Свържи се с нас

Новини

Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос

Published

on

Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост? Правителството представи трети вариант на Плана, може ли вече да кажем, че страната ни ще участва равностойно в разпределението на европейските средства за преодоляване на щетите от световната пандемия?

Намираме се в патова ситуация. Правителството на България, което вече излезе в оставка, отказва да изпрати до Европейската комисия плана на страната ни. Предвид съотношението на силите и заявките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново правителство, което да го подаде, преди изтичането на официалния за сега срок – 30 април, изглежда все по-малко вероятно.

Има опасност в тази ситуация Националният план за възстановяване и устойчивост на България да падне в жертва на амбициите за запазване на властта от досегашните управляващи. С действията и безотговорното си поведение те ще заразят с агонията си цялото българско общество.

Тези средства са жизнено важни за много български малки и средни предприятия. След три вълни на принудително спиране на дейността им в рамките на една година и продължаваща неяснота за бъдещето, много от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване.

Въпреки че дори и в последната версия на плана има много аспекти, които трябва да се коригират, отказа да бъде представен в срок е крайна форма на отстъпление от националните интереси на България.

Кога най-рано може да очакваме, че тези средства ще достигнат до българския бизнес?

Ако България изпрати в рамките на месец април финалната версия на своя план, то ние бихме могли да получим първите плащания по плана най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.

За да започнат плащанията, ЕК трябва да се произнесе в срок от два месеца от получаването на финалната версия на плана. След това Съветът на ЕС, в срок от един месец следва да одобри предложението на комисията за изплащането на сумите към държавите членки на ЕС.

Всяка забавяне с изпращане на плана към ЕК, води и до съответните забавяния на потенциалните плащания. Важно е да се отбележи, че и след изпращането на плана към ЕК, могат да бъдат правени корекции и допълнения.

Според Вас, заложените от българското правителство проекти отговарят ли на европейските критерии и приоритети?

Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в сферата на зелена икономика, цифровизацията, науката и иновациите. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в плана, трябва да бъдат насочени към опазване на природата, 20% за цифровизация и иновации, а останалите 43% – за разкриване на работни места, укрепване на институциите и свързаност.

Формално погледнато, предложените проекти в българския план следват тази рамка. Българският план беше коригиран и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския план, определено има подобрения от първоначалната версия. Въпреки това, все още се налага констатацията, че липсва анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво и няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, които да отразяват целите заложени в европейските политики. Тук говорим за Зелена сделка, цифрова трансформация и кръгова икономика.

Средствата по Плана за възстановяване ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. За България са предвидени близо 12 млрд. евро, но това е максималният таван от средства, които страната ни може да получи. При неизпълнение на критериите и липсва на конкретика в проектите, каквато наблюдаваме в момента, ще ни се отпуснат много по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали планът отговаря на реалните проблеми на обществото; дали ще подпомогне потенциала за растеж в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.

Изпълнението на предложените проекти ще бъде прозрачно следено. Лично на мен, ми е много интересно да видя как ЕК ще оцени дали предложените мерки предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата.

Както финансист и човек с опит, кои са предимствата и кои са недостатъците на българския план?

Има прогрес спрямо втората версия на българския план, тъй като се предвиждат средства за развитие на индустриални паркове и скъсяване на веригите за доставки на големите предприятия. Това се прави с цел да се подпомогне преходът към кръгова икономика. Също така се предвижда дигитална трансформация и развитие на системите за управление в реално време на електроенергийния системен оператор, което ще даде един съвременен облик на електроенергийната система в условията на по-чисто производство. Има увеличение на средствата, предвидени за пилотни проекти, насочени за преход към нисковъглеродна икономика – от 39 млн. лв. на 117 милиона.

Що се отнася до недостатъците, бихме могли да отбележим, че за съжаление отново не се предлага трансформация на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са предвидени средства за преквалификация на работната сила. Говори се единствено за внос на газ и водород за захранване на тези мощности.

Също така, увеличаването на енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните сгради би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развитие на нисковъглеродни производства и иновации във вече съществуващи предприятия.

Силно впечатление прави и отсъствието на проекти за устойчива мобилност, разработване на инфраструктура за използване на алтернативни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и създаване на по-висока добавена стойност чрез иновации и цифровизация на общественият транспорт.

В раздела Иновативна България липсва конкретика по отношение на реформите в образователната система. Целта на подобна реформа трябва да бъде да повиши капацитета за научни изследвания и иновации, да засили високите научни постижения и да стимулира отворената наука и сътрудничеството с бизнеса.

В така заложения план се говори за повишаване на пригодността за заетост на всички възрастови групи, чрез създаване на онлайн платформа за обучение. Смятам, че само чрез ваучерната схема за дигитални умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лв. не бихме могли да говорим за истинска реформа в образованието.

Имахте ли възможност да съпоставите българския план за възстановяване и устойчивост с план на друга държава-членка на ЕС?

За разлика от българския план, много от държавите членки вече разполагат с финални варианти, готови за предаване към Комисията. Португалия стана първата държава членка представила плана си пред Европейската комисия. И докато българският план все още е на ниво чернова, в който липсват конкретни цели и политики, планът на Португалия разполага с конкретни предложения за действия съсредоточени върху устойчивост на климатичния, икономически и цифров преход.

Друг пример може да бъде даден със съседна на България страна – Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на ЕС и се фокусира върху зелен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост и политики за следващото поколение. Съществува цялостна стратегия, която за жалост не се забелязва в проекто-плана на България.

Гърция също е готова със своя план, като основна заложена цел е да се запълни голямата разлика в инвестициите и заетостта. Планът за възстановяване на Гърция също разполага с конкретни мерки отразяващи целите за цифров и зелен преход. Такива са въвеждането на изцяло нов план относно залесяванията и горите, както и планови инвестиции за борба с укриването на данъци, които включват по-нататъшна дигитализация на данъчните услуги.

Литва разполага със завършен план фокусиращ се върху постепенно изместване към екологично чист обществен транспорт, развитие на алтернативно гориво, насърчаване на 5G мрежата.

Анализът между плановете на тези страни-членки и България показва, че докато българският план залага главно на саниране, асфалт и още от същото, останалите държави предлагат конкретни реформи и мерки, които ще ги извадят по-бързо от кризата и ще спомогнат по-бързото възстановяване.

Българският план има нужда от конкретни предложения и проекти. Не бива да позволим бъдещото на България да се превръща в заложник на невъзможността на предишното правителство да излезе с иновативни идеи, които да подпомогнат истински българските граждани и българската икономика.

Има ли риск за средствата за България от ЕС, свързан с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „под условие“?

Всички средства в новия програмен период 2021 г. – 2027 г., включително и средствата за справяне за кризата са обвързани с изискването за спазване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за защита на бюджета на ЕС се цели европейските пари да не се използват за финансиране на корупция или режими, които не отговарят на ценностите на Съюза.

Европейската комисия ще следи за това дали в държавите има системно нарушаване на върховенство на правото, от което следва риск за правилното финансово управление на европейските пари. ЕК ще си сътрудничи и с други органи като Европейския главен прокурор, Европейската служба за борба с измамите и др. Ако Комисията установи нарушения, тя мотивира предложение до Съвета, който с квалифицирано мнозинство може да наложи изцяло или частично суспендиране на средствата от ЕС за съответната държава.

Има два основни риска – единият е на ниво ЕС, а другият е на ниво България. Първо, новият механизъм ще се прилага проактивно и няма да важи за дадените средства досега. Второ, очаква се Съдът на ЕС да бъде сезиран по Регламента, каквито заявки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на ЕК да започне веднага да го прилага. Тоест, възможно е едно забавяне на ниво ЕС.

Липсата на реформи в България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и липсата на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са ключови за възстановяването на икономиката ни. Всяко евро към България ще бъде оценявано от гледна точка на механизма за върховенство на правото.

През юли тази година предстои да излезе и докладът за състоянието във всички държави. България няма време за губене и следва да положи усилия, така че средата у нас да бъде прозрачна, за да не се възпрепятства и забави допълнително възможността за икономическо възстановяване.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Нови имена в Почетната книга „Дарования и постижения“

Published

on

На тържествена церемония, по случай Празника на Габрово – 17 май, бяха отличени 19 дванадесетокласници от четири габровски училища, постигнали през настоящата учебна година успехи в областта на науката, изкуството и спорта, както и техните преподаватели, чиито имена ще бъдат вписани в Почетната книга на града „Дарования и постижения“.

Събитието се състоя вчера, 17 май, в Ритуалната зала на Община Габрово, в която кметът Таня Христова връчи на свидетелствата и наградите.

Церемонията бе уважена от вр. ид. областен управител на Габрово Мария Пенева, общински съветници от комисията по образование, началника на Регионалното управление на образованието г-н Георги Маринов, експерти от дирекция „Образование и социални дейности“ в Община Габрово, директори на училища, учители, родители.

В словото си кметът заяви, че Габрово е място на будителите, превърнали града ни в люлка на светското образование, в което се вижда достойната следа на нашето Опълчение във Възраждането на българската Свобода, предприемчивостта на индустриалците, традициите в дарителството и грижата за другите, самоотвержения труд на габровските лекари, медицински сестри и успехите на местните учители.

„Вие, млади хора, които вписваме в Почетната книга на Община Габрово „Дарования и постижения“, безспорно ще поемете своя път в най-добрите университети и ще се реализирате в най-добрите компании. Ще пътешествате. Ще покорявате света. Ще изкачвате върхове. С нетърпение очаквам вашите по-нататъшни успехи! Да видим докъде може да стигне габровската кръв и дух!“, обърна се към отличените ученици Таня Христова.

Тя ги призова никога да не забравят началото на своя път. „Ще се радваме Габрово да остане част от него, независимо дали ще бъде дух или територия. Гордеем се с Вас! Благодарим ви, че ви има и от сърце ви желаем успех“, заяви още габровският кмет.

Книгата „Дарования и постижения“ се попълва от 1994 г. В нея се съхраняват имената на учениците, които през учебната година са се отличили в олимпиади, международни и национални състезания в областта на спорта, науката, изкуствата, технологиите.

Вечерта на Празничния за Габрово 17 май завърши с прекрасен концерт на площад „Възраждане“. Но както и Карнавалът тази година ще е различен – ще се движи публиката, а не шествието, така и концертът бе в нов за нашия град формат.

Пяха не хористите от хор „Музикална лаборатория за човека“, а публиката. Под диригентството на маестро Йордан Камджалов габровци станаха на крака и изпълниха емблематични български песни като „Хубава си, моя горо“, „Де е България“, „Високи, сини планини“, „Изгреяла е месечинка“ и др.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Габрово ще си сътрудничи с грузинския Кутаиси

Published

on

Днес, 18 май, на виртуална церемония състояла се в Интерактивния музей на индустрията, кметът на Габрово Таня Христова, подписа Споразумение за сътрудничество с грузинския си колега Йосеф Хахалеишвили, кмет на град Кутаиси.

Двете страни се договориха да работят за промотиране на историята, културата и изкуството, споделяне на опит в областите на образованието, младежта, бизнеса, здравеопазването и устойчивото градско развитие.

На събитието присъстваха посланикът на Грузия в София Нейно Превъзходителство г-жа Тамара Лилуашвили и бившият народен представител Кристина Сидорова, която бе председател на групата за приятелство на България с Грузия в 44 Народно събрание, в компанията на младите посланици на Грузия за един ден – учениците Филип Терзийски и Юлияна Герчева.

Кутаиси е град в Грузия, административен център на регион Имерети, разположен на река Риони. Официално е признат за град през 1811 г., но по-рано (730, 980-1072 години) се споменава сред най-важните градове на Грузия.

С население от 186 хиляди (2002) Кутаиси е вторият индустриален и културен град в страната с много предприятия за тежка, лека и хранителна промишленост, културни институции, университет, театри, галерии. Документалната му история започва от III г. сл. Н. Е., но старите автори са го смятали за столица на древното царство Колхида, съществувало от 13 до 1 век преди Христа.

Колхида е била проспериращо и влиятелно кралство, но днес е по – известна със своята роля в гръцката легенда за Язон и аргонавтите. Според историята, Язон получил заповед от чичо си да върне Златното руно от земята на Колхида. През VIII- XIX век Кутаиси е бил център на Западно Джорджийското царство, а през 1810 – 1917 г. става част от Руската империя. През средновековието градът се свързва с името на грузинския цар Давид Агмашенебели, а в по – ново време с произведенията на Акаки Церетели, Закария Палияшвили и Коте Марджанишвили.

Основните забележителности на Кутаиси и околностите са – руините на катедралата Баграти, манастира Гелати, замъка Гегути, пещерата и природния резерват Сатапля, спа курорта Цкалтубо.

Фотографска изложба, представяща забележителностите на Кутаиси, е разположена на оградата на Интерактивния музей на индустрията и може да бъде разгледана в рамките на месец.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Музей Етър отличи дарителите си за 2020 година

Published

on

В деня на музеите 18 май бяха връчени свидетелствата на дарители на РЕМО „Етър“ през 2020 година. Всеки от тях има важен принос за съхранение на културни ценности, които представят миналото, заяви директорът проф. д-р Светла Димитрова, която поздрави екипа си по повод празника.

„За музеите XVIII век беше белязан с ключовата дума „колекция“. XIX век беляза музеите с ключовата дума „научни изследвания. Към всичко това през XX век стана ясно, че един музей може да бъде място за развитие на стопанска дейност. XXI век ще направи музеите място за творчество, в което публиката да може да съпреживява и така да разбере оставеното от предишните поколения. Да се работи в музей е предимство. Това е институция на паметта и всеки, който професионално е свързан с нея помага за съхранението ѝ.

Днес за мен е изключително удоволствие да видя при нас семействата на хора от екипа и колеги, които сега не работят в музея, но имат свой принос в развитието му. Особено важно е, че на този ден при нас има дарители, които са отделили част от нещо лично и са го подарили на музея, за да се съхрани за бъдещите поколения.

Честит празник на всички, бъдете здрави и ни вярвайте! Няма да допуснем и няма да направим нещо, което да противоречи на завета на Лазар Донков, създател на музей „Етър“ и на онова, което предишните поколения са направили за тази институция.“

????????????????????????????????????

Ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музея Светлозар Тодоров представи пред екипа поздравителния адрес на Българския национален комитет към Международната асоциация на музеите (ИКОМ). В текста се отчита трудния период, през който преминава музейната общност и се изразява убеждение, че пандемията е провокация за решителни действия по отношение на дигитализацията на културното наследство и създаването на нов опит на културно разпространение.

В поздравителния адрес, подписан от проф. д-р Мила Сантова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ, се казва още: „Това е решаващ момент за нашите общества и ние призоваваме музеите да ръководят промяната. Дойде време да преосмислим връзката си с общностите, на които служим, да експериментираме с нови модели на културен опит и да потвърдим силно съществената стойност на музеите в изграждането на справедливо и устойчиво бъдеще.

През 2020 г., въпреки ограниченията, наложени от цифровия формат, дейностите на музеите достигнаха до над 83 000 000 потребители в социалните мрежи само за деня на 18 май!“

Светлозар Тодоров припомни за времето на първото затваряне на музей „Етър“ за посетители през 2020 г., акцентирайки, че това се е оказало огромно предизвикателство. Първите действия бяха насочени към опазване здравето на служителите. Тодоров припомни, че кризата е станала провокация за преосмисляне на работата. Той сравни екипа на музей „Етър“ с екип на състезател от Формула 1.

„Действията на всеки трябваше да се насочат към търсене на ясен резултат и забавянето, дори за няколко секунди, можеше да коства успешното постигане на общия резултат. Желая да сте здрави, за да подобряваме резултатите си всяка година и да сме конкурентни във всяко едно отношение.“, каза още той.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица