Култура
Тодор Бурмов първият министър-председател и габровски журналист

снимка: РИМ – Габрово
На 14 януари (по нов стил) се навършват 185 години от рождението на един от политическите дейци, оставили ярка следа в историята ни. Тодор Бурмов не само е първи министър-председател на България, а и първи журналист на Габрово. Датата 14 януари е повод Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, да припомни важните етапи от живота на Тодор Бурмов.
– Г-н Постомпиров, за какво се сещаме днес, когато се каже името на първия български министър-председател?
Тодор Бурмов влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Роден е на 2/14 януари (нов стил) 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Ножаря от с. Нова махала, Габровско и носи името на своя дядо Тодор Немеца, родоначалник на фамилията Бурмови. Името ѝ се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов е сред образованите дейци, направили опит да въведат сериозни реформи в габровското просвещение!
Първоначалното си образование той получава в местното килийно училище, а по късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството, което има общо 6 деца. През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13 годишен той достига Киев и е записан в духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. Предсрочно завършва семинарията и е приет в Киевската духовна академия. Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях. Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Тодор Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата в града и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и фаланга, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж. Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските първенци, защитници на гърцизма. Местните чорбаджии не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така по същество го прогонват от града.
След двегодишно учителстване в Габрово, Тодор Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно и заминава за Цариград.
Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на „Български книжици“ (1860-1862 г.) – списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. „Съветник“, а до 1867 г. издава самостоятелно в. „Время“. От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници „Московские ведомости“ и „Европь“, както и за списание „Православное обозрение“. В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.
Руско-турската война нов етап в живота на Тодор Бурмов ли е?
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Тодор Бурмов служи в руската главна квартира при княз В. А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото Народно събрания, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява „едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони“ (Ф. Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: „само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие“.
От уроците по история помним, че с указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство.
25 юли – 24 ноември 1879 г., в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. В кабинета влизат безспорно най-просветените хора от Консервативната партия, които макар и без опит са запознати поне на теория с управлението на модерните държави. Те извършват широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури. Като политик обаче, Тодор Бурмов е „неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози…“ (С. Радев). Затова, въпреки че князът предпочита да работи с консерваторите, тяхното правителство не успява да се задържи дълго. По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност като член на Държавния съвет (1881-1883 г.), министър на финансите в кабинета на ген. Л. Соболев (1882-1883 г.) по време на Режима на пълномощията и в кабинета на Временното правителство на митрополит Климент (1886 г.). Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. Следосвобожденската му журналистическа дейност се насочва към редактирането на в.“Витоша“ (1879 г.) – печатен орган на консерваторите. През 1883-1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков.
Прекъсва ли политическата му дейност след този период?
Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини. Като учен и книжовник Тодор Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му „Българо-гръцката църковна разпря“ е принос към историческата наука в България. Ликът на Тодор Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София – откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България. Той се смята и за първия журналист от Габрово.

снимка: РИМ – Габрово
Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. В семейството се раждат четири момичета. Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София.
Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада.
Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 – 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.
Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода живеят в чужбина: Англия, Швейцария. Русия, Южна Америка, Германия и др.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.


Култура
Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.


Култура
Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.





За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.


-
Кримипреди 3 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 5 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Кримипреди 5 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 5 дниДжудистите ни със силно представяне на татамито сред 700 участници от 6 държави
-
Културапреди 3 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Икономикапреди 3 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца
-
Новинипреди 4 дниНад 31 000 лева за ремонт на Детското отделение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“








