Култура
Мариана Манева с първа самостоятелна изложба в столичната галерия „Нюанс“
„Преосмисляне на ежедневието“ в стил редимейд провокира интерес в публика, специалисти и медии
Публика, ценители и медии реагираха с интерес и ласкави отзиви на първата самостоятелна изложба на Мариана Манева „Преосмисляне на ежедневието“, преподавател по Изобразително изкуство в Национална Априловска гимназия. Тя бе открита миналия четвъртък в столичната арт галерия „Нюанс“, в която високата стойност на класическото изкуство съжителства с творческите търсения на съвременните художници.
Мариана Манева се представя с около 15 творби, чиито послания имат социална насоченост, каквато е и темата на изложбата – преосмисляне на ежедневието. Характерно за тях е комбинацията на дърво с различни материали, чрез която са постигнати изчистени композиции със силно изразена пластика.
Според специалистите през последните години Манева успешно развива собствен стил, повлияна от редимейд подхода в съвременното изкуство, при който отделен предмет се извежда извън присъщите му място и функция и се поставя в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане.
Това подчерта и заместник-ректорът на Националната художествена академия доц. Роберт Цанев, който е научен ръководител на докторантурата на Мариана Манева. „Тя е талантлива, амбициозна и гони нещата с хъс. Ще продължи да развива този редимейд, който е напипала, и все по-често ще се чува нейното име“, каза той.
Мария Арабаджиева, която представи изложбата, акцентира на връзката между изкуството и публиката. „Приносът на един такъв млад човек и творец като Мариана Манева е огромен, за да може да събужда чувство у хората, да ги провокира да виждат идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем. Толкова повече ще си знаем мястото в света и толкова по-хармонични ще бъдем“, добави Арабаджиева, която е преводач и основател на издателствата „Абагар“ и „Мириам“.
Интерес към изложбата проявиха Камен Симов – председател на секция Дърворезба при Съюза на българските художници, Христо Йонков – организатор на международния симпозиум „Арт Керамика“, колеги на Манева от Академията.
На събитието присъстваха и много млади хора – творци, студенти, възпитаници на Манева от Националната Априловска гимназия.
Визуалният артист и концепцията
„Концепцията за изложбата се зароди малко след навлизането на пандемията от КОВИД-19 и изолацията, която наложи тотална промяна в ежедневието – трябваше да преосмислим нашите ценности, приоритети и цели. Тази ситуация ми даде възможност и време да развия по-задълбочено една от посоките, в която работя през последните години. Използвам излезли от употреба предмети от бита, които намират все по-малко приложение в съвременното ни общество, и променям техния контекст, като ги превръщам в произведение на изкуството.
Винаги са поставени в центъра на композицията като пластичен акцент, комбиниран с дърво и подчертан допълнително от цвят. Такива вещи намирам в пунктовете за вторични суровини или на битака – вентилаторни перки, месомелачки, тигани, форми за кекс и различни метални части от стари машини.“
Първата идея за такъв тип работи се появи спонтанно по време на едно преместване, споделя Мариана Манева. Изхвърлях стари неща и тъкмо беше дошъл редът на няколко стари тигана и една форма за кекс от бабино време, когато в съзнанието ми изплуваха работите на американския концептуалист Джоузеф Косут – „Един и три стола” и „Един и три тигана”. Веднага ми хрумна, че предметите могат да влязат в употреба, и ги прибрах в ателието, където зачакаха търпеливо, докато идеята отлежи.
Първата работа, която се появи, е релефът „Hot point”, в който включих единия тиган. След време излезе песента „Кекс” и понеже съм от Габрово – столицата на хумора и сатирата, реших, че старата тава за кекс на баба заслужава по-голямо внимание и веднага стана част от друг релеф. Така започна цяла серия от работи… като през миналата година пластиката „Ежедневие” спечели трето място в конкурса за млади автори „Миналото – начин на употреба” на галерия „Нюанс“.
Мария Арабаджиева: Приносът на млад творец като Мариана Манева е, че ни провокира да виждаме идеите, не детайлите „Впечатлена съм от стила на Мариана. Той е подобен на моя и ще споделя защо. Аз се занимавам с книгоиздаване, но правя лекции по херметизъм, символизъм и ще кажа няколко думи, абсолютно различни от това, което може да се чуе сред съвременните хора. Когато ви попитат какво е красиво, съвременните хора ще дадат хиляди отговори, но древните цивилизации са знаели, че красиво означава хармонично, тоест равновесно. Равновесно по космическата идея за хармония към една ос, която отново съвременните хора трудно разбират – между висшите светове на енергия и низшите винаги има връзка.
Това, което Мариана представя, е един синтез на тази древна идея, тя си има име – философия парелис, това е херметизмът, който се развива през хилядолетията и никога не е изчезвал. Мариана има усет за символизъм на цветоветте. Този символизъм може да бъде намерен в книгите до XIX век. Специалистите знаят това, но той се развива в едни нива, в които съвременните хора го познават по материалистичното усещане. Тя е налучкала чисто интуитивно усещането за цветовете.
При нея има червено – в древните цивилизации червеното означава отношението към Всевишния, божественото, божествената обич. В нея има синьо, а синьото е Светият дух, логосът, словото, което е проява на висшите светове. И най-вече в нея има нещо, което трябва да акцентирам. За съвременните хора това са вещи, които тя намира и артистично подрежда. За по-старите цивилизации, които са имали връзката с тази сила и енергия, това са идеи. Материалните хора изцяло сме изпаднали в едно материалистично усещане.
Спасява ни изкуството. Изкуството винаги ще ни свързва през вековете с идеята за съвсем друго разбиране. Това изкуство живее в душите на всеки от нас. Но увлечени в тоя унесен материален свят, забравяме идеите. Най-важното, което Мариана е успяла да пресъздаде и да ни подскаже, е, че идва новото време и ние не гледаме вещи, които са художествено пресъздадени и покрити с цвят, а виждаме идеи. Идеите, които можем да намерим навсякъде около нас.
Приносът на един такъв млад човек, творец е огромен, защото може да провокира хората и да събужда у тях чувство, за да виждаме идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем…“
*Статията е публикувана в днешния брой, 27 септември 2021 г., на страниците на габровския печатен ежедневник „100 Вести“.
Автор: Бояна Пенчева.
Снимки: Галерия „Нюанс“ и личен архив на Мариана Манева.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ организира среща – разговор с Илко Илиев. Известният габровски джаз – музикант, композитор, аранжор и публицист ще представи новата си книга „Шантави истории или Разкази за момчето, което не спираше да се учудва“ на 15 декември от 17:45 ч в Читалня „Д-р Петър Цончев“.
Илко Илиев е роден на 21.07.1945 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва Естраден отдел на БДК – София (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност саксофон и кларинет.
Започва професионалната си музикална кариера в Габрово в състава на Духовия оркестър към читалище „Априлов-Палаузов“ през 1967 г. От януари 1968 г. постъпва в състава на Естрадния оркестър към Окръжния съвет за изкуство и култура. Част е от състава и проявите на Естраден оркестър към Общински съвет за култура – Габрово, „Биг бенд Габрово“, „Оркестър Габрово“, „Диксиленд Габрово“ и „Суинг дикси бенд Габрово“. През 1968 г. участва в съпътстващата музикална програма на ІX-ия Световен младежки фестивал в София. Като изпълнител и аранжор участва в Прегледите на джазовите оркестри в България (1977-1984 г.) и в джаз-фестивалите в Дрезден (ГДР) през 1981 и 1984 г., Прага (Чехословакия) през 1985 г. и Париж (Франция) през 1986 г. Вписан е в европейското родословно дърво на джаза („The European JAZZ Community“), отпечатано от немското издателство „Peter von Bartkowski Edition“ (1999 г.), заедно с имената на още няколко габровски музиканти – Манол Цоков, Илия Раев, Николай Антонов и Петко Приводанов. След 1990 г. е създател на няколко нещатни джазови оркестри в Габрово – „Биг смайлс бенд“, „Б 15+“, „Джаз класик бенд“. През 80-те години записва свои песни и аранжименти в БНР и „Балкантон“. Автор на музика за куклените театри във Варна и Габрово (1987-1990 г.), както и на два аудио компактдиска с авторски композиции и аранжименти – „Очакване” (2002) и „By Ilko“ (2004). Автор е на книгите: „Справочник на английската терминология в популярната, танцова и джазова музика” (1996) и „Тъга по слънчева вода” (2005 г., публицистика), „Габрово. Джаз и още нещо“ (2021).
През 1998 г. Илко Илиев написва „Българска сюита за струнен оркестър и кларинет”, Премиерата на „Фантазия за пиано и струнни инструменти” през 2011 г. е част от тържествения концерт по повод 150-годишнината от основаването на габровската библиотека „Априлов – Палаузов”.
През май 2014 г. Илко Илиев получава Почетния знак на Община Габрово за активна и разностранна творческа дейност в областта на музиката и за принос в утвърждаване авторитета на габровската музикална култура.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В музей „Старото школо“ в Трявна бе представен най-новият роман на Веселина Кожухарова „Въглени“, посветен на китния ни възрожденски град. Културното събитие е част от тазгодишната Коледно-новогодишната програма на Община Трявна и се осъществи със съдействието, както на местната власт, така и на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна и Читалище „Иван Вазов“ – с. Първомайци.
Представянето на книгата събра близки и познати на авторката, както и почитатели на словото, които изпълниха залата на музея. Сред официалните гости бе зам.-кметът на Трявна Марин Маринов, общински съветници, директорът и екипът на СМРЗИ-Трявна, просветни деятели и др.
Всички те бяха поздравени с музикалните изпълнения на децата от класа по народно пеене и инструменти към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – Трявна с ръководител Николина Кирилова.
Книгата „Въглени“ бе представена пред аудиторията с рецензия на Иван Антонов – член на Съюза на българските писатели у нас и председател на Сдружение „Сцена на духовността“-гр. Плевен, която бе изчетена от Стефан Митев. А защо последния ѝ роман е свързан с Трявна, Веселина Кожухарова посочи художествения занаят казаслък и неговото практикуване почти само в тревненско.
За написването на книгата, писателката искрено благодари на журналистката Галина Иванова и приноса й с информация от публицистичните й материали в нейния авторски блог „Тревненски БУдил“. Срещата-разговор премина с изчитане на откъси от книгата „Въглени“, както и от другите две авторски такива – „Погледни през рамо“ и „Между звездите и зората“ на Веселина Кожухарова.
Авторката бе поздравена от зам.-кмета, както и от директора на СМРЗИ-Трявна с красиви букети и пожелания за още много нови вдъхновящи книги.
Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица.
Практикува като учител по музика и ръководи детски вокални състави с участия и отличия в национални конкурси. Пише стихове и проза. До момента е издала „Жених за царкинята“; „Погледни през рамо“; „Между звездите и зората“ и „Въглени“. Най-новият й роман се очаква да излезе от печат през пролетта на 2023 година.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.
Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.
Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.
За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.
Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.
Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Културапреди 4 дниМутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище
-
Кримипреди 4 дниДве коли се удариха тежко на кръстовището на „Еса“ (СНИМКИ)
-
Любопитнопреди 4 дниКоледната елха на Трявна грейна в пълния си блясък
-
Новинипреди 5 дниБасейнът в ПМГ – Габрово остава затворен
-
Кримипреди 5 дниСпряха шофьор на „G-класа“, каращ на опиати
-
Културапреди 5 дниИзлезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков
-
Кримипреди 5 дниНапит водач тресна „баварец“ в дърво, а млад „голфаджия“ в скат край Узана
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ излезе в почивка