Свържи се с нас

Култура

„Човешкият дух, изразен в камък“

Published

on

В рамките на отбелязването на 160-годишния юбилей на Габрово, Художествена галерия „Христо Цокев” представи своя акцент на месеца. Това е творбата „Глава на Емануил Манолов” на един от най-известните скулптори от Габрово – Георги Дойнов.

Животът на Георги Минчев Дойнов както и по-голямата част от творческите му изяви са свързани с град Габрово и с Габровска област. Бъдещия скулптор завършва Априловската гимназия. След завършването постъпва в Керамичния техникум, в гара Искър, София. След един семестър, Георги Дойнов бива приет без изпит в Художествената академия, в класа на известния скулптор проф. Марко Марков.

Още след завършването на академията (1959г.), Дойнов активно навлиза в художественния живот със свои художествени търсения в различни области: монументална скулптура, портрет, малка сатирична пластика, еднофигурни и многофигурни композиции. Характерни моменти в творбите на Дойнов са търсенето на монолитност на формата, динамика, движение, конструктивни подчертавания и фактурно богатство. Тази динамика и раздвижване на фигурите се засилват в по-късното му творчество, оказвайки все по-силно въздействие върху зрителя.

След завършване на Академията Георги Дойнов се завръща в родния си град, започва работа на свободна практика, а след няколко години заема длъжност учител по скулптура в Детската школа по изкуства „Емануил Манолов”.

Като преподавател в школата, Георги Дойнов ден след ден разкрива тайните на композицията, перспективата, светлосянката, работата с обеми пред бъдещите скулптори.

Георги Дойнов е постоянен участник в изложбите на групата на СБХ-Габрово, както и на национални изложби. През 1977 година той печели първа награда за сатирична пластика на международното биенале в Габрово. Две години по-късно печели трета награда за скулптура („Глава на Васил Априлов”) в националната учителска изложба – София.

Сред скулптурите и композициите му на открито са четири фигури на моста в град Трявна (до църквата Св. Георги), символизиращи „Робстовото”, „Пробуждането”, „Борбата” и „Свободата” с характерния за автора пластичен изказ. Също така са запазени фризовете на часовниковата кула, Общинския съвет в Габрово, скулптурната композиция в двора на гимназия „Д-р Никола Василиади”, паметникът на априлци (посветен е на Априлското възстание) в село Батошево.

Портретът заема важно място в творчеството на Георги Дойнов. В него той успява много убедително да пресъздаде индивидуалния характер на модела и неговото състояние. Точната външна прилика не е достатъчна за скулптора. Той се освобождава от всичко второстепенно за да подчертае най-същественото – духовния живот на портретувания, неговото вълнение и мисъл. Такъв е портретът на прочутия композитор, създател на първата българска опера („Сиромахиня”) – Емануил Манолов.

Главата на композитора е изпълнена в техника камък – най-предпочитанния материал на Дойнов. Скулпторът акцентира погледа на Манолов не е към зрителя или към външния свят, а напротив, към вътрешните му преживявания, към процеса на интелектуално и творческо осмисляне. Одухотвореност, жизненост, тревожност, благородство са все такива качества каквито можем да открием в портретното творчество на Георги Дойнов.

Скулпторът се стреми да разкрие психологическата дълбочина и интелектуалната сила на модела. Във фонда на ХГ „Христо Цокев” се съхраняват 18 скулптури на Георги Дойнов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица