

Култура
Изложба за Априлската епопея гостува в НМО – Габрово

Събитията в Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание отразява гостуващата в Националния музей на образованието изложба на Регионален исторически музей – Ловеч. Неин автор е Теодор Тончев, главен уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ и дългогодишен изследовател на делото на Левски.

Фотодокументалният разказ проследява подготовката и реализацията на въстанието в Горна Оряховица, 9-дневната епопея в Дряновския манастир, бойните действия на Тревненската и Габровската чети, тежките сражения в севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и Боаза. В отделни теми е показано поведението и последните думи на изправените пред извънредния турски съд въстаници; международният отзвук след кървавото потушаване на бунта и пантеона на безсмъртието, който свободните поколения са изградили на „неукротимия порив към свободата“.

Композиционното и художествено решение на 18-те табла създава усещане за динамика и повишена експресивност, цветовете са силни и носят символиката на възрожденската епоха и националноосвободителното движение. Всеки постер съдържа определени детайли (място на събитието, карта на сраженията, снимки на участници, знаме на четата), които синхронизират събития през април 1876-та и създават плътна картина на въстанието в Първи революционен окръг.
Разказът за въстанието в основната си част е на съвременници, не на историци. Създателите на изложбата са подбрали цитати от писма, записки и дневници на участници, разкази на очевидци, спомени на съвременници, което създава реална, автентична картина и засилва въздействието. Ако кървавото писмо на Каблешков за всички българи означава начало на въстанието, в изложбата на Ловешкия музей началото на бунта започва с едно драматично писмо на 26-годишния Никола Обретенов до майка му Тонка Обретенова. Тя вече е загубила един син в сраженията на Хаджи-Димитровата чета, друг е заловен. През октомври 1875 година, още неопределена датата на въстанието, Обретенов пише на баба Тонка: „Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца или ще освободим България.“
Този неподправен революционен плам присъства като лайтмотив във всяко едно от таблата, допълвайки емоционално историческата хронология. Например темата за Дряновската епопея (29 април – 7 май 1876) носи заглавия „Битвата се захвана“ и „Страшно позорище беше тогаз“, които са цитати от недовършените бележки на Бачо Киро за деветия ден от сраженията в обградения Дряновски манастир. Разказът за Габрово и Севлиево използва цитат на друг участник във въстанието – Цвятко Каролев: „Разисквахме кой ден да въстанем с оръжие“. Събитията в Батошево и Кръвеник са озаглавени с прословутата фраза на главния организатор в този край – Стефан Пешев: „Продай си нивата, купи си пушка.“

Изложбата е подредена в арт коридора на Националния музей на образованието и може да бъде разгледана до 21 май.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека


Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“. Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.


Култура
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура


„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.
На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.
Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.
Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.
Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.


Култура
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата


Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.
Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.
После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.
Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.
Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.
В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.
„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.
Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.
Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.
Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.


-
Новинипреди 6 дни
Днес празнуваме Голяма Богородица
-
Новинипреди 3 дни
ТОЛ-камерите вече засичат липсата на поставен предпазен колан!
-
Културапреди 3 дни
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата
-
Културапреди 3 дни
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура
-
Кримипреди 3 дни
Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни
-
Кримипреди 3 дни
Моторджия реагира положително на пико след удар в паркирана кола
-
Културапреди един ден
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека
-
Кримипреди един ден
Енергото предупреждава за телефонни измами