Свържи се с нас

Новини

След Ковид-19 – нов пазар на труда или икономическа криза

Published

on

В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ представиха икономическите тенденции и масовите възприятия на населението, като последици от коронавирусната пандемия в България. Темата на дискусията бе провокирана от проведено социологическо изследване по поръчка на Цветелина Пенкова.

В своето изказване Цветелина Пенкова обясни, че от основно значение са мерките, които предприемат различните държави да бъдат координирани и еднакви за целия Европейския съюз – да се създаде единен европейски протокол за действие в подобни ситуации. С оглед на предстоящите избори, Цветелина Пенкова отбеляза, че всеки гражданин трябва да има възможността да упражни правото си на глас, независимо от епидемичната обстановка. “В създалата се ситуация, избори се провеждат и в много други страни на ЕС, така че и България следва да организира изборния процес така, че всеки български гражданин да има възможност да упражни конституционното си право – право да гласува. Страната ни не бива да позволява коронавируса да стане инструмент за манипулация на изборния процес.”, констатира г-жа Пенкова.

Тя посочи и някои възможности, които се откриха в резултат на пандемичната ситуация: “Забързаха се процесите на дигитализация в икономиката, създадоха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна обстановка. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния процес, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е създаването на програми за преквалификация и придобиване на дигитални умения. Имаме нужда от повече по-активна социална политика и повече защита на работниците с гъвкаво работно време и непостоянна работа. „Дигитализацията и развитието на новите технологии са бъдещето, което ни очаква на пазара на труда, след като се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развитието на пазара на труда у нас са – адаптирано към новите условия на труд, адекватно законодателство, развитието на дигиталните умения и непрекъснатото само-обучение“, обясни Цветелина Пенкова.

„Икономическата криза ще има сериозни отражения върху реалния бизнес, поради липсата на навременна и адекватна подкрепа от страна на държавата. Несигурността в обществото по отношение на рационалността и ефективността на мерките, поражда и тревога по отношение на личните финанси.“ Пенкова отбеляза, че „търпимостта на обществото ни вече е изчерпана. Временното ограничение на човешките права беше реверанс от страна на обществото да се даде време на компетентните органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати засили недоверието към оперативните, финансови и човешки ресурси на институциите“.

От своя страна Първан Симеонов представи данни от проведеното изследване, като постави акцент върху възприятията на промяната и пряката функция от нивата на обществена уплаха. „В началото обществото беше мобилизирано, но през лятото ситуацията се успокои и хората спряха да мислят за короновируса. Дори имаше мнения, че заплахата е преувеличена. Последва загуба на доверие и объркване от многото говорители по темата.“

„Жизненоважно за едно общество е да има ясен хоризонт. Прекалена експертна претенция също е вредна, нужен е междусекторен, мултидисциплинарен подход за преодоляване на последиците от коронавируса“, сподели г-н Симеонов.

Първан Симеонов коментира и темата с ваксините. Данните показват, че 30% на сто от респондените са отговорили, че ще се ваксинират, 46 % твърдо няма да го направят и 23% се колебаят. Това показва липса на доверие – във ваксината, в нейната надеждност, в адекватността на мерките, в управлението. Неизвестността е основната причина за недоверие.

Пенкова и Симеонов се обединиха около становището, че коронавирусът припомни някои базови ценности и как се степенуват правилно приоритетите. Коронавирусът е обществена ваксинация и българското общество ще изработи своите антитела. Антитела как да пазим човешкото в себе си, как да пазим доходите си в ситуация на криза. Антитела как да не загубваме демократичния си рефлекс. Българското общество намери златната среда в тази пандемия и реагира мъдро.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

22-годишен, с десет присъди, се изправя пред съда за единадесета

Published

on

По искане на Районната прокуратура в Габрово, 22-годишен рецидивист бе с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за извършени кражби.

Мъжът с инициали Б.Ш.  е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 18.11.2025 г. – 20.01.2026 г. в севлиевска игрална зала и от паркиран лек автомобил в град Габрово при  условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, откраднал пари, собственост на двама граждани, общо сумата от 407,79 евро.

С постановление на Районна прокуратура – Габрово Б.Ш. е бил задържан за срок до 72 часа. Обвиняемият е осъждан многократно. По отношение на него има влезли в сила общо 10 присъди, преобладаващата част от които са за престъпления против собствеността. Той вече е търпял наказание лишаване от свобода, като е бил освободен от затвора само 2 месеца преди да извърши отново престъпление.        

За престъплението по което Б.Ш е привлечен в качеството на обвиняем е предвидено наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода. 

Съдът възприе доводите на Районна прокуратура-Габрово за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление от общ характер в хода на наказателното производство, поради което взе най-тежката мярка за неотклонение.

Определението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Икономика

Четири фирми пожелаха строителството на крайречната зона до зала Орловец

Published

on

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица