Свържи се с нас

Култура

НМО показва уникални карти по история и география

Published

on

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

снимка: НМО – Габрово

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

снимка: НМО – Габрово

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

снимка: НМО – Габрово

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

снимка: НМО – Габрово

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

снимка: НМО – Габрово

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

снимка: НМО – Габрово

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

снимка: НМО – Габрово

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

снимка: НМО – Габрово

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Култура

Успех на Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ от конкурс в Русе

Published

on

Изпълнителите се завърнаха от XVI Национален фолклорен конкурс „Дунавски славеи“ в Русе и бяха отличени с три втори места на трио, малък и голям хор на „Габровски гласчета“.

В двудневно състезание от над 800 участници, нашите габровчета достойно представиха града ни.

Ръководителката на ДФФ „Габровски гласчета“ Стефка Стоева е щастлива от високите оценки на професионалното жури, с председател академик Милчо Василев от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Формацията се подготвя усилено за успехи в следващ Национален конкурс във Варна, който ще се проведе в края на месец март.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица