Свържи се с нас

Култура

С премиера габровският театър отбеляза 75-годишнината си

За издателите на мечти и появата на първия български роман.

Published

on

Министерство на културата отличи Габровския драматичен театър с грамота за принос в развитието на българската култура. Поводът е честването на 75 години от създаването на театъра. Събитието се отбеляза на 10 октомври 2020 г. на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ с премиера на спектакъла „Под игото – 1894-та“.

Сред официалните гости бяха кметът на община Габрово Таня Христова, народните представители Кристина Сидорова и Николай Сираков, заместник-министърът на културата Румен Димитров, заместник-кметът на община Габрово Нела Рачевиц. Празникът уважиха директори и представители на драматични и куклени театри от страната, на културни и образователни институции от града, заместник-ректорът проф. д-р Спаска Зафирова и преподаватели от Театралния колеж „Любен Гройс“, театроведи и артисти.

Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова. Пиесата е специално написана за празника на габровския театър. В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

В мащабната продукция участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В постановката участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

Петринел Гочев умело използва сценичното пространство по хоризонтала и вертикала, за да пресъздаде множество картини, които се случват в затворени или улични пространства. Като допълнение към стилистично обрания, но изключително експресивен декор, са вкарани картини, рисувани и възпроизведени чрез мултимедия от Гергана Змийчарова, която също е и автор на плаката. Тези картини илюзорно и новаторски пресъздават интериора на мястото, където се случва дадена сцена. Същевременно те реалистично отговарят на типичния бит в столичните къщи и учреждения за времето около 1894 г.

Интересен за зрителите е начинът на представяне на главните действащи лица – отново с помощта на мултимедия, показаната картина е реплика на застиналото за миг действие на сцената. Режисьорът смело борави и използва всички възможни средства на театралния език, като не изневерява на стила си да вкара кинематографични елементи и похвати. Чрез тях зрителят смислово удържа динамично сменящите се сцени от трите преливащи сюжетни пласта. Паралелно вървят три истории, които метафорично напомнят за минало, настояще и бъдеще. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за съучастието му в автентично случващото се действие на сцената. В постановката „Под игото – 1894-та“ фикция и реалност се свързват в едно цялостно ядро, което самостоятелно заживява своя нов живот за публиката.

Играта на актьорите и превъплъщенията им в различните роли са безкомпромисно на ниво. Няма излишни залитания в пресъздаването на исторически образи и събития, а човешки разказана история за един писател, неговия роман, предприемчив издател и група личности, които ще променят облика на млада България.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която направи сценографията на последните постановки на режисьора – „Руски вечери с револвери“, „Руски вечери с микроскоп“ и „Салиери“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, позната на зрителите с работата си по представлението „Свекърва“ на Петринел Гочев.

Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която работи с режисьора от 2013 г. до сега и е заснела повечето от неговите представления като „Ромео и Жулиета“, „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“. Росина Пенчева заснема и репетиционния процес по спектаклите, което е нейн личен авторски документален проект за работата на Петринел Гочев.

Съпътстващо събитие на премиерата на „Под игото – 1894-та“ е гостуващата изложбата „Зад кулисите на „Под игото“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

С най-новата постановка на габровския театър се отбелязват 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град. За създаването ѝ няколко местни фирми помагат с материали за декора и костюмите, лед прожектори, микрофони, организацията на честването на 75-годишнината. 31 дарители чрез онлайн кампания са подпомогнали театъра със средства за изработването на декори. Събраната сума е 2 325 лева.

Партньори в осъществяването на театралния проект са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица