Свържи се с нас

Култура

7 габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Седем габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Изграждането на една нова държава е събитие, което основателно събужда интерес и което заслужава да бъде ознаменувано. В такива превратни събития е събран историческият опит на народа, проличава неговата зрелост, способността му да твори и мисли перспективно.

Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

Първото българско учредително събрание се състои от около 229 народни представители. От тях 92 са избрани от народа, 116 са по звание и 21 са назначени от руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По думите на Симеон Радев, в Търново се събира „едно събрание на по-известни български дейци, най-подготвени за времето си хора”.

Учредителното събрание е тържествено открито в Търново на 10 февруари 1879 г. от императорският комисар. От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на конституцията.

През февруари 1879 г. като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание (длъжността, която заемат) – Иван Пенчов Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо Симеонов Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Илиев Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. Според въведения регламент “по избор“ от народа са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.

снимка: РИМ – Габрово

Габровските депутати са на възраст между 30 и 42 г. Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Андрей Манолов и д-р Алекси Христов са с висше образование (Русия), Иван Златин и Сава Илиев Сирманов – със средно. Калчо Дренков е с висока, но неустановена степен на образование. Петима са Априлови стипендианти. Произходът им е от търговско-занаятчийските среди. Съставът на Търновското събрание е разнообразен по отношение на професиите и заниманията на участниците. От габровските депутати четирима са бивши учители, двама са търговци и един е лекар.

Основната задача на Учредителното събрание е приемането на конституция – основният закон на Княжество България. Проектът на Органическия устав, изработен в Петербург, е даден на Марин Дринов за превод на български език. За изпълнение на задачата той се обръща към Райчо Каролев, който заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчев и Йосиф Ковачев участва при “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й”.

На заседание от 23 февруари, Райчо Каролев е избран за секретар със 173 гласа заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев, архимандрит Константин и П. Горбанов.
По своите обществено-политически убеждения всички габровски учредители са последователни русофили, привърженици на либералното течение в събранието, изявени участници в националноосвободителните борби, читалищни дейци. Преобладаващата част от тях са участници във Временното руско управление. Габровските депутати “по звание” са повлияни от Петко Каравелов и П. Р. Славейков и подписват проекта за присъединяването на всички български земи вкл. Тракия и Македония към Княжество България. Към идейните виждания на “крайните” депутати се присъединяват Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Петър Генчев. Габровци не се приобщават напълно и към “умерените” (“стари”) представители, които предпочитат мирните способи на действие.

снимка: РИМ – Габрово

В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко писма от Сава Сирманов до неговия приятел Цончо Пенчев, в които го информира за работата на Учредителното събрание, интересува се от работата на общинския съвет и за новини от Габрово. В писмото си от 7 февр. 1879 г. Сава Сирманов известява за провеждането на частни (предварителни) заседания, на които се обсъжда „да се пратят делегати в Европа да работят за присъединението на Южна България към Княжеството.” Само трима-четирима от присъстващите не са съгласни с общото желание да не се открива събранието преди в него да се включат и депутати от българските земи, останали под чужда власт. „Следователно множеството желай това, което желаят и сички габровци – Да живей Българията!”. На 7 февр. се очаква ново заседание, на което ще се вземе окончателно решение как да се постъпи.

Във второто си писмо от 17 февр. 1879 г. Сава Сирманов отново описва споровете по решаването на „българският въпрос” в една двадесет членна комисия. Една част от нея (8 члена) иска да се изпрати делегация в Европа, която да занесе мемоар по въпроса за обединяване на българските земи. До завръщането на делегацията събранието трябва да преустанови разглеждането на органическия устав. Мнозинството от комисията обаче смята, че трябва да се изпрати делегация, но без да се прекратява работата на Учредителното събрание. Габровските депутати подкрепят първото мнение, но както Сирманов отбелязва: „няма какво да се прави, когато се съглежда, че мнозина от депутатите дошле само да …. да свършат в два, три дена, даже и в един ден ако е възможно сичко, та да отидат да си гледат дюкените.” Както се казва, коментарът е излишен!
Друг от депутатите, Калчо Дренков, в спомените си разказва за същите събития. Интересно от днешна гледна точка, е описанието му на банкета след откриване на събранието: „При откриванието на събранието, както и на угощението, дадено след това, присъствуваха пратениците на всичките велики държави. Заслужва да бъде споменато като твърде интересен куриоз, същевременно обаче доста характерно за представителите, обстоятелството, че на банкета, даден по случай откриванието на събранието, освен многото речи, държани от народни представители и пратениците на великите държави, последните бяха предмет на особени акламации от страна на представителите. Дигани и носени бяха на ръце с гръмогласни „ура“, на което доста помагаше в достатъчно количество изпитото шампанско. Най-много диган и носен на ръце из залата бе английският пратеник, когато всъщност той най-малко симпатии можеше да очаква. Обаче страхът идеше оттам. Това беше политика!!”

На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно Търновската конституция, която е прогресивна за времето си и с всички свои недостатъци осигурява демократично развитие и възможност за постигане независимостта на България.

*Статията е на Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово и е посветена на 140 години от откриването на Учредителното събрание на 10 февруари в Търново.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор

Published

on

Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.

С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.

Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.

Зареди още

Култура

Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново

Published

on

Тази събота, 5 юли, от 11.00 часа, в храма „Свети Никола“ в Дряново ще се състои тържествен концерт на мъжкия хор към храм „Успение на Пресвета Богородица” – Габрово и мъжкия хор към храм „Св. Троица” – Габрово.

Събитието се осъществява със съдействието на Архиерейско наместничество – Дряново и е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор – строител, които се организират от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерство на културата.

Преди концерта, от 09.00 часа, в църквата ще бъде отслужена Света литургия. Не е случайно, че музикалното събитие ще се състои именно в храма „Св. Никола“ – едно от най-значимите архитектурни постижения на възрожденския майстор Колю Фичето.

Построен през 1851 г., храмът е сред трите запазени негови обекта в родния му град. Именно тук той проявява своя собствен архитектурен почерк и създава един от шедьоврите си.

Обявен за паметник на културата от национално значение, храмът „Св. Никола“ е и една от най-посещаваните забележителности на територията на община Дряново.

Зареди още

Култура

Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО

Published

on

XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.

Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.

Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.

Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.

Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.

„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“

Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.

Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.

Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.

Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.

По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица