Свържи се с нас

Новини

„Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници“

Published

on

Евродепутатът Цветелина Пенкова: Не бива да допускаме Великобритания да дискриминира българските сезонни работници!

1. Как ще се промени свободното движение заради Брекзит?
След отделянето на Обединеното кралство от ЕС свободното движение на хора между ЕС и Великобритания търпи коренни промени. Гражданите на ЕС ще могат да посещават Великобритания до 6 месеца като туристи без да се нуждаят от виза.

Ще бъде необходим само валиден задграничен паспорт. Пътуването до Великобритания единствено с лична карта вече ще бъде невъзможно.

2. Как ще се отрази Брекзит на сезонните работници и ще срещнат ли те допълнителни затруднения при пътуване?
С наближаването на летния сезон, в България на преден план излиза темата за сезонните работници и възможността им за свободно движение и работа извън страната. Това се случва в условията на все още разрастващата се пандемия от КОВИД-19.

Обединеното кралство е една от най-предпочитаните дестинации на сезонните работници от България. За пътуванията с цел работа също ще има ограничения, като ще се прилагат различни правила и изисквания.

След постигнатото Споразумение за напускане между ЕС и Обединеното кралство Великобритания въведе така наречената „временна работна виза“ за сезонен работник (T5), която дава възможност за престой и работа до 6 месеца.

За издаването й е нужно кандидатстващите да изпълнят две основни изисквания. Нужен е „гарант“, доказващ, че лицето, което получава виза, е работоспособно и е без криминално минало.

Необходимо е и доказателство, че кандидатстващият за работа разполага с достатъчно лични средства (1270 паунда или около 2900 лв.), за да се издържа самостоятелно до получаване на първоначално заплащане от работодателя.

За издаването на работната виза ще се заплаща и такса в размер на 244 паунда. Тук обаче откриваме изненадващо дискриминационен елемент спрямо единствено България, Румъния, Литва, Естония и Словения. Тези държави не получават допълнителна отстъпка от 55 паунда (върху таксата от 244 паунда), определена за останалите страни членки на ЕС.

3. Новите правила, въведени в следствие на Брекзит, дават ли повод за притеснение от дискриминационни практики при наемането на сезонни работници?
Великобритания има право да определи сама цените за визи, тъй като това не е регламентирано чрез европейското законодателство. Разграничаването на едни държави от други обаче създава дискриминационен прецедент и демонстрира некоректност.

Необходимо е на първо място ЕС да вземе отношение и да не позволява потъпкване на принципите, върху които е изграден Съюза. Сега е момента правителството на Република България да повдигне въпроса във възможно най-кратки срокове пред Европейската комисия, за да може тя да излезе със становище по темата.

Българските сезонни работници в Обединеното кралство представляват огромна част от всички сезонни работници на Острова и съществува опасност от силни негативни последици. Българското правителство е длъжно да предприеме действия в защита на българските граждани.

От страна на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент вече реагирахме и изпратихме писмо до ЕК в което призоваваме да бъдат използвани всички институционални механизми за решаване на въпроса и за премахване на дискриминационния подход.

4. Ще се отрази ли плана за ваксинационните паспорти върху свободното движение?
С оглед продължаващите рестрикции поради Ковид кризата, на 1 март 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че през този месец ще бъде представен законопроект за създаване на т.нар. ваксинационни паспорти. Документът ще се казва „Дигитален зелен пропуск“.

Пропускът ще може да бъде въведен най-рано през юли 2021 г. Целта на ваксинационния паспорт е да се улесни живота на европейските граждани, като постепенно се даде възможност за безопасно движение в ЕС и в чужбина. Важно е да отбележим, че към момента въвеждането на такъв паспорт не означава, че хора без него няма да могат да пътуват. При липсата на ваксинационен паспорт, пътуващите ще подлежат на карантина в съответната държава и ще трябва да представят PCR тест.

5. Има ли опасност дискриминационни практики, които забелязваме при въведените такси при Брекзит, да се повторят, ако ЕС въведе ваксинационни паспорти?
Действията на Обединеното кралство по отношение на размерите на визовите такси за определени държави създават прецедент. Ако казусът не бъде адресиран навреме от страна на ЕС, това би създало предпоставка за много по-притеснителни последици.

Въвеждането на ваксинационни паспорти не бива да се превръща в дискриминационна политика. Свободното движение на европейските граждани, дори и при липса на „Дигитален зелен пропуск“, трябва да бъде гарантирано с допълнителни общо европейски политики и правила. Това например, може да бъде изискването за допълнителна карантина и PCR тест, при липсата на ваксинационен паспорт.

Ключово е тези правила да важат за целия Съюз и да не се допускат ограничения, рестрикции и дискриминационни практики спрямо отделни държави.

6. Какви действия са нужни в бъдеще?
Общото между двата казуса се корени във факта, че са нужни навременни действия, както от страна на ЕС, така и от страна на правителствата, които да подсигурят равно третиране на всички граждани на ЕС, независимо целта на тяхното пътуване.

Българското правителство трябва активно да брани правата и интересите на българските граждани, както по отношение на таксите за сезонни работници, така и при бъдещи разговори за ваксинационните паспорти.

България трябва да има ясна позиция, която да е насочена към защита на българските граждани и на националния интерес.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица