Свържи се с нас

Новини

Eлена Йончена: Европа не може да бъде вземана за заложник

Published

on

Eвродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Елена Йончева изрази силна позиция по повод бежанската криза на ЕС с Турция пред евродепутатите. Йончева заяви, че само единни европейски действия и решителна демонстрация на общите ни действия могат да спрат бъдещи подобни действия от страна на президента Ердоган. С целенасоченото предизвикване на бежанската криза по външните граници на ЕС президентът Ердоган показа, че не само не желае да спазва споразумението с ЕС, но и умишлено използва тези поставени в уязвимо положение и напълно подвластни на неговите планове бягащи от войните хора. Подобно шантажиране на ЕС е недопустимо. Опитите да се делят членовете на ЕС на добри и лоши, на негови приятели и негови врагове има за цел резделянето на страните и постигане по-лесно на целите на шантажа. ЕС трябва решително да се противопостави на подобни похвати и да излиза винаги с единна и ясна позиция, както и да демонстрира работещи финансови, дипломатически механизми и действия на терена за неутрализиране на подобни кризи.

В рамките на активната външнополитическа дейност като член на Комитета по външни работи на Европейския парламент (AFET) евродепутатът Елена Йончева имаше възможност миналата седмица лично да посети Турция. Делегацията от осем членове на AFET осъществи поредица от срещи в градовете Анкара и Мардин. Евродепутат Йончева в рамките на посещението си се срещна с министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, заместник-министъра на външните работи и директора по въпросите на ЕС посланик Фарук Каймакчи, министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу, председателя на Републиканската народна партия Кемал Кылачдароглу, както и с Комитета по външни работи и Председатели на Комитетите за хармонизация и права на човека на ЕС и на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция. Бяха проведени работни срещи и губернатора на Мардин, Мустафа Яман и различни представители на гражданското общество, включително журналисти, адвокати по правата на човека и религиозни лидери. В Мардин членовете на Европейския парламент посетиха финансиран от ЕС здравен проект за сирийските бежанци и Сирийския православен манастир Дейрулзаферан.

Елена Йончева посети и финансиран от ЕС здравен център за мигранти в Мардин, един от 178 в Турция, финансиран чрез безвъзмездна помощ в размер на 300 милиона евро на турското Министерство на здравеопазването в рамките на Споразумението за бежанците между ЕС и Турция.

Основната цел на посещението беше да се преценят перспективите за отношенията между ЕС и Турция и да се оцени ситуацията на място, включително по отношение на последните събития в областта на въпросите за бежанците, върховенството на закона, свободата на изразяване и медиите и правата на човека. Делегацията обсъди също регионалните въпроси и външната политика на Турция, положението на сирийските бежанци в Турция и кюрдския въпрос. Посещението се проведе в контекста на предстоящия годишен доклад на AFET за Турция в рамките на процеса на присъединяване.

Припомняме, че Йончева наскоро беше избрана и за един от седемте евродепутати, отговарящи пряко за реформата на европейската система на убежището. В края на м. февруари 2019 г. депутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) я избраха за докладчик на Регламента за създаване на Европейска агенция за убежище. По повод на този избор Йончева коментира: „Това е голяма чест и отговорност за мен. Конкретно моята задача е да работя по изграждането на новата европейска агенция за убежище – като Фронтекс и Европол, но в областта на миграцията и убежището. Службата и в момента съществува и е базирана в Малта, но се цели засилване на ролята и дейността й, така че да може отделните държави, а и ЕС като цяло, да предвиждат кризите, да не се изненадват от евентуален натиск и да могат да действат по-ефективно. Новата агенция ще има и мониторингова роля, така че да се гарантира, че отделните държави-членки предприемат необходимите действия и че няма слаби звена в ЕС. Това е много важно, за да се гарантира, че няма да има следваща миграционна вълна, която да доведе до хаос.“

Любопитно

Язовец се разходи посред бял ден в центъра на Трявна

Published

on

снимка: Александра Иванова

Язовец направи своята разходка съвсем необезпокоявано посред бял ден по улиците в центъра на Трявна, в близост до Общината и пред СУ „Петко Рачев Славейков“ в града.

снимка: Александра Иванова

Обиколката на спрягания за аристократа на животинския свят представител на семейство Порови не остана незабелязана и той бе уловен днес, 8 април, от обектива на Александра Иванова, която публикува негови фотоси в социалните мрежи.

снимка: Александра Иванова

За часове снимките събраха стотици харесвания, десетки споделяния и коментари, под които авторът им пояснява, че всъщност животното е женско, а потребители на фейсбук се шегуват, че именно заради това е позирало на фотосесията.

Александра Иванова разкрива, че макар и женският екземпляр да я е допуснал на метри от себе си, все пак е паднало 20-минутно „гонене“ по тревненските улиците за подходящите кадри, като през това време дивото животинче си похапнало най-различни неща по пътя.

снимка: Александра Иванова

Според коментиращи появата на язовеца в Трявна не е изненада, нито необичайна гледка, като те допускат, че вероятната причина за присъствието на горското животно насред града е унищожаването на естествената му среда от незаконни дървосекачи.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е вид, разпространен в Европа и части от Азия. Среща се и в България, основно в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор. Той е активен предимно нощем. Единствен представител на семейство Порови, който спи зимен сън.

снимка: Александра Иванова

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

снимка: Александра Иванова

Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици.

снимка: Александра Иванова

Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е наричан още борсук. Според научни публикации видът с право може да се нарече „аристократът на животинския свят“, тъй като тежи животни са ужасно консервативни.

Правят всичко в съответствие с установените привички и като истински аристократи обичат да живеят в големи имения – големи дупки, някои от които на няколко века, които предават от поколение на поколение, точно като старинни замъци.

Животните са големи чистници. Те редовно сменят „постелята си“, състояща се от слама, трева или листа, като изхвърлят старата и грижливо носят новата. Тялото на язовеца е дълго до 90 см. Покрито е с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни. Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека.

За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

272-ма продължават да са под домашна карантина

Published

on

Двеста седемдесет и двама души в област Габрово продължават да са поставени под домашна карантина. Това става ясно от информация на РЗИ – Габрово до медиите. Разпратените данни са към 09.30 часа днес, 8 април.

Според предишна информация на здравната инспекция в Габрово във вторник гражданите, които са в изолация, получили предписания за 14-дневната карантина и ще трябва да останат по домовете си, докато не изтече този срок, са били 283-ма.

Припомняме, че за спазване на забраната за излизане от дома следят органите на реда – районните полицаи по местоживеене на лицата и здравни инспектори, които извършват ежедневни проверки.

При неспазване на домашната карантина, нарушителите ги грози наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Д-р Алекси Христов открива първата болница в Габрово по време на Руско-турската освободителна война

Published

on

През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.

Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.

Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.

Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.

Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.

В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.

Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.

Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите – 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България – конституцията.

Автор: Иван Христов, старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216. История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684. Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица