Крими
Локализиране на глобалния човек
Ако преуспелият лидер у нас е този, който „бетонира“ стария свят, то на Бойко Борисов няма как да му се размине окупацията

Глобализацията изби като цирей в движението на окупаторите.
Глобализацията изби като цирей в движението на окупаторите. То започна в един парк в Ню Йорк като протест срещу корпоративната алчност, икономическото неравенство и високата безработица. Няма значение какви механизми движат антикапиталистическата група “Адбъстърс”, която вдъхнови тези протести. Важното е, че заразата на протестите се прехвърли в Европа и вече достигна България. Протестите са знак за очаквана промяна. Те са видимата страна на невидимите очаквания на милиарди хора. Както каза наскоро шефът на ООН Бан Ки Мун “…всичко, което всеки иска за себе си, умножено по седем милиарда”.
Движението “Окупирай Уолстрийт” възникна и се разви почти успоредно с предизборната кампания в България. И докато в големите американски и европейски градове високообразовани младежи издигаха лозунги “Спрете машината, създайте нов свят”, у нас предимно необразовани хора от малцинствата и застаряващи избиратели отидоха до урните, за да бетонират “този стар свят”. “Окупаторите” по цял свят крещяха: “Премахнете изборите”, а у нас всички агитираха да се гласува с пачки и печки.
Да се сложи край на представителната демокрация не е добра кауза, от която трябва да се възторгваме. Но и да продължава по този циничен начин да действа – благодарим!
Избори 2011 в България на практика дадоха гориво на машината за управление на човекоединици да продължи да работи още четири години. Ако някой ме поправи, че това е машина за правене на магистрали и зали, а не за управление на хора, ще бъде прав.
 Премиерът на страната ни Бойко Борисов изпитваше някакво удоволствие от факта, че над 1000 души в Берлин се събраха пред кметството с плакати “Окупирай Берлин”, точно под носа на Меркел, а у нас теренът остава чист. E, не остана за много дълго. Във Франкфурт излязоха дори 2000 недоволни. У нас през това време правехме концерти и митинги в новата зала “Арена Армеец София”. Тази зала е нещо като символ на локализма. Там е локализирана глобалната гордост на премиера и правителството от техните титанични усилия да променят нещо.
Премиерът на страната ни Бойко Борисов изпитваше някакво удоволствие от факта, че над 1000 души в Берлин се събраха пред кметството с плакати “Окупирай Берлин”, точно под носа на Меркел, а у нас теренът остава чист. E, не остана за много дълго. Във Франкфурт излязоха дори 2000 недоволни. У нас през това време правехме концерти и митинги в новата зала “Арена Армеец София”. Тази зала е нещо като символ на локализма. Там е локализирана глобалната гордост на премиера и правителството от техните титанични усилия да променят нещо.
С цялото си поведение по време на предизборната кампания Борисов се държа като антиглобалист, мислейки си, че по този начин печели симпатии. Той също ругаеше богатите и алчните. Изказа си болката пред европейците, използвайки понятия като “вие” и “ние”. Вие сте го закъсали, защото сте алчни, ние сме си добре, защото не сме алчни, макар и да сме най-бедните в Европейския съюз. По тази разделителна линия – на алчността, България се локализира сред добрите. Проблемът е, че в условията на глобализация не знаем кои са другите добри, строени от нашата страна на барикадата. Май, сме си само ние, дори си е само ГЕРБ. Самочувствието на премиера, на новия президент и на всички, които го гушкат, е на принципа – от Искъро по-дълбоко нема и от Витоша по-високо нема. Симеон Дянков сега пак ще се напъне да запише това верую в конституцията, макар че ако ДПС не му подаде милостиво ръка, няма да му се уреди увековечаването на принципа. В парламента ГЕРБ вече няма с кого да си говори, какво остава да променя конституцията с мнозинство от 2/3. Борисов трябва да е доволен, ако случайно някой от лидерите на движението намине към неговата вила в “Бояна”, макар и погрешка, за да си разменят поне любезности.
Много мижав и направо антиглобалистки изглеждаше митингът на БАН заради орязания бюджет на академията за 2012-а. Учените не посмяха да издигнат лозунги в стил “окупирай правителството”, защото в бетонирания “стар свят” на управлението това изглежда скандално. У нас учените ги смятат за луди, алчни и мързеливи, а фолкаджийте – за интересни и перспективни. Някакво ориенталско спокойствие е завладяло българските медии, които решиха, че песните на Лепа Брена на ушето на премиера са по-важна новина от кризата, от “окупаторите”, от начина, по който светът се променя пред очите на седемте милиарда жители на планетата.
 Антиглобалистко е да искаш да унищожиш БАН, науката и да прогониш младите хора, каквито мечти имат Борисов и Дянков. И в същото време да се присламчваш от време на време към трапезата на световните лидери и дори да им даваш акъл. Световните лидери говорят за икономика на знанието, а ние – за картофена икономика. Антиглобалистко е и да пуснеш Христо Стоичков да учи европейците на демокрация, да го направиш “Доктор хонорис кауза”, а професорите от Софийския университет да ги оставиш да преподават в старите си кожуси, защото няма пари за парно.
Антиглобалистко е да искаш да унищожиш БАН, науката и да прогониш младите хора, каквито мечти имат Борисов и Дянков. И в същото време да се присламчваш от време на време към трапезата на световните лидери и дори да им даваш акъл. Световните лидери говорят за икономика на знанието, а ние – за картофена икономика. Антиглобалистко е и да пуснеш Христо Стоичков да учи европейците на демокрация, да го направиш “Доктор хонорис кауза”, а професорите от Софийския университет да ги оставиш да преподават в старите си кожуси, защото няма пари за парно.
Но Бойко Борисов не е осъзнат антиглобалист. Напротив, той се мисли и възприема като много глобален тип. Вярно, не ползва компютър и не сърфира в мрежата, но пък сърфира с НСО и един самолет постоянно. Кой не го познава него? Той е като Марко Кралевити – с единия крак стъпил върху Русия, а с другия – върху Вашингтон. Готов е да пусне експерименти с ГМО в околната среда, да пусне хранителните банки у нас, които са си чисто глобалистка находка, да разреши на “Шеврон” да дупчат където си искат, за да има повече лентички за рязане. Между всички тези срещи е готов дори да изслуша Илияна Беновска за монопола в медиите. Готов е на всичко, само за да се впише в глобалната представа за преуспелия лидер.
Ако преуспелият лидер обаче е този, който “бетонира” стария свят, тогава на Борисов няма как да му се размине окупацията. Само че вместо “Окупирай София”, нищо чудно да се появи ново движение “Окупирай Борисов”. И без това у нас той е слънцето и държавата, бюджетът и мизерията – едновременно.
автор: Вероника Георгиева
АргументиБГ
Крими
Белезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
 
                                            
34-годишен габровец беше задържан при специализирана полицейски операция по линия на „наркотици“. Арестът му бил извършен вчера, 23 октомври.
Служители от сектор „Криминална полиция“ предприели претърсване в жилището, обитавано от мъжа, където намерили и иззели над 88 грама суха зелена листна маса грама, която при направения полеви наркотест реагирала на марихуана.
Намерени и конфискувани били още и три електронни устройства, съдържащи наркотичното вещество ТHC.
Спрямо мъжа е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство.

Крими
Моторист загина при катастрофа в Царева ливада
 
                                            
64-годишен мъж загуби живота си при катастрофа между мотор и бус. Пътният инцидент е станал вчера, 23 октомври, около 15.00 часа, в дряновското село Царева ливада, информираха днес от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.
Загиналият е управлявал мотоциклет БМВ, който се е сблъскал с товарен автомобил „Рено“.
Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Крими
„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
 
                                            
Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.
Интервю за Actualno.com.
Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.
Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.
Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.
18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?
От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.
От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.
От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.
Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.
За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.
Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.
До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.
Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.
Няма ли ги вече добродетелите?
Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи. Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.
Какви да новите добродетели?
Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.
Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.
Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?
Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.
Медиите също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.
Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?
Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес.
Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена отговорност и работим именно в тази посока.
От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.
През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ – четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.
В момента работим по поредния ни проект нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.
От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.
Зов за помощ на младото поколение ли е това?
Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.
Как да им се помогне?
Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.
Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?
Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

- 
                                                           Любопитнопреди 5 дни Любопитнопреди 5 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming 
- 
                                                           Културапреди 5 дни Културапреди 5 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново 
- 
                                                           Културапреди 4 дни Културапреди 4 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“ 
- 
                                                           Икономикапреди 5 дни Икономикапреди 5 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово 
- 
                                                           Културапреди 4 дни Културапреди 4 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“ 
- 
                                                           Новинипреди 2 дни Новинипреди 2 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене 
- 
                                                           Културапреди 2 дни Културапреди 2 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята 
- 
                                                           Културапреди 4 дни Културапреди 4 дниВалентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор 


 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	




