Новини
Елена Йончева: Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел

Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.
На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. На първото заседание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а на второто – единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. И след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.
Сега допълнителните писмени въпроси са общо 14, осем от които са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието, а останалите към главния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в годишния доклад за върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.
Не е забравен и опитът на правителството да създаде нова конституция, представен от управляващите на дискусията през август като единственият вариант, за да се осъществи съдебна реформа. Как правителство приема, че този опит се провали, след като Венецианската комисия разкритикува не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.
Представителите на Европейския парламент отбелязват, че явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции, но дали не смята да прекрати „златните визи“.
Не са пропуснати и предстоящите избори, в които би трябвало да се гласува с машини. Готови ли сте да допуснете независим одит на машините, питат евродепутатите правителството.
Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов. В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то, питат те.
От Брюксел искат повече подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г. След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на големия публичен интерес към случая и като се има предвид, че прокуратурата по други случаи от голям обществен интерес публикува информация за работата си, дали ще представите техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.
Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й, в който изненадващо са включени както доклади на Европейската комисия, така и изказвания на високопоставени представители на съдебната власт, както се твърди в публикации в медиите. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.
Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира още Елена Йончева. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент оценява спазването на върховенството на закона в държавите-членки.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




