Новини
„Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници“

Евродепутатът Цветелина Пенкова: Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници!
1. Как ще се промени свободното движение заради Брекзит?
След отделянето на Обединеното кралство от ЕС свободното движение на хора между ЕС и Великобритания търпи коренни промени. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до 6 месеца като туристи без да се нуждаят от виза.
Ще бъде необходим само валиден задграничен паспорт. Пътуването до Великобритания единствено с лична карта вече ще бъде невъзможно.
2. Как ще се отрази Брекзит на сезонните работници и ще срещнат ли те допълнителни затруднения при пътуване?
С наближаването на летния сезон, в България на преден план излиза темата за сезонните работници и възможността им за свободно движение и работа извън страната. Това се случва в условията на все още разрастващата се пандемия от КОВИД-19.
Обединеното кралство е една от най-предпочитаните дестинации на сезонните работници от България. За пътуванията с цел работа също ще има ограничения, като ще се прилагат различни правила и изисквания.
След постигнатото Споразумение за напускане между ЕС и Обединеното кралство Великобритания въведе така наречената „временна работна виза“ за сезонен работник (T5), която дава възможност за престой и работа до 6 месеца.
За издаването й е нужно кандидатстващите да изпълнят две основни изисквания. Нужен е „гарант“, доказващ, че лицето, което получава виза, е работоспособно и е без криминално минало.
Необходимо е и доказателство, че кандидатстващият за работа разполага с достатъчно лични средства (1270 паунда или около 2900 лв.), за да се издържа самостоятелно до получаване на първоначално заплащане от работодателя.
За издаването на работната виза ще се заплаща и такса в размер на 244 паунда. Тук обаче откриваме изненадващо дискриминационен елемент спрямо единствено България, Румъния, Литва, Естония и Словения. Тези държави не получават допълнителна отстъпка от 55 паунда (върху таксата от 244 паунда), определена за останалите страни членки на ЕС.
3. Новите правила, въведени в следствие на Брекзит, дават ли повод за притеснение от дискриминационни практики при наемането на сезонни работници?
Великобритания има право да определи сама цените за визи, тъй като това не е регламентирано чрез европейското законодателство. Разграничаването на едни държави от други обаче създава дискриминационен прецедент и демонстрира некоректност.
Необходимо е на първо място ЕС да вземе отношение и да не позволява потъпкване на принципите, върху които е изграден Съюза. Сега е момента правителството на Република България да повдигне въпроса във възможно най-кратки срокове пред Европейската комисия, за да може тя да излезе със становище по темата.
Българските сезонни работници в Обединеното кралство представляват огромна част от всички сезонни работници на Острова и съществува опасност от силни негативни последици. Българското правителство е длъжно да предприеме действия в защита на българските граждани.
От страна на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент вече реагирахме и изпратихме писмо до ЕК в което призоваваме да бъдат използвани всички институционални механизми за решаване на въпроса и за премахване на дискриминационния подход.

4. Ще се отрази ли плана за ваксинационните паспорти върху свободното движение?
С оглед продължаващите рестрикции поради Ковид кризата, на 1 март 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че през този месец ще бъде представен законопроект за създаване на т.нар. ваксинационни паспорти. Документът ще се казва „Дигитален зелен пропуск“.
Пропускът ще може да бъде въведен най-рано през юли 2021 г. Целта на ваксинационния паспорт е да се улесни живота на европейските граждани, като постепенно се даде възможност за безопасно движение в ЕС и в чужбина. Важно е да отбележим, че към момента въвеждането на такъв паспорт не означава, че хора без него няма да могат да пътуват. При липсата на ваксинационен паспорт, пътуващите ще подлежат на карантина в съответната държава и ще трябва да представят PCR тест.
5. Има ли опасност дискриминационни практики, които забелязваме при въведените такси при Брекзит, да се повторят, ако ЕС въведе ваксинационни паспорти?
Действията на Обединеното кралство по отношение на размерите на визовите такси за определени държави създават прецедент. Ако казусът не бъде адресиран навреме от страна на ЕС, това би създало предпоставка за много по-притеснителни последици.
Въвеждането на ваксинационни паспорти не бива да се превръща в дискриминационна политика. Свободното движение на европейските граждани, дори и при липса на „Дигитален зелен пропуск“, трябва да бъде гарантирано с допълнителни общо европейски политики и правила. Това например, може да бъде изискването за допълнителна карантина и PCR тест, при липсата на ваксинационен паспорт.
Ключово е тези правила да важат за целия Съюз и да не се допускат ограничения, рестрикции и дискриминационни практики спрямо отделни държави.
6. Какви действия са нужни в бъдеще?
Общото между двата казуса се корени във факта, че са нужни навременни действия, както от страна на ЕС, така и от страна на правителствата, които да подсигурят равно третиране на всички граждани на ЕС, независимо целта на тяхното пътуване.
Българското правителство трябва активно да брани правата и интересите на българските граждани, както по отношение на таксите за сезонни работници, така и при бъдещи разговори за ваксинационните паспорти.
България трябва да има ясна позиция, която да е насочена към защита на българските граждани и на националния интерес.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“






