
„България произвежда чудесни продукти със защитени географски указания – мед, вино и др. – които все още не са обект на достатъчно активен износ извън Европейския съюз. Именно затова включихме някои от тях в новия списък с традиционни за държавите продукти, които получават защита на китайския пазар по силата на споразумението между Европейския съюз и правителството на Китайската народна република относно географските указания.“
Това заяви в отговор на въпрос, отправен от българския евродепутат Иво Христов, Джон Кларк, директор на отдел „Международни отношения“ към Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и главен преговарящ от страна на ЕК по споразумението с Китай.
„От отговора на г-н Кларк става ясно, че скоро България може да включи странджанския манов мед и горнооряховския суджук в обновения списък с географски указания на продукти на хранително-вкусовата промишленост на ЕС. По същия начин китайски продукти ще бъдат защитени в ЕС, с което се гарантира взаимно зачитане на най-добрите продукти от двете селскостопански традиции“, коментира Иво Христов след заседанието на Комисията по рибно стопанство в ЕП (PECH). Христов е член на комисията и съдокладчик по изготвяното ѝ становище относно споразумението между ЕС и Китай.
През юли Съветът прие решения за подписването на споразумението между Европейския съюз и правителството Китай относно географските указания. Това е първото значимо двустранно търговско споразумение, подписано между ЕС и Китай. Четири години след влизането в сила на споразумението обхватът му ще бъде разширен, така че то да включи още 175 географски указания от двете договарящи се страни. Споразумението също така съдържа механизъм за добавяне на допълнителни географски означения впоследствие.
По време дискусията с Джон Кларк Иво Христов повдигна три въпроса, свързани с географските указания:
– какво става с продуктите на Великобритания, които сега са включени в списъка и ще бъдат ли заменени с продукти на ЕС;
– могат ли вече регистрирани продукти, които не фигурират сред тези 275 европейски географски означения, да бъдат добавени на по-късен етап;
– ще има ли трети голям списък с продукти или те ще бъдат разглеждани поединично.

Според отговора на Кларк за 2021 г. е планирано да бъде обсъдена с Китай замяната на тези 5 продукта на Великобритания с продукти от държави членки на ЕС. Комисията възнамерява да положи усилия да насърчи по-новите страни членки (от Източна и Централна Европа) да имат свои продукти със защитени географски означения. Продукти, които са регистрирани, ще могат да бъдат добавяни, като за целта производители ще могат директно да се обръщат към Съвместния комитет по това споразумение.
Към момента България има само 3 продукта с географско означение при храните: българско розово масло, странджански манов мед и горнооряховски суджук. Две защитени географски указания имат български вина – „Горнотракийска низина“ и „Дунавска равнина“.
ЗГУ „Българско розово масло“ и вината вече са включени в списъка със 175 географски означения към търговското споразумение с Китай.
В ход е и процедура по защита и на българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене, което също има потенциал за износ на китайския пазар. Когато тя приключи успешно, страната ни може да поиска добавянето и на тези продукти в споразумението с Китай, което ще им осигури защита от имитации и възможност за повече видимост в азиатската страна.
Крими
Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Под ръководството на Окръжната прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.
Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.
Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки.
Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие.
На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.
Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.
Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Новини
Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди един денГаброво преминава към електронно таксуване в градския транспорт










