Новини
„Да сведем до минимум потенциалните рискове от 5G за хората и биоразнообразието“

„Станахме свидетели на разгорещени дебати „за“ и „против“ 5G технологията, а междувременно пандемията бе използвана като подходящ предлог за ускореното ѝ разгръщане. Година и половина след лансирането на работата по оценката на въздействието, 5G мрежите вече функционират в редица населени места в Европейския съюз. Въпросът дали имаме нужда от 5G технологията днес изглежда задминат от събитията. Става въпрос как да сведем до минимум потенциалните рискове за хората и биоразнообразието.“
Това заяви в заключителното си изказване на провелото се днес онлайн представяне на изследванията за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Българският евродепутат, който е член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), бе един от домакините на днешното събитие.
В края на 2019 г. Иво Христов и Мишел Риваси, евродепутат от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, поръчаха изготвянето на всеобхватно изследване за въздействието на мрежите от пето поколение върху човешкото здраве и околната среда. Изследванията бяха възложени на два от най-авторитетните научни центъра в Европа – института „Рамацини“ в Болоня, Италия, и университета в Гент, Белгия. Участие в събитието взеха проф. Фиорела Белподжи от института „Рамацини“ и проф. Арно Тиленс от университета в Гент, под чието ръководство бяха проведени двете изследвания, Ева Кайли, евродепутат и председател на STOA, а модератор на дискусията бе проф. Мишел Израел от Националния център по обществено здраве и анализи.
„За мен бе изненадващо, че разполагаме с план за действие за внедряването на 5G на територията на ЕС, без да са преценени адекватно потенциалните рискове, при положение че тревоги в обществото има. В отговор на този план редица европейски градове въведоха мораториуми, а гражданите реагираха остро на липсата на информация и достатъчно научни изследвания по темата“, припомни Иво Христов.
По думите му, усилията оттук нататък трябва да бъдат насочени в посока отправяне на препоръки към регулаторите за конкретни законодателни мерки, които да гарантират максимална защита за европейските граждани.
Той уточни също така, че заключенията на изследванията предлагат именно следването на подобен подход:
– изграждането на методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения;
– управление на риска чрез дефиниране на безопасни лимити на излагане;
– преодоляване на информационната пропаст чрез организирането на всеобхватни информационни кампании;
– ревизиране на правилата за безопасна употреба на мобилните телефони и на лимитите на излагане за клетъчната мрежа, както и въвеждането на нови технологии за мобилните телефони, които да позволят намаляването на енергийните емисии.
„Вярвам, че адекватната оценка на риска и провеждането на мултидисциплинарни научни изследвания за биологичните ефекти на милиметровите вълни върху хората и околната среда са правилният подход“, каза още българският евродепутат.
„Известно е, че обективността на съществуващите изследвания на въздействието на 5G е често поставяна под въпрос поради мащаба на икономическите интереси и силните позиции на индустрията. Все по-често ставаме свидетели на порочната практика корпорациите да финансират научни трудове, които да служат за валидиране на технологии, носещи огромни икономически ползи, но със съмнителен за човешкото здраве и околна сред ефект в дългосрочен план. Тази широко разпространена практика често подвежда общественото мнение в посока, угодна на компаниите“, коментира Иво Христов.
Той сподели убеждението си, че общественият интерес и грижата за биоразнообразието и човешкото здраве трябва да бъдат водещи пред икономическите съображения.

„Вярвам също така, че гражданите имат правото на обективна научна оценка, която, вместо да поляризира обществените настроения, да спомага за отсяването на истината от полуистината. Считам, че представянето на двете проучвания ще внесе доза разум в дебата около въвеждането на мрежите от пето поколение“, каза още Христов.
Проф. Фиорела Белподжи, ръководител на изследването за въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве, съобщи по време на презентацията си, че при честотни диапазони 450 MHz – 6000 MHz са налице достатъчно доказателства при експериментите с животни за канцерогенен ефект. По думите ѝ, тези честоти вероятно имат ефект върху мъжките и женските репродуктивни способности, както и че съществува възможност за неблагоприятни ефекти върху потомството, изложено на тези честоти по време на ембрионалното развитие.
Представяйки изследването на въздействието на технологията върху околната среда, проф. Арно Тиленс от Университета в Гент, Белгия, коментира, че има много голяма разлика в броя научни публикации, касаещи животните и тези, касаещи растенията. Като възможна политика той открои финансирането на изследвания, които да доведат до по-качествени научни резултати за влиянието на честотите под 6GHz върху безгръбначните, растенията и гъбите и за влиянието на честоти от 6 до 300 GHz при гръбначните, безгръбначните, растенията и гъбите. Резултатите от тези изследвания могат да формират основа за разработване на политики за излагането на радиочестоти и електромагнитни полета при организмите, различни от човека.
По думите на Мишел Риваси, възлагайки съответните независими научни изследвания за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, Европейският парламент на практика е заместил Европейската комисия, която е позволила разгръщането на технологията, без да оцени рисковете.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки




