Свържи се с нас

Новини

„Иван Вазов е духът, който дърпа само напред и нагоре“

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

През тази година се честват 165 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Родната му къща в Сопот също чества 80-годишен юбилей.

През изминалите дни там беше д-р Мирела Костадинова, която в своята книга „Спомен за камбани” ни разказва за гостуванията на Вазов в габровския край, за срещите му с балканджиите и последния му излет в Плачковци.

-Д-р Костадинова, какво ще ни разкажете за празниците на Иван Вазов в Сопот?

– Както споделих с господин Стефан Филчев, директор на къща музей „Иван Вазов” в Сопот и господин Веселин Личев, кмет на града, тук духът ми празнува… Само през дните в Сопот се чувствам българка. Празниците са започнали на 19 юни и свършват на 9 юли, рождения ден на Вазов. Присъствах на Национална научна конференция „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи”. Видях различни презентации, но впечатляваща беше „Къщите на Вазов” на доц. д-р Димитър Михайлов – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Не знаех, че в село Челопек вече съществува къща „Баба Илийца” като културно средище. Известно е, че в разказа на Вазов „Една българка” героиня е баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек, а името й е Пена. Мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброява около 350 души и бил най-големият в селото. От спомените на дядо Дано, оздравялото внуче на баба Илийца от разказа, се знае, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.

Интересна за мен беше презентацията на Милена Катошева, специалист в Националния литературен музей, свързана с къщите музеи и тяхното присъствие в Интернет-пространството, тъй като това е начин за приласкаване на децата ни към българщината. С удоволствие слушах Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев” в Калофер за девическото образование там. Разгледаха се проблеми на музеите, свързани с финансиране, юридическа самостоятелност и т.н.

Стефан Филчев - директор на Къщата музей "Иван Вазов" и Катя Зографова - директор на Националния литературен музей

Стефан Филчев – директор на Къщата музей „Иван Вазов“ и Катя Зографова – директор на Националния литературен музей

– А къщата на Иван Вазов?
– Ако отидете ще ви посрещнат двете липи пред дома на Вазов. Странно е усещането, когато пристъпваш прага на дома, в който се е родил Иван Вазов. Ще потънете в розови облаци от хортензии. Ще усетите хладината на чешмата. Освен уредниците ще ви посрещнат трите котки Марчето, Рижко и Бойчо. Последният е кръстен на Бойчо Огнянов. Но и едно впечатляващо дете за мен Злати. Той е син на господин Филчев и лично аз предпочитах да ми разказва този малък господин за Вазовите герои – Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил… Душата ми лекуваше като слушах звънкото му гласче…

Къщата е поддържана с голяма любов и грижа. Всяка стая разкрива различни страни от бита и традициите на Вазовото семейство. Знае се, че тя е изпепелена по време на турските гонения. През 1920 г. по случай подготовката за честването на 70-годишнина от рождението на писателя е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей там. При откриването участва лично цар Борис ІІІ. Вазовата сестра Ана подарява свой чеизен сандък от Брашов от 1874 г., бакърен мангал, чапрази и др. вещи.

Новото в къщата е, че е възстановен дюкянът на бащата на Иван Вазов – Минчо. Знае се, че зад тезгяха бъдещият Патриарх е писал първите си редове. Очакваше се да пристигне и нова фигура на Вазов, която ще бъде там.

Дюкянът в Къщата музей "Иван Вазов"

Дюкянът в Къщата музей „Иван Вазов“

Дюкянът е в помещението, където край стените, върху дървени пейки, седят по турски и пият кафе, смучат чибуци четири манекена от героите на Вазов. Те са с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца хаджи Ахил /хаджи Лилко/ дрънка весело булгарията и смига. На стола срещу старото огледало, седи манекен с голям лехен в ръце, главата и лицето му са насапунисани. Бръсначите, гребените, ножиците, които някога са принадлежали на хаджи Лилко са наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Тези манекени са изработени от Юрдан Кръчмаров. Изцяло ви потапят във Вазовия свят.

– Чух, че е записан романът „Под игото” на диск?
– О! Да чуя рецитаторът Янко Лозанов беше огромно удоволствие за мен. Той представи няколко Вазови стихотворения, които ме разтърсват още… Да, той е записал автентичният текст на „Под игото”, не този, който изучаваме в училище… С целия колорит на Вазовото слово и богатство.

Дискът е в продължение на 16 часа и 30 минути. Препоръчвам го на всяко българско училище. Янко Лозанов е създал Ателие за българско – художествено слово, в което ще се радвам да участват и габровски ученици. Посетете сайтът му www.slova.bg, за да се насладите на поезията на Иван Вазов.

– Какво ново още?
– Имах рядкото удоволствие да чуя и да се срещна с Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев. Това са необикновени и неземни хора. В тях и в Иван Вазов крещи за помощ цялата моя България… Някъде в навалицата чух едно изречение на Валя Балканска, което си записах: „Не си навеждай главата, защото короната ти може да падне…” Говорихме дълго как ние българите трябва да запазим духът на предците си. Как да я има България?

P1020267Посетих Радиното училище, открито като взаимно през 1851 г. То прераства в класно през 1874 г. Видях експозициите там – с много снимки, картини, скици. Пресъздаден е интериор на класната стая, експозиция на просветното дело в Сопот, изложба „Вазовият Сопот” и театрален салон действащ и сега. На метри от него се намира Храм „Св. Св. Петър и Павел”, с оригинална архитектура – дело на брациговски майстори. Храмът е паметник на културата.

Едно от местата, свързани с Вазовото творчество е Метоха Въведение Богородично. Той е приютявал апостола Васил Левски, който намира убежище в килията на монахинята Христина, жестоко убита от турците. Там е имало килийно училище, в което е учила възрожденската учителка Неделя Петкова. Запазена е и стаята на Рада Госпожина от романа „Под Игото”. Старата чешма в двора и вкопаната в земята църква „Въведение Богородично”, с ценните си иконописи, все така тихо пазят историята. Църквата на метоха е единствената част от манастирския комплекс оцеляла при пожара през 1877 г. Тъжно е, че 350-годишната лозница е изсъхнала. Тя е най-старата лоза в Югоизточна Европа, а вероятно и на целия континент. Господин Стефан Филчев, обаче ни показа, че е израснал млад филиз. Животът винаги продължава …

– Какво е за Вас Иван Вазов?
– Той е моята България… Земята, всеки стрък трева, небето, звездите, в които се взирам… Той е езикът ми. Душата. Духът, който ме дърпа само напред и нагоре…

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица