„Образът на България в Европа никога не е бил особено добър. Той е в амплитудата от неглижиране до циничен прочит, че ние сме държава в крайнината на Европа, която има един много странен лидер, наричан „атипичен“ от европейците, играещ ролята на посредник с Ердоган поради близките си връзки с него и с това е полезен. Но никой не се интересуваше от проблемите на българската демокрация. Благодарение на резолюцията на Европейския парламент, те бяха изброени точка по точка – включително и ролята на самия министър-председател, който доскоро практикуваше политиката на прегръдките и целувките с европейските лидери. На това се сложи край. Ковид-19 също сложи край, той му отне основния дипломатически коз. Така или иначе, Европа има трезв прочит на събитията в България и всяко следващо нарушение, всяка стъпка към репресиране в България, всяко затягане на гайките, всеки натиск върху медиите действа на българския режим така, както онези примки, които практикуват колумбийските наркотрафиканти – те връзват ръцете и гърлото и всяко движение затяга примката на гърлото. Ние сами ще даваме аргументи за онова, което пише в резолюцията, ако не си вземем поука от нея и не поемем курс към радикална промяна и нормализация.“

Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Не мисля, че темата за напрежение между президента Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова е реална. Медии и заинтересовани коментатори успяха да превърнат в тема едно изказване на г-жа Нинова. Тя дължи авторитета си като политик на това, че е последователен опозиционер. С тази заявка получи доверието на своите съпартийци, в моя личен случай това е и причината да я подкрепям. Не мисля, че тя би допуснала разкол между БСП и президента“, коментира Христов, който заемаше поста началник на кабинета на президента Радев до април 2019 г.

По думите му, за такъв разкол няма нито идейна почва, нито емоционални настроения.

„Пътувал съм с президента Румен Радев из цялата страна, навсякъде той е посрещан радушно – нещо, което телевизиите крият. Ние виждаме едни 10 секунди, но никога не виждаме множеството, което посреща президента из страната. Не виждам какъв е интересът на г-жа Нинова – ако тя допусне такъв разкол, това значи да потвърди тезата на вътрешнопартийната опозиция, че е влязла в сговор с ГЕРБ, ДПС или някоя друга от потенциалните партии-партньорки в следващ парламент. Това нито е стилът на г-жа Нинова, нито има логика в такова действие“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът определи президента Радев като „опозиционер на сегашния режим“:

„Той е на страната на народа и не го крие от самото начало. Той слезе сред протестиращите. Неговата конституционна роля е да бъде със своя народ, да защитава принципни позиции. Той е обективен съюзник с всички хора, които се борят с беззаконието и мафиотизираната държава. Когато човек е зад закона и конституцията, няма как да не влезе в конфликт със сегашната власт, която ги погазва. Би било неадекватно поведение от страна на БСП да се лиши от най-популярния политик в държавата, когото сама е издигнала и с когото е на едно и също мнение. Няма никаква логика. От тази тема интерес имат външни фактори, които търсят да разбият този фронт на промяната, който не се ограничава с президента и БСП, а с ред други партии. През всички тези години и президентът, и БСП бяха последователна опозиция на този дегенериращ режим, чиято оценка четем в резолюцията на ЕП. Сега към този фронт се присъединиха стотици хиляди граждани, на протестите видяхме дори бивши коалиционни партньори на Борисов. В България назряват условия за истинска демократична промяна, която този път тръгва отдолу, а не както тази на 10 ноември, която бе наложена отгоре.“

Според евродепутата, ако парламентарните избори са през месец март, то техните резултати и самият процес трябва да бъдат наблюдавани много изкъсо, тъй като управляващите владеят изкуството да фалшифицират избори.

„Надявам се те да бъдат спечелени от БСП, но с широк фронт от опозиционни сили, които да постигнат консенсус за това как да си върнем държавата, която сега е узурпирана. Здравият разум изисква леви и десни да си подадат ръка в името на спасяването на българската демокрация. Всякакви други различия могат да бъдат договорени след това в рамките на управленската програма. Но ако нямаме право да избираме, просто изпадаме от европейския коловоз, дерайлираме“, допълни той.

Коментирайки напрежението между Франция и Турция, Христов отбеляза, че според френското разбиране арогантността и светотатството също са част от свободата на словото.

„Разбира се, това не е добър стил и не е уважително към чуждите чувства, аз не бих подкрепил такъв подход, който е самоцелно провокативен. Но, както казва Сирано дьо Бержерак: „Свободата е на върха на шпагата.“ Това е френското разбиране. Виждате, че след инцидентите те отговорят с нов вид провокация на национално ниво, казвайки: „Ние ще продължим да отстояваме нашите права“.

Евродепутатът смята, че под видимия скандал (размяната на остри реплики между Ердоган и Макрон и карикатурите в „Шарли Ебдо“) стоят икономически интереси, свързани с подялбата на Средиземноморието (двустранното споразумение с Либия за подялба на шелфа в Средиземно море, залежите на газ в Източното Средиземноморие, заетата от Франция позиция в подкрепа на гръцката и кипърската страна и полученият в замяна изгоден договор за акупуване за френски „Рафал“-и от Гърция). Според него призивът за бойкот на френските стоки няма да удари фатално Франция, тъй като Арабският свят не е основният пазар на вино, сирена и прочее.

„Ердоган има амбиции да върне Турция като регионална суперсила на картата на Европа и Близкия Изток. Вдъхновен е от османското минало. Както виждате, претенциите му са във всички посоки, включително и в Северна Африка; той е много активен в Либия. Не мисля, че ще успее, но това зависи от бързината, с която Европа ще се опомни какво я грози, ако го допусне“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира и темата за пандемията от коронавирус: „В първите дни се появиха национални егоизми, започна спор за дезинфектанти, задържаха се пратки с маски и други консумативи, и Европа осъзна, че е необходим общ отговор на национални заплахи. Но изграждането на такава система изисква време, а ние все още гасим пожара на бушуващата пандемия.“

Според Иво Христов нито Европа, нито светът са успели да извлекат необходимите изводи.

„Продължаваме да действаме по старите инструкции – да изолираме контактите и прочее, а на ден имаме по няколко хиляди заразени; в някои страни – по няколко десетки хиляди. Подходът с изолацията трудно може да сработи. Все повече и повече се ориентираме към изграждането на „стаден имунитет“ – понятие, което плаши и звучи зле, но колкото и да е нелицеприятно, то изглежда единственото логично при този темп на разпространение на заразата. Вече играхме сценария с пълното затваряне през пролетта и той успя да забави темпа на разпространение, без да предотврати втората вълна. В това се убеди целият свят. Най-тревожното е, че, както при една война, се създава икономика на войната, която има интерес от нейното продължаване, така и при пандемията се появяват икономически интереси, които ще търсят тя да трае във времето. Да речем, производителите на маски, дезинфектанти, ваксини, политиците, които търсят да се закрепят на власт – всички те имат интерес от това пандемията да трае. Това е идеята, ако някой не е разбрал.“

Евродепутатът е на мнение, че не може да спират цели системи – като образованието или правосъдието – поради пандемията.

„Тя няма да изчезне. Няма как да се скрием от вируса. Той е твърде находчив, светът е твърде промокаем. Ние трябва да свикнем да живеем с него, спазвайки някакви правила.“