Свържи се с нас

Култура

„Човешкият дух, изразен в камък“

Published

on

В рамките на отбелязването на 160-годишния юбилей на Габрово, Художествена галерия „Христо Цокев” представи своя акцент на месеца. Това е творбата „Глава на Емануил Манолов” на един от най-известните скулптори от Габрово – Георги Дойнов.

Животът на Георги Минчев Дойнов както и по-голямата част от творческите му изяви са свързани с град Габрово и с Габровска област. Бъдещия скулптор завършва Априловската гимназия. След завършването постъпва в Керамичния техникум, в гара Искър, София. След един семестър, Георги Дойнов бива приет без изпит в Художествената академия, в класа на известния скулптор проф. Марко Марков.

Още след завършването на академията (1959г.), Дойнов активно навлиза в художественния живот със свои художествени търсения в различни области: монументална скулптура, портрет, малка сатирична пластика, еднофигурни и многофигурни композиции. Характерни моменти в творбите на Дойнов са търсенето на монолитност на формата, динамика, движение, конструктивни подчертавания и фактурно богатство. Тази динамика и раздвижване на фигурите се засилват в по-късното му творчество, оказвайки все по-силно въздействие върху зрителя.

След завършване на Академията Георги Дойнов се завръща в родния си град, започва работа на свободна практика, а след няколко години заема длъжност учител по скулптура в Детската школа по изкуства „Емануил Манолов”.

Като преподавател в школата, Георги Дойнов ден след ден разкрива тайните на композицията, перспективата, светлосянката, работата с обеми пред бъдещите скулптори.

Георги Дойнов е постоянен участник в изложбите на групата на СБХ-Габрово, както и на национални изложби. През 1977 година той печели първа награда за сатирична пластика на международното биенале в Габрово. Две години по-късно печели трета награда за скулптура („Глава на Васил Априлов”) в националната учителска изложба – София.

Сред скулптурите и композициите му на открито са четири фигури на моста в град Трявна (до църквата Св. Георги), символизиращи „Робстовото”, „Пробуждането”, „Борбата” и „Свободата” с характерния за автора пластичен изказ. Също така са запазени фризовете на часовниковата кула, Общинския съвет в Габрово, скулптурната композиция в двора на гимназия „Д-р Никола Василиади”, паметникът на априлци (посветен е на Априлското възстание) в село Батошево.

Портретът заема важно място в творчеството на Георги Дойнов. В него той успява много убедително да пресъздаде индивидуалния характер на модела и неговото състояние. Точната външна прилика не е достатъчна за скулптора. Той се освобождава от всичко второстепенно за да подчертае най-същественото – духовния живот на портретувания, неговото вълнение и мисъл. Такъв е портретът на прочутия композитор, създател на първата българска опера („Сиромахиня”) – Емануил Манолов.

Главата на композитора е изпълнена в техника камък – най-предпочитанния материал на Дойнов. Скулпторът акцентира погледа на Манолов не е към зрителя или към външния свят, а напротив, към вътрешните му преживявания, към процеса на интелектуално и творческо осмисляне. Одухотвореност, жизненост, тревожност, благородство са все такива качества каквито можем да открием в портретното творчество на Георги Дойнов.

Скулпторът се стреми да разкрие психологическата дълбочина и интелектуалната сила на модела. Във фонда на ХГ „Христо Цокев” се съхраняват 18 скулптури на Георги Дойнов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Мечтата на Наташа“ с награда от международен театрален фестивал

Габровска постановка с награда от международен театрален фестивал

Published

on

Актрисата Поля Йорданова спечели наградата „най-добра актриса“ от Международния фестивал на монодрамата „МоноАкт“ в Печ, Косово. Отличието е присъдено за ролята ѝ на непокорната 16-годишна тийнейджърка Наташа в спектакъла „Мечтата на Наташа“ на режисьорката Ана Батева. Спектакълът е продукция на ДТ „Рачо Стоянов“.

XII-то издание на фестивала се проведе от 24 до 28 октомври 2020 г. и събра участници от пет държави Косово, Република Хърватия, Черна гора, Италия и България. Постановката на габровския театър беше единственото българско участие на международния форум, което представи страната ни. Италианският спектакъл отпада в последния ден на фестивала, поради усложнения от сегашната ситуация с пандемията на Ковид-19.

Спечелената награда носи на „Мечтата на Наташа“ покани за участия във фестивали в Черна гора, Македония и Русия. Заради езиковата бариера, режисьорката Ана Батева прави много промени в представлението – действие, театрални похвати, актьорска игра. Организаторите на фестивала не позволяват използването на субтитри. Разчита се изцяло на актьорското майсторство на участника, който чрез играта си предава историята от драматургичния текст и режисьорските послания. Международното жури от Босна, Албания, Гърция и Косово, както и публиката реагират положително на българското представяне.

Сюжетната линия и емоциите са уловени и възприети, независимо че липсата на познание на езика измества на втори план текста на Ярослава Пулинович, по който е направен спектакълът. Според Ана Батева успехът на постановката на международната сцена в Косово се дължи най-вече на професионализма на актрисата Поля Йорданова. Тя съумява бързо да адаптира промените в представлението към играта си и да го покаже в съвсем нова светлина, разбираема за чуждоезична публика.

Тази година режисьорката е специално поканена да участва от организаторите на фестивала. През 2016 г. нейният спектакъл „Всичко на масата“ по Буковски, с Васил Дуев в главната роля, спечели наградата „най-добър спектакъл“.

Представлението е съвместна продукция на ТР „Сфумато“ и SPAM studios. В постановъчния екип на „Мечтата на Наташа“ освен Ана Батева като режисьор и преводач на текста и актрисата Поля Йорданова, влиза авторът на театрална музика Стефан Здравески. Той от години работи заедно с Ана Батева, а от една година те са част от екипа на ДТ „Рачо Стоянов“.

В този моноспектакъл Поля Йорданова, която е актриса от габровската трупа, разкрива големия си потенциал в изграждането на многопластови и противоречиви образи. Тя дебютира през януари 2020 г. в спектакъла „Свекърва“ на режисьора Петринел Гочев.

Започва своя актьорски път през 2014 г. в класа по актьорско майсторство на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Играла е два сезона в Сатиричния театър в мюзикъла „Шумът на върбите“ (2014-2016 г.). През 2019 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев. Участвала е в дипломните спектакли „Черна дупка“, 2019 г. и „Процесът“, 2019 г. под режисурата на проф. Иван Добчев.

Представлението „Мечтата на Наташа“ ще гостува в Пловдив на 31 октомври на сцената на театър „Хенд“ от 19.30 часа. След това спектакълът ще се играе на 11 ноември на сцената на габровския драматичен театър от 19.00 часа. Предстои изявата му на софийска сцена на 16 декември 2020 г. от 19.30 часа в Националния студентски дом.

Билети могат да се закупят от касите на съответните учреждения или онлайн от https://bit.ly/31SwNOg – за представлението в Пловдив; от https://bit.ly/34H2axd – за представлението в Габрово и от https://bit.ly/2HRi6UN – за представлението в София.

Зареди още

Култура

Габрово кандидатства за най-добра творческа дестинация

Published

on

Община Габрово влиза в надпреварата за тазгодишните награди на международната Мрежа за креативен туризъм, информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета. Кандидатурата ще мери сили в раздел „Най-добра творческа дестинация“, залагайки на потенциала на единствения в България етнографски музей на открито „Етър“.

Избраната категория включва почти всичко, което се предлага в музея – автентична среда, атрактивни експозиции, предаване на знания и умения, разнообразна аудитория, сезонно предлагане, дългосрочни партньорства с туроператори и др. РЕМО „Етър“ провежда интересни образователни програми – „Научи и преживей“, „Открий какво умееш“, „Знам и мога“, „Училище за лазарки“, „В света на Старопланинската архитектура“.

В музейния календар са включени пленери, симпозиум по лендарт и кинетично изкуство, театрални представления, концерти, научни конференции и др. Наградите за творчески туризъм отличават инициативи, които демонстрират спазване на добрите практики и етичния кодекс в една от най-силно развиващите се форми на устойчив туризъм. Световната туристическа индустрия залага все повече на преживяването, туристите все по-често се наричат пътешественици, те искат да опознаят като докоснат, преживеят, направят с ръцете си, научат, усетят и вкусят.

Журито на конкурса е съставено от международни експерти в областта на маркетинга на туризма и креативната икономика. Наградите на Мрежата се разпределят още в категориите „Най-добра стратегия за развитие на творчески туризъм“, „Творческа резиденция“, „Креативни туроператори и агенции“ и „Най-добро творческо изживяване“.

Идеята поощрява развитието на висок клас туризъм, към който спадат различните форми на кулинарни курсове, артрезиденции, обучение в занаяти, танци, посещения на фабрики и билкопродавници.

Габрово стана част от Мрежата за креативен туризъм през 2018 г. Градът бе признат за креативна дестинация заради творческите си активи и ангажираност за утвърждаване на връзката между туризма, културата и образованието. Членството популяризира региона и дава възможност за партньорства и реализиране на туристически програми.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

85 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Построяването и откриването на паметника на Васил Априлов се превръщат в общонародно дело и празник По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и събития с принос в развитието и модернизирането на града и на България.

Апел от Габровска дружба – София за събиране на средства  за въздигане паметник на Васил Априлов, 1932 г.

Празникът на народните будители е повод да се върнем към едно такова голямо събитие. Празникът 1 ноември ни връща към едно знаметнателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 85 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родното му Габрово.

Старите снимки и документи „разказват” неговата интересна и поучителна история с един красив и тържествен завършек, отговарящ по достойнство на голямата личност на Васил Априлов.

Още в далечната 1897 г. габровци засвидетелстват огромната си почит към него, като организират пренасянето на тленните му останки от Галац в Габрово, където те са тържествено погребани в двора на неговото училище. Заражда се и идеята за изграждането на паметник, достоен за паметта му. Още през 1883 г. душеприказчиците на Васил Априлов в писмо до Габровско градско общинско управление правят предложение за въздигане паметник в негова чест. За тази цел през същата година се създава Комитет.

Апел от Габровска дружба – София за събиране на средства  за въздигане паметник на Васил Априлов, 1932 г.

Полагането на основния камък на паметника става по случай 25 години от първият випуск на Априловска гимназия – Габрово на 29 юни 1900 г. Актът за полагането е подписан от тогавашния габровски кмет Георги Бочаров и директорът на Априловската гимназия Стефан Чолаков.

Започват да се събират средства. Те постъпват от продажба на книга, издадена от Комитета, специално за целта, от училища в цяла България- Радомир, Г. Оряховица, Балчик, Варна, София, от 20-ти Пехотен Добруджански полк, 23-ти Шипченски полк и др. Разбира се и съгражданите на великия българин дават средства. Събрана е сума в размер на ок. 200 000 лв. През окт. 1929 г. се възобновява дейността на Комитета, чиято цел в приетия Устав е да съгради паметник на Васил Априлов на площада пред главната фасада на гимназията, върху мястото, където е положен основния камък.

Моменти от тържественото откриване на паметника на Васил Априлов, 1 ноем. 1935 г.

Комитетът, оглавяван от директора на гимназията, създава Фонд за Постройка на паметника, който започва да набира средства. Решава се той да бъде открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училището. Габровци намират сериозна подкрепа за делото в лицето на своите съграждани, живеещи в София. Там Габровската дружба, с председател д-р Петър Цончев започва активна дейност за набирането на необходимите средства.

Събраното от Габровската дружба за Фонд „Постройка Паметник на Васил Априлов“ е впечатляващо. Записани са имената на дарители като Марко Рясков, Тома Васильов, Лалю Метев, д-р Петър Цончев, инж. Апостол Гъдев, Димо Заимов и редица други родолюбци от Габрово и цяла България, средства даряват много банки, училища, Светия Синод, застрахователни, акционерни, чиновнически и учителски дружества и мн. др. В запазена книга на Фонда четем и имената на поборника Димитър Тодоров – Димитрото, Н. В. Цар Борис III, Дамян Велчев, Станимир Станимиров, д-р Рачо Ангелов, д-р Георги Паяков, Иванка Каролева и мн. др. личности. Габровската дружба провежда и благотворителни вечеринки, с позволението на столичната община поставя благотворителни кутии. Комитетът в Габрово също набира сериозни средства.

Моменти от тържественото откриване на паметника на Васил Априлов, 1 ноем. 1935 г.

В издадените бюлетини с благодарност към дарилите средства има и списъци на дарителите със съответните суми. Невъзможно е тяхното изброяване, но ето малка част от Габрово: Габровските училища, Община, библиотека, спортен клуб „Чардафон“, работници от много габровски фабрики, както и от самите фабрики, от околните габровски села и мн. др. В свое писмо от февр. 1933 г. Комитета за въздигане паметник на Васил Априлов до председателя на Габровска дружба – София информира, че наличните събрани средства за паметника и за изготвяне на проект, са 600 000 лв., които до 1935 г. ще нарастнат до 800 000 лв.

Габровската дружба преминава към провеждането на конкурс за идеен проект за паметник, изготвя и програма за конкурс за идейни скици през юни 1933 г. Изготвя и програма за втори конкурс за изработване на гипсови модели-проекти на паметник през октомври същата година. Паметникът трябва да бъде изграден от гранит и бронз. Комитетът определя сумата от 1 500 000 лв. за изработка и поставяне на паметника, от които 20 000 лв. са за премия за спечелилия конкурса. Класирани са три проекта, Комитетът трябва да сключи договор със спечелилия първо място проект. Конкурсът е спечелен от скулптора Кирил Тодоров.

На 5 април 1935 г. с Протокол от заседание на комисията по приемане паметника на Васил Априлов, проведено в ателието на Кирил Тодоров в Рим, в състав: Илия Кожухаров – кмет на Габрово и подпредседател на „Комитета по въздигане паметник на Васил Е. Априлов“, проф. Джоване Прини – скулптор, Васил Зидаров – скулптор от Столична община и Никола Балабанов – първи секретар на Българската царска легация в Рим е взето решение за отливане в бронз паметника на Васил Априлов и барелефите към него. Те са изработени в Рим и са транспортирани в България. В Габрово започва трескава подготовка за тържественото откриване и освещаване на паметника, което е посветено на 100-годишнината от откриването на първото новобългарско училище.

В изготвената програма е предвидено тържествата да протекат под „покровителството на господина Министъра на народната просвета“, в рамките на 2 дни, предвидено е и откриване на мострена изложба на габровската промишленост в залите на Априловската гимназия. Организацията е дело на Комитет, председателстван от габровския кмет Илия Кожухаров.

През лятото и есента на 1935 г., Комитетът работи по почистването и украсяването на града за голямото събитие, преместват се телефонни кабели от площада пред гимназията, където ще се монтира паметника, търси се съдействие на Министерството на железниците да осигури намаление на цените на билетите за всички граждани, пътуващи към Габрово за събитието, издава 40 000 рекламни (пропагандни) листа за тържествата, осигурява се репортаж по Радиото, дамите от Майчина грижа“ подготвят тържествения банкет за официалните гости и т.н. Учителите от Априловската гимназия издават позив до всички бивши възпитаници и целия български народ да посетят Габрово по време на тържествата в чест на Васил Априлов:…“На габровци и на целия български народ предстои по случай този юбилей на гимназията изпълнението на една висока задача: да се отдаде една заслужена дан на почит и уважение към великия българин Априлова-патрон на училището..“. пишат те в него.

Денят 1 Ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки. На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров.

Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък. Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолета е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време, както разказва в спомените са събитието известния диригент и музикален педагог доц. Алипи Найденов, родом от Габрово.

Снимка на Кирил Тодоров – скулптор на паметника на Васил Априлов – официален гост на неговото откриване, 1 ноем. 1935 г.

За всенародния характер на тържественото откриване на паметника свидетелстват и многобройните получени поздравителни телеграми от личности и организации от цяла България: министър Тодор Кожухаров, кметове на София, Плевен, Свищов, Провадия, Кюстендил, Асеновград и мн. др. градове, училища, посланик на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместник на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Райко Алексиев, ген.

Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и мн. др. Ето какво пише в поздравлението си именития български историк, проф. Петър Ников „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“. Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век.“. Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимазия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката. Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката.

Спомените за това тържествено събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. По повод 85-та годишнина от откриването на паметника на Васил Априлов те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица