

Култура
Заводът за инструменти „Болшевик“ е най-големият на Балканите преди 70 години
Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров – „Болшевик“
След национализацията в Габрово се създава завод за металорежещи инструменти, като отговор на форсираната индустриализация на страната. Първоначално са използвани ресурсите на две малки частни предприятия – „Георги Митев и сие” и „Никола Митев”, които се намират в с. Бичкиня. Те са специализирани за производство на пили и някои селскостопански инструменти. От тях е образуван Държавен инструментален завод (ДИЗ) за производство на пили, измервателни инструменти, земеделски машини и метални отливки. В стила на изграждащия се по това време „съветски модел на социализма“ заводът се сдобива с името „Болшевик“, което носи в продължение на 40 години. Началото е свързано с трудности и несполуки – липса на машини, електроенергия, материали, организация и квалифицирани кадри. Поради несполучливо избран терен, той е залят от реката и са нанесени много щети.
За начало на реалното създаване и развитие на ДИЗ „Болшевик” – Габрово може да се счита 1950 г., когато заводът е преместен на днешната си площадка – районът на бившата кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня.

Първоначално се произвеждат главно пили, бургии, райбери, метчици, шублери, пистолети за занитване, отливки и др. Заводът е единствен производител на части за вършачки, от които зависят всички машинно-тракторни станции в страната. Първият инструмент, произведен в завода, е обущарска фреза. Още през първата година започва износът на пили в чужбина.
От няколко десетки в началото, по-късно заводът достига производство на около 12 000 типа и размери инструменти и специализирани инструментални машини. Първите инструменти, които се произвеждат, са с незадоволително качество – отстъпват на вносните, износват се бързо и клиентите гледат на тях с недоверие. Няма качествени стомани и специализирани машини, използват се само универсални, с които се произвежда голямо количество инструменти с ниско качество. Липсата на опитни специалисти също сериозно затруднява производството. Дълго време в завода работи само един инженер, който е едновременно и технолог, конструктор, механик, организатор и изпълнител.
При създаването на предприятието общият брой на работниците е 55, който с годините постоянно нараства. През 1958 г. в завода вече работят 650 души, а през 1962 г. – 1200, но само 540 са заети пряко с производство. Постепенно броят на заетите се оптимизира, почти се премахва тежкия ръчен труд, много от производствените процеси се автоматизират.
До 1965 г. ДИЗ „Болшевик” – Габрово е единствен производител на металорежещи инструменти в България, след което се специализира в производството на сглобяеми твърдосплавни пластини, монолитни твърдосплавни инструменти, някои видове фрези, шублери, а създадения към него Институт за инструментална екипировка – в производството на специализирани металорежещи машини. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е единствен производител на автомати и полуавтомати за обработка на инструменти. Тук са създадени: първите български микрометри, първата българска електроискрова уредба, през 1959 г. – първият български електронен генератор с промишлено приложение. За пръв път в страната е въведена технологична линия за цялостна механична обработка на твърдосплавни пластини. Инструментален завод „Болшевик” – Габрово произвежда за нуждите на специалното производство редица инструменти – протяжки, метчици и др., с които снабдява най-големите военни заводи в България. През целия социалистически период той е най-големият производител на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти в България, които се изнасят практически в целия свят. Продукцията се представя на участия в редица панаири и изложения по света.

Цялостен вид „Болшевик” – Габрово придобива през 1966 г., когато е тържествено открит на 15 януари. До 1969 г. продължава изграждането на основния корпус, отделни цехове, склад за стомани и др. Едва тогава се постига технологична последователност на цеховете. Трудно е да се изброят всички производства на завода обособени по цехове: „Пилозъбен“, „Фрези“ (обединяващ „Опашкови инструменти“ и „Дорникови фрези“), „Фрези и свредла“, „Твърдосплавни пластини” и цех „16”, „Метчици“, „Плашки“, „Фрези и протяжки”, „Фрези и ножове“, „Фрезови опашки“, „Резбонарезни инструменти“, „Сборни инструменти” и „Инструментодържачи”, „Специални инструменти“, „Измервателен“ (производство на шублери), „Термичен“, участък „Прецизно леене“, „Специални инструментални машини“ (СИМ), „Подготвителен“ и „Ковашко-пресов“, „Нестандартно оборудване“, „Ремонтен“, „Учебен”, „Ширпотреба“ и др. Цех „Специални инструменти“ изработва и ремонтира машини и приспособления за другите цехове на завода. Създава се дори агроцех „Етър”, като стопанство за самозадоволяване при постоянния дефицит на животински продукти по времето на социализма.

През 80-те години на ХХ в. заводът е оборудван с модерни машини – автомати и полуавтомати, машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ) по лиценз на фирма „Хертел” – Германия и др. През 1989 г. е изграден цех с Гъвкава автоматизирана производствена система (ГАПС) за инструменти със сглобяеми твърдосплавни пластини.
С разширяване на заводското производство от него се отделят самостоятелни предприятия. Цехът за производство на промишлени електронни съоръжения от 1 юли 1961 г. се обособява като самостоятелно предприятие „Промишлена електроника”. От 1 януари 1963 г. цехът за таксиметрови апарати се отделя като Завод за часовникови прибори „Импулс” – Габрово (част от системата на специалното машиностроене в страната). През 1964 г. е създаден Завод за измервателни уреди и инструменти – Благоевград, който поема производството на калибри и шублери. През 1965 г. се обособява втори специализиран Инструментален завод в Дряново, за производство на кобалтови и стругарски ножове, машинни и ръчни ножовки, няколко вида режещи инструменти за мебелната и дървообработващата промишленост. През 1967 г. е създадено ПП „Металик” – с. Гъбене, Габровско, в който е изнесено производството на цеха за прецизно леене. През 1972 г. в новопостроения Инструментален завод – Видин е прехвърлено производството на свредели. От 1973 г. заводът за дървообработващи инструменти в Смолян е клон на завод „Болшевик” – Габрово.
Известно време ИЗ „Болшевик” е подчинен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Металообработващи и дървообработващи машини и инструменти” – София. От 1 юли 1974 г. става част от Държавно стопанско обединение (ДСО) „Инструментална промишленост”, базирано в Габрово, което обединява редица инструментални заводи в страната. През 1976 г. то е преобразувано в Стопански комбинат (СК) „Инструментална промишленост” – Габрово към ДСО „Заводи за металорежещи машини”, а от 1987 г. – в Стопанско обединение (СО) „Инструментална промишленост” – Габрово. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма (ДФ) „Инструмент”. След политическите промени в страната обединението от инструментални заводи се разделя на отделни фирми. През 1990 г. „Болшевик“ е преименуван на ИЗ „Габрово” – Габрово и същата година се влива в ДФ „Инструмент”.
В преходния период от началото на 90-те години, основното структуроопределящо производство остава в Габрово, с пряк приемник фирма „Инструмент”. Тя е една от най-стабилните в града, запазва своя капацитет и най-вече завоюваните пазари. През 1996 г. дружеството е приватизирано.
Фирмата приемник на бившия завод „Болшевик“ инвестира над 25 млн. лв. в модернизирането му и продължава неговата традиционна дейност – производство на металорежещи, дървообработващи и специализирани инструменти, нестандартно оборудване и др.

През 1975 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Габрово в ИЗ „Болшевик” е разкрита музейна сбирка, в която е изложен един от първите плугове, произведени в предприятието на „Георги Митев и сие”. В РИМ-Габрово се съхраняват държавните ордени, с които е удостоен заводът – „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“, различни изделия, снимки, каталози на инструменти и др.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с Национален пленер по живопис


Исторически музей – Дряново организира Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се проведе в периода от 1 до 5 юли 2025 г. Събитието е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на големия възрожденски майстор-строител, и се реализира под патронажа на Министерство на културата.
Пленерът предоставя възможност на съвременни творци да интерпретират по артистичен начин наследството на Колю Фичето и духа на възрожденска България. Участниците ще имат свободата да пресъздадат културно-историческото и архитектурното богатство на Дряново, природните му забележителности и конкретно построеното от Майстора в родния му град.

Събитието няма жанрови или сюжетни ограничения. Художниците ще могат да реализират своите творчески идеи без ограничения във формата и стила. Освен, че пленерът е творческа платформа, той има и конкурсен характер – ежегодно се връчва Наградата на град Дряново за живопис. Отличеният художник получава възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономова къща в Дряново през следващата година.

В пленера участват петима художници от страната, като тези, които са били част от предходното издание, нямат право на участие в настоящото. За да кандидатстват, те трябва да изпратят творческа биография, до пет свои творби, във формат JPEG, както и актуални контакти: имейл и телефон, на адрес: office@museumdryanovo.com, в срок до 30 април 2025 г.
Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2025 г. и трябва да потвърдят участието си до 30 май 2025 г. Ако някой от тях не потвърди, неговото място ще бъде заето от първия в списъка с резерви.

Организатори на пленера са Исторически музей – Дряново и Община Дряново, със съдействието на Съюза на българските художници.
Пленерът се провежда на територията на Дряново веднъж годишно, като на участниците се осигуряват нощувки и храна, а транспортните разходи се покриват от организаторите срещу представени документи. Всеки художник получава две платна с размер 50/60 см, но може да работи и върху други основи, които сам си осигурява. В края на пленера творбите ще бъдат представени в изложба, а всеки участник ще дари една от създадените картини на Исторически музей – Дряново за попълване на художествения му фонд.

Повече информация за регламента на участие можете да откриете оттук, както и да се обърнете към Исторически музей – Дряново, ул. “Шипка” 82, както и тел: 0676 72097, или 0878281568 – Антон Антонов.

Култура
Портретите на Радка и Пенчо Семови в новата експозиция на РИМ – Габрово


В новата експозиция „Габрово и габровци“ на Регионален исторически музей – Габрово, открита преди три месеца, посетителите се впечатляват и отделят специално внимание на двата маслени портрета, които ги посрещат на втория етаж на музея. На тях в цял ръст са изобразени семейство Семови – Радка Николова и Пенчо Иванов Семов, наричан българския Рокфелер и най-значимия дарител на ХХ в. на Габрово.
Те са нарисувани прави, в официално облекло и са позирали на автора в семейния им дом. Работата по платната започва през ноември 1939 г. и завършва в началото на 1940 г. Художникът, увековечил 55-годишната Радка и 66-годишния Пенчо Семов, е изтъкнатият портретист от Сливен Добри Иванов Добрев.
Картините дълги години са били в „нелегалност“, укривани от близки на сем. Семови и затова не са познати на изследователите на творчеството на художника. Пред габровската публика портретите на Радка и Пенчо Семови са показани за първи път на 6 октомври 2008 г. в РИМ – Габрово при представянето на книгата „Пенчо Семов – Успехът“ от биографа на индустриалеца Красимира Чолакова (директор на РИМ – Габрово в периода 2011 – 2022 г.). Събитието е съпътствано от изложба под мотото „Пенчо Семов – българският Рокфелер“.
За втори път са експонирани заедно през 2019 г., отново в Музея, в изложбата посветена на 150-та годишнина от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.
Портретите са внушителни със своя размер: височина 180 см и ширина 110 см, нарисувани са на платно. Приети са в лошо състояние, без рамки и през януари 2008 г. са приведени в експозиционен вид от габровския художник Иван Донков. Рамкирани са със средства на дарителите Калинка Пенева и Добромир Проданов.
Днес всеки, изкушен от изкуството на Добри Добрев, може да посети постоянната експозиция на РИМ – Габрово и да се възхити на портретите на Радка и Пенчо Семови, нарисувани от него преди 85 години. Музеят работи без почивен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Култура
Четвърта конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе през октомври


Четвърто издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе в Дряново в началото на месец октомври 2025 г. Домакин на събитието ще бъде Исторически музей – Дряново, който в периода от 1 до 3 октомври ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, а събитието е част от програмата за чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на големия възрожденски майстор – строител Колю Фичето. Партньори в инициативата са Община Дряново, Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университет по архитектура, строителство и геодезия, съвместно с Център за върхови постижения „Наследство БГ“-УАСГ.

Научен ръководител на конференцията ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”) и доц. д-р арх. Велина Панджарова (УАСГ). „Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на месец октомври, като всяко издание акцентира върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в научен сборник – пореден брой от Известия на Исторически музей – Дряново.

За участие в конференцията е необходимо докладите да бъдат предоставени в дните на форума на хартиен и електронен носител, с резюме на български и английски език. Текстовете трябва да бъдат с обем до 10 стандартни страници (1800 знака с интервали на страница, шрифт Times New Roman, Pt 12).
Заявки за участие се приемат до 30 юни 2025 г. на адрес: 5370 Дряново, ул. „Шипка” 82, Исторически музей – Дряново или на електронна поща: office@museumdryanovo.com. Заявките трябва да съдържат данни за научната степен, длъжност, институция, заглавие на темата, кратка анотация с указание към съответния тематичен кръг, електронен адрес и телефон за връзка.
За допълнителна информация и въпроси, моля свържете се с Исторически музей – Дряново на посочения имейл адрес или на телефон: 0879367821.

-
Културапреди 6 дни
Преиздадоха биобиблиографския указател за Ран Босилек
-
Икономикапреди 6 дни
Габрово залага на иновации и събития за развитие на туризма
-
Кримипреди 6 дни
Полицаи закопчаха британец заради буркан с марихуана
-
Икономикапреди 5 дни
Възстановяваме до 200 лева данък след ремонт вкъщи
-
Културапреди 6 дни
Четвърта конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе през октомври
-
Новинипреди 5 дни
Наградиха победителите в конкурса „Потомък славен“
-
Културапреди 5 дни
Портретите на Радка и Пенчо Семови в новата експозиция на РИМ – Габрово
-
Кримипреди 2 дни
Среднощна акция за райски газ, наркотици и пушене на закрито