Язовец направи своята разходка съвсем необезпокоявано посред бял ден по улиците в центъра на Трявна, в близост до Общината и пред СУ „Петко Рачев Славейков“ в града.

Обиколката на спрягания за аристократа на животинския свят представител на семейство Порови не остана незабелязана и той бе уловен днес, 8 април, от обектива на Александра Иванова, която публикува негови фотоси в социалните мрежи.

За часове снимките събраха стотици харесвания, десетки споделяния и коментари, под които авторът им пояснява, че всъщност животното е женско, а потребители на фейсбук се шегуват, че именно заради това е позирало на фотосесията.

Александра Иванова разкрива, че макар и женският екземпляр да я е допуснал на метри от себе си, все пак е паднало 20-минутно „гонене“ по тревненските улиците за подходящите кадри, като през това време дивото животинче си похапнало най-различни неща по пътя.

Според коментиращи появата на язовеца в Трявна не е изненада, нито необичайна гледка, като те допускат, че вероятната причина за присъствието на горското животно насред града е унищожаването на естествената му среда от незаконни дървосекачи.

Язовецът е вид, разпространен в Европа и части от Азия. Среща се и в България, основно в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор. Той е активен предимно нощем. Единствен представител на семейство Порови, който спи зимен сън.

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца.

Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици.

Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Язовецът е наричан още борсук. Според научни публикации видът с право може да се нарече „аристократът на животинския свят“, тъй като тежи животни са ужасно консервативни.

Правят всичко в съответствие с установените привички и като истински аристократи обичат да живеят в големи имения – големи дупки, някои от които на няколко века, които предават от поколение на поколение, точно като старинни замъци.

Животните са големи чистници. Те редовно сменят „постелята си“, състояща се от слама, трева или листа, като изхвърлят старата и грижливо носят новата. Тялото на язовеца е дълго до 90 см. Покрито е с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни. Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека.

За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Двеста седемдесет и двама души в област Габрово продължават да са поставени под домашна карантина. Това става ясно от информация на РЗИ – Габрово до медиите. Разпратените данни са към 09.30 часа днес, 8 април.

Според предишна информация на здравната инспекция в Габрово във вторник гражданите, които са в изолация, получили предписания за 14-дневната карантина и ще трябва да останат по домовете си, докато не изтече този срок, са били 283-ма.

Припомняме, че за спазване на забраната за излизане от дома следят органите на реда – районните полицаи по местоживеене на лицата и здравни инспектори, които извършват ежедневни проверки.

При неспазване на домашната карантина, нарушителите ги грози наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.

Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.

Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.

Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.

Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.

В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.

Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.

Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите – 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България – конституцията.

Автор: Иван Христов, старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216. История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684. Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/