Новини
След Ковид-19 – нов пазар на труда или икономическа криза

В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ представиха икономическите тенденции и масовите възприятия на населението, като последици от коронавирусната пандемия в България. Темата на дискусията бе провокирана от проведено социологическо изследване по поръчка на Цветелина Пенкова.
В своето изказване Цветелина Пенкова обясни, че от основно значение са мерките, които предприемат различните държави да бъдат координирани и еднакви за целия Европейския съюз – да се създаде единен европейски протокол за действие в подобни ситуации. С оглед на предстоящите избори, Цветелина Пенкова отбеляза, че всеки гражданин трябва да има възможността да упражни правото си на глас, независимо от епидемичната обстановка. “В създалата се ситуация, избори се провеждат и в много други страни на ЕС, така че и България следва да организира изборния процес така, че всеки български гражданин да има възможност да упражни конституционното си право – право да гласува. Страната ни не бива да позволява коронавируса да стане инструмент за манипулация на изборния процес.”, констатира г-жа Пенкова.
Тя посочи и някои възможности, които се откриха в резултат на пандемичната ситуация: “Забързаха се процесите на дигитализация в икономиката, създадоха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна обстановка. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния процес, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е създаването на програми за преквалификация и придобиване на дигитални умения. Имаме нужда от повече по-активна социална политика и повече защита на работниците с гъвкаво работно време и непостоянна работа. „Дигитализацията и развитието на новите технологии са бъдещето, което ни очаква на пазара на труда, след като се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развитието на пазара на труда у нас са – адаптирано към новите условия на труд, адекватно законодателство, развитието на дигиталните умения и непрекъснатото само-обучение“, обясни Цветелина Пенкова.
„Икономическата криза ще има сериозни отражения върху реалния бизнес, поради липсата на навременна и адекватна подкрепа от страна на държавата. Несигурността в обществото по отношение на рационалността и ефективността на мерките, поражда и тревога по отношение на личните финанси.“ Пенкова отбеляза, че „търпимостта на обществото ни вече е изчерпана. Временното ограничение на човешките права беше реверанс от страна на обществото да се даде време на компетентните органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати засили недоверието към оперативните, финансови и човешки ресурси на институциите“.

От своя страна Първан Симеонов представи данни от проведеното изследване, като постави акцент върху възприятията на промяната и пряката функция от нивата на обществена уплаха. „В началото обществото беше мобилизирано, но през лятото ситуацията се успокои и хората спряха да мислят за короновируса. Дори имаше мнения, че заплахата е преувеличена. Последва загуба на доверие и объркване от многото говорители по темата.“
„Жизненоважно за едно общество е да има ясен хоризонт. Прекалена експертна претенция също е вредна, нужен е междусекторен, мултидисциплинарен подход за преодоляване на последиците от коронавируса“, сподели г-н Симеонов.
Първан Симеонов коментира и темата с ваксините. Данните показват, че 30% на сто от респондените са отговорили, че ще се ваксинират, 46 % твърдо няма да го направят и 23% се колебаят. Това показва липса на доверие – във ваксината, в нейната надеждност, в адекватността на мерките, в управлението. Неизвестността е основната причина за недоверие.
Пенкова и Симеонов се обединиха около становището, че коронавирусът припомни някои базови ценности и как се степенуват правилно приоритетите. Коронавирусът е обществена ваксинация и българското общество ще изработи своите антитела. Антитела как да пазим човешкото в себе си, как да пазим доходите си в ситуация на криза. Антитела как да не загубваме демократичния си рефлекс. Българското общество намери златната среда в тази пандемия и реагира мъдро.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
Крими
61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.
Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.
На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.
Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.
Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Новини
Денислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир

Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.
Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.
Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.
13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.
Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.

Култура
30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

-
Новинипреди 6 дниОрганизират дискусия „Развитие на местното самоуправление“
-
Любопитнопреди 7 дниПарти край басейна с DJ Mascota в Габрово
-
Културапреди 6 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 5 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 4 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово










