Свържи се с нас

Култура

НМО показва уникални карти по история и география

Published

on

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

снимка: НМО – Габрово

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

снимка: НМО – Габрово

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

снимка: НМО – Габрово

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

снимка: НМО – Габрово

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

снимка: НМО – Габрово

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

снимка: НМО – Габрово

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

снимка: НМО – Габрово

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

снимка: НМО – Габрово

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

140 години от рождението на индустриалеца и благодетел Лазар Попминков

Published

on

Лазар Попминков, 1910 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, оставили трайна следа в историята на града. През настоящата година се навършват 140 години от рождението и 65 години от смъртта на индустриалеца, общественика и меценат Лазар Николов Попминков.

Роден е през май 1880 г. в семейството на Никола и Рада Попминкови. Данните за рождената му дата са противоречиви. В кръщелно свидетелство се посочва датата 19 май, а в писана от него биография до председателя на Търговско-индустриалната камара във Варна – 20 май.

През 1898 г. завършва Априловска гимназия.

Лазар Попминков, 1930 г.

Работи поледователно като писар в Бирничеството в Севлиевското окръжно управление и във Великотърновското околийско управление.

През януари 1912 г. регистрира собствена търговска фирма. Основната дейност на „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“ е осъществяване на търговски връзки между габровските текстилни предприятия и европейските търговски агенции „Бриньоли Костакиев” и „Соломон–Гадол” за закупуване на материали за производствена дейност. Дейността на бюрото е преустановена от започналите войни, а Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница, където се лекуват ранени войници от битките при Одрин, Люлебургас и други турски крепости.

Групова снимка на членовете на акционерно дружество за ютени изделия фабрика „Кирил”, сред които Лазар Попминков (първия прав, от ляво надясно), Пенчо Семов, Тотю Пантев и др., 1920 г.

На фона на всички тези динамични събития той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна и е включен в нейния Управителния съвет, а по-късно е назначен и за неин директор.

През април 1933 г., като акционер и член на управителния съвет на Параходното дружество, става част от сформираната комисия за проучване възможността за закупуване на параходи. Обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия и до декември същата година успява да закупи от Марсилия корабите „Луи Фресине” и „Феликс Фресине”, по-късно са преименувани на „Мария Луиза” и „Балкан”.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

По същото време, заедно с габровците М. Минчев, И. Марокинджиев, П. Хаджистойчев, А. Кратунков и Б. Василев, става действителен член на варненската търговско-индустриална камара. Дългогодишен председател е на габровското физкултурно дружество „Юнак”, общински съветник, подпредседател на Популярната банка, подпредседател на читалище „Априлов – Палузов”, член в сконтовия комитет на Българска народна банка. Награден е със сребърен и златен медал за дългогодишната му работа като застрахователен агент в Габрово към застрахователно дружество „Юнион”.

През годините Лазар Н. Попминков развива не само активна търговска и обществена, но и благотворителна дейност.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

Голямата му любов към родното училище е причина за активното му спомоществователство на Втора смесена прогимназия „ Неофит Рилски”. Дарява художествено изработено знаме на училището, читалня, библиотека и училищна духова музика. За набавяне на книги за читалнята той прави поредно дарение в размер на 10 000 лева.

Всяка година подпомага и безплатната ученическа трапезария В памет на на брат си ген. Димитър Попминков дарява 5000 лв. на библиотеката „Априлов – Палаузов” – Габрово. Заедно с другия си брат Георги Попминков даряват на Априловска гимназия сумата от 30 000 лв. за създаване на фонд „Димитър Попминков“, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици, прилежни по физическо възпитание.

Законът за национализацията от 23 декември 1947 г. ликвидира акциите му във фабрика „Кирил” – Варна и Параходното дружество, а закона за едрата градска собственост от 1948 г. му отнема и последната възможност за препитание и издръжка и Лазар Попминков остава да живее при брат си Георги Попминков. Почива през 1955 г.

Снимка на Лазар Н. Попминков (първият отдясно) и Тотю Пантев във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер, от търговската, обществената и благотворителната му дейност.

Съдържанието им е разнообразно – автобиографични сведения, история и родословно дърво на рода Попминкови, удостоверения, свидетелства, кореспонденция с търговски агенции, Българското параходно дружество, Варненската търговско-индустриална камара, Застрахователното дружество „Юнион“ и др. по търговски въпроси, за покупка на кораби, за дейността му като член на камарата, като застрахователен агент, снимки на Лазар Попминков и семейството му, с приятели, членове на акционерни дружества, управителния съвет на Популярна банка – Габрово, членове на Варненската търговско-индустриална камара и др.

Снимка от освещаването на знамето на 2-ра прогимназия „Неофит Рилски“ – Габрово, дарено от Лазар Попминков, 1941 г.

Те са достъпни за потребителите на архивна информация и са заведени във личен фонд на името на Лазар Николов Попминков.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Културни ценности от ХІХ и ХХ век са представени в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Втората част на изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ може да бъде разгледана музей „Етър“. Двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ до 80-те години на ХХ век да включени в нея.

снимка: Музей „Етър“

Проф. д-р Светла Димитрова е дари риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова – документите на баща си Иван Ковачове, дългогодишен кожар в музея.

снимка: Музей „Етър“

Престилки, възгланици и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов.

снимка: Музей „Етър“

Изработени са от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови.

снимка: Музей „Етър“

Розмари Казасова, позната на габровци с любовта си към котките, предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век.

снимка: Музей „Етър“

Художникът Васко Василев от Севлиево изненадва с авторски акварел на къщата от с. Тумбалово, която е прототип на красяща етърската чаршия къща със самарджийска работилница.

снимка: Музей „Етър“

Различни са даренията и дарителите, но онова, което ги свързва, е желанието им за съхраняване на частици от историческата ни памет.

снимка: Музей „Етър“

Екипът на музея изказва благодарност на дарителите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Славейковите празници се отлагат за началото на септември

Published

on

Националните Славейкови празници няма да бъдат отменени през 2020 г. Те ще се състоят между 10-ти и 13-ти септември.

Празниците, както и традиционният национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, за връчването на Славейковата награда, се провеждат под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.

Периодът за гласуване онлайн в сайта на Община Трявна за награда на публиката за Славейкова награда ще бъде от 25-ти до 31-ви август.

Припомняме, че творбите, които са получени за участие в конкурса, са 219. Подробности за гласуването, както и окончателната програма на празниците ще бъдат публикувани на по-късен етап.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица