Новини
Населението в област Габрово продължава да намалява
Към 31 декември 2019 г. населението на област Габрово е 106 598 души, което представлява 1.5% от населението на България и 13.8% от населението на Северен централен район. В сравнение с 2018 г. населението на областта намалява с 1 806 души или 1.7%.
Мъжете са 51 298 (48.1%), а жените – 55 300 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1078 жени. Това сочат данните на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 навършени години. С нарастването на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Най-висок е относителният дял на жените в община Дряново – 52.4% или на 1000 мъже се падат 1100 жени, а най-нисък е в община Севлиево – 51.6% или на 1000 мъже се падат 1066 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 30 964 или (29.1%), което отрежда второ място на областта в страната след област Видин (29.9%). Спрямо 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.5 пункта.
В регионален аспект лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна (33.1%), а най-малко в община Севлиево (27.1%). Процесът на застаряване е изразен по-силно сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на 65 и повече навършени години е 33.8%, а на мъжете 23.9%.
Тази разлика се дължи на по-високата смъртност при мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към края на миналата година децата до 15 години в областта са 12 477 или 11.7% от общото население в областта, като спрямо 2018 г. този дял е почти непроменен. По този показател областта е на последно място в страната заедно с област Смолян (11.5%).
В община Севлиево лицата от тази възрастова група са с най-висок дял -13.3%, а с най-нисък е община Трявна (9.1%).
Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 68.8%, или на всяко лице от зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се пада по повече от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 48.0 години през 2017 г. нараства на 48.2 години през 2018 г. и достига 48.4 през 2019 г.
Процесът на застаряване на населението се наблюдава както в селата така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.4, а в селата – 53.1 години.
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението в и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници за пенсиониране.
За миналата година тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31 декември м.г. е 58 504 души или 54.9% от населението в областта, като мъжете са 31 458, а жените – 27 046. Независимо от увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране през 2019 г. трудоспособното население е намаляло с 1409 души или с 2.4% спрямо предходната година.
Към края на 2019 г. над трудоспособната възраст са 34 733, души или 32.6%, а под трудоспособна възраст – 13 361 души, или 12.5% от населението на областта.
Към края на м.г. в градовете на област Габрово живеят 87 265 или 81.9%, а в селата – 19 333 души, или 18.1% от населението на областта.
Населените места в област Габрово са 349, от които 5 са градове. Населените места без население са 63. Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени




