Свържи се с нас

Култура

Илия Габровски – неуморният изследовател на габровското минало

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града. Заслужено място сред тези личности за съхраняване и популяризирането на историята на нашия град има Илия Иванов Габровски.

снимка на Илия Габровски, 1979 г.

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски. Получава първоначално образование в Падалското училище, а през 1924 г. завършва Априловската гимназия и започва работа като волнонаемен учител в с. Кара-агач, Пловдивско (дн. с. Брестник). Две години по-късно продължава образованието си в Шуменския педагогически институт и през 1928 г. е дипломиран учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Учителства в севлиевските села Бериево и Градница, от 1938 г. ” до пенсионирането си през 1953 г. преподава в габровската Първа прогимназия „Радион Умников. Освен на учителската професия, Илия Габровски отдава сили и енергия на другите си интереси – рисува, участва в театрални пиеси, свири на флейта, пише разкази, стихове и статии. Повече от половин век се посвещава всеотдайно на своята страст към изучаване историята на габровския регион и изтъкнатите личности на Габрово. Издирва наследниците на бележити габровци и води впечатляваща кореспонденция, за да събира материали и снимки за всички личности и събития, прославили родния си град. В резултат на краеведческата си дейност Илия Габровски има повече от 500 публикации в различни издания, издирва и събира местни легенди, предания, песни, поговорки и анекдоти. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житен клас, Мл. у-л (Млад учител), Теменужка Габровска, Млад турист, а от 1942 г. се подписва със собственото си име. Със събрани от него данни изготвя около 200 родословия на габровски родове – Априлови, Умникови, Бурмови, Големанови, Гръблеви и много други. Съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др. Едно от най-значимите му дела е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

снимка на Илия Габровски, 1980 г.

Още от детските си години Илия Габровски е отдаден на вегетарианството, живее природосъобразно и дава личен пример за ползата от здравословния начин на живот. Член е на туристическо дружество „Узана”, членува и в едноименния спортен клуб и в Българския червен кръст. След пенсионирането си продължава общественополезната си дейност, като дава предложения за преименуване на улици, сгради, учреждения и др., а през 1975 г. е сред най-големите радетели за издигането на паметник на Чардафон в града. Освен на издирвателската си работа, Габровски се отдава и на своето хоби – колекция от речници на основните говорими езици в света, сред които „Универсален речник по история и география”, издаден в Париж през 1908 г. и „Американски речник на английски език” от 1868 г., издаден в Масачузетс (САЩ). За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен. Илия Габровски завършва житейския си път в родното Габрово на 8 ноември 1982 г. За своя принос като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Почетна грамота от СБА – Габрово, 8 март 1974 г.

Държавен архив – Габрово съхранява документи от изключително богатата дейност на Илия Габровски във фонд № 1325. Той е един от най-използваните като източник на сведения за множество личности и събития от миналото на Габровския край и е най-обенмия фонд от личен произход в Габровския архив. Съдържанието на документалните материали е богато и разнообразно – дневници и бележници с автобиографични данни, лични документи и снимки, афиши и покани за различни събития, краеведски проучвания за местни и селищни названия в Габровско, кратки истории на габровски села, истории на църквите в Габрово, статии за събития и личности, разкази, легенди, стихотворения, анекдоти, песни, родословни схеми, летописи, карти, снимки и негативи, кореспонденция и др., както и издадените от неговите наследници „Легенди за Габровския край” (2002) и „Бележити хора и събития от Габровския край” (2003) и др.

Снимка с изглед от старо Габрово – площадът с часовниковата кула, б. д.

За многостранния житейски път на Илия Габровски, отдаден в полза на обществото, можем да добием най-точна представа от собствените му думи: „От целия си дългогодишен живот съм си изработил моя философия, която и до днес изпълнявам – „Раздавай само радост в света” и „Бъди беден, но честен”.

Автор: Даниела Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица