

Новини
830 години от битката при Тревненския проход
Войната между България и Византия през 1190 г. и освободителното дело на Асеневци.
През 1190 г. императорът Исак II Ангел повежда византийската армия срещу България. Той обсажда Търново, но столичният град удържа обсадата, която се проточва без изгледи за успех. Асеневци решават да си послужат с хитрост. Те изпращат при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на българите.
Исак II Ангел решава да снеме обсадата и възможно най-бързо да премине Балкана и да стигне до Крън и Берое. Българският дезертьор, на когото императорът се доверява, му посочва като най-кратък пътя през Тревненския проход.
Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът, воден от Мануил Кумица. След него се движат главните сили, начело на които е лично императорът. При тях е цялата императорска свита, а също така и обозът. След основните сили е ариергардът, воден от севастократор Йоан Дука.

Когато византийците достигат Тревненския проход, войските на Асеневци изчакват и не се хвърлят в атака срещу тях. Те оставят авангарда да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение.
Мястото на сражението според мен трябва да се локализира не както смятат повечето военни историци при връх Мъхченица и Йововското дере, а под хълма Килимявката при река Тревненска край местността Черепи вир, заявява Д-р Венелин Бараков, историк.
Под върха на хълма Килимявка в посока към Плачковци и кв. Димиев хан има дълги землени валове, насипани набързо, представляващи защитно укрепление на българските войски, които пресрещат при Трявна армията на император Исак II Ангел.
В това голямо сражение византийската армия е напълно разбита. Император Исак II Ангел бяга от сражението по стария римския път Дискодуратере-Августа Траяна и успява да застигне авангарда на византийската армия при крепостта Крън.
Ариергардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от василевса, чувайки за нападението, с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина през връх Ковачка – връх Кръстец, като слиза в средновековен Мъглиж.
Къде се е намирала българската армия преди сражението?
Вероятно първоначално тя е била на стан в крепостта „Градът” при село Царева ливада, която е възстановена от Асеневци. Крепостта е изградена на плато на селото. Почти от всички страни е заобиколена от високи отвесни скали. Запазени стени от крепостта има в нейния северен край.

Крепостните стени са градени от ломен камък, споен с бял хоросан. Дебелината им е 2 метра. Крепостта при село Царева ливада е изградена в края на XII век в източния край на карстовото плато „Стражата“.
При разкопките през 70-те години в крепостта са открити една еднокорабна църква и няколко стопански сгради. Други постройки, свидетелстващи за постоянно обитаване, няма. Крепостта е използвана много интензивно през първата половина XIII век за управлението на цар Константин Тих-Асен (1257-1277) – период, от който са открити многобройни находки (главно земеделски сечива и оръжие) и монети, които очертават картината от съществуването на една голяма военна крепост.
Асеневци предприемат ново широко строителство на военни крепости по проходите и основните пътища, за да предпазят избрания за столичен град Търнов от нови обсади и директна атака при нашествие на Византия от юг. Във всички проучени крепости най-ранните монети са от времето на Мануил І Комнин (1143-1180), неговите наследници и монети на династията на Ангелите.
В края на XII век една значителна част от крепостите в Севлиевско и Габровско възникват по горното течение на река Видима (с. Градница, м. Пречиста) и в полите на Предбалкана на карстовото плато Стражата (с. Здравковец, м. Витата стена; с. Царева ливада, м. Градът), преминаващо чрез своя релеф в гънките на Балкана. Строителството им е продиктувано от необходимостта да се охраняват важните проходи и пътища, които се явяват основна комуникация за връзка на столичния Търнов със земите южно от Балкана.
Като основни се използват пътищата през Тревненския проход, с разклонения за крепостите при Крън и Мъглиж, докато пътят през Шипченския проход, който има важно значение през ранновизантийската епоха, през Второто българско царство е с второстепенно значение.
Две от посочените по-горе крепости са изградени по карстовото плато Стражата, в близост до главни пътища през Балкана, съответно през Шипченския (с. Здравковец) и Тревненския проходи (с. Царева ливада), следващи направления, съответно от Никопол за Верея, и от Търновград за Верея.

Военният им характер в този ранен етап на тяхното функциониране е безспорен. Тяхното строителство може да се отнесе преди 1190 г., т.е. преди битката в Тревненския проход и разгрома на византийската армия в Хемус.
Двете крепости са замислени като част от една по-голяма отбранителна система, включваща две преградни стени навътре в планината (при с. Борущица и м. Калаянка). По този начин става функционирането на една последователна отбрана в дълбочина, а не на принципа на някаква въображаема линейна отбранителна система.
Същият принцип се наблюдава и при крепостите, построени да защитават пътя през прохода Хаинбоаз – двете крепости при гр. Килифарево и гр. Николаево, и преградната стена високо в планината при село Димовци, построени през ранновизантийския период, но преизползвани през Средновековието.
Основният извод, който се налага от археологическите проучвания, е, че първите Асеневци отделят голямо внимание на защитата на своите първоначални поземлени владения, а по-късно организират ефективна отбрана и на столицата Търнов.
На практика в края на XII век военно-административното устройство на възобновеното българско царство осигурява максимална сигурност на столичния град, който се превръща в ядрото на Загора – основната териториална област и домен на търновските владетели.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.
Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg.
За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.
Култура
Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси


Младите музикални таланти от Габрово завоюваха престижни отличия в два международни конкурса, проведени онлайн.
Йоана Николова спечели първо място в категория „Детска песен“ на XII Международен конкурс „Звука на времето“ във Велико Търново. Това е първото ѝ участие, но вече е белязано с успех. Тя се обучава в музикалната школа “Wild Sound” при Зора Колева.
Още по-впечатляващи са резултатите от конкурса „Българска душа на святата земя“ в Израел. Братята Давид и Александър Едгар грабнаха Супер Гран при за дует (пиано и китара), а Давид спечели и Гран при за соло пиано.
Първи места завоюваха Божидар Соколов и Андреана Манолова (пиано), а Радост и Михаела Косеви (цигулка) се класираха на второ място в своите категории. Децата са възпитаници на НЧ „Будителите 2017“, с преподаватели Мирела Валявичарска, Елена Вълкова и Пламен Ризов.









Новини
Габрово получава над 16,9 млн. лв. за изграждането на иновационна долина


Община Габрово ще реализира амбициозен проект, на стойност 16 910 828 лева, свързан със създаването на иновационна долина. Това става ясно от информация на Миглена Въгленова, главен експерт в администрацията на кмета.
Средствата се отпускат по линия на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г., в рамките на процедурата за подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини. Одобреният проект носи заглавието „Габрово – център на иновации, образование и предприемачество“ и е част от интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).
Едно от ключовите начинания в проекта е трансформацията на емблематичната сграда на бившето училище „Радион Умников“ – културен паметник от края на XIX век – в модерен Център за дигитални умения и иновации. Новият образователен хъб ще включва: зали за обучение по роботика, автоматизация, виртуална реалност, 3D прототипиране и други високотехнологични дейности.
Община Габрово вече е обявила обществена поръчка за строително-монтажните работи, като крайният срок за подаване на оферти е 28 юли 2025 г.

Съществен партньор по проекта е и Технически университет – Габрово, който ще изгради зона за иновации на собствен терен. Планирани са съоръжения като „Къща на бъдещето“ с технологични помещения, семинарна зала и офиси, както и производствено хале за стартиращи компании. В него ще се извършва тестване на иновативни продукти, обучения за млади предприемачи и иновационни лагери.

Допълнително, в квартал „Шести участък“ ще бъде реновирана бившата сграда на ресторант „Форум“, която ще се превърне в креативно общностно пространство. Обектът ще предлага ателиета, изложбена зала и открита сцена за културни прояви. Сградата е собственост на Техническия университет, а дворът е предоставен от Общината.
Максималният срок за изпълнение на всички дейности е 36 месеца. Предстои подписване на договор за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.


-
Новинипреди 7 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Икономикапреди 6 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 6 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Новинипреди 6 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово
-
Кримипреди 5 дни
Полицията спипа „рейсъри“, участвали в незаконни гонки край Горна Росица
-
Новинипреди 6 дни
Щъркеловото гнездо на габровската пожарна е възстановено и обновено
-
Новинипреди 5 дни
Клубовете и местната власт представиха визията си към спорта в региона
-
Любопитнопреди 6 дни
Горски срещи на Градище отново се превръща в базар за употребявани вещи