Свържи се с нас

Новини

Брюксел бе принуден да признае тежката криза на демокрацията в България

Published

on

„Снощният дебат в Европейския парламент е закъсняло признание от страна на Брюксел, че в България има тежка криза на демокрацията. Европа също носи отговорност за тази криза със своето съглашателство и снизходително отношение към премиера Бойко Борисов.“ Това заяви в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

По думите му дебатът е победа за хилядите българи, „които не се умориха да протестират три месеца срещу беззаконието и мафиотизираната държава. Брюксел най-сетне бе принуден да признае, че България е в тежка криза на демокрацията. Достойните наши сънародници, които си износиха подметките по софийските павета, постигнаха тази етапна победа“.

„За съжаление, дебатът показа и цялата безпомощност на европейските институции, които дори не могат да формулират избистрено мисълта си, защото робуват на брюкселския език. На европейския жаргон покварата, провалите, погазването на закони и демокрацията се наричат с евфемизма „предизвикателства“, а различните законови актове, с които нашите власти извращават препоръките на Комисията, се наричат „напредък“. Чиновническият манталитет, компромисният дух, обтекаемите формулировки са отнели на Брюксел способността да изрича истината. В този смисъл – нашите свобода, демокрация, честни избори зависят от мобилизацията на протеста в България. Ние сами трябва да изречем истините, които президентът, хората от протеста, политици от опозицията, като г-жа Корнелия Нинова и г-н Христо Иванов, вече изричат. Културната общност също, макар и със закъснение, се подписа под тези истини. Европа е абстрактен коментатор, който все още се радва на старите си лаври на еталон на демокрацията и обича да се произнася върху проблемите в трети страни, но често премълчава своите – както в случая с България“, коментира още Иво Христов.

Критиките на Европейската комисия относно безотчетния главен прокурор, зависимите медии, неясната медийна собственост и „злополучната завера на ГЕРБ да си напише конституция“ българският евродепутат коментира така: „Неприятното е, че тези пороци се знаят отдавна. Европа, в частност Германия, също носи отговорност за тази криза с наивната си, понякога и користна подкрепа за режима на Борисов. Да речем, мониторингът на българското правосъдие не само не го подобри, а задълбочи упадъка му – заради формалния и политизиран начин, по който се провеждаше.

През годините той се превърна в инструмент за политическа подкрепа за режима в България срещу покорно поведение от страната ни в рамките на Европейския съвет.“

Според Христов празната пленарна зала и клишетата на лидера на Групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер в защита на Борисов ще стимулират много евроскептични настроения у нас и това е напълно разбираемо.

„Чест прави на хора като евродепутатите Клеър Дейли и Даниел Фройнд, които изрекоха истините за България от трибуната. Европейският жаргон и компромисният дух, този чиновнически манталитет са скопили Брюксел. Той е неспособен да изрече отчетливо едни очевидности“, каза Христов пред Българското национално радио.

Той допълни също така, че се надява резолюцията да бъде одобрена.

„Инак Европа ще покаже обидна липса на интерес към събитията в България, което няма да спре процеса на промяната у нас, тъй като той е дълбинен; той е в ход. Икономическата криза у нас се задълбочава и е неизбежна, инвестиции вече няма, премиерът работи в странен режим, без да се появява пред хората. Ясно е, че това не може да продължава дълго и дано Европа го осъзнае своевременно“, каза още Иво Христов.

Той коментира и изказвания на български евродепутати, които определиха резолюцията за България като „клевета“ и „тюрлюгювеч“: „Това е нелепо ехо от журналистиката на Гочоолу и Дочоолу – ползват се ефектни думи, хвърлят се, гърмят. Разбира се, че това е една реалистична резолюция, която в голямата си част изрича онова, което всички българи знаем за режима в България. Естествено е застъпниците на властта да търсят да я дамгосат с подобни високооктанови определения.“

Иво Христов бе категоричен, че не е усетил разединение в рамките на БСП по отношение на резолюцията или политическия прочит на ситуацията в България.

„Политическата задача пред България е демонтирането на мафиотския управленски модел на ГЕРБ и това повелява да се затворят вътрешните фронтове в цялата демократична общност“, смята той.

Присъствието на редица други теми в текста на резолюцията Христов коментира така: „Еврокухнята е такава, че почива на много широк компромис между всички държави членки и всички политически чувствителности, които присъстват в парламента. В този смисъл, всички документи на Европейския парламент са много разляти и много нефокусирани. За съжаление, това дава храна на популисти, които изместват фокуса от конкретния повод за една резолюция и поставят акцент върху традиционно присъстващи напомняния като Истанбулската конвенция, политиката към малцинствата и т.н. Те по никакъв начин не могат да поставят под въпрос решението на българския Конституционен съд, който обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на нашето законодателство.“

Иво Христов смята, че ЕК вече е заявила по-реалистична позиция, отколкото по времето на Жан-Клод Юнкер.

„Не е изключено и да се активизира повече, тъй като новите механизми, които обвързват европейските фондове с върховенството на закона, дават достатъчно аргументи на Комисията да лиши България от тези средства. Такъв механизъм е на път да бъде въведен и ще видим кой ще бъде засегнат от неговото прилагане, при положение че актуалният дебат е дебатът за България. Напълно възможно е България да бъде засегната. Лошото е, че следващите управляващи, които и да са те, ще плащат греховете за десет години съглашателство на Европейската комисия с режима на Борисов.“

На въпрос дали ще се повтори сценарият от 2013 г., когато по времето на Пламен Орешарски бяха блокирани еврофондове, Христов отговори: „Те бяха блокирани не заради конкретни грехове на България, а тъй като бяха използвани като инструмент за санкциониране на една нова власт, която не беше по вкуса на Брюксел, за да дойде друга, с която Брюксел се погажда добре – на гърба на българските граждани. Приемането на резолюцията, това, че външните фактори осъзнават наличието на голям проблем в България, би било една първа стъпка към оздравяването на българската обществена и политическа среда.“

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Новини

Благотворителният кулинарен базар на „Майчина грижа“ събра над 2 000 евро

Published

on

Благотворителният кулинарен базар на ЖБД „Майчина грижа“, проведен на 15 май, събра 2 200 евро в подкрепа на ученици с отличен успех и затруднено финансово положение. Средствата ще бъдат насочени към Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“, чрез който ще бъдат връчени парични награди на петима зрелостници от габровски училища.

Стипендиите ще бъдат предоставени на абитуриенти от Националната Априловска гимназия, Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ и Средно училище „Отец Паисий“.

Инициативата обедини десетки съмишленици, доброволци, дарители и местни бизнеси, които подкрепиха каузата с кулинарни изделия, финансови средства и логистична помощ. Сред участниците със свои домашно приготвени специалитети бяха Дарина Маринчевска, Маргарита Рашкова, Пепа Боева, Диана Николова, Силвия Петкова, Ралица Петкова, Павлина Христова, Цеца Данаилова, Християна Вичева, Невена Пенева – Раздавачът на доброто, Миглена Саратлиева, Розалина Тачева, д-р Ваня Костадинова, д-р Маргарита Кирова, Емануела Стоянова, Павлина Тапова, Анелия Христова, Маргарита Лазарова, Мая Георгиева, Валя Пенкова, Рената Гичева, Милена Пенчева, Анелия Филиповска и Виолета Янева.

Към благотворителната инициатива се присъединиха и Габриела Йосифова и Клуб „Активни родители“, които заедно с децата приготвиха разнообразни кулинарни изкушения. Специални благодарности организаторите отправиха към учениците от ПГТ „Пенчо Семов“, които осигуриха питки и сладкиши в красиви подаръчни кутии, както и към г-жа Пройнова за добрата организация. Подкрепа оказаха още Пекарна „Светофара“, „Пекарна L’ Italiano“ и пицария „Капань“, както и дарителите Механа „Етър“, Галина Банковска, Красимира Василева и Цветомира Койчева.

Организаторите благодариха и на всички посетители, които са дарили суми над стойността на закупените продукти. За успешното провеждане на базара съдействие оказаха Община Габрово, Общинският съвет по наркотични вещества – Габрово, фирма „Парос“, Росен Николов и занаятчия, участвал в съседство на събитието.

От ЖБД „Майчина грижа“ изразиха признателност и към медиите и социалните групи, популяризирали инициативата, както и към дамите от дружеството, които освен с труд и кулинарни изделия, са подкрепили каузата и с лични дарения.

„Тази инициатива е доказателство, че заедно можем повече, защото нашите деца го заслужават. Събрали сме се да творим добро“, споделят организаторите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица