Лични вещи на Васил Карагьозов са експонат на месец юни в Регионален исторически музей. Изложбата е по случай 155 г. от неговото рождение (14 юни 1856). В подредената експозиция могат да се видят бомбето и ръкавиците на Карагозов.

Роден във Велико Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Николи Карагьозов и Венета Василева. Племенник на Стефан Карагьозов, Димитър Карагьозов, Ангел Карагьозов. Кръщелник на х. Николи Минчоолу. До 15 г. учи в родния си град. Тук научава гръцки и турски и получава типичното за времето си образование. На 15 г. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижните Politechnicum и Technische Hochschule. Освен специализираните знания, там се научава да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, научава немски, френски, английски и италиански езици. Там се запознава с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд І, Цар на българите.

След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в гр. Габрово, тъй като започва работа като учител І степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водели от различни учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработил са използвани до 1904 г. Един от неговите ученици, бъдещият проф. д-р Стефан Бончев /геолог и първият тектоник в България/, си спомня как мъдро е бил съветван от своя преподавател ”…в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Детето запомнило своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо, основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства на социално слабите учащи.

Името и личността на Васил Карагьозов се свързват с един от най-динамичните и градивни периоди на възход от историята на България – средата на XIX век до 30-те години на ХХ век. Придобива известност благодарение на своята професионална реализация като учител, политик, почетен немски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика “Иван Колчев Калпазанов” ААД – Габрово за производство на гайтани, шаяци и сукна. Това е първата модерна текстилна фабрика в новоосвободеното Княжество България. Слава му донасят многоборойните успехи, които предприятието жъне под неговото вещо ръководство.

Васил Карагьозов има големи заслуги за развитието на града като център на текстилната, кожарска, металообработваща промишленост.

Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Караьозов. Тя поставя началото на едно голямо приятелство, което по-късно е скрепено от брака на Васил Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.