

Култура
Илия Габровски – неуморният изследовател на габровското минало
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града. Заслужено място сред тези личности за съхраняване и популяризирането на историята на нашия град има Илия Иванов Габровски.

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски. Получава първоначално образование в Падалското училище, а през 1924 г. завършва Априловската гимназия и започва работа като волнонаемен учител в с. Кара-агач, Пловдивско (дн. с. Брестник). Две години по-късно продължава образованието си в Шуменския педагогически институт и през 1928 г. е дипломиран учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Учителства в севлиевските села Бериево и Градница, от 1938 г. ” до пенсионирането си през 1953 г. преподава в габровската Първа прогимназия „Радион Умников. Освен на учителската професия, Илия Габровски отдава сили и енергия на другите си интереси – рисува, участва в театрални пиеси, свири на флейта, пише разкази, стихове и статии. Повече от половин век се посвещава всеотдайно на своята страст към изучаване историята на габровския регион и изтъкнатите личности на Габрово. Издирва наследниците на бележити габровци и води впечатляваща кореспонденция, за да събира материали и снимки за всички личности и събития, прославили родния си град. В резултат на краеведческата си дейност Илия Габровски има повече от 500 публикации в различни издания, издирва и събира местни легенди, предания, песни, поговорки и анекдоти. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житен клас, Мл. у-л (Млад учител), Теменужка Габровска, Млад турист, а от 1942 г. се подписва със собственото си име. Със събрани от него данни изготвя около 200 родословия на габровски родове – Априлови, Умникови, Бурмови, Големанови, Гръблеви и много други. Съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др. Едно от най-значимите му дела е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

Още от детските си години Илия Габровски е отдаден на вегетарианството, живее природосъобразно и дава личен пример за ползата от здравословния начин на живот. Член е на туристическо дружество „Узана”, членува и в едноименния спортен клуб и в Българския червен кръст. След пенсионирането си продължава общественополезната си дейност, като дава предложения за преименуване на улици, сгради, учреждения и др., а през 1975 г. е сред най-големите радетели за издигането на паметник на Чардафон в града. Освен на издирвателската си работа, Габровски се отдава и на своето хоби – колекция от речници на основните говорими езици в света, сред които „Универсален речник по история и география”, издаден в Париж през 1908 г. и „Американски речник на английски език” от 1868 г., издаден в Масачузетс (САЩ). За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен. Илия Габровски завършва житейския си път в родното Габрово на 8 ноември 1982 г. За своя принос като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Държавен архив – Габрово съхранява документи от изключително богатата дейност на Илия Габровски във фонд № 1325. Той е един от най-използваните като източник на сведения за множество личности и събития от миналото на Габровския край и е най-обенмия фонд от личен произход в Габровския архив. Съдържанието на документалните материали е богато и разнообразно – дневници и бележници с автобиографични данни, лични документи и снимки, афиши и покани за различни събития, краеведски проучвания за местни и селищни названия в Габровско, кратки истории на габровски села, истории на църквите в Габрово, статии за събития и личности, разкази, легенди, стихотворения, анекдоти, песни, родословни схеми, летописи, карти, снимки и негативи, кореспонденция и др., както и издадените от неговите наследници „Легенди за Габровския край” (2002) и „Бележити хора и събития от Габровския край” (2003) и др.

За многостранния житейски път на Илия Габровски, отдаден в полза на обществото, можем да добием най-точна представа от собствените му думи: „От целия си дългогодишен живот съм си изработил моя философия, която и до днес изпълнявам – „Раздавай само радост в света” и „Бъди беден, но честен”.
Автор: Даниела Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Успешно премина научната конференция „Епохи, личности, памет“


Изключително успешно премина четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново в периода от 1 до 3 октомври. Форумът, съпроводен от атмосфера на високо академично ниво, привлече в града на майстор Колю Фичето близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България. Те представиха свои разработки, доклади и проучвания, разделени в две тематични секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“.
Научната конференция беше открита от уредника в ИМ-Дряново Стилияна Топалова – Марчовска, която с топли думи приветства и благодари на участниците в тазгодишното издание. В своето обръщение тя отбеляза, че събитието е част от Националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225 от рождението на възрожденския майстор, която се реализира под патронажа на Министерство на културата. Музейният работник сподели, че конференцията запазва своя широк формат, събирайки специалисти от различни области на науката и културата, а докладите им ще бъдат поместени в том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който предстои да излезе от печат през месец ноември т.г.

Заместник – кметът на Община Дряново Диляна Джеджева определи събитието като едно от най-големите, превърнали се в традиция през последните години. В своето слово тя говори още за личността и делото на родения в Дряново майстор Колю Фичето. Научното ръководство на конференцията бе поверено на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р арх. Велина Панджарова от Университетът по архитектура, строителство и геодезия.

От своя страна проф. д-р Петко Ст. Петков сподели очакванията си от форума и акцентира над успешното партньорство между ВТУ и ИМ – Дряново, събрал под своя покрит материалните следи на Колю Фичевото творчество и дух. „Предавам най-топлите си пожелания към вас на целия екип на Историческия факултет, който е от самото начало на тази конференция и стои с академичната си отговорност“, заяви проф. Петков и добави – „Четири години са една сериозна граница. Смело можем да кажем, че тази конференция вече е традиция. Има своята известност и успява да сближи хора с общи интереси, както музейни служители, така и млади учени, което е много радостно.“ По думите му подобни дискусии са изключително важни и полезни, особено във времена, когато комуникацията между хората все по-често става чрез новите технологии и интернет. „Науката изисква живо общуване. Благодаря на домакините от Дряново, които ни го осигуряват вече четвърта година“, категоричен бе още проф. Петков.

Специално за събитието в Дряново пристигна група студенти, специалност „Архитектура“ в УАСГ, които разработиха проект за градски павилион, който ще бъде подарен на дряновци. Обсъжданите локации за поставянето му са три: пред историческия музей в града, на пешеходната улица или до моста на Колю Фичето.

В рамките на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, беше представена последната книга „Колю Фичето. Българският строителен гений“, чиито автори са главният уредник в ИМ-Дряново д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова – Марчовска, съпътствана с изложбата „(Не)познатият Колю Фичето“. Събитията продължиха с театралната постановка „Майстори“ по Рачо Стоянов, представена от дряновци и ще завършат тази вечер, когато Детският хор на БНР ще изнесе концерт в големия салон на Културния дом в Дряново.


-
Кримипреди 4 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Икономикапреди 6 дни
„Випимекс“ ООД откри новия си офис в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Успешно премина научната конференция „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дни
Кметът на Габрово увери: Институциите са накрак и следят ситуацията с валежите!
-
Новинипреди 4 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 4 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Икономикапреди 4 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 4 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник