Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Няма разкол между президента и социалистите

Published

on

„Образът на България в Европа никога не е бил особено добър. Той е в амплитудата от неглижиране до циничен прочит, че ние сме държава в крайнината на Европа, която има един много странен лидер, наричан „атипичен“ от европейците, играещ ролята на посредник с Ердоган поради близките си връзки с него и с това е полезен. Но никой не се интересуваше от проблемите на българската демокрация. Благодарение на резолюцията на Европейския парламент, те бяха изброени точка по точка – включително и ролята на самия министър-председател, който доскоро практикуваше политиката на прегръдките и целувките с европейските лидери. На това се сложи край. Ковид-19 също сложи край, той му отне основния дипломатически коз. Така или иначе, Европа има трезв прочит на събитията в България и всяко следващо нарушение, всяка стъпка към репресиране в България, всяко затягане на гайките, всеки натиск върху медиите действа на българския режим така, както онези примки, които практикуват колумбийските наркотрафиканти – те връзват ръцете и гърлото и всяко движение затяга примката на гърлото. Ние сами ще даваме аргументи за онова, което пише в резолюцията, ако не си вземем поука от нея и не поемем курс към радикална промяна и нормализация.“

Това коментира Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Не мисля, че темата за напрежение между президента Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова е реална. Медии и заинтересовани коментатори успяха да превърнат в тема едно изказване на г-жа Нинова. Тя дължи авторитета си като политик на това, че е последователен опозиционер. С тази заявка получи доверието на своите съпартийци, в моя личен случай това е и причината да я подкрепям. Не мисля, че тя би допуснала разкол между БСП и президента“, коментира Христов, който заемаше поста началник на кабинета на президента Радев до април 2019 г.

По думите му, за такъв разкол няма нито идейна почва, нито емоционални настроения.

„Пътувал съм с президента Румен Радев из цялата страна, навсякъде той е посрещан радушно – нещо, което телевизиите крият. Ние виждаме едни 10 секунди, но никога не виждаме множеството, което посреща президента из страната. Не виждам какъв е интересът на г-жа Нинова – ако тя допусне такъв разкол, това значи да потвърди тезата на вътрешнопартийната опозиция, че е влязла в сговор с ГЕРБ, ДПС или някоя друга от потенциалните партии-партньорки в следващ парламент. Това нито е стилът на г-жа Нинова, нито има логика в такова действие“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът определи президента Радев като „опозиционер на сегашния режим“:

„Той е на страната на народа и не го крие от самото начало. Той слезе сред протестиращите. Неговата конституционна роля е да бъде със своя народ, да защитава принципни позиции. Той е обективен съюзник с всички хора, които се борят с беззаконието и мафиотизираната държава. Когато човек е зад закона и конституцията, няма как да не влезе в конфликт със сегашната власт, която ги погазва. Би било неадекватно поведение от страна на БСП да се лиши от най-популярния политик в държавата, когото сама е издигнала и с когото е на едно и също мнение. Няма никаква логика. От тази тема интерес имат външни фактори, които търсят да разбият този фронт на промяната, който не се ограничава с президента и БСП, а с ред други партии. През всички тези години и президентът, и БСП бяха последователна опозиция на този дегенериращ режим, чиято оценка четем в резолюцията на ЕП. Сега към този фронт се присъединиха стотици хиляди граждани, на протестите видяхме дори бивши коалиционни партньори на Борисов. В България назряват условия за истинска демократична промяна, която този път тръгва отдолу, а не както тази на 10 ноември, която бе наложена отгоре.“

Според евродепутата, ако парламентарните избори са през месец март, то техните резултати и самият процес трябва да бъдат наблюдавани много изкъсо, тъй като управляващите владеят изкуството да фалшифицират избори.

„Надявам се те да бъдат спечелени от БСП, но с широк фронт от опозиционни сили, които да постигнат консенсус за това как да си върнем държавата, която сега е узурпирана. Здравият разум изисква леви и десни да си подадат ръка в името на спасяването на българската демокрация. Всякакви други различия могат да бъдат договорени след това в рамките на управленската програма. Но ако нямаме право да избираме, просто изпадаме от европейския коловоз, дерайлираме“, допълни той.

Коментирайки напрежението между Франция и Турция, Христов отбеляза, че според френското разбиране арогантността и светотатството също са част от свободата на словото.

„Разбира се, това не е добър стил и не е уважително към чуждите чувства, аз не бих подкрепил такъв подход, който е самоцелно провокативен. Но, както казва Сирано дьо Бержерак: „Свободата е на върха на шпагата.“ Това е френското разбиране. Виждате, че след инцидентите те отговорят с нов вид провокация на национално ниво, казвайки: „Ние ще продължим да отстояваме нашите права“.

Евродепутатът смята, че под видимия скандал (размяната на остри реплики между Ердоган и Макрон и карикатурите в „Шарли Ебдо“) стоят икономически интереси, свързани с подялбата на Средиземноморието (двустранното споразумение с Либия за подялба на шелфа в Средиземно море, залежите на газ в Източното Средиземноморие, заетата от Франция позиция в подкрепа на гръцката и кипърската страна и полученият в замяна изгоден договор за акупуване за френски „Рафал“-и от Гърция). Според него призивът за бойкот на френските стоки няма да удари фатално Франция, тъй като Арабският свят не е основният пазар на вино, сирена и прочее.

„Ердоган има амбиции да върне Турция като регионална суперсила на картата на Европа и Близкия Изток. Вдъхновен е от османското минало. Както виждате, претенциите му са във всички посоки, включително и в Северна Африка; той е много активен в Либия. Не мисля, че ще успее, но това зависи от бързината, с която Европа ще се опомни какво я грози, ако го допусне“, смята Иво Христов.

Евродепутатът коментира и темата за пандемията от коронавирус: „В първите дни се появиха национални егоизми, започна спор за дезинфектанти, задържаха се пратки с маски и други консумативи, и Европа осъзна, че е необходим общ отговор на национални заплахи. Но изграждането на такава система изисква време, а ние все още гасим пожара на бушуващата пандемия.“

Според Иво Христов нито Европа, нито светът са успели да извлекат необходимите изводи.

„Продължаваме да действаме по старите инструкции – да изолираме контактите и прочее, а на ден имаме по няколко хиляди заразени; в някои страни – по няколко десетки хиляди. Подходът с изолацията трудно може да сработи. Все повече и повече се ориентираме към изграждането на „стаден имунитет“ – понятие, което плаши и звучи зле, но колкото и да е нелицеприятно, то изглежда единственото логично при този темп на разпространение на заразата. Вече играхме сценария с пълното затваряне през пролетта и той успя да забави темпа на разпространение, без да предотврати втората вълна. В това се убеди целият свят. Най-тревожното е, че, както при една война, се създава икономика на войната, която има интерес от нейното продължаване, така и при пандемията се появяват икономически интереси, които ще търсят тя да трае във времето. Да речем, производителите на маски, дезинфектанти, ваксини, политиците, които търсят да се закрепят на власт – всички те имат интерес от това пандемията да трае. Това е идеята, ако някой не е разбрал.“

Евродепутатът е на мнение, че не може да спират цели системи – като образованието или правосъдието – поради пандемията.

„Тя няма да изчезне. Няма как да се скрием от вируса. Той е твърде находчив, светът е твърде промокаем. Ние трябва да свикнем да живеем с него, спазвайки някакви правила.“

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица