

Култура
„Портрет на Иван Коев“ е акцент на месеца в Галерията
В рубриката „Акцент на месеца“ Художествена галерия „Христо Цокев“, Габрово среща своите посетители с творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ на художникът Борис Митов (11 януари 1891 – 6 юли 1963 г.), потомък на прочутата възрожденска фамилия Митови от Стара Загора. Негов баща е големият български живописец проф. Антон Митов, който е с изключителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Той е сред учредителите на първото сдружение на български художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България, сред създателите на Държавното рисувателно училище /дн. Национална художествена академия/, издател и редактор на първото българско печатно издание за изкуство – „Изкуство“. Яростен защитник на академичния принцип в живописта Антон Митов е основен идеолог на „осъвременяването“ и „европеизацията“ на българското изкуство, в края на ХIХ -ти век. Неговият син Борис Митов проявява талант още като дете и го доказва до края на живота си. Творческата му естетика е изцяло повлияна от академизма и в това ясно прозира влиянието на неговият баща. Завършва висшето си образование в класа на проф. Иван Мърквичка – близък приятел и единомишленик на Антон Митов. През 1911 – 1914 година продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж, посещавайки курса на проф. Фернан Кормон, същият при който са учили Тулуз Лотрек, Ван Гог, Емил Бернар, Луи Анкетен. В ателието на проф. Кормон специализират още двама български художници – Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. През Първата световна война до 1918 година е военен художник. През 1924 г. става преподавател по живопис в Академията, а през 1929 г. защитава професорска степен. Остава да преподава по рисуване и живопис до 1959 г. Под негово ръководство се оформят редица поколения млади художници. Негови студенти са и четиримата възпитаници на Априловската гимназия, станали известни в университетските среди като – „Габровската колония“ – Георги Дойнов, Драган Немцов, Дора Бонева и Христо Явашев.
Творчеството на Борис Митов се характеризира с реализъм на възприятието и висока артистичност на пластичното изпълнение. Рисува натюрморти, пейзажи, голо тяло, портрети. Художникът принадлежи към третото поколение творци на свободна България, които застъпват академизма в изкуството ни. През 20-те години на ХХ-ти век България и светът се отърсват от кошмара на Първата световна война. Опечаленият народ, преживял драмата от националното разделение и своята първа национална криза има нужда от красота…Има нужда от вяра и сила, за да се въздигне отново. Именно тук търси вдъхновение и Борис Митов. Пейзажи – отразяващи красивата ни природа, прекрасни натюрморти и нежност прозираща от голи тела, светлина и топъл колорит – това е живописта на Борис Митов. Душевна красота, достойнство и достолепие са психологическите характеристики на портретите на интелектуалци, спечелили му славата на най-добрият български портретист. Усвоеният като светоусещане академизъм му позволява да запази дистанция и деликатност по отношение на своите модели. Освен пластичните достойнства, това придава на творчеството му и ясна обществена позиция.
Художественият метод, който го възпитава в отстраненост и праволинейност, му позволява да се съхрани, доколкото е възможно, в промените настъпили след девети септември 1944 г. От този момент нататък творчеството на Митов е в застой. Той не успява да се приспособи към новата естетика отричаща академизма и европейската култура. Наложеният „соцреализъм“ потиска творческите импулси на художника. Възпитанието и аристократизма му помагат да преживее културните различия с новата власт, от която е изпитвал страх. В интервю за „100 вести“ /№16, 8 март 1991 г./ Георги Дойнов разказва: „Спомням си един епизод. Тогава импресионистите бяха отречени. Някой беше донесъл репродукция на Ван Гог. Професор Митов, много педантичен и страхлив, се развика: „Махнете го това упадъчно изкуство! Ще ни изхвърлят всички от Академията!““
Неговите приятели и стари софиянци помнят изисканата външност, възпитанието и акуратността му, които трудно се вместват в политизираните и разрушени взаимоотношения от 50-те години на миналия век. Спомнят си вечерните му разходки по бул. „Цар Освободител“, който той иронично наричал – „Царя́“.
Остава в историята на българската живопис, като един от най-добрите ни портретисти. Борис Митов е единственият художник получил „привилегията“ да рисува Георги Димитров от натура. Всички останали портрети на вожда са правени от снимка.
Творбата „Портрет на Иван Коев“ /1941/ изобразяваща достолепен мъж в премислена и леко театрална поза, подсказваща че моделът осъзнава позирането не само пред художника, но и пред времето може да бъде видяна до 10 август в Художествена галерия „Христо Цокев“.
Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Отличиха победителите от конкурса „История, патрони и дарители на моето училище“



На 9 май 2025 г. в Актовата зала на Националната Априловска гимназия (НАГ) в Габрово се проведе тържествената церемония по връчване на наградите от националния конкурс за ученици „История, патрони и дарители на моето училище“. Организатори на инициативата са Националната Априловска гимназия и фондация „Радетел“, а събитието е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката за изяви по интереси за учебната 2024/2025 г.
Конкурсът се провежда за седма поредна година, като настоящото му издание премина под мотото „През вратите на времето…“. То бе посветено на 190 години от създаването на Първото новобългарско светско училище и 153 години от създаването на Габровската гимназия. Събитието се вписва и в рамките на тазгодишните Априловите дни на културата.
В надпреварата участваха 40 ученици от осем града – Бургас, Варна, Враца, Габрово, Кърджали, Лом, Панагюрище и Перник. Конкурсът включва четири категории: доклад, историческо-литературно есе, разказ и видеоклип/филм. Финалният етап събра широк кръг гости, сред които: Мария Башева-Венкова – областен управител на Габрово, Севдалина Ненкова – директор в Община Габрово, Любка Тинчева – директор на Националния музей на образованието, Катюша Станчева и Деян Дойнов от РУО – Габрово. Журито в състав Росица Тодорова, Паулина Мартинова и д-р Елена Сербинова определи следните победители:
Категория Историческо-литературно есе:
Първа награда – Пресияна Попова (ПЕГ „Йоан Екзарх“, Враца)
Втора награда – Гергана Николова (НАГ – Габрово)
Трета награда – Десислава Маринова (СУ „П. Р. Славейков“, Кърджали)
Категория Доклад:
Първа награда – Християн Георгиев (НАГ – Габрово)
Втора награда (двойна) – Виктория Виткова (Първа езикова гимназия, Варна) и Виктория Димова с Даниела Цонева (НАГ – Габрово)
Категория Видеоклип/филм:
Първа награда – Калина Бърнева (Първа езикова гимназия, Варна)
Втора награда – Диляна Георгиева (СУ „Д. Маринов“, Лом)
Трета награда – Жасмина Бередзе (Първа езикова гимназия, Варна)
Категория Разказ:
Грамота за участие – Десислава Тодорова (НАГ – Габрово)
Преподавателите на отличените ученици получиха благодарствени грамоти. Бяха наградени и двете млади пианистки от музикален клуб „Весела“ – Адриана Кънева и Полина Флориду, които ежегодно радват публиката със своите изпълнения.
Фондация „Радетел“ връчи две ученически стипендии: еднократната бе присъдена на Мартин Петров (НАГ) за принос към авторитета на гимназията, а месечната – на Илина Илиева (НАГ), с цел насърчаване на извънучилищната й дейност.
В приветствието си д-р Елена Сербинова – инициатор на конкурса и създател на фондация „Радетел“, изрази радостта си от развитието на инициативата.“Безкрайно съм поласкана и щастлива да съм отново в Габрово и да присъствам лично на финалния етап на конкурса… Основната цел на фондацията е да подкрепя младите хора да изучават историята на образованието и културата на родния си край“, заяви тя.
Д-р Сербинова благодари на Министерството на образованието и науката за включването на конкурса в официалния календар и отбеляза новия формат, включващ предварително и финално журиране. От създаването на конкурса досега, в него са участвали над 500 ученици от близо 20 области на страната.


Култура
Следкарнавална гюрултия в музей „Етър“ на 18 май


На 18 май, ден след Карнавала на хумора и сатирата в Габрово, в музей „Етър“ започва Следкарнавалната гюрултия. През целия ден ще бъде представено градско облекло от първите десетилетия на миналия век.
Е, някои ще облекат народни носии – все пак през този период около 80% от населението е селско. На различни места в музея, между 11.00 и 14.00 часа, стари градски шлагери и фолклорни песни ще пеят музикантите от формация „Иванов“.

18 май е Международен ден на музеите. Тази година Международният съвет на музеите (ИКОМ), чиито председател за България е проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, избра мотото „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“.
По този повод на 16 ,17 и 18 май посетителите на „Етър“ могат да се присъединят към безплатните турове с начални часове 11.00 и 15.00 ч., по време на които да научат как се създава една експозиция и да се запознаят с работата на отделните специалисти – куратор, фотограф, дизайнер.


Култура
Две литературни вечери, посветени на изкуството, киното и словото


В рамките на културните събития, посветени на 165 години от обявяването на Габрово за град, платформата за литература, изкуство и култура „Тетрадката“ и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, с партньорството на Община Габрово и платформата Култура ON AIR, организират две специални литературни вечери през месец май.
На 12 май, понеделник, от 17.30 ч. в Червеното фоайе на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се състои представянето на книгата на Петринел Гочев – „Маршът Компарсита“ (Изд. „Бокал 77“). Сборникът включва три новели – „Маршът Компарсита“, „Златните струни“ и „Българският кораб потъва в бурно море“.

Според авторката на встъпителния текст Андроника Мартонова, творбите на Гочев са своеобразни киноновели – образни, визуални и по-близки до филмовата драматургия, отколкото до традиционната литература. Първата премиера на сборника се състоя през март в София, където актьори представиха откъси от текста. В Габрово авторът ще сподели повече за вдъхновението зад книгата и ще разговаря с публиката. Входът е свободен.
Петринел Гочев е театрален режисьор, сценограф и художник, роден в София през 1968 г. Има богата творческа биография с над 10 самостоятелни изложби, дебютен игрален филм („Български кораб потъва в бурно море“, 2023) и редица постановки в български театри. Бил е главен режисьор в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово в периода 2018 – 2022 г.

На следващия ден, 13 май, вторник, от 18.30 ч. в зала „Възраждане“ – Габрово, ще се проведе специална вечер, посветена на първата дама на българското кино – Невена Коканова. Журналистът Георги Тошев ще представи новото допълнено издание на биографията ѝ „Години любов“ (изд. „Книгомания“).
Книгата съдържа уникални материали – страници от личния дневник на режисьора Въло Радев, над 250 редки и непубликувани снимки от архива на дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, както и спомени от един отминал свят, в който се създава златното българско кино.
След представянето ще бъде прожектиран документалният филм „Пътуване“ (продукция на ART Production) – визуална поема за живота, любовта и тайните на Невена Коканова, с редки архивни кадри, спомени и непоказвани моменти от живота ѝ. Лентата представя актрисата през погледа на близки ѝ хора – съпругът ѝ Любомир Шарланджиев, актьорът Григор Вачков, режисьорите Въло Радев, Гриша Островски, писателят Емилиян Станев и други. Входът е свободен, а на място ще могат да бъдат закупени и книги.


-
Икономикапреди 6 дни
Габрово направи нова важна стъпка към своето зелено бъдеще
-
Кримипреди 5 дни
Шофьор на такси блъсна жена, връщайки назад (снимки)
-
Културапреди 6 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Любопитнопреди 5 дни
На 16 и 17 май „Да разкършим котките“
-
Кримипреди 5 дни
18-годишна е с опасност за живота след удар в дърво
-
Културапреди 5 дни
Две литературни вечери, посветени на изкуството, киното и словото
-
Културапреди 5 дни
Исторически музей – Дряново отново ще се включи „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дни
България излиза срещу Сърбия с четирима габровци в състава