Свържи се с нас

Новини

Честит Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Кола се озова на мантинелата на изхода на Габрово (снимки + видео)

Published

on

Лек автомобил „Пежо“ самокатастрофира на изхода на Габрово в посока Велико Търново. Пътният инцидент е станал на прав участък днес, 24 май, около 15.00 часа, в района на изоставената бензиностанция, научи „Габрово Нюз“.

Френският автомобил се озовал върху самата мантинела, отсичайки по пътя си няколко стоманени колчета на крайпътното съоръжение. Той се е движил от кръговото кръстовище пред „СТС“-а в посока към Велико Търново.

Лекият автомобил е бил управляван от младо момиче, а заедно с нея в превозното средство е имало и момче. За щастие и двамата са невредими и не са пострадали при катастрофата.

По сведения на „Габрово Нюз“ девойката, която не е имала особено голям стаж зад волана, е шофирала плътно в дясно на пътното платно, като по неизвестни засега причини е навлязла в банкета, след което се качила върху мантинелата.

Колата е преминала близо 50-на метра по съоръжението, което в едната си част е силно повредено и деформирано, след което е спряла.

На мястото на катастрофата се отзова екип на пътна полиция, който взе отношение по настъпилия инцидент, видя репортер на „Габрово Нюз“, който посети местопроизшествието минути след настъпването му.

По непотвърдена информация пробата за алкохол е отрицателна. Настъпилите материални щети по катастрофиралия автомобил са значителни.

Пътнотранспортното произшествие е посетено и обслужено по административен път от екип на полицията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Как се е празнувал в миналото 24 май в Габрово?

Published

on

За празнуването на 24 май в началото на XX век, разказват спомените на учителя в Априловска гимназия Павел Йовчев, които днес Държавен архив – Габрово прави публични за широката общественост.

„За настроенията и вълненията на нашите предшественици, за празника и духа на 24 май се връщаме назад във времето чрез спомените учителя по естествена история в периода 1907-1932 г.

Училищният празник на 11 (24) мй, в който се чествува паметта на на Кирила и Методия, в Габрово по традиция се празнува всяка година по един и същи начин.

Ето как бе отпразнуван този ден през 1908 г. Учениците не носеха формено облекло. На 10 май-стар стил, по задължение всички ученици донесоха в гимназията цветя за венци, с които окичиха класните си стаи. Един голям венец поставиха над входната врата на гимназията. На най-добрите ученици се раздадоха знамена. Била е заведена практика, всеки клас и паралелка да си има свое знаме.

Пристигнаха учениците и ученичките от всички училища в града, носейки своите знамена. В Габрово имаше Девическо петокласно училище, Стопанско трикурсно и Техническо училище. Учениците и ученичките бяха подредени под строй – нямаше учител по гимнастика (физическо възпитание). Поканени бяха кмета, училищното настоятелство, родителите на учениците, чиновници и свободни граждани дошли да вземат участие в това всенародно тържество.

Според обичая, отслужи се молебен, в който се поменаха имената на Априлов и на всички починали учители. След тази церемония, един учител произнесе реч за голямото историческо и културно значение на великото дело на славянските просветител Кирил и Методий. Ученици и ученички изнесоха декламации за прослава на скъпите за нашия народ първоучители. Ученическият хор изпя подходящи за случая възторжни песни. Екна химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви”.

След това тържество започнаха игри-хора от учениците, отделно – ученичките. На тези хора вземаха участие учители, учителки и граждани. Някои ученици, по-решителни вдигаха директора на ръце и го молеха да разреши да не се учи другия ден. Разрешението се разнесе бързо и зарадва много най-вече мързеливите ученици. Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки.

Като благодариха и поздравиха учителите за стореното от тях по изнасяне на това тържество, гражданите останаха доволни, ръкуваха се и се разделиха с учителите.

В 2 часа след обед, учениците се събраха в двора на гимназията, от гдето под строй с учителите си отидохме в местността „Падало” (там нямаше още никакви здания, нито гара, която се откри през месец август 1912 година) (днес е квартал на Габрово, жп гарата е открита на 29 ян. 1912 г., бел. Държавен архив – Габрово).

Тук пристигнаха учителите със своите ученици от всички училища в града, родителите на учениците, граждани-мъже, жени, деца, същински панаир. Още преди обед бяха заели местата си разни продавачи на кестени, фъстъци, семки, сладкиши, сода, лимонада, боза, плодове, череши, какво ли не. Училищното настоятелство раздаде на учениците от основните училища сусамени кравайчета.

Тук се залюляха кръшни хора от учениците. Някои по-смели и нахални ученици, вдигаха Директора да им разреши да играят смесени хора. До тогава това нещо не се позволяваше. Сега за първи път им се разреши. Свири им градската духова музика, а учениците-с цигулки, китари, акордеони, не липсваше и гайда. Игрите и веселието продължиха до вечерта. Весели и доволни учениците с песни си разотидоха по домовете. Тъй завърши училищния празник, в който се чествува паметта за делото на Кирила и Методия. Ученическа духова музика нямаше. Не беше въведен ред – да се прави манифестация през града.”

Учителят Павел Йовчев пише спомена си през 1958 г. по молба на редакцията на сп. „Наша родина”. Споменът е съхранен във фонда на Националната Априловска гимназия в Държавен архив – Габрово. Тук се пази и личния фонд на Павел Йовчев. Документите са достъпни за читатели и изследователи. Нямаме разкрити запазени снимки от празнуване на 24 май, описано в спомена на учителя Йовчев.

Илюстрираме настроението на празника с една по-късна снимка, манифестация по случай 24-ти май – на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово, с участието на духовия оркестър при Априловската гимназия с диригент Петър Чаракчиев.

Зареди още

Новини

Областният управител: 24 май е най-българският и най – светлият ден!

Published

on

УВАЖАЕМИ ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА, ИЗКУСТВАТА,
УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СТУДЕНТИ, УЧЕНИЦИ,
УВАЖАЕМИ ЖИТЕЛИ НА ОБЛАСТ ГАБРОВО,

Чест е за мен да Ви поздравя с празника на Светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост – 24 май! Най – българският и най – светлият ден, в който празнуваме буквите и техните създатели, силата на словото и претворяването му в различните изкуства. Връщаме се към това истинско богатство, което ни учи, помага ни да общуваме, да изразяваме своите мисли, чувства, мечти и да формулираме цели и начини за тяхното реализиране.

Празнуваме красотата на българския език, почитаме училищните реликви и символи, показваме високи достижения в науката, изкуствата, културата и всичко в един ден – 24 май. Богата е палитрата от дейци на културата, просветата и изкуствата от област Габрово, на които днес също трябва да кажем „благодаря“. Благословени сме с предците ни, от които се учим, от всички онези, вдъхнали живот и дръзнали да бъдат първи – музиканти, писатели, поети, художници, учители. В днешния ден нека отправим поглед към хората на духа. Защото духът ни крепи и ни дава сили, това ни обединява, това е езикът, на който всички народи „говорят“ и ни води „по мирни и светли пътеки“. Днес, често ще си припомняме „че и ний сме дали нещо на света“, но това още повече ни задължава да ценим високо културата, просветата и науката, извисен дух и жажда за знания. Да пазим буквите – най – красиви сред останалите. Словото – така могъщо и отварящо хоризонти. Книгата – „Издигай я! Приятел й бъди!“

Пожелавам Ви здраве и светли бъднини!Честит 24 май!

РАЛИЦА МАНОЛОВА
Областен управител на област Габрово

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица