Култура
125 години от рождението на Константин Йотев (1895-1978 г.) – общественик и поет
На 27 февруари се навършват 125 г. от рождението на Константин Стефанов Йотев (Коста Йотевски) – общественик, поет, член на Съюза на слепите в България, дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери в Габрово.

Роден през 1895 г. в семейството на търговеца Стефан Йотев, той получава основното си образование в Габрово. Завършва средно образование във Владимировски киевски кадетски корпус с чин подпоручик. Записва се като доброволец към 23-ти Шипченски пехотен полк, с който участва в боевете при Одрин. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война (16.06. – 28.07.1913 г.) в състава на 63 пехотен полк като юнкер взводен командир в втора картечна рота.

ф.826К оп.1 а.е.4 л.13
Непосредствено след приключването на войната постъпва във Военната школа за офицери в София, която завършва през 1914 г. Взима участие в Първата световна война, където влиза в оперативната зона на военните действия от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. През месец март 1919 г. е изпратен в състава на 38-ми пехотен Одрински полк., от където през месец февруари 1920 г. е уволнен поради решенията на Ньойския мирен договор за съкращаване на армията.

ф.826К оп.1 а.е.1 л.10
В периода 1920 – 1923 г. завършва успешно селскостопанския факултет във Фридрихсуниверситет в гр. Хале, Германия. Завръща се в Габрово с диплома на агроном и започва работа в местността “Манафовото“ край града. На 9 юни 1923 г. е назначен от търновския военен управител за комендант на Габрово, но заема длъжността за кратко. Последователно работи като чиновник в габровските фабрики “Трикооп“ и “Аспарух“ и като прокурист в АД “Христо. Р. Бобчев и сие“. Също така е съдружник в патронна фабрика „Иван Донков и синове”.

ф.826К оп.1 а.е.34
През 1937 г. Йотев загубва напълно зрението си, но продължава да работи до пенсионирането си през 1949 г. Дейна фигура в обществено-политическия живот на града, той става член на политическа партия “Звено“ още при създаването й преди 9 септември 1944 г.
В дома му са отсядали някои от нейните лидери като, Кимон Георгиев, ген. Владимир Стойчев, Дамян Велчев, Фердинанд Козовски, д-р Рачо Ангелов, Райко Дамянов и др. В ранните си ученически години К. Йотев прави първите стъпки в своята творческа дейност.

Започва с поезия, а по- късно преминава и към прозата. Написва десетки стихотворения посветени на загиналите във войните за родината, на природата, на близки и роднини, на редица исторически личности – Христо Джермански, Стефан Йонов, Кирил Станчев, д-р Стефан Трейман. На Лазар Донков и Ганка Рибарова посвещава стихотворението „Етнографски парк-музей – с.Етър” от 25 юни 1965 г.
В творчеството му значително място заемат, както историческите изследвания за Габрово и габровци, така и мемоарите му за участие във войните, художествено пресъздадени в разкази и поеми. През 1942 г. излиза от печат книгата му “Габрово и габровци в борбите за освобождение“, а на следващата година стихосбирката “За родината“, посветена на брат му Цанко загинал в Междусъюзническата война – стихосбирка, която Йотев подарява на Априловската гимназия в града. Неотпечатани остават много стихосбирки на Йотев като: “Сред природата“, “Детски светове“, “Сред цветята“, “Размисъл за живота“, “Жертвеният подвиг на един народ“, “На Едвокия“ и др., а също така и романа му “Три поколения“.

Той пише и много статии и дописки, които печата във вестниците “Известия“, “Възход“, “Изгрев“, “Балканско знаме“ и сп. “Звено“. Константин Йотев умира на 11 март 1978 г. в Габрово. В Държавен архив – Габрово във фонд №826К се съхраняват документи от биографичната, творческата и обществената му дейност., който е достъпен за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 7 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 7 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 5 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Кримипреди 4 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 4 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)





