Свържи се с нас

Култура

Мария Бахчеванова допринася за развитието на аптечната мрежа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на оживена обществено- икономическа дейност и център на здравеопазването.

Мария Бахчеванова, б.д.

Мария Бахчеванова е родена на 17 ноември 1930 г. в с. Кованлък, Великотърновско (дн. с. Пчелище). Дъщеря е на д-р Тодор Георгиев Бахчеванов -уважаван лекар в Дряново и председател на Околийския клон на Българския лекарски съюз. Брат й – Георги Т. Бахчеванов, също получава медицинско образование и дълги години работи като лекар.

Началното си образование Мария Бахчеванова завършва в родното си село, а основното в прогимназията на с. Гостилица, където по това време работи баща й. Продължава учението си в Девическата реална гимназия – Велико Търново, но по семейни причини последната година завършва в Дряновската гимназия през 1948 г.

Мария Бахчеванова като възпитателка в Санаториума в Трявна, б.д.

През лятото на същата година взема участие в бригадирското движение и в продължение на една година работи като възпитател в Детско-юношеския санаториум в Трявна. През 1949 г. е приета за студентка в специалност „Фармация“ към Медицинска академия – София, която завършва успешно 6 години по-късно – през 1955 г. По време на обучението и след завършването взема активно участие в множество курсове за усъвършенстване и квалификация, сред които „Икономика на аптечното дело“, „Фармакология на новите лекарствени средства“ и др. Веднага след завършване на висшето си образование през 1955 г. започва работа като фармацевт в Дряново.

През 1959 г. преминава на работа в новосъздаденото Окръжно търговско предприятие (ОТП) „Аптечен сектор” – Габрово, с предмет на дейност снабдяване и търговия с медицински стоки и санитарен транспорт, производство на препарати и лекарства. В продължение на десет години заема длъжността инструктор-фармацевт, а от 1969 г. е назначена за Директор на предприятието. Длъжността Директор заема до 1988 г., когато се пенсионира.

Мария Бахчеванова (трета от дясно наляво) с част от ръководителите на други аптечни предприятия в България по време на обучение във Варна, 1975 г.

Мария Бахчеванова бързо се утвърждава като ръководител, поради богатите си професионални познания и способности. На нея бившето Аптечно управление дължи функционалната сграда, изградена на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16 в Габрово. С нейните препоръки и предложения се съобразяват както проектантите, така и строителите на базата. Ето какво споделя самата тя за работата си „Трябва за всичко да си отговорен, да отстояваш, когати си убеден, че си прав. Преди години искаха да ни обединят с Велико Търново, не ни разрешаваха да строим, а складовта ни база беше старам с много лоши условия. Как да се примиря? Настоявах, ходих, убеждавах, молих, пак настоявах. Спечелихме и започнахме да строим. Така се научих да воювам-после ми беше по-лесно.” В периодът, през който тя е ръководител на Аптечно управление, се разкриват Санитарен и Оптичен магазин, Билкова аптека, няколко аптеки и филиали в Габрово, Дряново, Трявна и с. Царева ливада. Аптечната мрежа в региона значително се разширява и реновира. Бахчеванова е ръководител с виждане и идеи за аптечното дело не само в Габровско, но и в страната. По пример на други държави, нейна е идеята за откриване на първата специализирана детска аптека в България, чиито весел и шарен интериор трябва да предразполага и успокоява малчуганите, които традиционно странят от горчивите сиропи и хапчета. За съжаление този проект остава без практическа реализация.

Мария Бахчеванова (първа от дясно наляво) със служители на Аптечно предприятие – Габрово на екскурзия, 1980 г.

Още от крехка възраст Мария Бахчеванова проявява траен интерес към литературата, но фармацията остава нейно основно професионално поприще. Назначаването й на ръководна длъжност осуетява придобиването на висше филологическо образование. Отдадеността на професията и организацията в Аптечното предприятие налага прекъсване на обучението в задочна форма в специалност „Българска филология“ към Софийски университет, която Бахчеванова започва да изучава през 1962 г., но така и не достига последен курс. В нейните спомени разказва: „В училище обичах литературата повече от всичко друго-тя ми беше най-интересна. Изневерих й. Исках да следвам медицина или архитектура. Съветвах се с родителите си, а Медицината тогава не беше много женска професия. Насочиха ме към фармация. След години пак се „срещнахме” с литературата и започнах да следвам, но не завърших-работата иска толкова време и внимание…”. Любовта си към художественото слово – проза и поезия, предава на сина си журналиста Любомир Димитров – Почетен гражданин на Дряново.

Работен ден в аптечен филиал в кв. Борово, Габрово, 1985 г.

За дългогодишната си отговорна професионална дейност Мария Бахчеванова е наградена с ордените „Народен орден на труда – златен“ (1974 г.) и „Червено знаме на труда“ (1981 г.), носител е на юбилейните медали „100 години българско здравеопазване“ (1979 г.) и „25 години единна аптечна мрежа“. По случай 50-та й годишнина от Профсъюзния дом на културата – Габрово е организирана вечер-портрет, посветена на нея. Тя се провежда в салона на Аптечно управление – Габрово в присъствието на нейни колеги, близи, приятели. След пенсионирането си живее в Дряново. Почива на 28 май 1998 г.

Част от интериор в аптечен филиал в Габрово, 1985 г.

Архивни документи, свързани с професионалния и житейски път на Мария Бахчеванова са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от Любомир Димитров. Заведени са в Родов фонд „Бахчеванови“, който съдържа множество биографични бележки, албуми със снимки, лична и служебна кореспонденция, публикации в местния печат и др. на Мария Бахчеванова и нейното семейство- баща, съпруг и син. Документите, свързани с нейния жизнен и професионален път са достъпни за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова, Главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Училище за коледари“ – онлайн обучение на музей „Етър“

Published

on

Започнаха снимките на тазгодишното „Училище за коледари“ – една от утвърдените инициативи на музей „Етър“. С оглед ситуацията през 2020, обученията се провеждат онлайн.

Всяко от трите видеа може да гледате на 7, 14 и 21декември. Следете страницата на музея във Фейсбук и останалите информационни канали – сайт, блог, канал в Youtube.

Обученията се провежда от хореографа Олег Цонев и от Даниел Стоянов.

Оператор е Виолета Янева – координатор на събитията в музей „Етър“, а режисьор е Светлозар Тодоров – ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

На три морета в декадите на реалността

Последна премиера за 2020 година на Габровския театър.

Published

on

Габровският драматичен театър кани зрителите на последната си премиера за 2020 г. Събитието ще се състои на 11 декември 2020 г. от 19.00 часа на голяма сцена, където трупата ще представи най-новата постановка на режисьора Васил Дуев-Тайг ̶ „Иванка Курвоазие на три морета“. Спектакълът е направен по текстове на Иванка Курвоазие, а сценичната им адаптация е дело на режисьора.

Ден по-рано, на 10 декември, от 19.00 часа на голяма сцена ще се проведе открита репетиция с публика, която се превърна в своеобразна традиция за габровските театрални премиери. Всички представления ще се състоят при пълно спазване на противоепидимичните мерки. Между зрителските места ще бъде осигурено отстояние от 1.5 метра. Публиката ще бъде допускана в салона, само ако носи предпазни маски за лице. На входа на театъра ще има средства за лична дезинфекция на зрителите преди да влязат в салона.

В спектакъла участват актьорите Силвия Боева, Адриана Димова, Магдалена Славчева, Тони Христова и Найден Банчевски. Музикалното оформление е направено от режисьора, като е използвана музика от 90’те години на XX век, както и авторска музика от Ян Руменин. Публиката го познава като творец от работата му с режисьора Петринел Гочев по седем негови постановки. Между тях са култовите „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство – Отшелника“ и „Свекърва“ – продукции на ДТ „Рачо Стоянов“, както и представленията на Народния театър „Майстори“ и „Тигърът“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, която направи хореографията на габровските спектакли „Свекърва“ и „Под игото – 1894-та“ на Петринел Гочев.

Постановката „Иванка Курвоазие на три морета“ е амалгама между политическа сатира, хаплива самоирония и откровена равносметка за живота и всичко, което ни се случва докато си правим други планове. Тя е необясним блян по любовта, която сънувахме, но така и не изживяхме. Затова сегашното влюбване ни изглежда истинско като библейско откровение. Това е спектакъл за времето, когато бяхме млади, но искахме да сме големи.

За времето, когато осъзнахме, че младостта стана далечна спирка от забравен маршрут, а спомените са повече от броя на годините ни. За времето преди и след деветдестте, когато зачеркнахме илюзорното обещание за социалистическо бъдеще, но се впуснахме в илюзията, че ще построим бързо демократично настояще. Тук ще чуете кратък летопис на прехода, който реши всичко като постави съдбите на много хора на изпитание, но без да осъществи основната си цел – за истински и смислен преход. Ще се върнете в спомените за диско хегемонията, яростно заменена от техно партита, детронирани от всеобхватния метеж на турбофолк асове и диви.

С „Иванка Курвоазие на три морета“ ще преминете през тридесетилетието на прехода като в незапомнен миг от вечността. Декадите реалност ще профучават като пътни знаци, докато стигнете до своите три морета в океан от спомени, мечти и обещания. С този спектакъл режисьорът Васил Дуев-Тайг ще ви накара да се вгледате в живота като в най-добрия капитал, с който някога ще разполагате.

Следващото представление на „Иванка Курвоазие на три морета“ на габровска сцена ще бъде на 17 декември 2020 г. от 19.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица