Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Даниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово

Published

on

Образованието и развитието на младите хора са сред ключовите приоритети за бъдещето на област Габрово. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ Даниел Петров, като очерта визия за система, която да дава реална перспектива на младите в региона.

„Ние ще направим така, че младите хора да виждат бъдещето си тук, в родния си край“, подчерта Петров. По думите му една от основните задачи е запазването и развитието на училищната мрежа, включително в по-малките населени места, за да се гарантира достъп до образование и да се спре процесът на обезлюдяване.

„Не може цели населени места да губят училищата си – това е директен път към обезлюдяване“, заяви той. Ключов акцент е въвеждането на обучение, съобразено с нуждите на местната икономика, така че образованието да води директно до реализация. В тази връзка се предвижда изграждане на партньорства между училища и работодатели, както и създаване на стажантски и обучителни програми с реална перспектива за работа.

Запазване на поне една паралелка със специалност строителство е такъв пример, защото е на път да изчезне изцяло, както изчезна техникума по текстил, както изчезна и строителния техникум, а за следващата учебна година няма записано нито едно дете със специалност строителство, която сега се преподава в едно от средните общопрофилни училища в Габрово.

„Образованието трябва да подготвя кадри за икономиката, а не да създава млади хора без перспектива. Ако образованието не води до работа, то губи смисъла си“, заяви Петров. Той постави акцент и върху възпитанието в ценности като труд, отговорност, семейство и принадлежност към родния край. Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който образователната система е откъсната от реалните нужди на обществото.

От „Възраждане“ предлагат цялостна реформа в образованието, насочена към възстановяване на държавната роля и ясните правила в системата. Сред основните приоритети е премахването на делегираните бюджети и гарантиране на равен достъп до качествено образование във всяко населено място, както и законова защита на училищата от закриване в малките общини.

Предвижда се въвеждане на единен учебник по предмет, ограничаване на намесата на външни организации и възстановяване на държавния контрол върху образователната политика.

Паралелно с това се залага на развитие на младите хора чрез масов спорт, извънкласни дейности и обучение в практически умения, така че всеки ученик да завършва с базова професионална подготовка.

„Младежта е бъдещето на държавата. Ако не създадем условия за развитие тук, ще продължим да я губим“, подчерта Петров. В заключение той заяви, че само чрез реални политики и последователна работа може да се обърне негативната тенденция.

„Няма да се примирим Габрово да се превърне в територия без бъдеще. Няма да приемем селата ни да изчезват, училищата да затварят и младите хора да напускат без да се връщат. Ще работим последователно, докато не обърнем тази тенденция. Габрово не е просто място на картата. Габрово е дом. И този дом ще има бъдеще“, заяви Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

„БСП – Обединена левица“ закри предизборната си кампания в Габрово

Published

on

В художествена галерия „Христо Цокев“ кандидатите за народни представители на „БСП – Обединена левица“ застанаха още веднъж пред актива на общинската организация и симпатизантите на левицата в Габрово.

Преподавателят в УНСС – София проф. Николай Цонков, преподавателят в гимназията по туризъм Миглена Пройнова, председателят на обединението на жените-социалистки в Севлиево Дафинка Ганева, заместник-председателят на Общинския съвет в Дряново инж. Светослав Минчев, главният уредник в Историческия музей в Дряново Венелин Бараков, възпитаникът на Националната спортна академия и председател на БСП – Габрово Генади Цитлакидис, инспекторът по качество на производството Теофан Георгиев, управителят на Защитено жилище в Дряново Тихомир Трифонов отправиха своите послания към хората, които подкрепят лявата алтернатива в бъдещото народно събрание.

Атмосферата бе заредена с оптимизъм за представянето на левицата на изборите на 19 април.

Подкрепата за политиките в програмата на БСП – Обединена левица „Манифест за една справедлива държава“ бе изразена ясно и категорично: здраве, знание, култура – блага, а не стока; труд и заплати – а не спекула и печалбарство; повече данъци за милионерите – повече средства за хората на труда; стига разпад – една друга държава е възможна.

Силните думи на проф. Цонков за дълга и отдадеността на исконните леви идеи, отговорността към хората и поетите ангажименти, ясно формулираните проблеми и решения отекнаха в залата като заявка за нов, различен подход в работата на представителита на левицата в народното събрание.

Със силни аплодисменти залата реагира на посланието на най-стария социалист в БСП – Габрово Ангел Илиев: „Макар да карам вече 99 години, ще участвам в парламентарните избори на 19 април и реших да гласувам за проф. Николай Цонков и листата на БСП – Обединена левица! С номер 5!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Любопитно

Ученик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната

Published

on

Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.

„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.

Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.

Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.

От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица