Свържи се с нас

Култура

Заводът за инструменти „Болшевик“ е най-големият на Балканите преди 70 години

Преди 70 години в Габрово е създаден най-големият завод за инструменти на Балканския полуостров – „Болшевик“

Published

on

След национализацията в Габрово се създава завод за металорежещи инструменти, като отговор на форсираната индустриализация на страната. Първоначално са използвани ресурсите на две малки частни предприятия – „Георги Митев и сие” и „Никола Митев”, които се намират в с. Бичкиня. Те са специализирани за производство на пили и някои селскостопански инструменти. От тях е образуван Държавен инструментален завод (ДИЗ) за производство на пили, измервателни инструменти, земеделски машини и метални отливки. В стила на изграждащия се по това време „съветски модел на социализма“ заводът се сдобива с името „Болшевик“, което носи в продължение на 40 години. Началото е свързано с трудности и несполуки – липса на машини, електроенергия, материали, организация и квалифицирани кадри. Поради несполучливо избран терен, той е залят от реката и са нанесени много щети.

За начало на реалното създаване и развитие на ДИЗ „Болшевик” – Габрово може да се счита 1950 г., когато заводът е преместен на днешната си площадка – районът на бившата кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня.

Кожарска фабрика „Стоян Нанев и синове“ в с. Бичкиня. 30-те години на ХХ в.

Първоначално се произвеждат главно пили, бургии, райбери, метчици, шублери, пистолети за занитване, отливки и др. Заводът е единствен производител на части за вършачки, от които зависят всички машинно-тракторни станции в страната. Първият инструмент, произведен в завода, е обущарска фреза. Още през първата година започва износът на пили в чужбина.

От няколко десетки в началото, по-късно заводът достига производство на около 12 000 типа и размери инструменти и специализирани инструментални машини. Първите инструменти, които се произвеждат, са с незадоволително качество – отстъпват на вносните, износват се бързо и клиентите гледат на тях с недоверие. Няма качествени стомани и специализирани машини, използват се само универсални, с които се произвежда голямо количество инструменти с ниско качество. Липсата на опитни специалисти също сериозно затруднява производството. Дълго време в завода работи само един инженер, който е едновременно и технолог, конструктор, механик, организатор и изпълнител.

При създаването на предприятието общият брой на работниците е 55, който с годините постоянно нараства. През 1958 г. в завода вече работят 650 души, а през 1962 г. – 1200, но само 540 са заети пряко с производство. Постепенно броят на заетите се оптимизира, почти се премахва тежкия ръчен труд, много от производствените процеси се автоматизират.

До 1965 г. ДИЗ „Болшевик” – Габрово е единствен производител на металорежещи инструменти в България, след което се специализира в производството на сглобяеми твърдосплавни пластини, монолитни твърдосплавни инструменти, някои видове фрези, шублери, а създадения към него Институт за инструментална екипировка – в производството на специализирани металорежещи машини. В рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е единствен производител на автомати и полуавтомати за обработка на инструменти. Тук са създадени: първите български микрометри, първата българска електроискрова уредба, през 1959 г. – първият български електронен генератор с промишлено приложение. За пръв път в страната е въведена технологична линия за цялостна механична обработка на твърдосплавни пластини. Инструментален завод „Болшевик” – Габрово произвежда за нуждите на специалното производство редица инструменти – протяжки, метчици и др., с които снабдява най-големите военни заводи в България. През целия социалистически период той е най-големият производител на металорежещи, дървообработващи и измерителни инструменти в България, които се изнасят практически в целия свят. Продукцията се представя на участия в редица панаири и изложения по света.

Цялостен вид „Болшевик” – Габрово придобива през 1966 г., когато е тържествено открит на 15 януари. До 1969 г. продължава изграждането на основния корпус, отделни цехове, склад за стомани и др. Едва тогава се постига технологична последователност на цеховете. Трудно е да се изброят всички производства на завода обособени по цехове: „Пилозъбен“, „Фрези“ (обединяващ „Опашкови инструменти“ и „Дорникови фрези“), „Фрези и свредла“, „Твърдосплавни пластини” и цех „16”, „Метчици“, „Плашки“, „Фрези и протяжки”, „Фрези и ножове“, „Фрезови опашки“, „Резбонарезни инструменти“, „Сборни инструменти” и „Инструментодържачи”, „Специални инструменти“, „Измервателен“ (производство на шублери), „Термичен“, участък „Прецизно леене“, „Специални инструментални машини“ (СИМ), „Подготвителен“ и „Ковашко-пресов“, „Нестандартно оборудване“, „Ремонтен“, „Учебен”, „Ширпотреба“ и др. Цех „Специални инструменти“ изработва и ремонтира машини и приспособления за другите цехове на завода. Създава се дори агроцех „Етър”, като стопанство за самозадоволяване при постоянния дефицит на животински продукти по времето на социализма.

Ордени, връчени на завода – „Народна република България“ и „Червено знаме на труда”, съхранявани в РИМ-Габрово.

През 80-те години на ХХ в. заводът е оборудван с модерни машини – автомати и полуавтомати, машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ) по лиценз на фирма „Хертел” – Германия и др. През 1989 г. е изграден цех с Гъвкава автоматизирана производствена система (ГАПС) за инструменти със сглобяеми твърдосплавни пластини.

С разширяване на заводското производство от него се отделят самостоятелни предприятия. Цехът за производство на промишлени електронни съоръжения от 1 юли 1961 г. се обособява като самостоятелно предприятие „Промишлена електроника”. От 1 януари 1963 г. цехът за таксиметрови апарати се отделя като Завод за часовникови прибори „Импулс” – Габрово (част от системата на специалното машиностроене в страната). През 1964 г. е създаден Завод за измервателни уреди и инструменти – Благоевград, който поема производството на калибри и шублери. През 1965 г. се обособява втори специализиран Инструментален завод в Дряново, за производство на кобалтови и стругарски ножове, машинни и ръчни ножовки, няколко вида режещи инструменти за мебелната и дървообработващата промишленост. През 1967 г. е създадено ПП „Металик” – с. Гъбене, Габровско, в който е изнесено производството на цеха за прецизно леене. През 1972 г. в новопостроения Инструментален завод – Видин е прехвърлено производството на свредели. От 1973 г. заводът за дървообработващи инструменти в Смолян е клон на завод „Болшевик” – Габрово.

Известно време ИЗ „Болшевик” е подчинен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Металообработващи и дървообработващи машини и инструменти” – София. От 1 юли 1974 г. става част от Държавно стопанско обединение (ДСО) „Инструментална промишленост”, базирано в Габрово, което обединява редица инструментални заводи в страната. През 1976 г. то е преобразувано в Стопански комбинат (СК) „Инструментална промишленост” – Габрово към ДСО „Заводи за металорежещи машини”, а от 1987 г. – в Стопанско обединение (СО) „Инструментална промишленост” – Габрово. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма (ДФ) „Инструмент”. След политическите промени в страната обединението от инструментални заводи се разделя на отделни фирми. През 1990 г. „Болшевик“ е преименуван на ИЗ „Габрово” – Габрово и същата година се влива в ДФ „Инструмент”.

В преходния период от началото на 90-те години, основното структуроопределящо производство остава в Габрово, с пряк приемник фирма „Инструмент”. Тя е една от най-стабилните в града, запазва своя капацитет и най-вече завоюваните пазари. През 1996 г. дружеството е приватизирано.

Фирмата приемник на бившия завод „Болшевик“ инвестира над 25 млн. лв. в модернизирането му и продължава неговата традиционна дейност – производство на металорежещи, дървообработващи и специализирани инструменти, нестандартно оборудване и др.

В пилозъбния цех на ИЗ „Болшевик”. 70-те години на ХХ в.

През 1975 г. с помощта на специалисти от Исторически музей – Габрово в ИЗ „Болшевик” е разкрита музейна сбирка, в която е изложен един от първите плугове, произведени в предприятието на „Георги Митев и сие”. В РИМ-Габрово се съхраняват държавните ордени, с които е удостоен заводът – „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“, различни изделия, снимки, каталози на инструменти и др.

Автор: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Литературен конкурс на тема #сМАРТистории

Published

on

Областният управител на Габрово обяви Литературен конкурс на тема #сМАРТистории. Целта на надпреварата е да насочи вниманието на учениците към художественото творчество. Да провокира въображението им към писане на кратки истории, които могат да бъдат вдъхновени от настъпващата пролет, от традиции и обичаи или от „виртуалната реалност“. Да даде възможност за творческа изява.

Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 12 клас. За участие в конкурса се допускат творби с обем до 1 стандартна машинописна страница.

Критериите за оценка са:

– Да отговаря на темата, по начин интерпретиран от участника;
– Оригиналност и творчески подход;
– Убедителност и въздействие;
– Езикова и стилистична култура;
– Художествено майсторство

Материалите се изпращат по електронен път на електронна поща: pr@gb.government.bg, или на хартиен носител на адрес: 5300 Габрово, пл. Възраждане 5, Областна администрация – Габрово, задължително придружени от информация за участника – две имена, възраст, телефон и имейл за връзка.

Оценяването на всички получени творби ще се извърши от петчленно жури в състав: представители на Областна администрация – Габрово, Регионално управление на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, литературен сайт „Тетрадката“ и поетесата Елена Христова.

Крайният срок за изпращане е 22 февруари. Обявяването на резултатите и награждаването на отличените на Първо, Второ и Трето място творби е насрочено за 1 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Една от най-модерните у нас лаборатории за консервация и реставрация ще бъде в музей „Етър“

Във фонда на музея се съхраняват десетки хиляди етнографски предмети с висока стойност, които са част от националното богатство на България.

Published

on

Една от най-модерните в страната лаборатории за консервация и реставрация ще бъде създадена в музей „Етър“ до края на 2022 година. Предвижда се към нея да работи екип от четирима души. Стефан Стефанов – един от национално признатите специалисти, е главен реставратор. Той участва и в обучението на тримата си помощници – Валентин Дамянов, Павел Кунчев и Станимир Станчев.

Мястото, където ще бъде позиционирана лабораторията, е бившето училище в квартал „Етъра“, дадено преди години за стопанисване на музея. В сградата са разположени и помещенията, в които, при стриктно спазване на изискванията за температура и влажност, се съхраняват движимите културни ценности от фонда на музей „Етър“.

Към лабораторията ще има специализирани ателиета за консервация и реставрация на предмети от дърво, хартия, метал, керамика.

Почти всеки музей в страната разполага с рестраврационно ателие, но само големите имат подобна сграда, която да позволи да се организира лаборатория с такъв мащаб, става ясно от думите на Стефан Стефанов.

У нас идеята за университетска подготовка на реставратори се ражда през 70-те години на XX век, като се заимства опит от бившия СССР, Полша и тогавашна Чехословакия (днес Чехия и Словакия). От 1973 година в Национална художествена академия е въведена образователна дисциплина, която подготвя студенти. Стефан Стефанов е един от тези кадри, а в годините се утвърждава като търсен и уважаван професионалист.

Реставраторът не е само художник, който изявява творческите си виждания. Нужна му е задълбочена подготовка по физика, химия, история (и по-специално история на изкуството), фотография. Познанията са необходими при установяване на материалите, от които е направен един предмет, при анализите, които съпътстват реставрационната дейност, при определяне на периода на създаването му.

Във фонда на музей „Етър“ се съхраняват десетки хиляди предмети с етнографски характер, изработени от различен материал, които имат висока стойност и са част от националното богатство на България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Самостоятелна изложба на Невена Екимова в Дома на хумора и сатирата

Published

on

В петък, 22 януари, от 18.00 часа е откриването на първата за годината изложба в Музея на хумора и сатирата. Тя е със заглавие „Три пъти вътрешности“ и е на габровската художничка Невена Екимова.

За всички, които няма да присъстват на откриването, Невена ще направи два тура, които ще бъдат излъчени на живо във фейсбук страницата на музея. От 17.30 ч. разходката ще се проведе на български, а от 17.45 ч. на английски език.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния – страст, рутина, самота.

Те, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни.

Интериорът „Тя обича сбогуванията“ е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши установени модели и предизвиква форми на живот.

Посветен е на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

„Дървена сватба“ представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

„Кулоар/архив“ е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984) е художник от Габрово, дете на математици, на прехода и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в Швеция, Норвегия и Исландия. През 2019 година е номинирана за наградите за съвременно изкуство БАЗА и МОСТ. През 2020 участва в изложбите „Всичко (ни) е наред“, финансирана от Българския фонд за жените, и „Къде е скулптурата?“ в галерия Кредо Бонум.

Невена живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации, последната от които е новата Огледална зала. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. Три пъти вътрешности е втората ѝ самостоятелна изложба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица