Свържи се с нас

Икономика

Крахът на пенсионната система

Published

on

В  САЩ, където пенсионните вноски винаги са били по-големи от нашите и са се трупали по-дълго време, един пенсионер получава спестеното от самия него за по-малко от 4 години. За България този срок е още по-къс – 2,5 г. След това пенсионерът ляга на плещите на държавата, тоест върху онези, които работят в момента.

Работещите днес плащат данъци, от които се издържат работилите довчера. Напоследък пенсионните фондове (особено в българския вариант) не проявяват тенденция към натрупване. Когато  се пенсионират, те ще започнат да се издържат от вноските на децата си. Ясно е, че при подобна система печели само първото поколение – хората, които не са плащали почти нищо като млади, но в напреднала възраст получават облаги за сметка на следващото поколение. Където има печеливши обаче, има и губещи. Губещите са хората от последното поколение – това, което ще изплаща пенсионни вноски, но няма да получава пенсии. Такова поколение ще бъде именно  на  родените след 1948 година. Макар системата да не изглежда справедлива, положението не би било толкова лошо, ако не се намесваха някои утежняващи фактори. Един такъв фактор е демографският срив.  Днес  16,2 % от българите са над 65-години. Тъй като пенсионната възраст бавно пълзи към тази граница, но все още е далеч от нея, става ясно, че по този показател сме доста по-напред от американците, които гръмко се окайват за своите 13%. През 2010 г. ставаме свидетели на рязкото нарастване на демографското натоварване в съотношението между хората над 65 г. и тези на възраст между 15 и 64г. Положението започва да изглежда още по-лошо и когато отчетем факта на емигриралите българи (повечето между 45 и 55 годишни), малцина от които ще се завърнат в страната. Така че, запазването на системата на трансфер между поколенията ще означава родените след 1963-а да се нагърбят с издръжката на едно по-многочислено от тях поколение – нещо, което не е нито справедливо, нито реално осъществимо.

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

До 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци

Published

on

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения наем и/или от други източници, и са задължени по закон да удържат авансов данък върху тях, подават електронно декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2025 г. Физическите лица също декларират дължими данъци, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък.

Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други). По този ред се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица, когато данъкът е дължим, и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Със същия формуляр предприятията, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, обявяват в НАП и данни от текущата си счетоводна отчетност към края на трето тримесечие на 2025 г. Необходимо е те да обявят наличните парични средства в касите, размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици – физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и други, когато общият им размер към края на тримесечието надхвърля 50 000 лв.

Информация за попълване декларациите и внасяне на суми към бюджета, може да се получи в сайта на приходната агенция или на телефона на НАП – 0700 18 700 /на цена, според тарифата на съответния оператор/.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица