Култура
Заводът за инструменти „Болшевик“ е най-големият на Балканите преди 70 години
Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров – „Болшевик“
След национализацията в Габрово се създава завод за металорежещи инструменти, като отговор на форсираната индустриализация на страната. Първоначално са използвани ресурсите на две малки частни предприятия – „Георги Митев и сие” и „Никола Митев”, които се намират в с. Бичкиня. Те са специализирани за производство на пили и някои селскостопански инструменти. От тях е образуван Държавен инструментален завод (ДИЗ) за производство на пили, измервателни инструменти, земеделски машини и метални отливки. В стила на изграждащия се по това време „съветски модел на социализма“ заводът се сдобива с името „Болшевик“, което носи в продължение на 40 години. Началото е свързано с трудности и несполуки – липса на машини, електроенергия, материали, организация и квалифицирани кадри. Поради несполучливо избран терен, той е залят от реката и са нанесени много щети.
За начало на реалното създаване и развитие на ДИЗ „Болшевик” – Габрово може да се счита 1950 г., когато заводът е преместен на днешната си площадка – районът на бившата кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня.
Първоначално се произвеждат главно пили, бургии, райбери, метчици, шублери, пистолети за занитване, отливки и др. Заводът е единствен производител на части за вършачки, от които зависят всички машинно-тракторни станции в страната. Първият инструмент, произведен в завода, е обущарска фреза. Още през първата година започва износът на пили в чужбина.
От няколко десетки в началото, по-късно заводът достига производство на около 12 000 типа и размери инструменти и специализирани инструментални машини. Първите инструменти, които се произвеждат, са с незадоволително качество – отстъпват на вносните, износват се бързо и клиентите гледат на тях с недоверие. Няма качествени стомани и специализирани машини, използват се само универсални, с които се произвежда голямо количество инструменти с ниско качество. Липсата на опитни специалисти също сериозно затруднява производството. Дълго време в завода работи само един инженер, който е едновременно и технолог, конструктор, механик, организатор и изпълнител.
При създаването на предприятието общият брой на работниците е 55, който с годините постоянно нараства. През 1958 г. в завода вече работят 650 души, а през 1962 г. – 1200, но само 540 са заети пряко с производство. Постепенно броят на заетите се оптимизира, почти се премахва тежкия ръчен труд, много от производствените процеси се автоматизират.
До 1965 г. ДИЗ „Болшевик” – Габрово е единствен производител на металорежещи инструменти в България, след което се специализира в производството на сглобяеми твърдосплавни пластини, монолитни твърдосплавни инструменти, някои видове фрези, шублери, а създадения към него Институт за инструментална екипировка – в производството на специализирани металорежещи машини. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е единствен производител на автомати и полуавтомати за обработка на инструменти. Тук са създадени: първите български микрометри, първата българска електроискрова уредба, през 1959 г. – първият български електронен генератор с промишлено приложение. За пръв път в страната е въведена технологична линия за цялостна механична обработка на твърдосплавни пластини. Инструментален завод „Болшевик” – Габрово произвежда за нуждите на специалното производство редица инструменти – протяжки, метчици и др., с които снабдява най-големите военни заводи в България. През целия социалистически период той е най-големият производител на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти в България, които се изнасят практически в целия свят. Продукцията се представя на участия в редица панаири и изложения по света.
Цялостен вид „Болшевик” – Габрово придобива през 1966 г., когато е тържествено открит на 15 януари. До 1969 г. продължава изграждането на основния корпус, отделни цехове, склад за стомани и др. Едва тогава се постига технологична последователност на цеховете. Трудно е да се изброят всички производства на завода обособени по цехове: „Пилозъбен“, „Фрези“ (обединяващ „Опашкови инструменти“ и „Дорникови фрези“), „Фрези и свредла“, „Твърдосплавни пластини” и цех „16”, „Метчици“, „Плашки“, „Фрези и протяжки”, „Фрези и ножове“, „Фрезови опашки“, „Резбонарезни инструменти“, „Сборни инструменти” и „Инструментодържачи”, „Специални инструменти“, „Измервателен“ (производство на шублери), „Термичен“, участък „Прецизно леене“, „Специални инструментални машини“ (СИМ), „Подготвителен“ и „Ковашко-пресов“, „Нестандартно оборудване“, „Ремонтен“, „Учебен”, „Ширпотреба“ и др. Цех „Специални инструменти“ изработва и ремонтира машини и приспособления за другите цехове на завода. Създава се дори агроцех „Етър”, като стопанство за самозадоволяване при постоянния дефицит на животински продукти по времето на социализма.
През 80-те години на ХХ в. заводът е оборудван с модерни машини – автомати и полуавтомати, машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ) по лиценз на фирма „Хертел” – Германия и др. През 1989 г. е изграден цех с Гъвкава автоматизирана производствена система (ГАПС) за инструменти със сглобяеми твърдосплавни пластини.
С разширяване на заводското производство от него се отделят самостоятелни предприятия. Цехът за производство на промишлени електронни съоръжения от 1 юли 1961 г. се обособява като самостоятелно предприятие „Промишлена електроника”. От 1 януари 1963 г. цехът за таксиметрови апарати се отделя като Завод за часовникови прибори „Импулс” – Габрово (част от системата на специалното машиностроене в страната). През 1964 г. е създаден Завод за измервателни уреди и инструменти – Благоевград, който поема производството на калибри и шублери. През 1965 г. се обособява втори специализиран Инструментален завод в Дряново, за производство на кобалтови и стругарски ножове, машинни и ръчни ножовки, няколко вида режещи инструменти за мебелната и дървообработващата промишленост. През 1967 г. е създадено ПП „Металик” – с. Гъбене, Габровско, в който е изнесено производството на цеха за прецизно леене. През 1972 г. в новопостроения Инструментален завод – Видин е прехвърлено производството на свредели. От 1973 г. заводът за дървообработващи инструменти в Смолян е клон на завод „Болшевик” – Габрово.
Известно време ИЗ „Болшевик” е подчинен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Металообработващи и дървообработващи машини и инструменти” – София. От 1 юли 1974 г. става част от Държавно стопанско обединение (ДСО) „Инструментална промишленост”, базирано в Габрово, което обединява редица инструментални заводи в страната. През 1976 г. то е преобразувано в Стопански комбинат (СК) „Инструментална промишленост” – Габрово към ДСО „Заводи за металорежещи машини”, а от 1987 г. – в Стопанско обединение (СО) „Инструментална промишленост” – Габрово. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма (ДФ) „Инструмент”. След политическите промени в страната обединението от инструментални заводи се разделя на отделни фирми. През 1990 г. „Болшевик“ е преименуван на ИЗ „Габрово” – Габрово и същата година се влива в ДФ „Инструмент”.
В преходния период от началото на 90-те години, основното структуроопределящо производство остава в Габрово, с пряк приемник фирма „Инструмент”. Тя е една от най-стабилните в града, запазва своя капацитет и най-вече завоюваните пазари. През 1996 г. дружеството е приватизирано.
Фирмата приемник на бившия завод „Болшевик“ инвестира над 25 млн. лв. в модернизирането му и продължава неговата традиционна дейност – производство на металорежещи, дървообработващи и специализирани инструменти, нестандартно оборудване и др.
През 1975 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Габрово в ИЗ „Болшевик” е разкрита музейна сбирка, в която е изложен един от първите плугове, произведени в предприятието на „Георги Митев и сие”. В РИМ-Габрово се съхраняват държавните ордени, с които е удостоен заводът – „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“, различни изделия, снимки, каталози на инструменти и др.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.
Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.
Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 6 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Културапреди 7 дниРБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово
-
Кримипреди 6 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Новинипреди 6 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Кримипреди 5 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 5 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Новинипреди 2 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой