Новини
„Да сведем до минимум потенциалните рискове от 5G за хората и биоразнообразието“

„Станахме свидетели на разгорещени дебати „за“ и „против“ 5G технологията, а междувременно пандемията бе използвана като подходящ предлог за ускореното ѝ разгръщане. Година и половина след лансирането на работата по оценката на въздействието, 5G мрежите вече функционират в редица населени места в Европейския съюз. Въпросът дали имаме нужда от 5G технологията днес изглежда задминат от събитията. Става въпрос как да сведем до минимум потенциалните рискове за хората и биоразнообразието.“
Това заяви в заключителното си изказване на провелото се днес онлайн представяне на изследванията за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Българският евродепутат, който е член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), бе един от домакините на днешното събитие.
В края на 2019 г. Иво Христов и Мишел Риваси, евродепутат от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, поръчаха изготвянето на всеобхватно изследване за въздействието на мрежите от пето поколение върху човешкото здраве и околната среда. Изследванията бяха възложени на два от най-авторитетните научни центъра в Европа – института „Рамацини“ в Болоня, Италия, и университета в Гент, Белгия. Участие в събитието взеха проф. Фиорела Белподжи от института „Рамацини“ и проф. Арно Тиленс от университета в Гент, под чието ръководство бяха проведени двете изследвания, Ева Кайли, евродепутат и председател на STOA, а модератор на дискусията бе проф. Мишел Израел от Националния център по обществено здраве и анализи.
„За мен бе изненадващо, че разполагаме с план за действие за внедряването на 5G на територията на ЕС, без да са преценени адекватно потенциалните рискове, при положение че тревоги в обществото има. В отговор на този план редица европейски градове въведоха мораториуми, а гражданите реагираха остро на липсата на информация и достатъчно научни изследвания по темата“, припомни Иво Христов.
По думите му, усилията оттук нататък трябва да бъдат насочени в посока отправяне на препоръки към регулаторите за конкретни законодателни мерки, които да гарантират максимална защита за европейските граждани.
Той уточни също така, че заключенията на изследванията предлагат именно следването на подобен подход:
– изграждането на методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения;
– управление на риска чрез дефиниране на безопасни лимити на излагане;
– преодоляване на информационната пропаст чрез организирането на всеобхватни информационни кампании;
– ревизиране на правилата за безопасна употреба на мобилните телефони и на лимитите на излагане за клетъчната мрежа, както и въвеждането на нови технологии за мобилните телефони, които да позволят намаляването на енергийните емисии.
„Вярвам, че адекватната оценка на риска и провеждането на мултидисциплинарни научни изследвания за биологичните ефекти на милиметровите вълни върху хората и околната среда са правилният подход“, каза още българският евродепутат.
„Известно е, че обективността на съществуващите изследвания на въздействието на 5G е често поставяна под въпрос поради мащаба на икономическите интереси и силните позиции на индустрията. Все по-често ставаме свидетели на порочната практика корпорациите да финансират научни трудове, които да служат за валидиране на технологии, носещи огромни икономически ползи, но със съмнителен за човешкото здраве и околна сред ефект в дългосрочен план. Тази широко разпространена практика често подвежда общественото мнение в посока, угодна на компаниите“, коментира Иво Христов.
Той сподели убеждението си, че общественият интерес и грижата за биоразнообразието и човешкото здраве трябва да бъдат водещи пред икономическите съображения.

„Вярвам също така, че гражданите имат правото на обективна научна оценка, която, вместо да поляризира обществените настроения, да спомага за отсяването на истината от полуистината. Считам, че представянето на двете проучвания ще внесе доза разум в дебата около въвеждането на мрежите от пето поколение“, каза още Христов.
Проф. Фиорела Белподжи, ръководител на изследването за въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве, съобщи по време на презентацията си, че при честотни диапазони 450 MHz – 6000 MHz са налице достатъчно доказателства при експериментите с животни за канцерогенен ефект. По думите ѝ, тези честоти вероятно имат ефект върху мъжките и женските репродуктивни способности, както и че съществува възможност за неблагоприятни ефекти върху потомството, изложено на тези честоти по време на ембрионалното развитие.
Представяйки изследването на въздействието на технологията върху околната среда, проф. Арно Тиленс от Университета в Гент, Белгия, коментира, че има много голяма разлика в броя научни публикации, касаещи животните и тези, касаещи растенията. Като възможна политика той открои финансирането на изследвания, които да доведат до по-качествени научни резултати за влиянието на честотите под 6GHz върху безгръбначните, растенията и гъбите и за влиянието на честоти от 6 до 300 GHz при гръбначните, безгръбначните, растенията и гъбите. Резултатите от тези изследвания могат да формират основа за разработване на политики за излагането на радиочестоти и електромагнитни полета при организмите, различни от човека.
По думите на Мишел Риваси, възлагайки съответните независими научни изследвания за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, Европейският парламент на практика е заместил Европейската комисия, която е позволила разгръщането на технологията, без да оцени рисковете.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Икономика
Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси
-
Новинипреди 2 дниИзграден е STEM-центъра за природни науки, изследвания и иновации в ПГТ – Габрово
-
Новинипреди 2 дниС нов екип Янтра ще търси първи точки в новото първенство
-
Кримипреди един денИзвършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица







