

Икономика
Габровската търговско-промишлена палата празнува 30 години
В следващите два дни Търговско-промишлената палата на Габрово ще отбележи своята 30-годишнина.
Официално Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) е вписана в Окръжния съд на 30 септември 1991 г. Учредители са 20 представители на фирми и банки от Габрово. Инициатор и двигател на учредяването е Тодор Костадинов Петров, който става Главен секретар, а за председател е избран Пенчо Христов.
ГТПП започна работа с един служител в стаята на Тодор Петров в сградата на НТС на 1 декември 1991 г. „За 30 години Палата порасна, успя с помощта на Областния управител на Габрово, който предостави за безвъзмездно ползване настоящите помещения и с доброволния труд, и даренията на над 40 фирми от областта, да изгради настоящия си дом. Не сме забравили помощта Ви и благодарим на всички!“, заяви председателят на ГТПП Иван Лесев.
Палатата извършва годишно над 2 000 услуги на фирми и граждани. Обслужва външнотърговската дейност на фирмите от Габровска област, извършва заедно с Българска търговско-промишлена палата преводи и легализации на всички видове документи от и на повече от 20 езика.
Провежда множество краткосрочни обучения за заети лица, както и обучения за придобиване на професионална квалификация на безработни чрез клона на Националния център за професионално обучение в системата на Търговско-промишлените палати/камари в България. От създаването на центъра досега има обучени над 1000 курсисти по различни професии от областта на туризма, строителството, машиностроене, шивашка промишленост, офис секретари и много други.
Палатата работи много активно по европейски проекти. През последните 15 години има успешно изпълнени 15 проекта по програма Еразъм+ и предшестващата я Леонардо да Винчи. Голяма част от тях са в областта на професионалното и висше образование и обучение. Габровската палата има принос в трансфера на немския опит в България, в разработване на изискванията и секторните рамки на професии в областта на автомобилния сектор, на външната търговия, на обслужването на сгради, мехатрониката и др.
В резултат на един от проектите бяха разработени съвместно с МОН образователните изисквания и въведена в България професията „мехатроник“. ГТПП има изпълнени 5 проекта по програма Активни услуги на пазара на труда, Габровска област, други международни проекти извън европейското финансиране.
ГТПП и ДСК участваха в пилотното тестване на програмата за отпускане на микро кредити за малките и средни предприятия преди влизането ни в ЕС. Значителна част от дейността на Палатата е насочена към подпомагане на професионалното образование и обучение в областта, подобряване на качеството на подготовката на кадри.
„Сътрудничим си Регионалното управление на образованието и Техническия университет в Габрово. Провели сме множество срещи, обсъждания, семинари, за да може да приближим образованието до нуждите на фирмите от региона. Подпомагаме и въвеждането на дуалното обучение в професионалните гимназии.
Положихме много големи усилия да подготвим фирмите от региона за бъдещото членство в ЕС с множество семинари (вкл. с лектори от Германия)“, добави още Галина Михнева, изпълнителен директор на ГТПП.
От 2008 г. досега ГТПП е домакин на Европейския център Европа директно Габрово. През 2020 г. е одобрена отново за следващия период до 2025 г. За този период са проведени над 100 събития за Габровска и ловешка област, издава бюлетин, поддържа непрекъсната информация в социалните медии. Сътрудничи отлично с Областния информационен Център в Габрово, а основен партньор е Регионалното сдружение на общините „Централна Стара планина“.
Във всички свои дейности работи с множество партньори. Има сключени над 20 партньорски споразумения. „Наше убеждение е, че трябва да се обединяват усилията на всички, за да постигнем значителните успехи, за които мечтаем. Палатата работи непрекъснато за подпомагане на регионалното развитие на Габровска област. Наши представители се включват активно в организацията и провеждането на редица публични събития от регионален и местен мащаб. Член сме на Регионалния иновационен център, чиято цел е насърчаване на иновациите във фирмите от областта“, каза още Иван Лесев.
Като работодателска организация ГТПП участва активно в редица държавно-обществени съвети на регионално и местно ниво. Част е от единната система на Търговско-промишлените палати в България. Работата в мрежа ѝ с Българска търговско-промишлена палата допринася за разширяване на услугите и дейностите им.
През тази година КОВИД – кризата наложи значителни промени в дейността и начина на работа на Палатата, но нито за ден не спря да обслужва фирмите и бързо преорганизира част от дейностите си в онлайн среда.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 4 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 5 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Кримипреди 3 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 6 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Кримипреди 6 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 5 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Новинипреди 5 дни
Димитър Маринов ще гостува в Габрово