Свържи се с нас

Култура

„Свекърва“ се завръща с нови актьори на габровска сцена

Published

on

След близо едногодишно прекъсване на спектакъла „Свекърва“, Габровският драматичен театър възобновява представянето му. Първото представление ще бъде днес, 11 март, от 19.00 часа на голяма сцена. Промени има в актьорския състав на спектакъла. Режисьорът Петринел Гочев включва Любомира Башева, която зрителите познават от големия и малкия екран и Найден Банчевски, с който работи по последния си спектакъл „Под игото – 1894-та“.

Постановката, чиято премиера мина на 25 юни 2019 г., бързо спечели вниманието на публика и жури. „Свекърва“ е носител на две награди от XI-я театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през 2019 г. Спечелените отличия са „за постижение в театралното изкуство“ и „за сценография и костюми“. През 2020 г. спектакълът е номиниран за театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон 2020“ в категорията „спектакъл“.

Експериментаторският и новаторски похват в работата на Гочев е оценен от театралната критика и медиите. Не закъснява поканата за представянето на „Свекърва“ на една от най-престижните театрални сцени у нас – Народен театър „Иван Вазов“ през ноември 2019 г. Следва гостуване на сцената на Драматичен театър – Пловдив през януари 2020 г. Така публиката, която пази спомена за христоматийни представления като „Свекърва“ на реж. Любен Гройс с Мария Стефанова и „Свекърва“ на Мариус Куркински с Виктория Колева, запълва триадата с авангардния, нов прочит на Петринел Гочев.

Тук класическият текст от Антон Страшимиров придобива своята съвременна театрална плът и пряко кореспондира с настоящото ни разбиране за семейни ценности. Темата за родствените отношения е смело преосмислена от режисьора и подадена на актьорите. Те извеждат най-ярките ѝ черти, маркиращи националните ни особености. Това, което става в дома и семейството е откровено отражение на обществото, водено от меркантилни страсти, забравило християнската всеопрощаваща сила на любовта.

Различията между поколенията, липсата на диалогичност и желание за разбиране на другия – това са само част от въпросите, поставени от Гочев и габровската трупа. Към тях прибавяме темата за свободната воля и избора ни как да я упражним. Комедийният заряд, породен от битките между снаха и свекърва, ни помага да осъзнаем собствените си слабости, да се надсмеем над ограниченията, които сами си поставяме.

В постановъчния екип влизат художникът Даниела Николчова, композиторът Ян Руменин, хореографът Светлана Цвяткова, фотографът Росина Пенчева, авторът на плаката Гергана Змийчарова и помощник-режисьорът Гинка Дичева.

Ролята на свекървата Костанда изиграва Надежда Петкова, която работи с Петринел Гочев от 2013 г. насам. В неговия спектакъл „Ромео и Жулиета“ тя игра Дойката, което ѝ донесе номинация за „Икар“ през 2014 г. за поддържаща женска роля. Друг познат на публиката актьор – Димо Димов, пресъздава образа на Баба Неделя. Подобно режисьорско решение зрителите срещат и в друга постановка на Гочев – „За Първото българско царство: Отшелника“. В нея мъже-актьори също играят някои от женските персонажи.

Актьорът Стоян Руменин се превъплъщава във Велчо-Свилен – син на Костанда. Като негова съпруга – Дечка, играе Поля Йорданова. Петко Петков влиза в ролята на Павел Кереков – брат на Дечка, а Госпожа Керекова е пресъздадена от Любомира Башева. Адриана Димова играе Дафинка – дъщеря на Баба Неделя, а Найден Банчевски се превъплащава в образите на Поручик Дойчинов и Доктора. Гинка Дичева освен като помощник-режисьор на спектакъла, се изявява на сцената в ролята на Слугинята.

Определят пиесата „Свекърва“ на Антон Страшимиров като най-българската комедия. Всеки нов режисьорски прочит безспорно го доказва. Текстът е поставян многократно на българската театрална сцена от далечната 1907 до наши дни. Екипът на габровския театър пое за втори път предизвикателството да пресъздаде света на Костанда, битките ѝ с близките и измамното надхитряване с чуждите. Първата постановка на „Свекърва“ на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ се случва през сезон 1952/1953 г. От тогава до сега са изминали 69 години. Новият прочит е належащ, а габровската трупа ви го предлага – тук и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица