Глобализацията изби като цирей в движението на окупаторите.

Глобализацията изби като цирей в движението на окупаторите. То започна в един парк в Ню Йорк като протест срещу корпоративната алчност, икономическото неравенство и високата безработица. Няма значение какви механизми движат антикапиталистическата група “Адбъстърс”, която вдъхнови тези протести. Важното е, че заразата на протестите се прехвърли в Европа и вече достигна България. Протестите са знак за очаквана промяна. Те са видимата страна на невидимите очаквания на милиарди хора. Както каза наскоро шефът на ООН Бан Ки Мун “…всичко, което всеки иска за себе си, умножено по седем милиарда”.

Движението “Окупирай Уолстрийт” възникна и се разви почти успоредно с предизборната кампания в България. И докато в големите американски и европейски градове високообразовани младежи издигаха лозунги “Спрете машината, създайте нов свят”, у нас предимно необразовани хора от малцинствата и застаряващи избиратели отидоха до урните, за да бетонират “този стар свят”. “Окупаторите” по цял свят крещяха: “Премахнете изборите”, а у нас всички агитираха да се гласува с пачки и печки.
Да се сложи край на представителната демокрация не е добра кауза, от която трябва да се възторгваме. Но и да продължава по този циничен начин да действа – благодарим!

Избори 2011 в България на практика дадоха гориво на машината за управление на човекоединици да продължи да работи още четири години. Ако някой ме поправи, че това е машина за правене на магистрали и зали, а не за управление на хора, ще бъде прав.

Премиерът на страната ни Бойко Борисов изпитваше някакво удоволствие от факта, че над 1000 души в Берлин се събраха пред кметството с плакати “Окупирай Берлин”, точно под носа на Меркел, а у нас теренът остава чист. E, не остана за много дълго. Във Франкфурт излязоха дори 2000 недоволни. У нас през това време правехме концерти и митинги в новата зала “Арена Армеец София”. Тази зала е нещо като символ на локализма. Там е локализирана глобалната гордост на премиера и правителството от техните титанични усилия да променят нещо.

С цялото си поведение по време на предизборната кампания Борисов се държа като антиглобалист, мислейки си, че по този начин печели симпатии. Той също ругаеше богатите и алчните. Изказа си болката пред европейците, използвайки понятия като “вие” и “ние”. Вие сте го закъсали, защото сте алчни, ние сме си добре, защото не сме алчни, макар и да сме най-бедните в Европейския съюз. По тази разделителна линия – на алчността, България се локализира сред добрите. Проблемът е, че в условията на глобализация не знаем кои са другите добри, строени от нашата страна на барикадата. Май, сме си само ние, дори си е само ГЕРБ. Самочувствието на премиера, на новия президент и на всички, които го гушкат, е на принципа – от Искъро по-дълбоко нема и от Витоша по-високо нема. Симеон Дянков сега пак ще се напъне да запише това верую в конституцията, макар че ако ДПС не му подаде милостиво ръка, няма да му се уреди увековечаването на принципа. В парламента ГЕРБ вече няма с кого да си говори, какво остава да променя конституцията с мнозинство от 2/3. Борисов трябва да е доволен, ако случайно някой от лидерите на движението намине към неговата вила в “Бояна”, макар и погрешка, за да си разменят поне любезности.

Много мижав и направо антиглобалистки изглеждаше митингът на БАН заради орязания бюджет на академията за 2012-а. Учените не посмяха да издигнат лозунги в стил “окупирай правителството”, защото в бетонирания “стар свят” на управлението това изглежда скандално. У нас учените ги смятат за луди, алчни и мързеливи, а фолкаджийте – за интересни и перспективни. Някакво ориенталско спокойствие е завладяло българските медии, които решиха, че песните на Лепа Брена на ушето на премиера са по-важна новина от кризата, от “окупаторите”, от начина, по който светът се променя пред очите на седемте милиарда жители на планетата.

Антиглобалистко е да искаш да унищожиш БАН, науката и да прогониш младите хора, каквито мечти имат Борисов и Дянков. И в същото време да се присламчваш от време на време към трапезата на световните лидери и дори да им даваш акъл. Световните лидери говорят за икономика на знанието, а ние – за картофена икономика. Антиглобалистко е и да пуснеш Христо Стоичков да учи европейците на демокрация, да го направиш “Доктор хонорис кауза”, а професорите от Софийския университет да ги оставиш да преподават в старите си кожуси, защото няма пари за парно.

Но Бойко Борисов не е осъзнат антиглобалист. Напротив, той се мисли и възприема като много глобален тип. Вярно, не ползва компютър и не сърфира в мрежата, но пък сърфира с НСО и един самолет постоянно. Кой не го познава него? Той е като Марко Кралевити – с единия крак стъпил върху Русия, а с другия – върху Вашингтон. Готов е да пусне експерименти с ГМО в околната среда, да пусне хранителните банки у нас, които са си чисто глобалистка находка, да разреши на “Шеврон” да дупчат където си искат, за да има повече лентички за рязане. Между всички тези срещи е готов дори да изслуша Илияна Беновска за монопола в медиите. Готов е на всичко, само за да се впише в глобалната представа за преуспелия лидер.

Ако преуспелият лидер обаче е този, който “бетонира” стария свят, тогава на Борисов няма как да му се размине окупацията. Само че вместо “Окупирай София”, нищо чудно да се появи ново движение “Окупирай Борисов”. И без това у нас той е слънцето и държавата, бюджетът и мизерията – едновременно.

автор: Вероника Георгиева

АргументиБГ