Новини
„Иван Вазов е духът, който дърпа само напред и нагоре“
През тази година се честват 165 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Родната му къща в Сопот също чества 80-годишен юбилей.
През изминалите дни там беше д-р Мирела Костадинова, която в своята книга „Спомен за камбани” ни разказва за гостуванията на Вазов в габровския край, за срещите му с балканджиите и последния му излет в Плачковци.
-Д-р Костадинова, какво ще ни разкажете за празниците на Иван Вазов в Сопот?
– Както споделих с господин Стефан Филчев, директор на къща музей „Иван Вазов” в Сопот и господин Веселин Личев, кмет на града, тук духът ми празнува… Само през дните в Сопот се чувствам българка. Празниците са започнали на 19 юни и свършват на 9 юли, рождения ден на Вазов. Присъствах на Национална научна конференция „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи”. Видях различни презентации, но впечатляваща беше „Къщите на Вазов” на доц. д-р Димитър Михайлов – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Не знаех, че в село Челопек вече съществува къща „Баба Илийца” като културно средище. Известно е, че в разказа на Вазов „Една българка” героиня е баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек, а името й е Пена. Мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброява около 350 души и бил най-големият в селото. От спомените на дядо Дано, оздравялото внуче на баба Илийца от разказа, се знае, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.
Интересна за мен беше презентацията на Милена Катошева, специалист в Националния литературен музей, свързана с къщите музеи и тяхното присъствие в Интернет-пространството, тъй като това е начин за приласкаване на децата ни към българщината. С удоволствие слушах Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев” в Калофер за девическото образование там. Разгледаха се проблеми на музеите, свързани с финансиране, юридическа самостоятелност и т.н.

Стефан Филчев – директор на Къщата музей „Иван Вазов“ и Катя Зографова – директор на Националния литературен музей
– А къщата на Иван Вазов?
– Ако отидете ще ви посрещнат двете липи пред дома на Вазов. Странно е усещането, когато пристъпваш прага на дома, в който се е родил Иван Вазов. Ще потънете в розови облаци от хортензии. Ще усетите хладината на чешмата. Освен уредниците ще ви посрещнат трите котки Марчето, Рижко и Бойчо. Последният е кръстен на Бойчо Огнянов. Но и едно впечатляващо дете за мен Злати. Той е син на господин Филчев и лично аз предпочитах да ми разказва този малък господин за Вазовите герои – Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил… Душата ми лекуваше като слушах звънкото му гласче…
Къщата е поддържана с голяма любов и грижа. Всяка стая разкрива различни страни от бита и традициите на Вазовото семейство. Знае се, че тя е изпепелена по време на турските гонения. През 1920 г. по случай подготовката за честването на 70-годишнина от рождението на писателя е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей там. При откриването участва лично цар Борис ІІІ. Вазовата сестра Ана подарява свой чеизен сандък от Брашов от 1874 г., бакърен мангал, чапрази и др. вещи.
Новото в къщата е, че е възстановен дюкянът на бащата на Иван Вазов – Минчо. Знае се, че зад тезгяха бъдещият Патриарх е писал първите си редове. Очакваше се да пристигне и нова фигура на Вазов, която ще бъде там.
Дюкянът е в помещението, където край стените, върху дървени пейки, седят по турски и пият кафе, смучат чибуци четири манекена от героите на Вазов. Те са с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца хаджи Ахил /хаджи Лилко/ дрънка весело булгарията и смига. На стола срещу старото огледало, седи манекен с голям лехен в ръце, главата и лицето му са насапунисани. Бръсначите, гребените, ножиците, които някога са принадлежали на хаджи Лилко са наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Тези манекени са изработени от Юрдан Кръчмаров. Изцяло ви потапят във Вазовия свят.
– Чух, че е записан романът „Под игото” на диск?
– О! Да чуя рецитаторът Янко Лозанов беше огромно удоволствие за мен. Той представи няколко Вазови стихотворения, които ме разтърсват още… Да, той е записал автентичният текст на „Под игото”, не този, който изучаваме в училище… С целия колорит на Вазовото слово и богатство.
Дискът е в продължение на 16 часа и 30 минути. Препоръчвам го на всяко българско училище. Янко Лозанов е създал Ателие за българско – художествено слово, в което ще се радвам да участват и габровски ученици. Посетете сайтът му www.slova.bg, за да се насладите на поезията на Иван Вазов.
– Какво ново още?
– Имах рядкото удоволствие да чуя и да се срещна с Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев. Това са необикновени и неземни хора. В тях и в Иван Вазов крещи за помощ цялата моя България… Някъде в навалицата чух едно изречение на Валя Балканска, което си записах: „Не си навеждай главата, защото короната ти може да падне…” Говорихме дълго как ние българите трябва да запазим духът на предците си. Как да я има България?
Посетих Радиното училище, открито като взаимно през 1851 г. То прераства в класно през 1874 г. Видях експозициите там – с много снимки, картини, скици. Пресъздаден е интериор на класната стая, експозиция на просветното дело в Сопот, изложба „Вазовият Сопот” и театрален салон действащ и сега. На метри от него се намира Храм „Св. Св. Петър и Павел”, с оригинална архитектура – дело на брациговски майстори. Храмът е паметник на културата.
Едно от местата, свързани с Вазовото творчество е Метоха Въведение Богородично. Той е приютявал апостола Васил Левски, който намира убежище в килията на монахинята Христина, жестоко убита от турците. Там е имало килийно училище, в което е учила възрожденската учителка Неделя Петкова. Запазена е и стаята на Рада Госпожина от романа „Под Игото”. Старата чешма в двора и вкопаната в земята църква „Въведение Богородично”, с ценните си иконописи, все така тихо пазят историята. Църквата на метоха е единствената част от манастирския комплекс оцеляла при пожара през 1877 г. Тъжно е, че 350-годишната лозница е изсъхнала. Тя е най-старата лоза в Югоизточна Европа, а вероятно и на целия континент. Господин Стефан Филчев, обаче ни показа, че е израснал млад филиз. Животът винаги продължава …
– Какво е за Вас Иван Вазов?
– Той е моята България… Земята, всеки стрък трева, небето, звездите, в които се взирам… Той е езикът ми. Душата. Духът, който ме дърпа само напред и нагоре…
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Новини
Иван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
Водачът на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Кърджали Иван Демерджиев посети Дряново, където заедно с Николай Косев – водач на листата на коалицията в 7 МИР – Габрово, и Иван Събев – кандидат за народен представител от същата листа, проведе среща с представители на местния бизнес.
В рамките на визитата тримата разговаряха с предприемачите Марияна Печеян и Веселин Кръстев, както и с екипа на „Кентавър“ – едно от водещите индустриални предприятия в региона, развиващо високотехнологично производство и реализиращо продукция на международните пазари.
Основен акцент в срещата бяха предизвикателствата пред българската индустрия – недостигът на квалифицирана работна ръка, нарастващите разходи за производство и липсата на предвидима и стабилна бизнес среда.

От предприятието беше поставен и въпросът за трудностите при задържането на млади кадри, въпреки усилията за развитие на дуално обучение и инвестиции в модерни технологии.
Беше проведена среща и с представители на „Боряна груп“ и управителя Валентин Велчев, като в разговорите бяха засегнати различни аспекти от развитието на бизнеса както на местно, така и на национално ниво.
Иван Демерджиев акцентира върху необходимостта от прекъсване на корупционните практики, които изкривяват икономическата среда, и създаване на ясни и предвидими правила за бизнеса.
„Българските предприятия показват, че могат да бъдат конкурентни на световно ниво. Задачата на държавата е да създаде условия този потенциал да се развива устойчиво“, посочи той.

„Регионът има индустриален потенциал, който трябва да бъде подкрепен с ясни правила и активна държавна политика“, заяви Николай Косев. По думите му липсата на работна ръка и обезлюдяването са сред най-сериозните рискове пред развитието на местната икономика.
Иван Събев подчерта значението на връзката между местния бизнес и държавата:„Хората тук искат не обещания, а работещи решения – условия, при които трудът се оценява и младите виждат перспектива да останат.“
По време на посещението бяха разгледани и производствените мощности на компанията, която е сред примерите за успешно развитие на българската индустрия и активно присъствие на международните пазари.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 7 дниЛайънс клуб Габрово събра 7 000 евро за Детското отделение на областната болница
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 7 дниБСП-ОЛ организира дискусия за регионалното развитие, свързаност и икономика
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!









