Свържи се с нас

Новини

„Иван Вазов е духът, който дърпа само напред и нагоре“

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

През тази година се честват 165 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Родната му къща в Сопот също чества 80-годишен юбилей.

През изминалите дни там беше д-р Мирела Костадинова, която в своята книга „Спомен за камбани” ни разказва за гостуванията на Вазов в габровския край, за срещите му с балканджиите и последния му излет в Плачковци.

-Д-р Костадинова, какво ще ни разкажете за празниците на Иван Вазов в Сопот?

– Както споделих с господин Стефан Филчев, директор на къща музей „Иван Вазов” в Сопот и господин Веселин Личев, кмет на града, тук духът ми празнува… Само през дните в Сопот се чувствам българка. Празниците са започнали на 19 юни и свършват на 9 юли, рождения ден на Вазов. Присъствах на Национална научна конференция „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи”. Видях различни презентации, но впечатляваща беше „Къщите на Вазов” на доц. д-р Димитър Михайлов – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Не знаех, че в село Челопек вече съществува къща „Баба Илийца” като културно средище. Известно е, че в разказа на Вазов „Една българка” героиня е баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек, а името й е Пена. Мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброява около 350 души и бил най-големият в селото. От спомените на дядо Дано, оздравялото внуче на баба Илийца от разказа, се знае, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.

Интересна за мен беше презентацията на Милена Катошева, специалист в Националния литературен музей, свързана с къщите музеи и тяхното присъствие в Интернет-пространството, тъй като това е начин за приласкаване на децата ни към българщината. С удоволствие слушах Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев” в Калофер за девическото образование там. Разгледаха се проблеми на музеите, свързани с финансиране, юридическа самостоятелност и т.н.

Стефан Филчев - директор на Къщата музей "Иван Вазов" и Катя Зографова - директор на Националния литературен музей

Стефан Филчев – директор на Къщата музей „Иван Вазов“ и Катя Зографова – директор на Националния литературен музей

– А къщата на Иван Вазов?
– Ако отидете ще ви посрещнат двете липи пред дома на Вазов. Странно е усещането, когато пристъпваш прага на дома, в който се е родил Иван Вазов. Ще потънете в розови облаци от хортензии. Ще усетите хладината на чешмата. Освен уредниците ще ви посрещнат трите котки Марчето, Рижко и Бойчо. Последният е кръстен на Бойчо Огнянов. Но и едно впечатляващо дете за мен Злати. Той е син на господин Филчев и лично аз предпочитах да ми разказва този малък господин за Вазовите герои – Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил… Душата ми лекуваше като слушах звънкото му гласче…

Къщата е поддържана с голяма любов и грижа. Всяка стая разкрива различни страни от бита и традициите на Вазовото семейство. Знае се, че тя е изпепелена по време на турските гонения. През 1920 г. по случай подготовката за честването на 70-годишнина от рождението на писателя е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей там. При откриването участва лично цар Борис ІІІ. Вазовата сестра Ана подарява свой чеизен сандък от Брашов от 1874 г., бакърен мангал, чапрази и др. вещи.

Новото в къщата е, че е възстановен дюкянът на бащата на Иван Вазов – Минчо. Знае се, че зад тезгяха бъдещият Патриарх е писал първите си редове. Очакваше се да пристигне и нова фигура на Вазов, която ще бъде там.

Дюкянът в Къщата музей "Иван Вазов"

Дюкянът в Къщата музей „Иван Вазов“

Дюкянът е в помещението, където край стените, върху дървени пейки, седят по турски и пият кафе, смучат чибуци четири манекена от героите на Вазов. Те са с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца хаджи Ахил /хаджи Лилко/ дрънка весело булгарията и смига. На стола срещу старото огледало, седи манекен с голям лехен в ръце, главата и лицето му са насапунисани. Бръсначите, гребените, ножиците, които някога са принадлежали на хаджи Лилко са наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Тези манекени са изработени от Юрдан Кръчмаров. Изцяло ви потапят във Вазовия свят.

– Чух, че е записан романът „Под игото” на диск?
– О! Да чуя рецитаторът Янко Лозанов беше огромно удоволствие за мен. Той представи няколко Вазови стихотворения, които ме разтърсват още… Да, той е записал автентичният текст на „Под игото”, не този, който изучаваме в училище… С целия колорит на Вазовото слово и богатство.

Дискът е в продължение на 16 часа и 30 минути. Препоръчвам го на всяко българско училище. Янко Лозанов е създал Ателие за българско – художествено слово, в което ще се радвам да участват и габровски ученици. Посетете сайтът му www.slova.bg, за да се насладите на поезията на Иван Вазов.

– Какво ново още?
– Имах рядкото удоволствие да чуя и да се срещна с Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев. Това са необикновени и неземни хора. В тях и в Иван Вазов крещи за помощ цялата моя България… Някъде в навалицата чух едно изречение на Валя Балканска, което си записах: „Не си навеждай главата, защото короната ти може да падне…” Говорихме дълго как ние българите трябва да запазим духът на предците си. Как да я има България?

P1020267Посетих Радиното училище, открито като взаимно през 1851 г. То прераства в класно през 1874 г. Видях експозициите там – с много снимки, картини, скици. Пресъздаден е интериор на класната стая, експозиция на просветното дело в Сопот, изложба „Вазовият Сопот” и театрален салон действащ и сега. На метри от него се намира Храм „Св. Св. Петър и Павел”, с оригинална архитектура – дело на брациговски майстори. Храмът е паметник на културата.

Едно от местата, свързани с Вазовото творчество е Метоха Въведение Богородично. Той е приютявал апостола Васил Левски, който намира убежище в килията на монахинята Христина, жестоко убита от турците. Там е имало килийно училище, в което е учила възрожденската учителка Неделя Петкова. Запазена е и стаята на Рада Госпожина от романа „Под Игото”. Старата чешма в двора и вкопаната в земята църква „Въведение Богородично”, с ценните си иконописи, все така тихо пазят историята. Църквата на метоха е единствената част от манастирския комплекс оцеляла при пожара през 1877 г. Тъжно е, че 350-годишната лозница е изсъхнала. Тя е най-старата лоза в Югоизточна Европа, а вероятно и на целия континент. Господин Стефан Филчев, обаче ни показа, че е израснал млад филиз. Животът винаги продължава …

– Какво е за Вас Иван Вазов?
– Той е моята България… Земята, всеки стрък трева, небето, звездите, в които се взирам… Той е езикът ми. Душата. Духът, който ме дърпа само напред и нагоре…

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Кулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември

Published

on

Община Габрово се присъединява към националната информационна кампания „Героите сред нас“ на Българско сдружение „Лимфом“, посветена на 20-годишнината от създаването на организацията.

В знак на съпричастност към каузите на кампанията днес вечерта, 15 септември, кулата на административната сграда на Община Габрово ще бъде осветена в зелено – цветът, символизиращ борбата с лимфомите.

Инициативата е част от отбелязването на Световния информационен ден за лимфома и има за цел да насочи общественото внимание към онкохематологичните заболявания, необходимостта от по-добра информираност, ранната диагностика и своевременното започване на лечение.

През 2026 г. Българско сдружение „Лимфом“ отбелязва 20 години от създаването си с информационната кампания „Героите сред нас“. Тя обединява пациенти, лекари, близки, доброволци, дарители и партньори на организацията и отдава признание на всички, които през годините са били част от усилията в подкрепа на хората с лимфом и хронична лимфоцитна левкемия.

Сред инициативите в рамките на кампанията е осветяването на обществени сгради и културни обекти в лайм зелено или червено. Зеленото (лайм) е символ на борбата с лимфомите, а червеното – на борбата с онкохематологичните заболявания.

Инициативата се провежда с подкрепата на Националното сдружение на общините в Република България. С присъединяването си към кампанията Община Габрово отправя послание за подкрепа към всички, които се борят с онкохематологични заболявания, и към хората, които всеки ден са до тях.

Зареди още

Новини

Евтим Милошев откри новата учебна година в Тревненската школа

Published

on

Министърът на културата Евтим Милошев откри новата учебна година в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. След тържествената церемония в двора на училището в Трявна бе подписан и договорът за възстановяване на пострадалия при пожар покрив на училището, с което се поставя и началото на същинската работа по ремонта.

„Заставам днес пред вас с особено вълнение. Училището е дом – дом на познание, надежди, мечти и приятелство. Но вашето училище е и пазител на традицията на Тревненската художествена възрожденска школа. Именно това ви прави специални“, обърна се министърът към учениците и преподавателите.

Той припомни традицията при завършването на строеж върху покрива на сградата да бъде поставен националният флаг като символ на достигнатия връх. „Днес сме тук, за да говорим за този флаг. Да го сложим на покрива, защото, когато националното знаме е там, това е символ на амбиция, увереност, но и на готовност да се справим с всички трудности, които ни предстоят“, заяви министърът.

Той подчерта, че посещението му в Трявна е знак за съпричастност към училището след пожара, но и знак, че дългоочакваното възстановяване вече преминава към реално изпълнение.

Министър Милошев се обърна специално към новите 42-ма ученици, които започват обучението си в гимназията, като им пожела да бъдат амбициозни и смели. „Развивайте таланта си, защото той е най-силното ви предимство в този твърде конкурентен свят, особено във времето на изкуствения интелект“, посочи той.

Министър Милошев подчерта и голямата отговорност на преподавателите не само да развиват таланта на младите хора, но и да ги изграждат като пълноценни личности. В края на словото си министърът сподели и личната си мечта един ден да се върне в Трявна и да се научи на дърворезба, припомняйки си как като дете е наблюдавал своя дядо да работи с дърво.

„Обещавам ви покрив. Но вие ми обещайте, че няма да слагате таван на мечтите и на амбициите си. Вярвайте, че за успеха няма таван – където и да сте и на колкото и години да сте. Винаги имате право на щастие и успех“, завърши министърът и пожела успешна учебна година на учениците и преподавателите в НГПИ „Тревненска школа“.

Непосредствено след края на тържеството министърът и изпълнителят положиха подписи под договора за възлагане на ремонта, за който държавата осигури необходимите средства.

Срокът за проектиране по договора е 45 дни. Министър Милошев сподели, че проектантът е възпитаник на „Тревненската школа“ и е поел ангажимент проектната фаза да бъде завършена в рамките на следващите две седмици.

Зареди още

Новини

Ротари клуб Габрово с жест към първокласниците

Published

on

Първият звънец – обещание към Габрово

Има един звънец, който човек помни цял живот.

Не защото е бил най-силен. Не защото е звучал по-различно от всички останали. А защото е бил първият. На 15 септември училищните дворове отново ще се изпълнят с цветя, притеснени усмивки, детски гласове и родители, които уж подреждат раници и якички, а всъщност тайно преглъщат вълнението си. Сред всички ученици ще бъдат и най-малките – първокласниците. Малки хора с огромни раници, с още по-огромни очаквания и с онова особено любопитство към света, което само детството притежава.

Тази година те са над 400 – деца от Габрово, Трявна и Плачковци. Над 400 различни лица, над 400 семейства, над 400 малки истории, които на този 15 септември започват нова глава. И над 400 мечти, за които днес никой не може да каже докъде ще стигнат.

За тях този ден не е просто начало на учебната година.

Това е първата крачка извън сигурността на дома към един нов духовен дом – училището.

Там ще срещнат първата си учителка. Ще изпишат несигурно първата буква. Ще прочетат първото изречение. Ще намерят приятели, ще се научат да губят и да побеждават, да питат и да търсят отговори. Там постепенно ще започнат да разбират кои са.

И някъде между буквите, числата, междучасията и детските мечти ще започне да се изгражда и тяхната връзка с мястото, което наричат роден край.

За поредна година Ротари клуб Габрово посреща първокласниците от Габрово, Трявна и Плачковци в този важен ден със свой дар. Той е малък в сравнение с големия път, който им предстои, но носи едно много лично послание от хората, които вече са извървели част от своя път тук.

Помнете откъде сте тръгнали.

Защото родният град не е само името, което пише до мястото на раждане. Той е памет. Характер. Упоритост. Любопитство. Той е онова особено чувство за принадлежност, което често разбираме истински едва когато се отдалечим.

А нашият край има и още нещо – дълбока връзка със знанието. Тук поколения преди нас са събирали сили и средства, за да строят училища. Тук образованието не е било просто задължение, а кауза. Тук някога хората са повярвали, че най-ценният подарък, който можеш да оставиш след себе си, не е камъкът на една сграда, а светлината в ума на едно дете.

И точно затова на 15 септември миналото и бъдещето ще се срещнат отново.

Ще се срещнат в очите на едно седемгодишно момиче, което утре може да стане лекар. В ръката на момчето, което днес трудно изписва името си, а след години може да проектира машини, да създава изкуство, да преподава, да изгради предприятие или да измисли нещо, за което ние днес дори нямаме дума.

Ние не знаем какви ще станат тези над 400 деца. Но можем да им кажем още сега нещо важно: Родният ви край има нужда от вас. Учете. Пътувайте. Вижте света. Бъдете смели и любопитни. Стигнете толкова далеч, колкото мечтите ви позволяват.

Но един ден погледнете отново към мястото, от което сте тръгнали.

И ако можете – върнете тук знанието си. Таланта си. Семейството си. Идеите си. Създайте тук своето утре.

Защото един град не остава млад с новите си улици и сгради. Остава млад, когато децата му поискат да се върнат. Когато намерят причина да останат. Когато повярват, че и тук могат да сбъднат големите си мечти.

Това е и най-важното пожелание, което Ротари клуб Габрово отправя към първокласниците тази година – не просто да бъдат добри ученици, а да растат като свободни, образовани и достойни хора. Да открият талантите си и никога да не се страхуват да ги развиват. А когато след години животът ги изправи пред въпроса „Къде е моето място?“, сред възможните отговори да остане и един много скъп:

„У дома.“

Утре ще удари първият звънец.

Над 400 малки ръце в Габрово, Трявна и Плачковци ще пуснат ръцете на мама и татко и малко несигурно ще прекрачат училищния праг.

Ние, възрастните, ще виждаме първокласници.

Но всъщност през тези училищни врати ще прекрачва бъдещето на нашия край.

И може би най-хубавото, което можем да направим, е да му дадем знания, корени и обич, за да поиска един ден само да намери пътя обратно.

На добър час, първокласници!
На добър час, бъдеще!

И понеже все пак сме в Габрово, няма как всичко да завърши само с вълнение. Трябва да има и малко практичност.

Подаръците от Ротари клуб Габрово стигат до децата в текстилни торбички, които – съвсем по габровски – са с двойно предназначение. След празничния ден те ще бъдат чудесни за спортния екип на малкия ученик. А още на 15 септември родителите могат да ги въведат в експлоатация, като приберат в тях камарата от учебни помагала, с която първолакът обикновено се сдобива още в първите часове на училищния си живот.

Защото габровецът си е габровец – дори когато подарява, гледа подаръкът да върши поне две работи!

А на първокласниците оставяме само една: да учат, да мечтаят и един ден да направят родния си край още по-добро място за живеене.

Автор: Пламен Иларионов, Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица