Свържи се с нас

Новини

„Иван Вазов е духът, който дърпа само напред и нагоре“

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

През тази година се честват 165 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.

Родната му къща в Сопот също чества 80-годишен юбилей.

През изминалите дни там беше д-р Мирела Костадинова, която в своята книга „Спомен за камбани” ни разказва за гостуванията на Вазов в габровския край, за срещите му с балканджиите и последния му излет в Плачковци.

-Д-р Костадинова, какво ще ни разкажете за празниците на Иван Вазов в Сопот?

– Както споделих с господин Стефан Филчев, директор на къща музей „Иван Вазов” в Сопот и господин Веселин Личев, кмет на града, тук духът ми празнува… Само през дните в Сопот се чувствам българка. Празниците са започнали на 19 юни и свършват на 9 юли, рождения ден на Вазов. Присъствах на Национална научна конференция „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи”. Видях различни презентации, но впечатляваща беше „Къщите на Вазов” на доц. д-р Димитър Михайлов – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Не знаех, че в село Челопек вече съществува къща „Баба Илийца” като културно средище. Известно е, че в разказа на Вазов „Една българка” героиня е баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек, а името й е Пена. Мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброява около 350 души и бил най-големият в селото. От спомените на дядо Дано, оздравялото внуче на баба Илийца от разказа, се знае, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.

Интересна за мен беше презентацията на Милена Катошева, специалист в Националния литературен музей, свързана с къщите музеи и тяхното присъствие в Интернет-пространството, тъй като това е начин за приласкаване на децата ни към българщината. С удоволствие слушах Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев” в Калофер за девическото образование там. Разгледаха се проблеми на музеите, свързани с финансиране, юридическа самостоятелност и т.н.

Стефан Филчев - директор на Къщата музей "Иван Вазов" и Катя Зографова - директор на Националния литературен музей

Стефан Филчев – директор на Къщата музей „Иван Вазов“ и Катя Зографова – директор на Националния литературен музей

– А къщата на Иван Вазов?
– Ако отидете ще ви посрещнат двете липи пред дома на Вазов. Странно е усещането, когато пристъпваш прага на дома, в който се е родил Иван Вазов. Ще потънете в розови облаци от хортензии. Ще усетите хладината на чешмата. Освен уредниците ще ви посрещнат трите котки Марчето, Рижко и Бойчо. Последният е кръстен на Бойчо Огнянов. Но и едно впечатляващо дете за мен Злати. Той е син на господин Филчев и лично аз предпочитах да ми разказва този малък господин за Вазовите герои – Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил… Душата ми лекуваше като слушах звънкото му гласче…

Къщата е поддържана с голяма любов и грижа. Всяка стая разкрива различни страни от бита и традициите на Вазовото семейство. Знае се, че тя е изпепелена по време на турските гонения. През 1920 г. по случай подготовката за честването на 70-годишнина от рождението на писателя е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей там. При откриването участва лично цар Борис ІІІ. Вазовата сестра Ана подарява свой чеизен сандък от Брашов от 1874 г., бакърен мангал, чапрази и др. вещи.

Новото в къщата е, че е възстановен дюкянът на бащата на Иван Вазов – Минчо. Знае се, че зад тезгяха бъдещият Патриарх е писал първите си редове. Очакваше се да пристигне и нова фигура на Вазов, която ще бъде там.

Дюкянът в Къщата музей "Иван Вазов"

Дюкянът в Къщата музей „Иван Вазов“

Дюкянът е в помещението, където край стените, върху дървени пейки, седят по турски и пият кафе, смучат чибуци четири манекена от героите на Вазов. Те са с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца хаджи Ахил /хаджи Лилко/ дрънка весело булгарията и смига. На стола срещу старото огледало, седи манекен с голям лехен в ръце, главата и лицето му са насапунисани. Бръсначите, гребените, ножиците, които някога са принадлежали на хаджи Лилко са наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Тези манекени са изработени от Юрдан Кръчмаров. Изцяло ви потапят във Вазовия свят.

– Чух, че е записан романът „Под игото” на диск?
– О! Да чуя рецитаторът Янко Лозанов беше огромно удоволствие за мен. Той представи няколко Вазови стихотворения, които ме разтърсват още… Да, той е записал автентичният текст на „Под игото”, не този, който изучаваме в училище… С целия колорит на Вазовото слово и богатство.

Дискът е в продължение на 16 часа и 30 минути. Препоръчвам го на всяко българско училище. Янко Лозанов е създал Ателие за българско – художествено слово, в което ще се радвам да участват и габровски ученици. Посетете сайтът му www.slova.bg, за да се насладите на поезията на Иван Вазов.

– Какво ново още?
– Имах рядкото удоволствие да чуя и да се срещна с Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев. Това са необикновени и неземни хора. В тях и в Иван Вазов крещи за помощ цялата моя България… Някъде в навалицата чух едно изречение на Валя Балканска, което си записах: „Не си навеждай главата, защото короната ти може да падне…” Говорихме дълго как ние българите трябва да запазим духът на предците си. Как да я има България?

P1020267Посетих Радиното училище, открито като взаимно през 1851 г. То прераства в класно през 1874 г. Видях експозициите там – с много снимки, картини, скици. Пресъздаден е интериор на класната стая, експозиция на просветното дело в Сопот, изложба „Вазовият Сопот” и театрален салон действащ и сега. На метри от него се намира Храм „Св. Св. Петър и Павел”, с оригинална архитектура – дело на брациговски майстори. Храмът е паметник на културата.

Едно от местата, свързани с Вазовото творчество е Метоха Въведение Богородично. Той е приютявал апостола Васил Левски, който намира убежище в килията на монахинята Христина, жестоко убита от турците. Там е имало килийно училище, в което е учила възрожденската учителка Неделя Петкова. Запазена е и стаята на Рада Госпожина от романа „Под Игото”. Старата чешма в двора и вкопаната в земята църква „Въведение Богородично”, с ценните си иконописи, все така тихо пазят историята. Църквата на метоха е единствената част от манастирския комплекс оцеляла при пожара през 1877 г. Тъжно е, че 350-годишната лозница е изсъхнала. Тя е най-старата лоза в Югоизточна Европа, а вероятно и на целия континент. Господин Стефан Филчев, обаче ни показа, че е израснал млад филиз. Животът винаги продължава …

– Какво е за Вас Иван Вазов?
– Той е моята България… Земята, всеки стрък трева, небето, звездите, в които се взирам… Той е езикът ми. Душата. Духът, който ме дърпа само напред и нагоре…

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица