Свържи се с нас

Култура

„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията

Published

on

В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция. 

Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““

Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.

Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.

Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Директорът на музей „Етър“ участва в среща на ИКОМ в Словения

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова взе участие в среща на борда на Регионалната асоциация на ИКОМ за Югоизточна Европа, която се проведе в словенския град Брежице. Важно съпътстващо събитие по време на този форум, чиито български представител е директорът на музей „Етър“, бе конференция, посветена на състоянието на музеите по време на кризата с КОВИД-19.

Международният съвет на музеите (ИКОМ) е организация с изключително важни функции, чиито решения оказват влияние върху тази културна общност. 

„Мерки и дейности на българските музеи през пандемията“, е темата на презентацията, направена от проф. д-р Светла Димитрова и Светлозар Тодоров, ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Част от изнесената информация се базира на допитване, което Сдружение „Български музеи“ проведе в началото на ноември сред своите членове, за състоянието им през периодите, повлияни от КОВИД-19.

Приложените мерки са насочени, както към посетителите, така и към служителите. Налага се ограничаване на достъпа на туристи до закрити площи, пренасяне на част от дейностите на открито, акцентиране върху виртуалните разходки и по-активно използване на интернет платформите.

Част от българските музеи развиват сериозна дейност с български училища в чужбина – Италия, Испания, Ирландия. Прави впечатление, че разположените извън страната структури проявяват по-голяма активност в  търсенето на контакти за представяне на експозиции, организиране на онлайн лекции и видео уроци.

Такива практики са реализирани в Историческия музей – Перущица и РЕМО „Етър“. В Исторически музей – Севлиево заменят беседите на закрито с изнасянето им в открити пространства. Исторически музей – Самоков въвежда аудио карта за културното наследство на региона, която работи като приложение към телефони.

В музей „Борис Христов“, при специални събития, се въвежда предварителна регистрация, съобразена с изискванията за брой места. Повечето музеи създават свои онлайн рубрики, които съдържат текст, аудио или видео файлове с цел да се поддържа връзката с различни публики. Исторически музей – Тополовград отчита повишаване на броя на туристите, тъй като се увеличават индивидуалните и семейни посещения. В Регионален военноисторически музей – Плевен броят на посетителите намалява близо три пъти, а на чужденците е сведен до минимум. Пак там средствата за издръжка се оказват недостатъчни и местната власт взема решение за финансово подпомагане.

Мерките на властите, като 60 на 40 и увеличения финансов ресурс на Национален фонд „Култура“, също намериха място в презентацията на проф. д-р Димитрова и Светлозар Тодоров по време на международния форум.

През пролетта на 2017 година музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Година по-късно директорът проф. д-р Светла Димитрова бе избрана за член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМ.

През октомври 2019 г. проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музей „Етър“ Светлозар Тодоров взеха участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”. Форумът се проведе в Загреб и бе организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Събитието бе подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ремонт на салона в НЧ „Развитие-1870“ с дарения от бизнеса

Published

on

Храмът на духовността и стожер на българщината в Севлиево – Народно читалище „Развитие-1870”, е поредната кауза на местния бизнес.

2020 година бе юбилейна за културната институция, но мероприятията по повод 150-годишнина бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Така през месец май тази година читалище „Развитие-1870” тържествено отбеляза юбилея от основаването си. Открита бе мемориалната плоча в чест на основателите – д-р Стойчо Христов, Гочо Драгошинов и Стефан Пешев. Книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020” осветли историята на културната институция, а на стилна церемония бяха наградени заслужили читалищни деятели и дарители.

Достолепната 150-та годишнина стана кауза на Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век”. По време на севлиевските традиционни празници, на 8 октомври 2020 г., се проведе благотворителна вечер, чиято идея беше ремонт на големия читалищен салон. Гости на вечерта бяха членове на сдружението, представители на Ротари клуб, Общинското ръководство и привърженици на каузата. Председателят и секретарят на читалището – Емилиян Маринов и Нели Тотева-Георгиева, презентираха част от историята и дейността на духовното огнище на Севлиево и онагледиха с 3D снимки предстоящата визия на салона след ремонта. Предметите за благотворителния търг и празничната програма бяха дело на школи и клубове от читалище „Развитие”. В името на каузата бизнесът в Севлиево и Ротари клуб събраха и дариха сумата от 41 000 лв.

Ремонтът на читалищния салон започна в началото на месец октомври т.г. въпреки пандемията от коронавирус, която е сериозен проблем и голямо изпитание за културната институция. Заради вируса в България затварят театри, кина, концертни зали, както и читалища. Някои школи и клубове съществуват само чрез срещи във виртуалното пространство, а други – правят почти невъзможното, за да работят на живо и обучават децата ни – нашето бъдеще. Поддържат пламъка жив и искрата, която запалва любов към култура и знание. С вяра и надежда, че читалището – съвременният будител и пазител на българския национален дух, традиции и ценности, ще продължи мисията си и ще пребъде.

Амбициозен е проектът за реновиране на читалищния салон. С дарените 41 000 лева започна обновяването му. Бяха демонтирани и извозени над 300 броя стари столове. В момента текат дейности по боядисване на тавана, лакиране на ламперията и сцената, подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи, освежаване и пране на завесите на сцената. След това ще бъде сменена подовата настилка с мокет, който ще покрие изискванията от проект, който Читалището плати със собствени средства в края на миналата година. Накрая ще бъдат монтирани новите столове. За съжаление, на този етап от изпълнението на проекта, няма да достигнат средствата за закупуване на нови озвучителна и осветителна системи, но се надяваме занапред и това да се реализира.

След ремонта салонът в НЧ „Развитие-1870” ще придобие съвременен вид. Севлиево ще има модерно културно средище, в което ще пребъдва духовността. Вярваме, че след затихването на кризата с пандемията, салонът ще бъде изпълнен с нови творчески изяви, с талантливи деца, с публика, която да се наслаждава на всичко това. Защото изкуството е ценност, от която се нуждаем, за да продължим смислено дните си.

Читалищното ръководство, служителите, преподавателите, художествените ръководители и самодейците най-сърдечно благодарят на дарителите от Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век” за добрите им сърца!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър предлага комедийна терапия с хомеопатични средства

Published

on

Габровският драматичен театър подготвя премиерата на най-новия си спектакъл „Хомеопатия за душата“. Събитието ще се състои на 28 ноември, неделя, от 19.00 часа на голямата сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Постановката е дело на Димитър Иванов – Капитана и Емил Йорданов в партньорство с „HashtagSTUDIO“. В спектакъла участват актьорите от габровската трупа Адриана Димова и Анатолий Ставрев. В главната роля е Димитър Иванов – Капитана като гост-актьор.

Представлението е изградено като „специално“ стендъп комедийно шоу, в което публиката е поканена да се включи. Разговорът ще бъде откровен, забавен, сатиричен за всичко, което ни се случва и познаваме: история, манталитет, детство, човешки взаимоотношения, общуване с младите, бит и настояще.

С това представление се очакваше откриването на VIII-то издание на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“, предвидено да се случи в началото на м. ноември тази година. Поради усложнената епидемична обстановка, габровският театър отмени фестивала за догодина.

Новите фестивални дати са от 2 до 6 април 2022 г., като се запазват същата програма и участници в събитието. Предстоящата премиера дава възможност на любителите на театралното изкуство и жанра „стендъп комедия“ да гледат спектакъла преди фестивалното му представяне през 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица