Свържи се с нас

Култура

Заводът за инструменти „Болшевик“ е най-големият на Балканите преди 70 години

Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров – „Болшевик“

Published

on

След национализацията в Габрово се създава завод за металорежещи инструменти, като отговор на форсираната индустриализация на страната. Първоначално са използвани ресурсите на две малки частни предприятия – „Георги Митев и сие” и „Никола Митев”, които се намират в с. Бичкиня. Те са специализирани за производство на пили и някои селскостопански инструменти. От тях е образуван Държавен инструментален завод (ДИЗ) за производство на пили, измервателни инструменти, земеделски машини и метални отливки. В стила на изграждащия се по това време „съветски модел на социализма“ заводът се сдобива с името „Болшевик“, което носи в продължение на 40 години. Началото е свързано с трудности и несполуки – липса на машини, електроенергия, материали, организация и квалифицирани кадри. Поради несполучливо избран терен, той е залят от реката и са нанесени много щети.

За начало на реалното създаване и развитие на ДИЗ „Болшевик” – Габрово може да се счита 1950 г., когато заводът е преместен на днешната си площадка – районът на бившата кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня.

Кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня. 30-те години на ХХ в.

Първоначално се произвеждат главно пили, бургии, райбери, метчици, шублери, пистолети за занитване, отливки и др. Заводът е единствен производител на части за вършачки, от които зависят всички машинно-тракторни станции в страната. Първият инструмент, произведен в завода, е обущарска фреза. Още през първата година започва износът на пили в чужбина.

От няколко десетки в началото, по-късно заводът достига производство на около 12 000 типа и размери инструменти и специализирани инструментални машини. Първите инструменти, които се произвеждат, са с незадоволително качество – отстъпват на вносните, износват се бързо и клиентите гледат на тях с недоверие. Няма качествени стомани и специализирани машини, използват се само универсални, с които се произвежда голямо количество инструменти с ниско качество. Липсата на опитни специалисти също сериозно затруднява производството. Дълго време в завода работи само един инженер, който е едновременно и технолог, конструктор, механик, организатор и изпълнител.

При създаването на предприятието общият брой на работниците е 55, който с годините постоянно нараства. През 1958 г. в завода вече работят 650 души, а през 1962 г. – 1200, но само 540 са заети пряко с производство. Постепенно броят на заетите се оптимизира, почти се премахва тежкия ръчен труд, много от производствените процеси се автоматизират.

До 1965 г. ДИЗ „Болшевик” – Габрово е единствен производител на металорежещи инструменти в България, след което се специализира в производството на сглобяеми твърдосплавни пластини, монолитни твърдосплавни инструменти, някои видове фрези, шублери, а създадения към него Институт за инструментална екипировка – в производството на специализирани металорежещи машини. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е единствен производител на автомати и полуавтомати за обработка на инструменти. Тук са създадени: първите български микрометри, първата българска електроискрова уредба, през 1959 г. – първият български електронен генератор с промишлено приложение. За пръв път в страната е въведена технологична линия за цялостна механична обработка на твърдосплавни пластини. Инструментален завод „Болшевик” – Габрово произвежда за нуждите на специалното производство редица инструменти – протяжки, метчици и др., с които снабдява най-големите военни заводи в България. През целия социалистически период той е най-големият производител на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти в България, които се изнасят практически в целия свят. Продукцията се представя на участия в редица панаири и изложения по света.

Цялостен вид „Болшевик” – Габрово придобива през 1966 г., когато е тържествено открит на 15 януари. До 1969 г. продължава изграждането на основния корпус, отделни цехове, склад за стомани и др. Едва тогава се постига технологична последователност на цеховете. Трудно е да се изброят всички производства на завода обособени по цехове: „Пилозъбен“, „Фрези“ (обединяващ „Опашкови инструменти“ и „Дорникови фрези“), „Фрези и свредла“, „Твърдосплавни пластини” и цех „16”, „Метчици“, „Плашки“, „Фрези и протяжки”, „Фрези и ножове“, „Фрезови опашки“, „Резбонарезни инструменти“, „Сборни инструменти” и „Инструментодържачи”, „Специални инструменти“, „Измервателен“ (производство на шублери), „Термичен“, участък „Прецизно леене“, „Специални инструментални машини“ (СИМ), „Подготвителен“ и „Ковашко-пресов“, „Нестандартно оборудване“, „Ремонтен“, „Учебен”, „Ширпотреба“ и др. Цех „Специални инструменти“ изработва и ремонтира машини и приспособления за другите цехове на завода. Създава се дори агроцех „Етър”, като стопанство за самозадоволяване при постоянния дефицит на животински продукти по времето на социализма.

Ордени, връчени на завода – „Народна република България“ и „Червено знаме на труда”, съхранявани в РИМ-Габрово.

През 80-те години на ХХ в. заводът е оборудван с модерни машини – автомати и полуавтомати, машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ) по лиценз на фирма „Хертел” – Германия и др. През 1989 г. е изграден цех с Гъвкава автоматизирана производствена система (ГАПС) за инструменти със сглобяеми твърдосплавни пластини.

С разширяване на заводското производство от него се отделят самостоятелни предприятия. Цехът за производство на промишлени електронни съоръжения от 1 юли 1961 г. се обособява като самостоятелно предприятие „Промишлена електроника”. От 1 януари 1963 г. цехът за таксиметрови апарати се отделя като Завод за часовникови прибори „Импулс” – Габрово (част от системата на специалното машиностроене в страната). През 1964 г. е създаден Завод за измервателни уреди и инструменти – Благоевград, който поема производството на калибри и шублери. През 1965 г. се обособява втори специализиран Инструментален завод в Дряново, за производство на кобалтови и стругарски ножове, машинни и ръчни ножовки, няколко вида режещи инструменти за мебелната и дървообработващата промишленост. През 1967 г. е създадено ПП „Металик” – с. Гъбене, Габровско, в който е изнесено производството на цеха за прецизно леене. През 1972 г. в новопостроения Инструментален завод – Видин е прехвърлено производството на свредели. От 1973 г. заводът за дървообработващи инструменти в Смолян е клон на завод „Болшевик” – Габрово.

Известно време ИЗ „Болшевик” е подчинен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Металообработващи и дървообработващи машини и инструменти” – София. От 1 юли 1974 г. става част от Държавно стопанско обединение (ДСО) „Инструментална промишленост”, базирано в Габрово, което обединява редица инструментални заводи в страната. През 1976 г. то е преобразувано в Стопански комбинат (СК) „Инструментална промишленост” – Габрово към ДСО „Заводи за металорежещи машини”, а от 1987 г. – в Стопанско обединение (СО) „Инструментална промишленост” – Габрово. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма (ДФ) „Инструмент”. След политическите промени в страната обединението от инструментални заводи се разделя на отделни фирми. През 1990 г. „Болшевик“ е преименуван на ИЗ „Габрово” – Габрово и същата година се влива в ДФ „Инструмент”.

В преходния период от началото на 90-те години, основното структуроопределящо производство остава в Габрово, с пряк приемник фирма „Инструмент”. Тя е една от най-стабилните в града, запазва своя капацитет и най-вече завоюваните пазари. През 1996 г. дружеството е приватизирано.

Фирмата приемник на бившия завод „Болшевик“ инвестира над 25 млн. лв. в модернизирането му и продължава неговата традиционна дейност – производство на металорежещи, дървообработващи и специализирани инструменти, нестандартно оборудване и др.

В пилозъбния цех на ИЗ „Болшевик”. 70-те години на ХХ в.

През 1975 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Габрово в ИЗ „Болшевик” е разкрита музейна сбирка, в която е изложен един от първите плугове, произведени в предприятието на „Георги Митев и сие”. В РИМ-Габрово се съхраняват държавните ордени, с които е удостоен заводът – „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“, различни изделия, снимки, каталози на инструменти и др.

Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“

Published

on

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“ е културната ценност на месец юли в Регионален исторически музей – Габрово. Тя е с форма на додекаедър от бял порцелан върху ниско столче с кръгла форма.

Чинията е среднодълбока с косо отворени навън стени. Украсена е по устието с хоризонтална линия в тъмносин цвят, а вътре по стените с рисувана в кафяво линия и 3 растителни орнамента от цвят, фланкиран с клончета.

На дъното отвътре е нанесено допоясно изображение на индустриалеца Пенчо Семов, кафяво тонирано, с неговия подпис отгоре. На гърба на дъното има производствена марка: буква „М“, вписана в триъгълник.

Чинията е произведена в периода 1943 – 1945 г. в порцеланова фабрика „Георги Младенов и Сие“ АД – Видин. Тя е част от изработените пълни комплекти сервизи за хранене, кафе, чай, десерт и кани за вода с образа на благодетеля Пенчо Семов или с неговия монограм, за всички благотворителни заведения на фондацията – старопиталище и църква, девически пансион, детска колония, санаториум, мъжки пансион, индустриално-кооперативно предприятие.

Големият български индустриалец, символ на промишлената мощ, стопанския напредък и просперитета на Габрово, завършва достойно живота си със своето завещание от 1943 г., с което отделя над 200 мл. лева за благотворителни цели.

Венец на неговия творчески път е създадената ефория, като построените за целта сгради още съществуват в Габрово и са част от емблематичния му образ. Умира преди 75 години, на 10 юли и е изпратен от хиляди свои съграждани.

Раздаваните за „Бог да прости“ на присъстващите на неговото погребение сервизи и днес са запазени в не малко габровци и напомнят за делото на Пенчо Семов.

*Снимка: РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Съучениците“ – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева, Христо Явашев – Кристо

Published

on

Творба на Дора Бонева

Тази година отбелязваме 160 години от обявяването на Габрово за град. Това се оказа чудесна възможност за екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“, да представи пред габровска публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

Творба на Ива Хаджиева

„Габровската колония“ – така Борис Попов нарича своите ученици Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев. Четири талантливи деца, свързани преди повече от 7 десетилетия от детските игри на трапери и индианци и страстта да рисуват в едно искрено и безкористно приятелство. Заедно са в Априловската гимназия, в кръжока воден от Борис Попов, в Художествената академия.

Творба на Драган Немцов

Заедно са и сега в Изложба „СъученициТЕ“, организирана от Художествена галерия „Христо Цокев“. Да събереш в една зала четири огромни личности, всички с впечатляваща биография, с изключително разнообразно и мащабно творчество и с ясно изразен индивидуализъм се превърна в истинско предизвикателство.

Четири вселени, четири различни измерения, четири съдби, обединени от една мащабна експозиция.

Творба на Христо Явашев – Кристо

Изложбата е своеобразна разходка във времето, проследявайки развитието в творчеството на Дора Бонева, Драган Немцов и Ива Хаджиева, а Христо Явашев – Кристо е представен чрез постери и видеофилм, посветен на опаковането на Райхстага.

Изложбата ще бъде открита на 3 юли, петък, от 17.30 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки Художествена галерия „Христо Цокев“ , ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №10, ет.1 зала „Проф. Кънчо Цанев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица