Новини
„Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници“
Евродепутатът Цветелина Пенкова: Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници!
1. Как ще се промени свободното движение заради Брекзит?
След отделянето на Обединеното кралство от ЕС свободното движение на хора между ЕС и Великобритания търпи коренни промени. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до 6 месеца като туристи без да се нуждаят от виза.
Ще бъде необходим само валиден задграничен паспорт. Пътуването до Великобритания единствено с лична карта вече ще бъде невъзможно.
2. Как ще се отрази Брекзит на сезонните работници и ще срещнат ли те допълнителни затруднения при пътуване?
С наближаването на летния сезон, в България на преден план излиза темата за сезонните работници и възможността им за свободно движение и работа извън страната. Това се случва в условията на все още разрастващата се пандемия от КОВИД-19.
Обединеното кралство е една от най-предпочитаните дестинации на сезонните работници от България. За пътуванията с цел работа също ще има ограничения, като ще се прилагат различни правила и изисквания.
След постигнатото Споразумение за напускане между ЕС и Обединеното кралство Великобритания въведе така наречената „временна работна виза“ за сезонен работник (T5), която дава възможност за престой и работа до 6 месеца.
За издаването й е нужно кандидатстващите да изпълнят две основни изисквания. Нужен е „гарант“, доказващ, че лицето, което получава виза, е работоспособно и е без криминално минало.
Необходимо е и доказателство, че кандидатстващият за работа разполага с достатъчно лични средства (1270 паунда или около 2900 лв.), за да се издържа самостоятелно до получаване на първоначално заплащане от работодателя.
За издаването на работната виза ще се заплаща и такса в размер на 244 паунда. Тук обаче откриваме изненадващо дискриминационен елемент спрямо единствено България, Румъния, Литва, Естония и Словения. Тези държави не получават допълнителна отстъпка от 55 паунда (върху таксата от 244 паунда), определена за останалите страни членки на ЕС.
3. Новите правила, въведени в следствие на Брекзит, дават ли повод за притеснение от дискриминационни практики при наемането на сезонни работници?
Великобритания има право да определи сама цените за визи, тъй като това не е регламентирано чрез европейското законодателство. Разграничаването на едни държави от други обаче създава дискриминационен прецедент и демонстрира некоректност.
Необходимо е на първо място ЕС да вземе отношение и да не позволява потъпкване на принципите, върху които е изграден Съюза. Сега е момента правителството на Република България да повдигне въпроса във възможно най-кратки срокове пред Европейската комисия, за да може тя да излезе със становище по темата.
Българските сезонни работници в Обединеното кралство представляват огромна част от всички сезонни работници на Острова и съществува опасност от силни негативни последици. Българското правителство е длъжно да предприеме действия в защита на българските граждани.
От страна на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент вече реагирахме и изпратихме писмо до ЕК в което призоваваме да бъдат използвани всички институционални механизми за решаване на въпроса и за премахване на дискриминационния подход.
4. Ще се отрази ли плана за ваксинационните паспорти върху свободното движение?
С оглед продължаващите рестрикции поради Ковид кризата, на 1 март 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че през този месец ще бъде представен законопроект за създаване на т.нар. ваксинационни паспорти. Документът ще се казва „Дигитален зелен пропуск“.
Пропускът ще може да бъде въведен най-рано през юли 2021 г. Целта на ваксинационния паспорт е да се улесни живота на европейските граждани, като постепенно се даде възможност за безопасно движение в ЕС и в чужбина. Важно е да отбележим, че към момента въвеждането на такъв паспорт не означава, че хора без него няма да могат да пътуват. При липсата на ваксинационен паспорт, пътуващите ще подлежат на карантина в съответната държава и ще трябва да представят PCR тест.
5. Има ли опасност дискриминационни практики, които забелязваме при въведените такси при Брекзит, да се повторят, ако ЕС въведе ваксинационни паспорти?
Действията на Обединеното кралство по отношение на размерите на визовите такси за определени държави създават прецедент. Ако казусът не бъде адресиран навреме от страна на ЕС, това би създало предпоставка за много по-притеснителни последици.
Въвеждането на ваксинационни паспорти не бива да се превръща в дискриминационна политика. Свободното движение на европейските граждани, дори и при липса на „Дигитален зелен пропуск“, трябва да бъде гарантирано с допълнителни общо европейски политики и правила. Това например, може да бъде изискването за допълнителна карантина и PCR тест, при липсата на ваксинационен паспорт.
Ключово е тези правила да важат за целия Съюз и да не се допускат ограничения, рестрикции и дискриминационни практики спрямо отделни държави.
6. Какви действия са нужни в бъдеще?
Общото между двата казуса се корени във факта, че са нужни навременни действия, както от страна на ЕС, така и от страна на правителствата, които да подсигурят равно третиране на всички граждани на ЕС, независимо целта на тяхното пътуване.
Българското правителство трябва активно да брани правата и интересите на българските граждани, както по отношение на таксите за сезонни работници, така и при бъдещи разговори за ваксинационните паспорти.
България трябва да има ясна позиция, която да е насочена към защита на българските граждани и на националния интерес.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денБорбата с боровата процесионка продължава
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Културапреди 2 минутиНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 6 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото
-
Новинипреди 6 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори