Културният календар на Художествена галерия „Христо Цокев“ тази година е изцяло съобразен с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град. Галерията представя пред публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

В рубриката „Акцент на месеца“ този път е представена живописната творба „Портрет на старец“, на художника Иван Захариев. Той е роден в Габрово на 9 февруари 1897 г., като първото от общо 9 деца в семейството на часовникаря Захари Иванов Гичев.

Иван Захариев проявява таланта си още като дете. Избран е от своите учители да подари своя рисунка на цар Фердинанд I, при посещението му в Габрово. Царят толкова харесал детската творба, че му подарил в замяна дребна златна паричка. Гимназиалното си образование художникът завършва в Априловската гимназия. Иван Захариев участва във войната през 1917-1918 г., като запасен офицер. Неговият внук Иван Василев, който днес живее в Чехия, сподели спомени, които помни от баба си: „Имали са гръцки пленници на тежка работа. Много от българските войници и офицери се отнасяли към тях меко казано не много добре. Дядо в много случаи ги защитавал и се застъпвал за тях. След войната получава на няколко пъти колети от бившите пленници в знак на благодарност, как се отнасял към тях с уважение и внимание.“ След войната младият художник вече сгоден, работи една година, като основен учител в село Беломъжите, Габровско и три години в село Върпища, Дряновско. Постъпва в Художествената академия през 1923 г. и завършва през 1927 г. със специалност живопис. Следва едногодишен стаж в Образцова гимназия в София. През 1929 г. полага държавен изпит. За отличната си дипломна работа получава награда – едногодишна специализация в Италия. Голямата любов към годеницата му Марина и бащиният дълг към новородената им дъщеричка надделяват при решението – вместо да замине за Италия, да се върне заедно със семейството си в родното Габрово. За студентските години на Иван Захариев, неговият внук Иван Василев разказа ценни спомени: „Знам една историйка, която съм чувал няколко пъти от дядо. На 16 април 1925 година искал да види опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя“. Бил вече наблизко църквата, когато го спрял някакъв познат от Габрово, който имал за него и някакви новини от родителите му. Огромна експлозия прекъсва разговора им. Почувствали взривната вълна. Помагали с ранените. Казваше, че ако не го е спрял този негов познат, нямаше да бъдем на този свят. 10 минути и всичко можело да бъде иначе. Следвал, поправял часовници и пеел и свирел на мандолина. Годеницата му си намерила работа и финансово си помагали. Били се уговорили, че като завърши той, и тя да завърши Художествената академия. Дядо ми завършва с отличие. Един цитат от книгата на Рачо Буров /племенник на Иван Захариев – бел. автора/ : „ И двамата ми вуйчовци благодарение на часовникарството завършили и станали добри художници.“ В учителският състав на габровската гимназия срещаме името на Иван Захариев за пръв път през учебната 1928-1929 г., записан е като учител по рисуване. През учебната 1931-1932 г. вече е учител по рисуване и ръчна работа, класен наставник, завеждащ кабинета по рисуване и ръчна работа, ръководител на ученическо дружество „Родно изкуство“. Ръководел е няколко ученически екскурзии. Негови колеги в кабинета по рисуване са били Георги Кашев и Кина Бакърджиева. Негови ученици са редица изявени днес художници – Ива Хаджиева, Драган Немцов, Дора Бонева, Георги Дойнов и световно известният Христо Явашев – Кристо. Възпитаниците му и днес го помнят като бай Зари, който в старанието си да научи децата да рисуват добре, купувал свежи плодове и зеленчуци от пазара за да подреди хубав натюрморт. Гладът се оказвал по силен от ученическата дисциплина и така всяка сутрин кабинета по рисуване осъмвал с изяден натюрморт. Бай Зари бил упорит. Започнал да наплюва плодовете преди да ги подреди за модел на детските рисунки. И това не помогнало, но бай Зари не се отчаял. В следващите часове учениците рисували натюрморт с тиква, ряпа, пащърнак, целина, цвекло, праз лук, чесън и други не апетитни за гладните деца зеленчуци. След тридесет и две години служба се пенсионира. Награден е с бронзов медал „Кирил и Методий“ от ръководството на гимназията и похвален с отзив от Градски Народен съвет за тридесет годишна учителска практика и дългогодишна обществена и художествена дейност.

Музеят на образованието притежава редица негови портрети на възрожденци и стари заслужили учители.

Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ се съхраняват девет портрета и един габровски пейзаж на талантливия габровски художник Иван Захариев.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/