Свържи се с нас

Култура

125 години от рождението на Константин Йотев (1895-1978 г.) – общественик и поет

Published

on

На 27 февруари се навършват 125 г. от рождението на Константин Стефанов Йотев (Коста Йотевски) – общественик, поет, член на Съюза на слепите в България, дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери в Габрово.

Снимка на  Константин Йотев във Киевската гимназия, 1912-1913 г. (прави, първият от дясно наляво)   ф.826К оп.1 а.е.124 л.7

Роден през 1895 г. в семейството на търговеца Стефан Йотев, той получава основното си образование в Габрово. Завършва средно образование във Владимировски киевски кадетски корпус с чин подпоручик. Записва се като доброволец към 23-ти Шипченски пехотен полк, с който участва в боевете при Одрин. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война (16.06. – 28.07.1913 г.) в състава на 63 пехотен полк като юнкер взводен командир в втора картечна рота.

Атестат на К. Йотев от Владимировски киевски кадетски корпус, 29 април 1913 г.
ф.826К оп.1 а.е.4 л.13

Непосредствено след приключването на войната постъпва във Военната школа за офицери в София, която завършва през 1914 г. Взима участие в Първата световна война, където влиза в оперативната зона на военните действия от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. През месец март 1919 г. е изпратен в състава на 38-ми пехотен Одрински полк., от където през месец февруари 1920 г. е уволнен поради решенията на Ньойския мирен договор за съкращаване на армията.

Диплома от Фридрих университет  (Хале-Витенберг, Германия), 27.02.1922 г.
ф.826К оп.1 а.е.1 л.10

В периода 1920 – 1923 г. завършва успешно селскостопанския факултет във Фридрихсуниверситет в гр. Хале, Германия. Завръща се в Габрово с диплома на агроном и започва работа в местността “Манафовото“ край града. На 9 юни 1923 г. е назначен от търновския военен управител за комендант на Габрово, но заема длъжността за кратко. Последователно работи като чиновник в габровските фабрики “Трикооп“ и “Аспарух“ и като прокурист в АД “Христо. Р. Бобчев и сие“. Също така е съдружник в патронна фабрика „Иван Донков и синове”.

„Габрово и габровци в робството и в борбите за освобождение”, Габрово, 1942 г.
ф.826К оп.1 а.е.34

През 1937 г. Йотев загубва напълно зрението си, но продължава да работи до пенсионирането си през 1949 г. Дейна фигура в обществено-политическия живот на града, той става член на политическа партия “Звено“ още при създаването й преди 9 септември 1944 г.

В дома му са отсядали някои от нейните лидери като, Кимон Георгиев, ген. Владимир Стойчев, Дамян Велчев, Фердинанд Козовски, д-р Рачо Ангелов, Райко Дамянов и др. В ранните си ученически години К. Йотев прави първите стъпки в своята творческа дейност.

Част от разказ на военна тематика от К. Йотев, 1930 г., ф.826К оп.1 а.е.38 л.18

Започва с поезия, а по- късно преминава и към прозата. Написва десетки стихотворения посветени на загиналите във войните за родината, на природата, на близки и роднини, на редица исторически личности – Христо Джермански, Стефан Йонов, Кирил Станчев, д-р Стефан Трейман. На Лазар Донков и Ганка Рибарова посвещава стихотворението „Етнографски парк-музей – с.Етър” от 25 юни 1965 г.

В творчеството му значително място заемат, както историческите изследвания за Габрово и габровци, така и мемоарите му за участие във войните, художествено пресъздадени в разкази и поеми. През 1942 г. излиза от печат книгата му “Габрово и габровци в борбите за освобождение“, а на следващата година стихосбирката “За родината“, посветена на брат му Цанко загинал в Междусъюзническата война – стихосбирка, която Йотев подарява на Априловската гимназия в града. Неотпечатани остават много стихосбирки на Йотев като: “Сред природата“, “Детски светове“, “Сред цветята“, “Размисъл за живота“, “Жертвеният подвиг на един народ“, “На Едвокия“ и др., а също така и романа му “Три поколения“.

Стихотворение, посветено на Лазар Донков и Ганка Рибарева, 26.06.1965 г.,   ф.826К оп.1 а.е.75 л.2

Той пише и много статии и дописки, които печата във вестниците “Известия“, “Възход“, “Изгрев“, “Балканско знаме“ и сп. “Звено“. Константин Йотев умира на 11 март 1978 г. в Габрово. В Държавен архив – Габрово във фонд №826К се съхраняват документи от биографичната, творческата и обществената му дейност., който е достъпен за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица