Новини
След Ковид-19 – нов пазар на труда или икономическа криза
В онлайн дискусия „Ковид–19: А сега накъде?“ Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ представиха икономическите тенденции и масовите възприятия на населението, като последици от коронавирусната пандемия в България. Темата на дискусията бе провокирана от проведено социологическо изследване по поръчка на Цветелина Пенкова.
В своето изказване Цветелина Пенкова обясни, че от основно значение са мерките, които предприемат различните държави да бъдат координирани и еднакви за целия Европейския съюз – да се създаде единен европейски протокол за действие в подобни ситуации. С оглед на предстоящите избори, Цветелина Пенкова отбеляза, че всеки гражданин трябва да има възможността да упражни правото си на глас, независимо от епидемичната обстановка. “В създалата се ситуация, избори се провеждат и в много други страни на ЕС, така че и България следва да организира изборния процес така, че всеки български гражданин да има възможност да упражни конституционното си право – право да гласува. Страната ни не бива да позволява коронавируса да стане инструмент за манипулация на изборния процес.”, констатира г-жа Пенкова.
Тя посочи и някои възможности, които се откриха в резултат на пандемичната ситуация: “Забързаха се процесите на дигитализация в икономиката, създадоха се условия за гъвкаво работно време, изнесени офиси в домашна обстановка. Новите условия на пазара на труда изискват и нова организация на работния процес, ново по-гъвкаво законодателство и нови умения. Необходимо е създаването на програми за преквалификация и придобиване на дигитални умения. Имаме нужда от повече по-активна социална политика и повече защита на работниците с гъвкаво работно време и непостоянна работа. „Дигитализацията и развитието на новите технологии са бъдещето, което ни очаква на пазара на труда, след като се преборим с пандемията от КОВИД-19. Ключови фактори за развитието на пазара на труда у нас са – адаптирано към новите условия на труд, адекватно законодателство, развитието на дигиталните умения и непрекъснатото само-обучение“, обясни Цветелина Пенкова.
„Икономическата криза ще има сериозни отражения върху реалния бизнес, поради липсата на навременна и адекватна подкрепа от страна на държавата. Несигурността в обществото по отношение на рационалността и ефективността на мерките, поражда и тревога по отношение на личните финанси.“ Пенкова отбеляза, че „търпимостта на обществото ни вече е изчерпана. Временното ограничение на човешките права беше реверанс от страна на обществото да се даде време на компетентните органи за подготовка и реакция. Липсата на резултати засили недоверието към оперативните, финансови и човешки ресурси на институциите“.
От своя страна Първан Симеонов представи данни от проведеното изследване, като постави акцент върху възприятията на промяната и пряката функция от нивата на обществена уплаха. „В началото обществото беше мобилизирано, но през лятото ситуацията се успокои и хората спряха да мислят за короновируса. Дори имаше мнения, че заплахата е преувеличена. Последва загуба на доверие и объркване от многото говорители по темата.“
„Жизненоважно за едно общество е да има ясен хоризонт. Прекалена експертна претенция също е вредна, нужен е междусекторен, мултидисциплинарен подход за преодоляване на последиците от коронавируса“, сподели г-н Симеонов.
Първан Симеонов коментира и темата с ваксините. Данните показват, че 30% на сто от респондените са отговорили, че ще се ваксинират, 46 % твърдо няма да го направят и 23% се колебаят. Това показва липса на доверие – във ваксината, в нейната надеждност, в адекватността на мерките, в управлението. Неизвестността е основната причина за недоверие.
Пенкова и Симеонов се обединиха около становището, че коронавирусът припомни някои базови ценности и как се степенуват правилно приоритетите. Коронавирусът е обществена ваксинация и българското общество ще изработи своите антитела. Антитела как да пазим човешкото в себе си, как да пазим доходите си в ситуация на криза. Антитела как да не загубваме демократичния си рефлекс. Българското общество намери златната среда в тази пандемия и реагира мъдро.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
