Новини
„Иван Вазов е духът, който дърпа само напред и нагоре“
© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved
През тази година се честват 165 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Родната му къща в Сопот също чества 80-годишен юбилей.
През изминалите дни там беше д-р Мирела Костадинова, която в своята книга „Спомен за камбани” ни разказва за гостуванията на Вазов в габровския край, за срещите му с балканджиите и последния му излет в Плачковци.
-Д-р Костадинова, какво ще ни разкажете за празниците на Иван Вазов в Сопот?
– Както споделих с господин Стефан Филчев, директор на къща музей „Иван Вазов” в Сопот и господин Веселин Личев, кмет на града, тук духът ми празнува… Само през дните в Сопот се чувствам българка. Празниците са започнали на 19 юни и свършват на 9 юли, рождения ден на Вазов. Присъствах на Национална научна конференция „Къщите музеи – пазители на паметта за великите българи”. Видях различни презентации, но впечатляваща беше „Къщите на Вазов” на доц. д-р Димитър Михайлов – преподавател във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Не знаех, че в село Челопек вече съществува къща „Баба Илийца” като културно средище. Известно е, че в разказа на Вазов „Една българка” героиня е баба Илийца. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек, а името й е Пена. Мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Нейният род наброява около 350 души и бил най-големият в селото. От спомените на дядо Дано, оздравялото внуче на баба Илийца от разказа, се знае, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала.
Интересна за мен беше презентацията на Милена Катошева, специалист в Националния литературен музей, свързана с къщите музеи и тяхното присъствие в Интернет-пространството, тъй като това е начин за приласкаване на децата ни към българщината. С удоволствие слушах Ася Николова, директор на Национален музей „Христо Ботев” в Калофер за девическото образование там. Разгледаха се проблеми на музеите, свързани с финансиране, юридическа самостоятелност и т.н.
Стефан Филчев – директор на Къщата музей „Иван Вазов“ и Катя Зографова – директор на Националния литературен музей
– А къщата на Иван Вазов?
– Ако отидете ще ви посрещнат двете липи пред дома на Вазов. Странно е усещането, когато пристъпваш прага на дома, в който се е родил Иван Вазов. Ще потънете в розови облаци от хортензии. Ще усетите хладината на чешмата. Освен уредниците ще ви посрещнат трите котки Марчето, Рижко и Бойчо. Последният е кръстен на Бойчо Огнянов. Но и едно впечатляващо дете за мен Злати. Той е син на господин Филчев и лично аз предпочитах да ми разказва този малък господин за Вазовите герои – Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил… Душата ми лекуваше като слушах звънкото му гласче…
Къщата е поддържана с голяма любов и грижа. Всяка стая разкрива различни страни от бита и традициите на Вазовото семейство. Знае се, че тя е изпепелена по време на турските гонения. През 1920 г. по случай подготовката за честването на 70-годишнина от рождението на писателя е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей там. При откриването участва лично цар Борис ІІІ. Вазовата сестра Ана подарява свой чеизен сандък от Брашов от 1874 г., бакърен мангал, чапрази и др. вещи.
Новото в къщата е, че е възстановен дюкянът на бащата на Иван Вазов – Минчо. Знае се, че зад тезгяха бъдещият Патриарх е писал първите си редове. Очакваше се да пристигне и нова фигура на Вазов, която ще бъде там.
Дюкянът в Къщата музей „Иван Вазов“
Дюкянът е в помещението, където край стените, върху дървени пейки, седят по турски и пият кафе, смучат чибуци четири манекена от героите на Вазов. Те са с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца хаджи Ахил /хаджи Лилко/ дрънка весело булгарията и смига. На стола срещу старото огледало, седи манекен с голям лехен в ръце, главата и лицето му са насапунисани. Бръсначите, гребените, ножиците, които някога са принадлежали на хаджи Лилко са наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Тези манекени са изработени от Юрдан Кръчмаров. Изцяло ви потапят във Вазовия свят.
– Чух, че е записан романът „Под игото” на диск?
– О! Да чуя рецитаторът Янко Лозанов беше огромно удоволствие за мен. Той представи няколко Вазови стихотворения, които ме разтърсват още… Да, той е записал автентичният текст на „Под игото”, не този, който изучаваме в училище… С целия колорит на Вазовото слово и богатство.
Дискът е в продължение на 16 часа и 30 минути. Препоръчвам го на всяко българско училище. Янко Лозанов е създал Ателие за българско – художествено слово, в което ще се радвам да участват и габровски ученици. Посетете сайтът му www.slova.bg, за да се насладите на поезията на Иван Вазов.
– Какво ново още?
– Имах рядкото удоволствие да чуя и да се срещна с Валя Балканска и нейният гайдар Петър Янев. Това са необикновени и неземни хора. В тях и в Иван Вазов крещи за помощ цялата моя България… Някъде в навалицата чух едно изречение на Валя Балканска, което си записах: „Не си навеждай главата, защото короната ти може да падне…” Говорихме дълго как ние българите трябва да запазим духът на предците си. Как да я има България?
Посетих Радиното училище, открито като взаимно през 1851 г. То прераства в класно през 1874 г. Видях експозициите там – с много снимки, картини, скици. Пресъздаден е интериор на класната стая, експозиция на просветното дело в Сопот, изложба „Вазовият Сопот” и театрален салон действащ и сега. На метри от него се намира Храм „Св. Св. Петър и Павел”, с оригинална архитектура – дело на брациговски майстори. Храмът е паметник на културата.
Едно от местата, свързани с Вазовото творчество е Метоха Въведение Богородично. Той е приютявал апостола Васил Левски, който намира убежище в килията на монахинята Христина, жестоко убита от турците. Там е имало килийно училище, в което е учила възрожденската учителка Неделя Петкова. Запазена е и стаята на Рада Госпожина от романа „Под Игото”. Старата чешма в двора и вкопаната в земята църква „Въведение Богородично”, с ценните си иконописи, все така тихо пазят историята. Църквата на метоха е единствената част от манастирския комплекс оцеляла при пожара през 1877 г. Тъжно е, че 350-годишната лозница е изсъхнала. Тя е най-старата лоза в Югоизточна Европа, а вероятно и на целия континент. Господин Стефан Филчев, обаче ни показа, че е израснал млад филиз. Животът винаги продължава …
– Какво е за Вас Иван Вазов?
– Той е моята България… Земята, всеки стрък трева, небето, звездите, в които се взирам… Той е езикът ми. Душата. Духът, който ме дърпа само напред и нагоре…
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Първото издание на новия фестивал на светлините “PORTAL” ще се проведе в Габрово от 13 до 15 март и ще предложи 3D мапинг върху някои от най- емблематичните сгради, интерактивни и светлинни инсталации на открито и закрито, както и международен конкурс за 3D мапинг.
Фестивалът показва съвременни форми на светлинно и дигитално изкуство по достъпен и забавен начин, като поставя публиката в центъра на преживяването – не само като зрител, а и като активен участник.
От петък до неделя – събитието продължава три дни, ще се разпростре на 9 локации, на които ще бъдат представени 16 инсталации от над 20 артисти от няколко държави. Три международни студиа от България, Полша и Германия ще творят върху фасадата на Общината, светлинен театър от Fireter ще забавлява малки и големи на площад „Възраждане“, а един незабележим паметник – „Костница“ ще бъде превърнат в интерактивна инсталация с LED екрани, с която публиката ще може да играе.
Църквата „Успение Богородично“ пък ще придобие изцяло нов облик, като светлинно-музикална инсталация, която хората могат сами да управляват избирайки звуци и визуализации.
Часовниковата кула се превръща в любима игра от детството в огромен размер, а дворът на Априловската гимназия – в 270-градусова прожекция, потапяща публиката. Част от инсталациите ще бъдат разположени на открито в градската среда, а други ще се намират в Дом на културата „Емануил Манолов“, който за три дни ще се превърне в своеобразен музей на дигиталното и светлинното изкуство, отворен за посещения и през деня.
Акцент в програмата е международният конкурс по 3D мапинг, който събира едни от най- талантливите артисти в тази сфера. Индивидуални артисти и колективи от България, Чехия, Белгия, Румъния, Украйна/Франция и Иран ще представят свои спектакли, създадени специално за фасадата на Спортна зала „Орловец“.
Прожекциите ще могат да се видят всяка вечер, а международно жури от експерти ще оцени и награди най-добрия проект след първата фестивална вечер. Фестивалът е напълно безплатен и е отворен за всички – деца, младежи, възрастни и семейства.
Инициативата е на Elektrick.me – студио с над 20 години опит в 3D анимацията, събития, мултимедиен дизайн и сценография. В партньорство с Община Габрово и финансовата подкрепа на Национален фонд „култура“, проектът цели да подобри достъпа до дигитално изкуство и да предложи различно културно преживяване чрез изкуство и светлина за жителите на малки населени места.
На 30 януари 2026 г. във филиала на РБ „Априлов – Палаузов” в кв. Радичевец, на ул. „Йосиф Соколски” № 19 отвори врати Дигитален клуб „Център@“ – ново обществено пространство, което предоставя напълно безплатен и свободен достъп до съвременни технологии за обучение, електронни услуги и възможности за развитие на дигитални умения за граждани от всички възрасти. Мотото на клуба е „Тук технологиите срещат хората“.
В дигиталния клуб работи наставник, който ще оказва подкрепа и помощ на потребителите, включително лица в неравностойно положение, по-възрастни граждани, хора с недостатъчни дигитални умения и хора, които нямат компютър и интернет у дома при ползване на налични електронни ресурси за различни видове дистанционни обучения, както и за самообучение. Наставникът ще оказва помощ и при заявяването на административни услуги към общинската и държавната администрация, попълване на електронни документи и ще съдейства при онлайн търсене на работа и други услуги по заетостта.
Центърът се намира във филиала на габровската библиотека на ул. „Йосиф Соколски” 19 в кв. Радичевец и работи от 10.00 до 13.00 и от 13.30 до 16.30 часа.
Ползването на клуба и на всички услуги, предоставяни в него, е безплатно.
Основната цел на инициативата е да осигури свободен и равнопоставен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към информационното общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Проектът BG-RRP-1.024-0974-C01 „Изграждане на дигитален клуб във филиал на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово“ е на обща стойност 24029.49 евро, финансиран от Министерството на труда и социалната политика по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Образование и умения“, с подкрепата на Европейския съюз – NextGenerationEU. Центърът е част от националната мрежа от дигитални клубове, създадени по Инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и МРРБ.
„Теория за алтернативната загуба“ е концепция, разработена от Христо Ив. Димитров, която разглежда избора и загубата като неизбежни и взаимосвързани елементи от човешкия живот.
Теорията поставя фокус върху последствията от личните решения и върху разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си алтернативна загуба. Представянето на теорията се осъществява от Христо Ив. Димитров и Симона Харачерева в партньорство, като форматът включва елемент на представление, чрез който основните идеи на доктрината се показват чрез ситуации и примери, близки до реалния житейски опит.
Христо Ив. Димитров е създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, свързани с културата, идентичността и ценностите.
„Теорията за алтернативната загуба“ е представена от него като житейска доктрина, изведена от лични наблюдения и опит. За първи път извън София и Пловдив, представянето ще се състои на 11 февруари 2026 г. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“, Габрово.
Билети за събитието могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay и на касата на Драматичния театър.
-
Новинипреди 6 дниВеселина Златева застава начело на България U20
-
Икономикапреди 6 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона
-
Новинипреди 3 дниПускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро
-
Новинипреди 3 дниЗимата се завърна, -6⁰C на 2 февруари в Габрово
-
Културапреди 3 дниВасил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово
-
Новинипреди 3 дниШест нови професии влизат в училищата от учебната 2026/2027 година
-
Културапреди 2 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Икономикапреди 3 дниДигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати