Свържи се с нас

Култура

„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията

Published

on

В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.

Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция. 

Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““

Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.

Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.

Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица