Свържи се с нас

Култура

Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

снимка на Илия Илиев, б. д.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.

Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Директорът Цвятко Ковачив и зам. директорът Илия Илиев наблюдават работата в електролаборатория в Априловска гимназия, 1954 г.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

Част от писмо от д-р Петър Цончев до Илия Илиев, 1927 г.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Самостоятелна изложба на Момчил Митев в Галерия „Видима“

Published

on

На 5 юли, вторник, от 18.00 часа Галерия „Видима“ ще представи самостоятелната изложба „Завръщане“ на Момчил Митев. Той е родом от с. Малки Вършец и израснал в с. Градище, Севлиевско.

Завършва художествената гимназия в София през 1981 г. Работи над 20 години в рекламния бизнес, като негови клиенти са едни от най-големите световни брандове и много други, сред които банки и фармацевтични компании.

През годините работи и като илюстратор, негово дело са над 100 корици на книги, най-известните от които са българските издания от началото на 90-те години на фантастичните поредици „Дюн“, „Властелинът на пръстените“, „Фондацията“ и много други.

Няколко години работи и като художник за един от най-големите лейбъли за джаз музика „Лейбър Рекърдс“, Ню Йорк, САЩ. Занимава се с интериорен дизайн. Известно време живее и работи в Англия, в родния град на Шекспир, Стратфорд на Ейвън, където всъщност се завръща към живописта. Реализира изложби в България и чужбина, както и множество участия в общи изяви. Творбите му се намират в частни колекции на пет континента.

Момчил Митев се представя като художник, за когото можем да кажем, че хората го познават, без да го познават, защото на практика всеки един от нас почти всеки ден се среща с някое от неговите творения по рафтовете на магазини, по витрини или билбордове.

Въпреки успешната кариера и разнообразието, което му предлага работа обаче, в един момент у него се появява нуждата, заставайки пред белия лист да изрази не желанието на клиента, а самият себе си. Така започва да създава своите произведения, воден от свободата и вдъхновението.

Творбите му са най-разнообразни както като стил, така и като техники и материали. Поради естеството на своята професия, Момчил Митев отлично борави както с маслени и акрилни бои, така и с акварели, пастели, молив. Той е и сред единиците художници в света, които владеят уникалната техника за рисуване със свещ, когато лист хартия се прокарва над пламъка и пушека оставя ефирни линии, които художника майсторски превръща в образ.

В първата му за родното Севлиево изложба, символично наречена „Завръщане“, любителите на изкуството ще се запознаят както с нежни пастелни актове с леки сюрреалистични забежки, така и абстрактни творби върху платно, характерни с ярки цветове и майсторско наслояване на маслените бои.

Въпреки своята различност, творчеството на Момчил Митев се обединява около неговия вътрешен свят на мечти и фантазии. Успява да завладее и нас, зрителите, и да ни пренесе в едно пространство на митичност, ангелски създания, планетарни системи, паралелни светове, където на пиедестал е издигнато разбира се най-съвършеното божие създание – жената.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Блясък, стил, изящество и класа в гала спектакъла „Балетна симфония”

Published

on

Бляскавият гала спектакъл „Балетна симфония” беше финален акорд на успешния художествено-творческия сезон за Балетната школа при Народно читалище „Развитие-1870”. Концертът – годишна сценична продукция, беше тържество, което преплете красота и грация, въображение и емоция, драматургия и хореография, музика и танц на читалищната сцена – нежен пристан за чувствения свят на това изящно и несравнимо изкуство.

С нежност, стил, чувственост и класа очароваха малките балерини на художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова. Богатата едночасова програма на спектакъла „Балетна симфония” започна с тържествения „Полонез” от Пьотр Чайковски по операта „Евгени Онегин”. Танц, харектерен при откриването на балове, красиво пресъздаден от Радост Панчева, Сияна Ковачева, Дария Цонева, Виктория Недялкова, Василена Василева, Боряна Богданова и Карина Казанджиева. „Танц на малката принцеса” по мотиви от балета „Спящата красавица” изпълни грацията Йоана Колева. В малки красиви лебеди, танцуващи на сцената, по музика на Ками Сен Санс, се преобразиха Сияна Балчева, Рая Дочева, Валерия Иванова, Даная Маркова. Под светлините на прожекторите Ема Златославова очарова с „Танц на куклата” по мотиви от балета „Копелия”, музика Лео Делиб. Класическа вариация „Сълзата на времето” чувствено изпълни балерината Лилия Апостолова. С красив и нежен „Валс” по музика на Лео Делиб блесна Раделина Георгиева. Грациозно изпълнение на вариация „Пицикато” представи Ая Нешева. Публиката се наслади на микс от класика и модерност с танца „Имаме парти” в изпълнение на Далия Цонева, София Цонева, Никол Деева, Цветина Цветомирова, Моника Нейчева и Мила Генова. С танца „Тя” разчувства очарователната прима Раделина Георгиева. Емоционално и страстно бе изпълнението на „Испански танц” от балета „Раймонда” от Лилия Апостолова. Танц върху огъня – „Нестинарско хоро”, беше финалният акорд на концерта. Ритуалът нестинарство изпълниха Велизара Георгиева, Елица Ганчева, Преслава Антонова, Петя Маркова, Катерина Маринова, Деница Иванова, Рая Балинова, Тияна Атанасова и Александра Събчева.

Брилянтно! Чувствено! Експлозия на талант, емоция и красота! Публиката бе във възторг от прекрасния спектакъл на балерините – великолепие, съчетало изящни движения, в синхрон с красива музика, сътворило вълнуващо преживяване – феерия и взрив от емоции. Дълго нестихващи, възторжени и заслужени бяха аплодисментите на зрителите.

На финала на концерта малките талантливи балерини засияха в цялата си прелест на сцената, заедно с художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова. Благодарност бе изказана на художника Велизар Захариев за изработката на стилните декори и на корепетитора на Балетната школа Румяна Павлова. Специални поздравления отправи председателят на Народно читалище „Развитие-1870” Данаил Лалев. „Красиво, изящно, несравнимо! Бяхте брилянтни! Балетната школа е гордост за читалище „Развитие”! Поздравления за успешния художествено-творчески сезон, за спечелените награди, за вашия талант!”, развълнувано сподели г-н Лалев.

Изказана бе благодарност за професионализма на художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова за създаването на традиции в балетното изкуство в Севлиево и преподаването с финес и отношение. С подаръчен ваучер на стойност 500 лв. председателят на читалище „Развитие” декларира подкрепа и партньорство за развитието на Балетната школа.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Песни в полите на Балкана“ на 2 и 3 юли в село Жълтеш

Published

on

На 2 и 3 юли в габровското село Жълтеш ще се проведе единадесетият национален фестивал за автентичен фолклор „Песни в полите на Балкана”.

За поредна година събитието, което започва в 10.00 часа, ще се проведе на откритата сцена в село Жълтеш.

На нея ще излязат индивидуални изпълнители и творчески формации. Организатори са Народно читалище „Светлина – 1927”, с. Жълтеш, кметство Жълтеш, Община Габрово.

Гост изпълнители на 2 юли от 16.00 часа ще бъдат Петър Кирилов и ДФФ „Габровските гласчета“. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерство на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица