Позволете ми да ви разкажа една необичайна история. Главните герои в нея са Алберт и Шани. Родом са от Нидерландия, но завинаги ще останат свързани с България.

Той е на 75 години, а тя на 72. Семейство са от почти 53 години. През далечната 1992 г. идват за първи път в България. След промените се създават много организации, които се стремят да обединят разкъсания на две свят, преодолявайки различията.

Алберт и Шани се включват в такава организация, оперираща в цяла Европа – „The Bridge“, благодарение на която пристигат в София. В продължение на пет години прекарват там 2, 3 седмици всяко лято, в които заедно с екип работят с деца, организират обучения и създават приятелства.

„След време осъзнахме, че България е по-голяма от София и просто си хванахме автобуса. Отидохме в Сливен без да познаваме никого и така започна всичко…“

През 1996 г. за първи път попадат в ромско село. И тогава се влюбват… в хората. Организират забавления за деца всяка година и постепенно разширяват дейността си, намирайки ключа към сърцата.

Вярват, че имат призвание да работят с деца и тийнейджъри от малцинства, и на въпроса „Защо?“, отговарят просто: „Бог ни даде любов за тях.“

По начина, по който говорят, можеш да разпознаеш истинска обич и загриженост. Съвсем случайно, ако вярвате в случайности, намират стара, рушаща се къща в габровското село Поповци. Купуват я, след което я ремонтират.

Оттогава, вече 7 години, прекарват в нея половината от годината. И не са сами. Тиинейджърите, които събират от селата в различни краища на България, учат на християнски ценности, вяра и надежда. И за да не са празни думите им, стават пример с живота си, като отварят дома си за тях.

Споделят, че най-голямото предизвикателство е да накарат младите хора да повярват в себе си. „Не е толкова трудно да кажеш на някого – можеш да имаш страхотно бъдеще. Просто те никога не го чуват…“

Те отиват там, където никой не ходи, показват грижа и приемане, на тези, които другите отхвърлят. Отношението им отваря много заключени врати. „Големите неща започват с малки крачки“, казват те и с гордост и усмивка разказват за плода от работата си.

Алберт и Шани водят и часове по английски, които се посещават от група младежи от с. Зимница, трима от които ще продължат образованието си в университет. Да видят точно такава промяна е изключително специално за възрастната двойка.

Точно като за песен на Майкъл Джексън, те вярват, че промяната започва от нас, вярват в бъдещето на страната ни, което принадлежи на младите. В момента работят с екип от точно такива млади и мотивирани хора, и се надяват дейността им да бъде продължена дълго след тях.

Категорични са, кое е любимото им нещо в България – за Шани това е къщата им, с гледка към планината, а за Алберт са хората.

Попитах ги, ако можеха да изберат едно нещо, което всеки човек на Земята да знае за родината ни, кое би било то. Отговорът не беше изненадващ – „България има невероятна природа!“

Понякога имаме нужда някой да ни напомни да ценим повече нещата, които приемаме за даденост. Природата, хората, животът, вярата, бъдещето…

Тук идва краят на тази история, но не и на историята на живота. Огледайте се! Добрите примери съществуват! Погледете и в огледалото и „бъдете промяната, която искате да видите в света“!

Автор: Мария Матева,
студент 1 курс, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/