Култура
Творбите от „Кевис“ имат силата да променят човешкото съзнание

Снимка: Музей „Етър“
„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в музей „Етър“. Инициативата придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участника дълго ще впечатлява посетителите в музея на открито.
Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци.

Снимка: Музей „Етър“
„Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обосновава темата, избрана за това издание на „Кевис“.
„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че въпрос на време е всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които така са поставени, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, в зависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени.

Снимка: Музей „Етър“
„Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.
Денислав Дойчев от Сливен е доброволец. Има още няколко младежи като него, които помагат на творците при изработването на техните инсталации и при поставянето им на територията на музея. На младежа предстои да учи в Холандия, където вече е приет в университет.
И Мая Джурова от Сливен е доброволка. Получава лична покана от Софийския университет, където учи, да се включи в симпозиума.

Снимка: Музей „Етър“
Доброволците помагат много активно в създаването на една много символична и посветена на определен човек инсталация. Голям паяк, оплел своите мрежи, е впримчил в тях непознато за нас – земните хора, същество. Може и да е предмет – никой не знае, тъй като творецът Жорж Ру от години открива, снима на видео и представя чрез творбите си непознати обекти. Жорж Ру наблюдава небето и съветва всеки да се вглежда в него. Идеята на творбата му е, че земно същество е забелязало такъв обект и се опитва да го привлече. По своя си начин.

Снимка: Музей „Етър“
„Вселената е нещо огромно, ние сме миниатюрна част от нея и няма как да не съществуват такива, необясними за нас неща“, казва Мая Джурова.
Мария Белева определя инсталациите като „много интересни“. Тя няма своя, но насочва специално вниманието към един паяк, в който има много символика.

Снимка: Музей „Етър“
„Да, в повечето случаи е необходимо изкуството да се обяснява. Всяка една идея има различни нива на изказ. Вербалната и визуалната комуникация се допълват, когато наблюдаваш обект пред себе си“, смята Орфей Миндов. Той казва, че това е причината всички визуални обекти да имат заглавия.
Орфей Миндов е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт. Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.

Снимка: Музей „Етър“
Юлия също е избрала място за своята инсталация – зад Гайтанджийската одая в „Етър“-а. Работи на място, тъй като околните дървета й помагат. Обвива ги в бяла прежда и създава лабиринт, който дава възможност да се разгледа един обект от различни точки. Юлия разчита на асоциациите на хората, за да бъде разбрана творбата й.
Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя българка, но живеят в Берлин. Заедно създават важната инсталация, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години е посветил себе си на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.

Снимка: Музей „Етър“
Инсталациите на участниците в Международния симпозиум „Кевис” могат да се видят на различни места в музея „Етър”.
Симпозиумът се организира от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са Катедра „Визуални изкуства“ към СУ „Св. Климент Охридски“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение Изкуство в действие.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 7 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 7 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Новинипреди 5 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Новинипреди 5 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Кримипреди 5 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 4 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници






