Свържи се с нас

Култура

Трето биенале за съвременно изкуство

Published

on

Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Култура

Соня Алексиева разказа за „своя“„Етър“ в „България през погледа на 21 журналисти“

Published

on

„Подаряваме на българския туризъм новата си книга в годината на 65 юбилей на Асоциацията на журналистите и писателите по туризъм“ – с това послание започва „България през погледа на 21 журналисти“, издадена през 2021 г.

„Тръгнете с нас на път към известни и неизвестни туристически дестинации“, приканват авторите и ни повеждат към „Красивата архитектурна перла вила „Армира“, „Из дебрите на средните Родопи“, „На север от Калиакра, към „Подземния град на София. Провокират ни: „Хванете пътя за Разлог“! Показват ни „Лозенец в шепота на старите липи“, „Зеленото лице на Шумен“ и „Машината на времето, наречена Мезек“. Примамват ни към „Странджа – една различна ваканция“ и към „Троянския Балкан – съкровищница на вярата, знанието и паметта“. Убеждават ни: „Край Ямбол е имало пристанище“, „По Тунджа са кръстосвали кораби“. Разказват ни за „Празно море“, за „Зеленковец – море от зеленина“ и за „Атанасовското езеро – библейски драми, магична сол и хиляди тайни“. Отговарят ни на въпрос, който малко хора си задават – „Защо Пампорово се казва Пампорово?“. Потапят погледите ни в „Царевец – графити за любов и война“ и ни повеждат „С камера и раница в Централен Балкан“. Твърде лично ни споделят за „Планината в мен“ и как да стигнем „От остров Сардиния до Пернишко“.

Това са почти всички заглавия на публикувани специално за книгата текстове. Почти. На единствения, който досега не е споменат ще отделим повече време. В него се говори за видимото минало. Автор е Соня Алексиева, която има много задълбочени познания за съхраненото национално богатство в музей „Етър“. Именно тази запазена стара материална памет в значителна степен е подпомогнала възраждането на Златоград и го е превърнала в кътче, представящо някогашния живот на българите.

Дали тази връзка е провокацията за Соня Алексиева?

„От Етъра до Златоград – за да стане миналото видимо“, така е нарекла Соня Алексиева разказа си за тези две – колкото подобни, толкова и различни, места. Тя очевидно е привлечена от тях и оценява значението им за съхранение и популяризиране на стари и традиционни ценности. Текстът е наситен с емоция, без обаче да се прекалява с нея. Той е едно интелигентно и човешко описание на съществуващи дадености, които дават сериозна добавена стойност на българския туризъм. Очевидно Соня Алексиева е видяла миналото, благодарение на Етъра и Златоград и с таланта си на журналист е успяла да създаде един увлекателен документален разказ, намерил място в книгата „България през погледа на 21 журналисти“.

Коя е Соня Алексиева?
Доцент в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет. Член е на авторитетни международни и национални организации. Част е от Международната федерация на журналистите, член е на Управителния съвет на Международната организация на журналистите и писателите по туризъм и Българската асоциация по маркетинг. Доц. д-р Соня Алексиева е сред учредителите на Българското дружество за връзки с обществеността. Тя е член на Международната асоциация по пъблик рилейшънс, редактор и консултант на специализирани туристически издания, водещ е на авторски рубрики за специализиран туризъм.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кукленият театър празнува 50-годишен юбилей

Published

on

През настоящата година единственият в Централна северна България професионален Държавен куклен театър – Габрово празнува своя 50-годишен юбилей и отбелязва 65 години куклено изкуство в Габрово.

Премиерният спектакъл , посветен на годишнинар – „ Ламята от улица Войтешка “ и откриването на изложбата, специално подготвена за празника – „50 – години ДКТ – Габрово “ ще видят гостите този петък, 22 октомври, от 11.00 и 18.30 часа.

Какво се крие зад премиерния спектакъл със заглавие „Ламята от улица Войтешка“ по Карел Чапек?
Това е една драматизация на Симон Шварц – спектакъл за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца. Режисьор е Владислава Джамбазова, сценографията е на Емилияна Тотева, с авторската музика на Владимир Джамбазов.

Действащи лица и изпълнители са: Господин Трутина – Петър Гайдаров, Халбас – Жулиета Колева, Фиркас – Янна Генчева, Ламята Амина – Русита Боева, Господинът с макароните – Жулиета Колева, Управителят – Радостина Андеева, Вестникарче – Борислава Русева, Дружество за защита – Радостина Андеева, Ясли и Сиропиталища – Янна Генчева, Полицаят – Янна Генчева, Шефът – Жулиета Колева, Хазаинът – Борислава Русева, Петко Петков – сътрудник.

На 26 октомври, вторник, от 18.00 часа отваряме врати за семейна публика, големи деца без родители и родители без деца.

Организацията в театъра ще съответства на всички противоепедимични мерки, наложени от законодателството в момента.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гениална музика ще звучи в Габрово

След 15 години маестро Камджалов отново на габрвоска сцена заедно с Камерния оркестър и виртуоза Зорница Иларионова

Published

on

Господин Камджалов, напоследък Габрово и габровци имат удоволствието да Ви виждат по-често, този път какво Ви води насам? След „Българската Коледа“ преди около 2 години и „България пее“ съвсем наскоро?
– Тук съм по покана на Габровския камерен оркестър и техния диригент Иван Стоянов, след 15 – годишна пауза. Вълнуващо е за мен, защото свързвам Камерния оркестър с много спомени. От един друг живот, когато бях още студент, когато прохождах, когато въобще не знаех какво ще се случи през всичките тези 15 години. Всъщност това е поредното изключително ценно гостуване в Габрово и съм благодарен много за тази покана.

Какво ще чуят хората на концерта, тези които си изберат в сряда вечер да бъдат в зала „Възраждане“ в 19.00 часа?
– Бих поканил всички, не защото това е клише и трябва да бъдат поканени хората, а защото ще има наистина какво да се чуе. Програмата е изключително ценна. Ще изпълняваме четирима съвършено гениални личности – Йохан Себастиан Бах, който е несравним, Моцарт, който е безподобен, Рахманинов, който има една свръхчувствителност, която ще се радвам да споделим с хората, и Димитър Ненов, който за мен е най – концептуалният, най- богатият като личност, български композитор, Архитект Димитър Ненов.С колегите от оркестъра се стараем да дадем всичко от себе си, за да бъде на онова ниво, което има смисъл да слуша човек, това което е ценно за човешката душа. Аз не виждам друг смисъл от излизането на сцената. И всичко това, и присъствието на изключителния солист – цигуларката Зорница Иларионова, ще бъде нещо, което аз лично не бих пропуснал. И нека да отбележим, че тя е лауреат на големи международни конкурси. Така че на сцената в Габрово ще имаме един истински специалист в тази музика, който ще донесе много красота, и със свиренето си и с присъствието си.

Вие казахте, бих искал да поканя всички, но обстоятелствата ни налагат залата да бъде пълна на 30 %. Как един толкова „широк“ творец преживява това, че го вкарва в рамка и му налагат процент публика? Имате ли усещането понякога, че живеем на 30 % от живота си?
– Да, това е едно пълно безумие. Хората не живеят на 30% от живота си и на 1 % даже не живеем от много време Аз лично се радвам на тези безумни катаклизми, даже бих затворил целия свят, и то не на 30% , а на нула. Мисля, че трябва да поживеем 10 години на нула, да си припомним истинските ценности, истинските приоритети и да започнем да живеем с мозъци като Шилер, като Шопенхауер, като Моцарт, като Бах, като Достоевски. Бих затворил всичко, бих затворил държавите, болниците и университетите. Бих радикализирал всичко, защото там където са 30 % , там са и 10%, там са и 50%. Една имитация на живот. Това, което бих искал да кажа, е че хората имитират живота от много време и преди тази пандемия, и по-скоро това днес ни напомня онази имитация, в която сме били и без това, но в доста по – краен вариант.

Отговорихте ми повече от убедително. Сложихте името си до това на един политик. Кажете ми защо решихте да изразите позиция така открито в подкрепа на кандидат – президента Румен Радев?
– Той ме покани лично, човешкото общуване с него беше нещо много естествено., нещо което аз много ценя. Считам, че България има нужда от сериозен човек начело. Вярвам, че това ще доведе до по-добро за България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица