Свържи се с нас

Култура

Мариана Манева с първа самостоятелна изложба в столичната галерия „Нюанс“

„Преосмисляне на ежедневието“ в стил редимейд провокира интерес в публика, специалисти и медии

Published

on

Публика, ценители и медии реагираха с интерес и ласкави отзиви на първата самостоятелна изложба на Мариана Манева „Преосмисляне на ежедневието“, преподавател по Изобразително изкуство в Национална Априловска гимназия. Тя бе открита миналия четвъртък в столичната арт галерия „Нюанс“, в която високата стойност на класическото изкуство съжителства с творческите търсения на съвременните художници.

Мариана Манева се представя с около 15 творби, чиито послания имат социална насоченост, каквато е и темата на изложбата – преосмисляне на ежедневието. Характерно за тях е комбинацията на дърво с различни материали, чрез която са постигнати изчистени композиции със силно изразена пластика.

Според специалистите през последните години Манева успешно развива собствен стил, повлияна от редимейд подхода в съвременното изкуство, при който отделен предмет се извежда извън присъщите му място и функция и се поставя в коренно различна ситуация, която дава друга насока за неговото възприемане.

Това подчерта и заместник-ректорът на Националната художествена академия доц. Роберт Цанев, който е научен ръководител на докторантурата на Мариана Манева. „Тя е талантлива, амбициозна и гони нещата с хъс. Ще продължи да развива този редимейд, който е напипала, и все по-често ще се чува нейното име“, каза той.

Мария Арабаджиева, която представи изложбата, акцентира на връзката между изкуството и публиката. „Приносът на един такъв млад човек и творец като Мариана Манева е огромен, за да може да събужда чувство у хората, да ги провокира да виждат идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем. Толкова повече ще си знаем мястото в света и толкова по-хармонични ще бъдем“, добави Арабаджиева, която е преводач и основател на издателствата „Абагар“ и „Мириам“.

Интерес към изложбата проявиха Камен Симов – председател на секция Дърворезба при Съюза на българските художници, Христо Йонков – организатор на международния симпозиум „Арт Керамика“, колеги на Манева от Академията.

На събитието присъстваха и много млади хора – творци, студенти, възпитаници на Манева от Националната Априловска гимназия.

Визуалният артист и концепцията
„Концепцията за изложбата се зароди малко след навлизането на пандемията от КОВИД-19 и изолацията, която наложи тотална промяна в ежедневието – трябваше да преосмислим нашите ценности, приоритети и цели. Тази ситуация ми даде възможност и време да развия по-задълбочено една от посоките, в която работя през последните години. Използвам излезли от употреба предмети от бита, които намират все по-малко приложение в съвременното ни общество, и променям техния контекст, като ги превръщам в произведение на изкуството.

Винаги са поставени в центъра на композицията като пластичен акцент, комбиниран с дърво и подчертан допълнително от цвят. Такива вещи намирам в пунктовете за вторични суровини или на битака – вентилаторни перки, месомелачки, тигани, форми за кекс и различни метални части от стари машини.“

Първата идея за такъв тип работи се появи спонтанно по време на едно преместване, споделя Мариана Манева. Изхвърлях стари неща и тъкмо беше дошъл редът на няколко стари тигана и една форма за кекс от бабино време, когато  в съзнанието ми изплуваха работите на американския концептуалист Джоузеф Косут – „Един и три стола” и „Един и три тигана”. Веднага ми хрумна, че предметите могат да влязат в употреба, и ги прибрах в ателието, където зачакаха търпеливо, докато идеята отлежи.

Първата работа, която се появи, е релефът „Hot point”, в който включих единия тиган. След време излезе песента „Кекс” и понеже съм от Габрово – столицата на хумора и сатирата, реших, че старата тава за кекс на баба заслужава по-голямо внимание и веднага стана част от друг релеф. Така започна цяла серия от работи… като през миналата година пластиката „Ежедневие” спечели трето място в конкурса за млади автори „Миналото – начин на употреба” на галерия „Нюанс“.

Мария Арабаджиева: Приносът на млад творец като Мариана Манева е, че ни провокира да виждаме идеите, не детайлите „Впечатлена съм от стила на Мариана. Той е подобен на моя и ще споделя защо. Аз се занимавам с книгоиздаване, но правя лекции по херметизъм, символизъм и ще кажа няколко думи, абсолютно различни от това, което може да се чуе сред съвременните хора. Когато ви попитат какво е красиво, съвременните хора ще дадат хиляди отговори, но древните цивилизации са знаели, че красиво означава хармонично, тоест равновесно. Равновесно по космическата идея за хармония към една ос, която отново съвременните хора трудно разбират – между висшите светове на енергия и низшите винаги има връзка.

Това, което Мариана представя, е един синтез на тази древна идея, тя си има име – философия парелис, това е херметизмът, който се развива през хилядолетията и никога не е изчезвал. Мариана има усет за символизъм на цветоветте. Този символизъм може да бъде намерен в книгите до XIX век. Специалистите знаят това, но той се развива в едни нива, в които съвременните хора го познават по материалистичното усещане. Тя е налучкала чисто интуитивно усещането за цветовете.

При нея има червено – в древните цивилизации червеното означава отношението към Всевишния, божественото, божествената обич. В нея има синьо, а синьото е Светият дух, логосът, словото, което е проява на висшите светове. И най-вече в нея има нещо, което трябва да акцентирам. За съвременните хора това са вещи, които тя намира и артистично подрежда. За по-старите цивилизации, които са имали връзката с тази сила и енергия, това са идеи. Материалните хора изцяло сме изпаднали в едно материалистично усещане.

Спасява ни изкуството. Изкуството винаги ще ни свързва през вековете с идеята за съвсем друго разбиране. Това изкуство живее в душите на всеки от нас. Но увлечени в тоя унесен материален свят, забравяме идеите. Най-важното, което Мариана е успяла да пресъздаде и да ни подскаже, е, че идва новото време и ние не гледаме вещи, които са художествено пресъздадени и покрити с цвят, а виждаме идеи. Идеите, които можем да намерим навсякъде около нас.

Приносът на един такъв млад човек, творец е огромен, защото може да провокира хората и да събужда у тях чувство, за да виждаме идеите, а не детайлите. Колкото повече виждаме идеите, толкова по-одухотворени ще станем…“

*Статията е публикувана в днешния брой, 27 септември 2021 г., на страниците на габровския печатен ежедневник „100 Вести“.
Автор: Бояна Пенчева.
Снимки: Галерия „Нюанс“ и личен архив на Мариана Манева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица