Свържи се с нас

Култура

7 габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Седем габровски депутати участват в Учредителното събрание, приело Търновската конститутция

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Изграждането на една нова държава е събитие, което основателно събужда интерес и което заслужава да бъде ознаменувано. В такива превратни събития е събран историческият опит на народа, проличава неговата зрелост, способността му да твори и мисли перспективно.

Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

Първото българско учредително събрание се състои от около 229 народни представители. От тях 92 са избрани от народа, 116 са по звание и 21 са назначени от руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. По думите на Симеон Радев, в Търново се събира „едно събрание на по-известни български дейци, най-подготвени за времето си хора”.

Учредителното събрание е тържествено открито в Търново на 10 февруари 1879 г. от императорският комисар. От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на конституцията.

През февруари 1879 г. като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание (длъжността, която заемат) – Иван Пенчов Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо Симеонов Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Илиев Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. Според въведения регламент “по избор“ от народа са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.

снимка: РИМ – Габрово

Габровските депутати са на възраст между 30 и 42 г. Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Андрей Манолов и д-р Алекси Христов са с висше образование (Русия), Иван Златин и Сава Илиев Сирманов – със средно. Калчо Дренков е с висока, но неустановена степен на образование. Петима са Априлови стипендианти. Произходът им е от търговско-занаятчийските среди. Съставът на Търновското събрание е разнообразен по отношение на професиите и заниманията на участниците. От габровските депутати четирима са бивши учители, двама са търговци и един е лекар.

Основната задача на Учредителното събрание е приемането на конституция – основният закон на Княжество България. Проектът на Органическия устав, изработен в Петербург, е даден на Марин Дринов за превод на български език. За изпълнение на задачата той се обръща към Райчо Каролев, който заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчев и Йосиф Ковачев участва при “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й”.

На заседание от 23 февруари, Райчо Каролев е избран за секретар със 173 гласа заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев, архимандрит Константин и П. Горбанов.
По своите обществено-политически убеждения всички габровски учредители са последователни русофили, привърженици на либералното течение в събранието, изявени участници в националноосвободителните борби, читалищни дейци. Преобладаващата част от тях са участници във Временното руско управление. Габровските депутати “по звание” са повлияни от Петко Каравелов и П. Р. Славейков и подписват проекта за присъединяването на всички български земи вкл. Тракия и Македония към Княжество България. Към идейните виждания на “крайните” депутати се присъединяват Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Петър Генчев. Габровци не се приобщават напълно и към “умерените” (“стари”) представители, които предпочитат мирните способи на действие.

снимка: РИМ – Габрово

В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко писма от Сава Сирманов до неговия приятел Цончо Пенчев, в които го информира за работата на Учредителното събрание, интересува се от работата на общинския съвет и за новини от Габрово. В писмото си от 7 февр. 1879 г. Сава Сирманов известява за провеждането на частни (предварителни) заседания, на които се обсъжда „да се пратят делегати в Европа да работят за присъединението на Южна България към Княжеството.” Само трима-четирима от присъстващите не са съгласни с общото желание да не се открива събранието преди в него да се включат и депутати от българските земи, останали под чужда власт. „Следователно множеството желай това, което желаят и сички габровци – Да живей Българията!”. На 7 февр. се очаква ново заседание, на което ще се вземе окончателно решение как да се постъпи.

Във второто си писмо от 17 февр. 1879 г. Сава Сирманов отново описва споровете по решаването на „българският въпрос” в една двадесет членна комисия. Една част от нея (8 члена) иска да се изпрати делегация в Европа, която да занесе мемоар по въпроса за обединяване на българските земи. До завръщането на делегацията събранието трябва да преустанови разглеждането на органическия устав. Мнозинството от комисията обаче смята, че трябва да се изпрати делегация, но без да се прекратява работата на Учредителното събрание. Габровските депутати подкрепят първото мнение, но както Сирманов отбелязва: „няма какво да се прави, когато се съглежда, че мнозина от депутатите дошле само да …. да свършат в два, три дена, даже и в един ден ако е възможно сичко, та да отидат да си гледат дюкените.” Както се казва, коментарът е излишен!
Друг от депутатите, Калчо Дренков, в спомените си разказва за същите събития. Интересно от днешна гледна точка, е описанието му на банкета след откриване на събранието: „При откриванието на събранието, както и на угощението, дадено след това, присъствуваха пратениците на всичките велики държави. Заслужва да бъде споменато като твърде интересен куриоз, същевременно обаче доста характерно за представителите, обстоятелството, че на банкета, даден по случай откриванието на събранието, освен многото речи, държани от народни представители и пратениците на великите държави, последните бяха предмет на особени акламации от страна на представителите. Дигани и носени бяха на ръце с гръмогласни „ура“, на което доста помагаше в достатъчно количество изпитото шампанско. Най-много диган и носен на ръце из залата бе английският пратеник, когато всъщност той най-малко симпатии можеше да очаква. Обаче страхът идеше оттам. Това беше политика!!”

На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно Търновската конституция, която е прогресивна за времето си и с всички свои недостатъци осигурява демократично развитие и възможност за постигане независимостта на България.

*Статията е на Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово и е посветена на 140 години от откриването на Учредителното събрание на 10 февруари в Търново.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Историческият музей в Дряново с Национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново организира Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се проведе в периода от 1 до 5 юли 2025 г. Събитието е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на големия възрожденски майстор-строител, и се реализира под патронажа на Министерство на културата.

Пленерът предоставя възможност на съвременни творци да интерпретират по артистичен начин наследството на Колю Фичето и духа на възрожденска България. Участниците ще имат свободата да пресъздадат културно-историческото и архитектурното богатство на Дряново, природните му забележителности и конкретно построеното от Майстора в родния му град.

Събитието няма жанрови или сюжетни ограничения. Художниците ще могат да реализират своите творчески идеи без ограничения във формата и стила. Освен, че пленерът е творческа платформа, той има и конкурсен характер – ежегодно се връчва Наградата на град Дряново за живопис. Отличеният художник получава възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономова къща в Дряново през следващата година.

В пленера участват петима художници от страната, като тези, които са били част от предходното издание, нямат право на участие в настоящото. За да кандидатстват, те трябва да изпратят творческа биография, до пет свои творби, във формат JPEG, както и актуални контакти: имейл и телефон, на адрес: office@museumdryanovo.com, в срок до 30 април 2025 г.

Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2025 г. и трябва да потвърдят участието си до 30 май 2025 г. Ако някой от тях не потвърди, неговото място ще бъде заето от първия в списъка с резерви.

Организатори на пленера са Исторически музей – Дряново и Община Дряново, със съдействието на Съюза на българските художници.

Пленерът се провежда на територията на Дряново веднъж годишно, като на участниците се осигуряват нощувки и храна, а транспортните разходи се покриват от организаторите срещу представени документи. Всеки художник получава две платна с размер 50/60 см, но може да работи и върху други основи, които сам си осигурява. В края на пленера творбите ще бъдат представени в изложба, а всеки участник ще дари една от създадените картини на Исторически музей – Дряново за попълване на художествения му фонд.

Повече информация за регламента на участие можете да откриете оттук, както и да се обърнете към Исторически музей – Дряново, ул. “Шипка” 82, както и тел: 0676 72097, или 0878281568 – Антон Антонов.

Зареди още

Култура

Портретите на Радка и Пенчо Семови в новата експозиция на РИМ – Габрово

Published

on

В новата експозиция „Габрово и габровци“ на Регионален исторически музей – Габрово, открита преди три месеца, посетителите се впечатляват и отделят специално внимание на двата маслени портрета, които ги посрещат на втория етаж на музея. На тях в цял ръст са изобразени семейство Семови – Радка Николова и Пенчо Иванов Семов, наричан българския Рокфелер и най-значимия дарител на ХХ в. на Габрово.

Те са нарисувани прави, в официално облекло и са позирали на автора в семейния им дом. Работата по платната започва през ноември 1939 г. и завършва в началото на 1940 г. Художникът, увековечил 55-годишната Радка и 66-годишния Пенчо Семов, е изтъкнатият портретист от Сливен Добри Иванов Добрев.

Картините дълги години са били в „нелегалност“, укривани от близки на сем. Семови и затова не са познати на изследователите на творчеството на художника. Пред габровската публика портретите на Радка и Пенчо Семови са показани за първи път на 6 октомври 2008 г. в РИМ – Габрово при представянето на книгата „Пенчо Семов – Успехът“ от биографа на индустриалеца Красимира Чолакова (директор на РИМ – Габрово в периода 2011 – 2022 г.). Събитието е съпътствано от изложба под мотото „Пенчо Семов – българският Рокфелер“.

За втори път са експонирани заедно през 2019 г., отново в Музея, в изложбата посветена на 150-та годишнина от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Портретите са внушителни със своя размер: височина 180 см и ширина 110 см, нарисувани са на платно. Приети са в лошо състояние, без рамки и през януари 2008 г. са приведени в експозиционен вид от габровския художник Иван Донков. Рамкирани са със средства на дарителите Калинка Пенева и Добромир Проданов.

Днес всеки, изкушен от изкуството на Добри Добрев, може да посети постоянната експозиция на РИМ – Габрово и да се възхити на портретите на Радка и Пенчо Семови, нарисувани от него преди 85 години. Музеят работи без почивен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Култура

Четвърта конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе през октомври

Published

on

Четвърто издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе в Дряново в началото на месец октомври 2025 г. Домакин на събитието ще бъде Исторически музей – Дряново, който в периода от 1 до 3 октомври ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, а събитието е част от програмата за чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на големия възрожденски майстор – строител Колю Фичето. Партньори в инициативата са Община Дряново, Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университет по архитектура, строителство и геодезия, съвместно с Център за върхови постижения „Наследство БГ“-УАСГ.

Научен ръководител на конференцията ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) и доц. д-р арх. Велина Панджарова (УАСГ). „Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на месец октомври, като всяко издание акцентира върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в научен сборник – пореден брой от Известия на Исторически музей – Дряново.

За участие в конференцията е необходимо докладите да бъдат предоставени в дните на форума на хартиен и електронен носител, с резюме на български и английски език. Текстовете трябва да бъдат с обем до 10 стандартни страници (1800 знака с интервали на страница, шрифт Times New Roman, Pt 12).

Заявки за участие се приемат до 30 юни 2025 г. на адрес: 5370 Дряново, ул. „Шипка” 82, Исторически музей – Дряново или на електронна поща: office@museumdryanovo.com. Заявките трябва да съдържат данни за научната степен, длъжност, институция, заглавие на темата, кратка анотация с указание към съответния тематичен кръг, електронен адрес и телефон за връзка.

За допълнителна информация и въпроси, моля свържете се с Исторически музей – Дряново на посочения имейл адрес или на телефон: 0879367821.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица