенсус, че само образованието и развитието на иновациите ще ни позволят да развиваме икономика, базирана на знанието, да произвеждаме и продаваме по-скъпи продукти и услуги.

И нещо още по-важно. В политиката трябва да се върнат темите, които вълнуват хората и които имат значение за живота им. Разбираме стремежа на този или онзи кандидат да иска да отиде в парламента, за да се накара на някой или да наругае другиго, но от това живота на хората не става по-добър. Необходимо е завръщане на отговорността в политиката, необходимо е всеки да носи отговорност за това, което е говорил преди изборите. Необходимо е най-сетне някой да има смелостта и експертизата да управлява.

Защо ГЕРБ не е предпочитана партия от младежите, според вас?
– Ами не са ни виновни младите хора, ние сме си виновни. Има много причини. Младият човек е неконформист и бунтар, той по дефиниция е подозрителен към управляващите, а ние до скоро управлявахме. Сигурен съм, че наред с това не сме намерили достатъчно добри послания към тях. Не сме успели да обясним какво и защо правим. Има и друга причина. За последното десетилетия отрасна ново поколение, което не помни България преди влизането ѝ в ЕС, откогато може да пътува спокойно и да сравнява. И то иска България да изглежда като Австрия…веднага и в същото време не помни нито социализма, нито разрухата на икономиката по време на прехода, нито финансовата катастрофа от втората половина на 90-те.

И естествено, за това, че България не е Австрия, например, младите считат за виновни управляващите последно.

Трябва да намерим начина да говорим с тези хора. Извън обичайните политически формати и не обезателно по телевизията. И не толкова да говорим защо България не е богата, колкото Австрия, а как би могла да стане.

Как си обяснявате вота на хората? Ще надделее ли, според Вас, разумът?
– Вотът на хората, винаги е правилен. Народът винаги е прав в колективната си мъдрост, в подкрепата и в гнева, в съмнението.

Разумът е задача на политиците, които не бива да забравят, че имат задължението да решават проблемите, да търсят възможностите и да намират разум отвъд емоциите. И те никога не бива да забравят, че дори и да не харесват някоя партия, зад нея стоят хора… българи… достойни и честни българи, на които трябва да служат, нищо че са гласували за друга партия.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица