Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Няма разкол между президента и социалистите

Published

on

„Образът на България в Европа никога не е бил особено добър. Той е в амплитудата от неглижиране до циничен прочит, че ние сме държава в крайнината на Европа, която има един много странен лидер, наричан „атипичен“ от европейците, играещ ролята на посредник с Ердоган поради близките си връзки с него и с това е полезен. Но никой не се интересуваше от проблемите на българската демокрация. Благодарение на резолюцията на Европейския парламент, те бяха изброени точка по точка – включително и ролята на самия министър-председател, който доскоро практикуваше политиката на прегръдките и целувките с европейските лидери. На това се сложи край. Ковид-19 също сложи край, той му отне основния дипломатически коз. Така или иначе, Европа има трезв прочит на събитията в България и всяко следващо нарушение, всяка стъпка към репресиране в България, всяко затягане на гайките, всеки натиск върху медиите действа на българския режим така, както онези примки, които практикуват колумбийските наркотрафиканти – те връзват ръцете и гърлото и всяко движение затяга примката на гърлото. Ние сами ще даваме аргументи за онова, което пише в резолюцията, ако не си вземем поука от нея и не поемем курс към радикална промяна и нормализация.“

Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Не мисля, че темата за напрежение между президента Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова е реална. Медии и заинтересовани коментатори успяха да превърнат в тема едно изказване на г-жа Нинова. Тя дължи авторитета си като политик на това, че е последователен опозиционер. С тази заявка получи доверието на своите съпартийци, в моя личен случай това е и причината да я подкрепям. Не мисля, че тя би допуснала разкол между БСП и президента“, коментира Христов, който заемаше поста началник на кабинета на президента Радев до април 2019 г.

По думите му, за такъв разкол няма нито идейна почва, нито емоционални настроения.

„Пътувал съм с президента Румен Радев из цялата страна, навсякъде той е посрещан радушно – нещо, което телевизиите крият. Ние виждаме едни 10 секунди, но никога не виждаме множеството, което посреща президента из страната. Не виждам какъв е интересът на г-жа Нинова – ако тя допусне такъв разкол, това значи да потвърди тезата на вътрешнопартийната опозиция, че е влязла в сговор с ГЕРБ, ДПС или някоя друга от потенциалните партии-партньорки в следващ парламент. Това нито е стилът на г-жа Нинова, нито има логика в такова действие“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът определи президента Радев като „опозиционер на сегашния режим“:

„Той е на страната на народа и не го крие от самото начало. Той слезе сред протестиращите. Неговата конституционна роля е да бъде със своя народ, да защитава принципни позиции. Той е обективен съюзник с всички хора, които се борят с беззаконието и мафиотизираната държава. Когато човек е зад закона и конституцията, няма как да не влезе в конфликт със сегашната власт, която ги погазва. Би било неадекватно поведение от страна на БСП да се лиши от най-популярния политик в държавата, когото сама е издигнала и с когото е на едно и също мнение. Няма никаква логика. От тази тема интерес имат външни фактори, които търсят да разбият този фронт на промяната, който не се ограничава с президента и БСП, а с ред други партии. През всички тези години и президентът, и БСП бяха последователна опозиция на този дегенериращ режим, чиято оценка четем в резолюцията на ЕП. Сега към този фронт се присъединиха стотици хиляди граждани, на протестите видяхме дори бивши коалиционни партньори на Борисов. В България назряват условия за истинска демократична промяна, която този път тръгва отдолу, а не както тази на 10 ноември, която бе наложена отгоре.“

Според евродепутата, ако парламентарните избори са през месец март, то техните резултати и самият процес трябва да бъдат наблюдавани много изкъсо, тъй като управляващите владеят изкуството да фалшифицират избори.

„Надявам се те да бъдат спечелени от БСП, но с широк фронт от опозиционни сили, които да постигнат консенсус за това как да си върнем държавата, която сега е узурпирана. Здравият разум изисква леви и десни да си подадат ръка в името на спасяването на българската демокрация. Всякакви други различия могат да бъдат договорени след това в рамките на управленската програма. Но ако нямаме право да избираме, просто изпадаме от европейския коловоз, дерайлираме“, допълни той.

Коментирайки напрежението между Франция и Турция, Христов отбеляза, че според френското разбиране арогантността и светотатството също са част от свободата на словото.

„Разбира се, това не е добър стил и не е уважително към чуждите чувства, аз не бих подкрепил такъв подход, който е самоцелно провокативен. Но, както казва Сирано дьо Бержерак: „Свободата е на върха на шпагата.“ Това е френското разбиране. Виждате, че след инцидентите те отговорят с нов вид провокация на национално ниво, казвайки: „Ние ще продължим да отстояваме нашите права“.

Евродепутатът смята, че под видимия скандал (размяната на остри реплики между Ердоган и Макрон и карикатурите в „Шарли Ебдо“) стоят икономически интереси, свързани с подялбата на Средиземноморието (двустранното споразумение с Либия за подялба на шелфа в Средиземно море, залежите на газ в Източното Средиземноморие, заетата от Франция позиция в подкрепа на гръцката и кипърската страна и полученият в замяна изгоден договор за акупуване за френски „Рафал“-и от Гърция). Според него призивът за бойкот на френските стоки няма да удари фатално Франция, тъй като Арабският свят не е основният пазар на вино, сирена и прочее.

„Ердоган има амбиции да върне Турция като регионална суперсила на картата на Европа и Близкия Изток. Вдъхновен е от османското минало. Както виждате, претенциите му са във всички посоки, включително и в Северна Африка; той е много активен в Либия. Не мисля, че ще успее, но това зависи от бързината, с която Европа ще се опомни какво я грози, ако го допусне“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира и темата за пандемията от коронавирус: „В първите дни се появиха национални егоизми, започна спор за дезинфектанти, задържаха се пратки с маски и други консумативи, и Европа осъзна, че е необходим общ отговор на национални заплахи. Но изграждането на такава система изисква време, а ние все още гасим пожара на бушуващата пандемия.“

Според Иво Христов нито Европа, нито светът са успели да извлекат необходимите изводи.

„Продължаваме да действаме по старите инструкции – да изолираме контактите и прочее, а на ден имаме по няколко хиляди заразени; в някои страни – по няколко десетки хиляди. Подходът с изолацията трудно може да сработи. Все повече и повече се ориентираме към изграждането на „стаден имунитет“ – понятие, което плаши и звучи зле, но колкото и да е нелицеприятно, то изглежда единственото логично при този темп на разпространение на заразата. Вече играхме сценария с пълното затваряне през пролетта и той успя да забави темпа на разпространение, без да предотврати втората вълна. В това се убеди целият свят. Най-тревожното е, че, както при една война, се създава икономика на войната, която има интерес от нейното продължаване, така и при пандемията се появяват икономически интереси, които ще търсят тя да трае във времето. Да речем, производителите на маски, дезинфектанти, ваксини, политиците, които търсят да се закрепят на власт – всички те имат интерес от това пандемията да трае. Това е идеята, ако някой не е разбрал.“

Евродепутатът е на мнение, че не може да спират цели системи – като образованието или правосъдието – поради пандемията.

„Тя няма да изчезне. Няма как да се скрием от вируса. Той е твърде находчив, светът е твърде промокаем. Ние трябва да свикнем да живеем с него, спазвайки някакви правила.“

Икономика

Заплатите в Габровско: Ръст на цифрите, застой в класацията!

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.

Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.

Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.

Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.

В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.

Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.

Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.

Зареди още

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица