Свържи се с нас

Култура

Тези предмети са докосвани от първата българска лекарка

Тези предмети са били докосвани от ръцете на първата българска лекарка – д-р Тота Венкова

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Има хора, чиито живот ги превръща в легенди. На пръв поглед те може да са взели обикновени човешки решения, последвани от необходимите действия, които са довели до определен резултат. Не всеки става легенда, за това е необходимо да имаш собствен принос в развитието на едно общество. Легендите невинаги са жертви, но много често са първи в нещо или по-всеотдайни в осъществяването му от останалите.

Когато кажем д-р Тота Венкова, за какво започваме да мислим днес? За първата жена, станала лекар в България! За една личност, посветила себе си на каузата да помагаш на хората, като правиш живота им по-малко изпълнен с болка и им даваш надежда!

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Тота Чехларова Венкова не е родена в лукс и едва ли на някой в онова далечно време му е изглеждало, че момиченцето е галеник на съдбата. Тота идва на бял свят през 1855 година, расте в бедно занаятчийско семейство и рано остава сираче.

Как се случва така, че средата, в която започва този живот, формира един напредничав мироглед? Доста трудно бихме дали днес верен отговор. Вероятно не е и необходимо да го правим. Можем да се докосваме до д-р Тота Венкова – чрез нейното наследство, което не е само духовно. Човек може да вземе в ръце предмети, които някога легендарната габровка е държала в своите.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Регионален исторически музей-Габрово притежава безценно съкровище – комплект за хранене, който е принадлежал на първата българска лекарка.

Шестте вилици, шестте лъжици и шестте ножа са със сребърно покритие, носят инициалите на д-р Венкова. Името й е изписано и върху запазената сувенирна порцеланова чиния от Искрецкия санаториум . Върху дръжките на приборите, от лицевата страна е гравиран вензел – кръстосани стилизирани буквите „Т“ и „В“.

Покривката, която пази Регионален исторически музей-Габрово е ръчно бродирана и е подарена от първата родилка на д-р Тота Венкова след специализацията й в Русия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Сред вещите е и личен печат с квадратна форма с инициалите „Т. В. Д-р“. Дръжката е покрита с цветни камъчета, запечатани в смола.

Д-р Тота Венкова е крупен благодетел. В края на живота си дарява на Искрецкия санаториум за белодробно болни „Цар Фердинанд I“ (близо до град Своге) 500 хил. лв. Габровското девическо училище също получава 500 хил. лв, а Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 40 хил. лв.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Как става така, че роденото в бедност момиче се превръща в благодетел?

Вероятно защото е имала добри примери на благородни хора в ранните години от живота си. Поради липсата на средства да продължи образованието си в Габровското петокласно училище, женското благотворително дружество „Майчина грижа“ поема издръжката й. След завършването си Тота Венкова е назначена за учител в същото учебно заведение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се грижи за ранените в създадените болници.

След Освобождението Дамското благотворително дружество в Санкт Петербург й отпуска стипендия, за да следва медицина. Поради тежко белодробно заболяване тя се връща, за да се лекува в България. Когато се стабилизира, продължава образованието си в Русия.

През 1886 г. се завръща в България като дипломиран медик. Работи последователно в Русенската болница, във Велико Търново, Варна и София. През 1893 г. Тота Венкова специализира детски и вътрешни болести в Санкт Петербург, а през 1895 г. гинекология и акушерство във Виена. След завръщането си в България участва в организирането на първите акушерски курсове в Александровска болница. Поради влошено здравословно състояние тя се насочва към частна практика.

В дома си, в София, тя открива безплатни акушеро-гинекологични консултации за бедни жени и бъдещи майки. Тота Венкова умира на 23 декември 1921 г. в София.

През 1997 г. нейните мощи са пренесени в Габрово и положени в двора на някогашното кино “Майчина грижа“. По повод 150 години от нейното рождение през 2005 г. е обявена за почетен гражданин на Габрово.

В годините родствениците й запазват някои нейни лични вещи, снимки и документи, които предават на дружество „Майчина грижа“ в Габрово. Със съдействието на г-жа Мария Семерджиева (председател на дружество „Майчина грижа“) част от тях са дарени на музея от д-р Иван Несторов (внук на племенника на д-р Тота Венкова; днес живее със семейството си в Сиатъл, САЩ и работи като изследовател по фармакокинетика, предава целия събран от баща му архив на дружеството „Майчина грижа“) през 2005 г.

„В сърцата на признателните потомци Д-р Тота Венкова живее преди всичко като голям човек и патриот, който е изпълнил честно гражданския си дълг. И че тя, още преди Освобождението, прокарва пътя на жената и дава пример, как в безпросветно време, при тежки условия от различен характер – робство, закостенели разбирания и нестабилно здраве е намерила сили и амбиция да се докаже. …“

Автор: Мария Семерджиева, председател на дружество „Майчина грижа“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Театрална миниатюра „Грамотното мишле“ в Детския отдел на Библиотеката

Published

on

Театралната миниатюра „Грамотното мишле“, с автор Радостина Андреева, ще започне в 11.00 часа на 11 септември 2024 г. в залата за събития и срещи на Детския отдел. Актьори от Държавен куклен театър – Габрово ще ви запознаят с вълшебството на буквите и приключенията на едно малко мишленце.

Представлението е част от проекта на РБ „Априлов – Палаузов“ „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство”, който е съфинансиран по програма „Култура“ на Община Габрово за 2024 година.

Бяха осъществени четири творчески ателиета под общ надслов „Светът на глаголицата” – оцветяване на глаголически букви, рисуване върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папие-маше и арт-колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, както и събитие за създаване на приказки с литературно четене.

Входът е свободен.

В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. в ХГ „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба „Изкуство в книга „Ars in Libro”.

Зареди още

Култура

Хор от Трявна ще участва във второто издание на „Земя на славни предци“

Published

on

Второто издание на Международен хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 280 хористи на 5 и 6 октомври. Участие ще вземат 12 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Трявна и Гюргево, Румъния.

В богатата фестивална програма те ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика, в две възрастови групи до и над 17 години.

На 5 октомври, в рамките на фестивала, се организира базар „Произведено в Нови пазар“, където гостите на събитието ще могат да си закупят стоки от местни производители, които ще предлагат своята продукция във фоайето на НЧ „Христо Ботев-1872“ гр. Нови пазар.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев -1872“ по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, по настояще ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, с финансовата подкрепа на община Шумен и подкрепата Български хоров съюз.

Съдействие оказват община Каспичан, кметство Плиска, кметство Мадара, Регионален исторически музей – Шумен (РИМ-Шумен), Националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен както и храм „Св. Параскева“ – Нови пазар.

Зареди още

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица