

Култура
Илия Габровски – неуморният изследовател на габровското минало
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града. Заслужено място сред тези личности за съхраняване и популяризирането на историята на нашия град има Илия Иванов Габровски.

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски. Получава първоначално образование в Падалското училище, а през 1924 г. завършва Априловската гимназия и започва работа като волнонаемен учител в с. Кара-агач, Пловдивско (дн. с. Брестник). Две години по-късно продължава образованието си в Шуменския педагогически институт и през 1928 г. е дипломиран учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Учителства в севлиевските села Бериево и Градница, от 1938 г. ” до пенсионирането си през 1953 г. преподава в габровската Първа прогимназия „Радион Умников. Освен на учителската професия, Илия Габровски отдава сили и енергия на другите си интереси – рисува, участва в театрални пиеси, свири на флейта, пише разкази, стихове и статии. Повече от половин век се посвещава всеотдайно на своята страст към изучаване историята на габровския регион и изтъкнатите личности на Габрово. Издирва наследниците на бележити габровци и води впечатляваща кореспонденция, за да събира материали и снимки за всички личности и събития, прославили родния си град. В резултат на краеведческата си дейност Илия Габровски има повече от 500 публикации в различни издания, издирва и събира местни легенди, предания, песни, поговорки и анекдоти. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житен клас, Мл. у-л (Млад учител), Теменужка Габровска, Млад турист, а от 1942 г. се подписва със собственото си име. Със събрани от него данни изготвя около 200 родословия на габровски родове – Априлови, Умникови, Бурмови, Големанови, Гръблеви и много други. Съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др. Едно от най-значимите му дела е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

Още от детските си години Илия Габровски е отдаден на вегетарианството, живее природосъобразно и дава личен пример за ползата от здравословния начин на живот. Член е на туристическо дружество „Узана”, членува и в едноименния спортен клуб и в Българския червен кръст. След пенсионирането си продължава общественополезната си дейност, като дава предложения за преименуване на улици, сгради, учреждения и др., а през 1975 г. е сред най-големите радетели за издигането на паметник на Чардафон в града. Освен на издирвателската си работа, Габровски се отдава и на своето хоби – колекция от речници на основните говорими езици в света, сред които „Универсален речник по история и география”, издаден в Париж през 1908 г. и „Американски речник на английски език” от 1868 г., издаден в Масачузетс (САЩ). За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен. Илия Габровски завършва житейския си път в родното Габрово на 8 ноември 1982 г. За своя принос като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Държавен архив – Габрово съхранява документи от изключително богатата дейност на Илия Габровски във фонд № 1325. Той е един от най-използваните като източник на сведения за множество личности и събития от миналото на Габровския край и е най-обенмия фонд от личен произход в Габровския архив. Съдържанието на документалните материали е богато и разнообразно – дневници и бележници с автобиографични данни, лични документи и снимки, афиши и покани за различни събития, краеведски проучвания за местни и селищни названия в Габровско, кратки истории на габровски села, истории на църквите в Габрово, статии за събития и личности, разкази, легенди, стихотворения, анекдоти, песни, родословни схеми, летописи, карти, снимки и негативи, кореспонденция и др., както и издадените от неговите наследници „Легенди за Габровския край” (2002) и „Бележити хора и събития от Габровския край” (2003) и др.

За многостранния житейски път на Илия Габровски, отдаден в полза на обществото, можем да добием най-точна представа от собствените му думи: „От целия си дългогодишен живот съм си изработил моя философия, която и до днес изпълнявам – „Раздавай само радост в света” и „Бъди беден, но честен”.
Автор: Даниела Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“



Излезе от печат първото книжно издание, събрало отличените творби от Националния детски конкурс, посветен на майстор Колю Фичето – „Преминал майстор през земята“. Конкурсът се организира традиционно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, и се радва на широка популярност сред децата и младежите в страната.
Луксозното цветно издание е богато илюстрирано и обхваща в ретроспекция трите последни издания на конкурса – от 2022 до 2024 година. На 120 страници са събрани отличените творби в категориите „Изобразително изкуство“, „Литературно творчество“ и „Макет“, представени по възрастови групи. Книгата включва също и фотографии от церемониите по награждаване, запечатали емоционални моменти и вълненията на участниците.
За създаването на книжното издание работи авторски екип на Исторически музей – Дряново. Съставител е Гергана Симеонова, фотографиите са дело на Венцислав Симеонов, а издателството е „Фабер“, 2025.
През 2025 година се навършват 90 години от рождението на поетесата Теодора Ганчева (1935 – 2015 г.), автор на емблематичното стихотворение „Преминал майстор през земята“, което преди 3 години вдъхновява инициативата.


Култура
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“


На 2 юни от 19.00 ч. в Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, зрителите ще могат да се насладят на хитовата театрална постановка „Лъжата“ от Флориан Зелер, с режисура на Борислав Чакринов.
Събитието се реализира благодарение на Импресарска къща „Верди Арт“ и продуцентска компания Viva Arte. На сцената ще се качат някои от най-популярните и обичани български актьори: Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова – Маца.
Пиесата „Лъжата“ представя живота на две семейни двойки от средната класа, въвлечени в поредица от изневери, подозрения и недоизказани истини.

Спектакълът е едновременно смешен и болезнено реалистичен – портрет на съвременния човек, изгубен между морал, удобство и страх да погледне истината в очите.
Комедията предлага на зрителите вихрушка от интриги, полуистини и неочаквани обрати, поднесени с много хумор и актьорска експресивност. Режисьорът Борислав Чакринов успява с лекота да преведе публиката през лабиринта на съвременните човешки взаимоотношения и да провокира смях, съчувствие и размисъл.

Билети можете да намерите на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, всеки работен ден от 10.00 – 14.00 ч. и 15.00 – 19.00 ч. Вашите резервации можете да направите на телефон: 0896 745 100 или да закупите онлайн билети – скоро достъпни на: https://entase.to/upf
*Допълнителна информация: 0898 293 951. При закъснение над 10 минути, местата по билетите не са гарантирани. Зрителите ще бъдат настанявани по преценка на организаторите.


Култура
Проф. Светла Димитрова и Светлозар Тодоров представят музей „Етър“ на международен форум


Директорът на музей „Етър“ проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ Светлозар Тодоров участват в Международното лятно училище по музеология, което се провежда в Копер, Словения от 25 до 28 май.
Организатор е Международната фондация „Форум за славянски култури“, на която българският музей на открито е активен член. Тази година темата е „Ехото на наследството в бъдещето на музеите“.

Международното лятно училище по музеология разглежда развиващата се роля на музеите като динамични пространства, които свързват миналото с бъдещето. В основата на тази тема стои разбирането, че наследството не е статична колекция от артефакти, а жив и развиващ се разказ, който продължава да влияе на нашето настояще и бъдеще.
Това издание се фокусира върху това как музеите могат да съхраняват, преосмислят и предават културната идентичност пред лицето на съвременни предизвикателства като климатичните промени, глобализацията, дигиталната трансформация и променящите се обществени ценности.


-
Културапреди един ден
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 6 дни
Честит 24 май! Ден на българската просвета и култура и славянската писменост
-
Новинипреди 7 дни
Музейни специалисти и библиотекари протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 3 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Кримипреди 3 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Кримипреди 3 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 3 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо