Култура
Изложба за Априлската епопея гостува в НМО – Габрово

Събитията в Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание отразява гостуващата в Националния музей на образованието изложба на Регионален исторически музей – Ловеч. Неин автор е Теодор Тончев, главен уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ и дългогодишен изследовател на делото на Левски.

Фотодокументалният разказ проследява подготовката и реализацията на въстанието в Горна Оряховица, 9-дневната епопея в Дряновския манастир, бойните действия на Тревненската и Габровската чети, тежките сражения в севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и Боаза. В отделни теми е показано поведението и последните думи на изправените пред извънредния турски съд въстаници; международният отзвук след кървавото потушаване на бунта и пантеона на безсмъртието, който свободните поколения са изградили на „неукротимия порив към свободата“.

Композиционното и художествено решение на 18-те табла създава усещане за динамика и повишена експресивност, цветовете са силни и носят символиката на възрожденската епоха и националноосвободителното движение. Всеки постер съдържа определени детайли (място на събитието, карта на сраженията, снимки на участници, знаме на четата), които синхронизират събития през април 1876-та и създават плътна картина на въстанието в Първи революционен окръг.
Разказът за въстанието в основната си част е на съвременници, не на историци. Създателите на изложбата са подбрали цитати от писма, записки и дневници на участници, разкази на очевидци, спомени на съвременници, което създава реална, автентична картина и засилва въздействието. Ако кървавото писмо на Каблешков за всички българи означава начало на въстанието, в изложбата на Ловешкия музей началото на бунта започва с едно драматично писмо на 26-годишния Никола Обретенов до майка му Тонка Обретенова. Тя вече е загубила един син в сраженията на Хаджи-Димитровата чета, друг е заловен. През октомври 1875 година, още неопределена датата на въстанието, Обретенов пише на баба Тонка: „Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца или ще освободим България.“
Този неподправен революционен плам присъства като лайтмотив във всяко едно от таблата, допълвайки емоционално историческата хронология. Например темата за Дряновската епопея (29 април – 7 май 1876) носи заглавия „Битвата се захвана“ и „Страшно позорище беше тогаз“, които са цитати от недовършените бележки на Бачо Киро за деветия ден от сраженията в обградения Дряновски манастир. Разказът за Габрово и Севлиево използва цитат на друг участник във въстанието – Цвятко Каролев: „Разисквахме кой ден да въстанем с оръжие“. Събитията в Батошево и Кръвеник са озаглавени с прословутата фраза на главния организатор в този край – Стефан Пешев: „Продай си нивата, купи си пушка.“

Изложбата е подредена в арт коридора на Националния музей на образованието и може да бъде разгледана до 21 май.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Новинипреди 2 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 2 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди 10 часаГотови ли сте за истинска италианска пица?






