Свържи се с нас

Култура

Във Възрожденската механа на „Етър”-а са майстори на българската, не на чуждата кухня

Published

on


В „Етър”-а вече посреща гости обновената Възрожденска механа. Независимо дали ще седне на някоя от масите на двора, ще се качи на чардака или ще предпочете одаята – топла през зимата и прохладна в летните жеги, човек има усещането, че е в ХІХ век, а постройката е току-що съградена.

Основната идея е да се съхрани и представи традиционната кухня в характерна българска обстановка. Важното за екипа, който е ангажиран с Възрожденската механа, е в нея да работят повече млади хора, за да усвоят рецептите от миналото, които стават все по-предпочитани и днес. Това не е само намерение, а реално постижима цел, тъй гимназия „Пенчо Семов” в Габрово е мястото, където е формирал кулинарния си талант не един известен български готвач.


Във Възрожденската механа не гледат на седналите при тях хора просто като на клиенти. Разбирането на управителя Милен Стефанов е, че Механата посреща скъпи гости.

„Съвместно със специалистите от музей „Етър” сме избрали и стари рецепти, записани от тях при направени през годините проучвания. Нека вземем например подправките, използвани навремето от българките при приготвяне на техните гозби. И днес могат да бъдат открити около нас и са лесно достъпни, но често се забравят, за сметка на масовите овкусители в търговската мрежа.


В кухнята на Възрожденската механа в музей „Етър” използваните подправки могат да се нарекат природосъобразни. Прясната подправка няма с какво да се замени. Образно казано, ние гледаме да ги откъснем едва ли не от градината на баба. Продуктите, които използваме са пресни, правим всичко възможно да стоят далече от фризера.

Оформлението на менюто ни е много специфично, съобразено с новата графична и визуална идентичност на музея, чиято характерност вече се налага. На първа страница на менюто е изписано името „Етър”, присъства и логото на музея.

На втора страница е представена историята на Възрожденската механа, а от трета нататък са ястията, които предлагаме.

Те са съобразени със сезона, с празничната обредност на българите. При възможност се съобразяваме и с традициите на региона.

През пролетта при нас може да се нахраните с каша от коприва, със спаначена чорба.

Ако на Великден дойдете в „Етър”-а яйцата ще са боядисани с естествени багрила, а в Механата ще се предлагат характерни за този ден ястия.

На Гергьовден може да си поръчате агнешко по гергьовски. Дошла е есента, значи тиквите излизат на дневен ред. Представете си колко вкусно е да се нахраните с тиква, пълнена със стафиди или със супа, която сме сварили от нея.

Менюто е късо. В Механата може да ядете етърска пърленка, но няма как да поръчате пица. Тук не е италиански ресторант, претендираме да сме майстори на родната, не на чуждата кухня.”


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица