Култура
Тодор Бурмов първият министър-председател и габровски журналист

снимка: РИМ – Габрово
На 14 януари (по нов стил) се навършват 185 години от рождението на един от политическите дейци, оставили ярка следа в историята ни. Тодор Бурмов не само е първи министър-председател на България, а и първи журналист на Габрово. Датата 14 януари е повод Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, да припомни важните етапи от живота на Тодор Бурмов.
– Г-н Постомпиров, за какво се сещаме днес, когато се каже името на първия български министър-председател?
Тодор Бурмов влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Роден е на 2/14 януари (нов стил) 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Ножаря от с. Нова махала, Габровско и носи името на своя дядо Тодор Немеца, родоначалник на фамилията Бурмови. Името ѝ се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов е сред образованите дейци, направили опит да въведат сериозни реформи в габровското просвещение!
Първоначалното си образование той получава в местното килийно училище, а по късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството, което има общо 6 деца. През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13 годишен той достига Киев и е записан в духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. Предсрочно завършва семинарията и е приет в Киевската духовна академия. Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях. Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Тодор Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата в града и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и фаланга, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж. Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските първенци, защитници на гърцизма. Местните чорбаджии не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така по същество го прогонват от града.
След двегодишно учителстване в Габрово, Тодор Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно и заминава за Цариград.
Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на „Български книжици“ (1860-1862 г.) – списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. „Съветник“, а до 1867 г. издава самостоятелно в. „Время“. От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници „Московские ведомости“ и „Европь“, както и за списание „Православное обозрение“. В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.
Руско-турската война нов етап в живота на Тодор Бурмов ли е?
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Тодор Бурмов служи в руската главна квартира при княз В. А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото Народно събрания, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони“ (Ф. Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: „само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие“.
От уроците по история помним, че с указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство.
25 юли – 24 ноември 1879 г., в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. В кабинета влизат безспорно най-просветените хора от Консервативната партия, които макар и без опит са запознати поне на теория с управлението на модерните държави. Те извършват широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури. Като политик обаче, Тодор Бурмов е „неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози…“ (С. Радев). Затова, въпреки че князът предпочита да работи с консерваторите, тяхното правителство не успява да се задържи дълго. По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност като член на Държавния съвет (1881-1883 г.), министър на финансите в кабинета на ген. Л. Соболев (1882-1883 г.) по време на Режима на пълномощията и в кабинета на Временното правителство на митрополит Климент (1886 г.). Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. Следосвобожденската му журналистическа дейност се насочва към редактирането на в.“Витоша“ (1879 г.) – печатен орган на консерваторите. През 1883-1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков.
Прекъсва ли политическата му дейност след този период?
Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини. Като учен и книжовник Тодор Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му „Българо-гръцката църковна разпря“ е принос към историческата наука в България. Ликът на Тодор Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София – откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България. Той се смята и за първия журналист от Габрово.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. В семейството се раждат четири момичета. Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София.
Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада.
Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 – 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.
Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода живеят в чужбина: Англия, Швейцария. Русия, Южна Америка, Германия и др.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица





