

Новини
Иво Христов: Президентът Радев е безалтернативен
„Инициативният комитет ще издигне кандидатурата на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. В него има над сто общественици, хора от местната власт, артисти, учители, спортисти – все хора с личен авторитет, заработен през годините. Съжалявам, че комитетът може да се ограничи само до толкова – и мерките срещу коронавируса, и законът не позволяват да се разрасне до безкрай. Имаше хиляди желаещи да подкрепят президента Радев. От негово име и от името на всички нас, съмишлениците, искам да им благодаря.“
Това заяви в ефира на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев.
По думите му, българският народ издига кандидатурата на Радев и Йотова, както личи от самата форма на издигането им – инициативен комитет с широко ветрило от хора. Евродепутатът припомни, че много от партиите вече са заявили своята подкрепа: „БСП има решение от лятото за подкрепа на президента Радев и вицепрезидента Йотова; Слави Трифонов го обяви лично в ефир; Кирил Петков и Асен Василев също заявиха подкрепа; множество извънпарламентарни партии също го сториха. Подкрепата е широка.“
Иво Христов каза още: „ДПС имат всички основания да се борят срещу президента Радев, тъй като той постави неудобни за ДПС и за олигархията въпроси; за ГЕРБ, за цялата тази клиентела, която живее от досегашния корупционен властови модел. Няма никакво очакване ДПС да ревизира поведението си спрямо президента Радев.“
„Президентът Радев е безалтернативен като фигура и като средоточие на надеждите на хората; той заложи един работещ модел на сътрудничество между наглед непримирими идеологически опоненти отляво и отдясно, който сега работи в служебното правителство. Този факт съвсем не гарантира преизбирането му. Всичко зависи от това дали всеки един от нас ще осъзнае залога и ще отиде да гласува в деня на изборите“, категоричен е Христов.
„На изборите през лятото, когато претовареният, преобременен от скандали ГЕРБ изглеждаше напълно обречен, хората отидоха на море, тъй като това им е по-важно през юли, и затънахме в нов цикъл на безвремие. Затова, на 14 ноември да отделим половин час и да гласуваме, ако не искаме да гласуваме още един път след седмица, което ще бъде напълно безсмислено“, призова евродепутатът.
„Румен Радев бе припознат от десницата, а не той припозна десницата, тъй като води битки, които са общ знаменател за цялата демократична общност“, категоричен бе Христов. Евродепутатът даде за пример битката за реформа в съдебната система и припомни, че президентът върна първата номинация на главния прокурор Иван Гешев и подписа едва когато Конституцията не му оставяше други възможности.
„Той върна и кандидатурата на сегашния консул Пламен Георгиев. Президентът Радев се държа принципно през цялото време; той слезе на площада, когато хората протестираха. Нормално е всички, които милеят за законността в България, да го припознаят“, каза още той. Христов коментира още: „Има една опорна точка в пропагандата на ГЕРБ, която внушава, че президентът е завил вдясно.“
Евродепутатът припомни, че Румен Радев наложи вето и осуети отмяната на следприватизационния контрол, което, по думите му, е „ключов либерален блян“.
„Чрез служебното правителство президентът осигури съответните добавки за пенсионерите. Това не е либерална, а класическа лява, кейнсианска мярка, стимулираща потреблението. Президентът наложи вето върху първия вариант на Закона за концесиите. Концесионирането също е инструмент на либералната политика. Така че той е устойчиво закотвен вляво от центъра, което не значи, че не е в диалог с десницата и че няма общи битки за водене и с демократичната десница.“ Като „стратегия на огледалото“ (оглеждаш се, възмущаваш се от това, което сам си направил, и го приписваш на друг) Христов определи твърденията на Бойко Борисов, че в лицето на Радев се е появил диктатор.
„12 години имахме премиер, който раздаваше бюджета от първо лице, единствено число, и който не слизаше от медиите (имаше директни включвания в ефир, които показваха как шофира джипа си, телевизионните канали прекъсваха програмите си, за да излъчат неговите умозрения, докато шофира). След всичките тези години, в които той събираше службите и силовите органи при себе си всяка седмица; в които дори се самопокани на заседание на ВСС и обменяше SMS-и с един от членовете му – след всичко това, същият този човек твърди, че след него се е появил диктатор. Това е нелепо“, каза още Христов.
„Има странен обрат в пропагандата на опонентите, които преди пет години внушаваха, че президентът Радев е назначен от Москва. Ако президентът беше назначен от Москва, щеше ли да опонира на самия Путин на форума в Санкт Петербург, когато руският държавен глава се съгласи с неговите аргументи? Щеше ли да даде достоен отговор на руския патриарх, който си позволи недостоен тон тук, в София? Ако Румен Радев беше „американски човек“, както се твърди сега, щеше ли да възрази срещу многомилиардната и неизгодна за България сделка за закупуване на нови изтребители, която е основна за двустранните отношения? Щеше ли да заеме твърда позиция по отношение на Северна Македония, чието приобщаване към ЕС е приоритет за Вашингтон?“.
„Със способността си да казва „не“ президентът се движи тъкмо в онзи тесен коридор между интересите на Великите сили“, смята Христов. По думите му, това е много сложен пилотаж, който Румен Радев успява да прави със свойственото за него изкуство на висшия пилотаж. „Дефиницията на Шарл дьо Гол за политик е „човек, който умее да казва „не“. Борисов парадираше със своите фамилиарни отношения със западните лидери. Те го прегръщаха, за да гласува „за“ на Европейските съвети. Сега сме в много по-неблагодарна позиция. Президентът се старае да отстоява националните интереси; това е трудно, но го прави“, каза още Иво Христов. „Продължаваме промяната“ със сигурност не е продукт на Румен Радев“, категоричен бе евродепутатът.
„Кирил Петков и Асен Василев получиха видимост, признание и авторитет благодарение на това, че бяха част от служебното правителство. Но отвъд определен момент, в който те решиха да изпробват силите си самостоятелно. Мисля, че те се опитват да сърфират на вълната на авторитета на целия служебен кабинет, а той не се дължи само на техните действия. Да не забравяме министър Рашков, който ограничи до минимум купения вот на последните избори след години на манипулации. Да не забравяме и министър Стоилов, който поиска оставката на главния прокурор и върна авторитета на поста министър на правосъдието. Да не забравяме министър Донев, който работи тихо, но постигна много в социалната сфера.“
Според Иво Христов България е забавила Плана си за възстановяване дотолкова, че да го подобри: „Той беше в насипно състояние, а сега има много по-компактен и целенасочен вид. Смятам, че Брюксел се опита да шантажира България да отстъпи от твърдата си позиция по отношение на Северна Македония, срещу което да даде картбланш на нейния план за възстановяване. Битката е пренесена на наш терен, отказът се представя като изискване да затворим своите ТЕЦ-ове. Неотстъпчивостта на Брюксел, за която говори министър Пеканов, е мотивирана от това желание.“
Евродепутатът смята, че разочарованието от „Има такъв народ“ е видимо и ще се пренесе в урните: „Хората гласуваха за екранния образ на бунтаря, но получиха една объркана парламентарна група без ясни авторитети, която два пъти не успя да формира правителство и да влезе в диалог с останалите партии.“
„Не мисля, че в следващия парламент бързо ще се формира устойчиво мнозинство. И да се формира, то ще бъде разклатено още при самото си създаване. Надявам, че бъдещата коалиция ще бъде сформирана около партиите на промяната, както и че ще отпадне всякакво двусмислие относно поведението на БСП, чиито членове са хора, които ратуват за промяна; които бяха по площадите, които срещам в цялата страна. Търсенето на коалиция с ГЕРБ е нецелесъобразно и ще върне България една година назад“, категоричен бе Христов.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 7 дни
Габрово излезе в подкрепа на българския лев
-
Новинипреди 5 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 5 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Новинипреди 5 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Културапреди 4 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Кримипреди 5 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 4 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 4 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой