Свържи се с нас

Култура

НМО показва уникални карти по история и география

Published

on

Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…

Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

снимка: НМО – Габрово

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

снимка: НМО – Габрово

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.

Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

снимка: НМО – Габрово

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.

Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

снимка: НМО – Габрово

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

снимка: НМО – Габрово

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.

Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.

В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

снимка: НМО – Габрово

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

снимка: НМО – Габрово

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

снимка: НМО – Габрово

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музиката на Йосиф Цанков тази вечер на пл.“Възраждане“

Published

on

Тази година се навършват 110 години от рождението и 50 години от кончината на Йосиф Цанков, написал едни от най-хубавите български песни, сред които „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Облаци“, „Песен за София“, „Керванът”, „Повей ветре“ и много други.

По този повод Община Габрово ви кани на концерта „Среща с деди Йожи“.

В програмата ще бъдат изпълнени пиеси от албума „Онзи вятър от първата среща“ – Музиката на Йосиф Цанков Аранжор: Михаил Йосифов Солист: Велислав Стоянов Изпълняват: Михаил Йосифов – тромпет Димитър Льолев – саксофон Велислав Стоянов – тромбон Шибил Бенев – пиано Даниеле Феббо – контрабас Борислав Петров – ударни

Концертът „Среща с деди Йожи“ е днес, 30 юли. Началният час е 19.00 часа, а мястото е площад Възраждане. Входът е свободен!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Арт-работилница „Тревненска палитра“

Published

on

Фондация „ Еко Флора – 2018“ открива Арт-работилница в Етнографския комплекс на ул.“ Иванка Горова“ в Трявна.

Работилницата е предназначена за деца от всички възрастови групи. Могат да се включат и възрастни, които имат желание да усвоят нови умения.

Обучението започва с уроци по рисуване, които са безплатни за всички тревненски участници и платени за гостите на града.

Напредналите могат да продължат с курсове по иконопис и керамика, които ще се ръководят от преподаватели от ВТУ.

Курсовете за начинаещи ще се провеждат предимно в почивните дни, ако има желаещи – и през цялата седмица.

В групите ще се обучават не повече от 7-8 души, което гарантира специално внимание и индивидуален подход към всеки участник.

Кметът на Трявна Силвия Кръстева ще открие Арт-работилница „Тревненска палитра“ на 3 август от 18.30 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Читалището от кв.Нова махала с грамота от Министерство на културата

Published

on

Представители на НЧ “ Зора -1872″ кв. „Нова Махала“ присъстваха на официалната церемония по връчване на удостоверенията за вписване в националната листа на системата „Живи човешки съкровища“, провела се на 28 юли в Министерство на културата.

Габровското участие в надпреварата бе с кандидатурата на потомствения майстор-ножар Георги Мантов. Предложението е от читалището в квартал „Нова махала“ в Габрово.

През Възраждането от този район, някога село, са произлезли занаятчии, спечелили славата на Габрово на ножарски център в българските земи. Георги Мантов бе представен с уменията си за изработване на нож „Сойка“.

Името идва от птицата сойка, защото ножката е пъстра като нея. В миналото дръжката се е шарила, освен с тънка месингова тел – за жълт цвят, и със седеф, а всеки майстор имал собствена шарка.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица