Теодор Георгиев е адвокат в Севлиево, 4-ти в листата на ИБГНИ за 7 МИР-Габрово. Завършва висше образование, специалност „Право“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Има и висше образование, специалност „Софтуерно инженерство“ от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Владее 4 чужди езика.

Започвам с уточнението, че трудно виждам себе си като политик. Отдавам тази моя нагласа на изключително негативния „имидж“, който се натрупа около това понятие. Особено в последните 10 години. Не мога да си представя да съм като „тях“ – да получавам огромни доходи, а вместо да работя за интереса на страната, да обслужвам нечии олигархични интереси. Това е отвратително.

Виждам как „наши хора“ се назначават в бордовете на държавни дружества и получават баснословни заплати (10 000 лв., 20 000 лв. на месец!). И това се случва в страна, в която пенсионерите едва преживяват с 300 лв. на месец, семействата трудно свързват двата края и не могат да си позволят качествена храна, почивка, лишават и децата си от щастливо детство. Знаят ли тези дерибеи колко е трудно да кажеш на детето си „Не. Не може. Нямаме пари.“? Те не се спират – раздават с лека ръка обществени поръчки за милиони (не на случайни хора, разбира се), прибират комисионни и трупат, трупат. За къде и за какво? Покойният ми дядо, на когото съм кръстен, казваше, че човек живее за едната чест на този свят. Не знам как тези хора имат лице да вървят по улиците, да се показват по телевизията, да дават съвети? Аз на тяхно място бих потънал в земята от срам.

Осъзнах, че именно поради това, че нормалните хора се гнусят от политиката, там се напълни с лица – противни до доказване на невинното. Не може повече да стоим настрани и да се правим, че политиката не ни интересува. Тя е очакваното добро правосъдие. Всеки, който влиза в съда, да знае, че ще получи справедливост: виновният ще излезе осъден, а правият – ще излезе овъзмезден. Добрата политика е качествените пътища, по които не трошим автомобилите си. Тя е по-високите доходи и пенсии. Тя е здравеопазването.

Ще кажа нещо, което знаем всички – ако спрем корупцията по високите етажи, пари ще има за всичко – за качествени пътища, за по-високи доходи и пенсии, за истинско здравеопазване, за спокоен и сигурен живот. Една пробита кофа не се пълни, като се увеличава дебита към нея, а като се запушат дупките.

Като говорим за дебит – моята кауза е и стогодишният проблем на община Севлиево – липсата на вода. Язовир „Мокра Бяла“ е нужен на Севлиево и ще бъде направен. Заводите ни пълнят държавния бюджет и заслужаваме от кранчетата да тече чиста вода, а не кал или въздух!

Повече така не може. 30 години от живота ни минаха в някакъв преход, незнайно към какво, в това да се надяваме да дойде новият месия (местен или отвън) и да оправи всичко. А нещата се влошават. Мястото на крадците е в затвора, а не в държавното управление, не в правосъдната система. Искам да видя това: корумпирани управляващи – осъдени с ефективни присъди в затвора, а откраднатото – върнато. Държава, в която правителството се страхува от хората, а не обратното. Осъзнавам, че звуча крайно рязко, но „по отношение на морала аз съм екстремист” (заб. ред. тази реплика произнесе покойният доц. Кристиан Таков).

Ще се боря за това. Колкото мога, както мога и докогато мога!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ИБГНИ, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ИБГНИ“е под номер 31 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*